Определение по дело №330/2018 на Окръжен съд - Пазарджик

Номер на акта: 32
Дата: 17 януари 2019 г. (в сила от 28 май 2019 г.)
Съдия: Венцислав Георгиев Петров
Дело: 20185200900330
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 30 ноември 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ 32

гр. Пазарджик, 17.01.2019 г.

 

Пазарджишкият окръжен съд, търговско отделение, в закрито заседание на седемнадесети януари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:                      

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ВЕНЦИСЛАВ ПЕТРОВ

 

като разгледа докладваното от съдията т. д. 330/2018 г. по описа на Пазарджишкия окръжен съд, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба с вх. № 10163/30.11.2018 г. на „ЕКО - ТИТАН“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Видин, ул. „Яворов“ № 1, ет. 2, срещу Община Велинград.

С разпореждане от 04.12.2018 г. съдът е изискал за прилагане по делото като доказателство заповедното производство, образувано по ч. гр. д. № 225/2016 г. по описа на РС – Велинград за издаване на заповед за незабавно изпълнение.

Видно от същото заявител е „ЕКО - ТИТАН“ ЕООД-КЛОН СОФИЯ, ЕИК *********(0020), като Заповедта за незабавно изпълнение № 98/11.03.2016 г. е издадена също в полза на клона.

Съдът съобрази следното:

Не съществува спор в правната теория и последователната съдебна практика, че клонът на търговското дружество не е правен субект и няма качеството на юридическо лице. Поради това и клонът на търговско дружество, независимо от правноорганизационната форма на последното, не може да бъде страна в процеса, тъй като не притежава изискуемата се процесуална легитимация. Като част от търговското предприятие, което се персонифицира единствено чрез собственика си – търговско дружество, клонът несъмнено не може нито да предявява самостоятелно искови претенции от свое име, нито да отговаря по предявени срещу него искове. Обстоятелството, че с чл. 20 от ТЗ е създадена процесуална възможност, възпроизведена и в процесуалните правила за местна подсъдност – чл. 108, ал. 1, изр. 2 от ГПК, при спорове, произтичащи от преки отношения с клон исковете да могат да се предявяват и по седалището на клона не означава, че той може да бъде носител на права и задължения и да бъде страна в гражданския процес, тъй като по изрично разпореждане на закона и в сочената хипотеза се предявят от и срещу търговеца – ЮЛ. Наистина, съобразно задължителната практика на ВКС – т. 5 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, когато исковата претенция е предявена от или срещу неперсонифициран правен субект – поделение или клон на търговец, този порок във връзка с конституиране на страните е поправима нередовност на исковата молба, поради което съдът е длъжен да укаже и да даде срок за отстраняването му, в съгласие със служебно вмененото му от процесуалния закон задължение във всяко положение на делото да следи за процесуалната легитимация на страните. Тези задължителни постановки, относими към същинското исково производство във връзка с отстраняване нередовността на исковата молба, чрез надлежното конституиране на страните, са неприложими в процеса по предявен иск, основан на чл. 422 ГПК, предвид обусловеността му от заповедното производство, действието на постановеното съдебно решение по отношение на последното и специфичния му характер – част от изпълнителния процес. Уредено в действащия ГПК, като строго формално и целящо бърза съдебна защита, самото естество на заповедното производство изключва процесуална възможност за поправка редовността на заявлението – абсолютна процесуална предпоставка за издаване на заповед за изпълнение в определения законов срок, извън изрично посочената от законодателя хипотеза на чл. 425, ал. 2 ГПК и невнесен пълен размер държавна такса, в който смисъл са и задължителните за съдилищата постановки в ТР № 4/18. 06.2014 г., по т. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС (в този смисъл изрично Решение № 119 от 1.09.2017 г. на ВКС по т. д. № 1056/2016 г., II т. о., Определение № 141 от 2.02.2010 г. на ВКС по ч. т. д. № 496/2009 г., I т. о.).

В случая, както се изложи вече, видно от заявлението по приложеното ч. гр. д. № 225/2016 г. на РС – Велинград за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК, заповедното производство е инициирано от клона на „ЕКО - ТИТАН“ ЕООД „ЕКО - ТИТАН“ ЕООД-КЛОН СОФИЯ. Издадената заповед за незабавно изпълнение 98/11.03.2016 г., въз основа на така заявеното искане, е също в полза на неправосубектния клон на търговеца „ЕКО - ТИТАН“ ЕООД-КЛОН СОФИЯ, индивидуализиран чрез своя ЕИК *********(0020), който последен е ноторно, че дори и в определена степен да индивидуализира неправоспособното лице, не му придава нито качеството на ЮЛ, нито може да създаде необходимата процесуална легитимация на същото на страна в процеса.

При несъответствие между ищеца в производството по чл. 422, ал. 1 ГПК и формалната страна – заявител в заповедното производство – неперсонифициран правен субект, неразполагащ с надлежна процесуална легитимация да иска издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, установителната искова претенция се явява недопустима, поради което производството по делото следва да бъде прекратено.

Водим от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ПРЕКРАТЯВА производството по настоящото т. д. № 330/2018 г. по описа на ОС – Пазарджик, като недопустимо.

Определението подлежи на обжалване пред Пловдивския апелативен съд в едноседмичен срок от връчване на препис от акта на ищеца.

 

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: