Решение по дело №1987/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ във връзка с чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по касационна жалба на директора на дирекция „Инспекция по труда“ – Варна, подадена чрез началник отдел „ АИПО“ Д О, против решение № 1160 от 28.07.2023г., постановено по нахд. № 1711/2023г., по описа на Районен съд – Варна.

В касационната жалба се релевира нарушение на закона - касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс /НПК/ във вр. с чл. 63в от ЗАНН. Твърди се, че вмененото нарушение е индивидуализирано в степен санкционираното лице да разбере в какво е обвинено и срещу какво да организира защита си. Събраните доказателства сочат на възникнало трудово правототношение между работника и наказаното дружество , поради което за последния е възникнало и задължение по предоставяне на работно облекло. Отправеното искане към касационната инстанция е за отмяна на обжалвания съдебен акт.

В съдебно заседание касаторът не се представлява.

Ответникът по касационната жалба – „Крафт Крю“ ЕООД, редовно призован, не се представлява в съдебно заседание.

Представителят на Варненска окръжна прокуратура дава заключение за неоснователност на подадената касационна жалба.

Настоящият тричленен състав при Административен съд – Варна счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна с правен интерес от касационно обжалване, в срока, регламентиран в чл. 211 от АПК. Разгледана по същество, същата е неоснователна предвид следното:

Производството пред Районен съд – Варна е било образувано по жалба на „Крафт Крю“ ЕООД против Наказателно постановление /НП/ № 03-2201250 от 04.01.2023г., с което на дружеството за нарушаване нормата на чл. 296, ал. 1 от КТ във вр. с чл. 6, ал. 1 от Наредбата за безплатно работно и униформено облекло е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лв. на основание чл. 416, ал. 5, във вр. с чл. 413, ал. 2 от КТ.

От фактическа страна районният съд е приел, че на 24.11.2022 г. служители на дирекция „Инспекция по труда“ – Варна по повод постъпил сигнал са извършили проверка по спазването на трудовото законодателство на м/к „Сий Лайън“, на кей № 6, на територията на кораборемонтен завод „Одесос“, находящ се в Островната зона на гр. Варна. В хода на проверката контролните органи установили, че на кораба присъстват 10 работници, които извършвали дейности по почистването на палубата. Между работниците бил и С И, който попълнил декларация по чл. 402 от КТ, като в същата бил посочил, че работи за „Крафт Крю“ ЕООД от 21.11.2022 г., при уговорено дневно възнаграждение 40 лв., с почивни дни събота и неделя, без сключен трудов или граждански договор. Проверяващите възприели И да полага труд , облечен с анцуг и маратонки. При така установените елементи на трудово правоотношение между „Крафт Крю“. На 08.12.2022г.е бил съставен АУАН , а на 04.01.2023г. е било издадено НП.

За да отмени постановеното НП, РС-Варна е преценил, че описаното нарушение е несъставомерно , понеже дадената правна квалификация на деянието от наказващия орган е по чл. 296 от КТ , която е обща правна норма , а правилото на чл. 6, ал.2, т.1 от Наредбата за безплатното работно и униформено облекло предписва работодателят писмено да определи работата ,за която осигурява работно/униформено облекло, ако това е предвидено в колективния трудов договор. Решаващият съд е изследвал регламентацията на чл. 284 и чл.296 от КТ , като е отчел разликите между въведените от законодателя понятия “специално работно облекло“, което работодателят е длъжен да предоставя безплатно , заради работа при опасни или вредни за здравето условия и „ работно/униформено облекло“.

Касационната инстанция счита обжалваното съдебно решение за валидно, допустимо и правилно, като при неговото постановяване не е допуснато нарушение на закона. Правилно районният съд е отчел, че разпоредбата на чл. 296 от КТ въвежда право на работниците и служителите на работно и униформено облекло, а детайлната регламентация по упражняване на това субективно право е дадена в Наредбата за безплатното работно и униформено облекло / НБРУО/. За да санкционира касационния ответник , наказващият орган е счел, че същият не е спазил предписанието на чл. 6 , ал. 1 от посочената наредба . Според чл. 6, ал. 1 от Наредбата работодателят осигурява на работниците и служителите подходящо работно и/или униформено облекло в съответствие със спецификата на извършваната дейност и на работното място. Ал. 2 на посочената правна норма регламентира, че след предварителни консултации с представителите на синдикалните организации, с представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 от Кодекса на труда и с комитета/групата по условия на труд работодателят писмено определя: 1. работните места и видовете работа, за които се осигурява работно и/или униформено облекло; 2. работниците и служителите, които имат право на работно и/или униформено облекло; 3. вида, характеристиките и отличителните знаци на работното и/или униформеното облекло; 4. срока за износване на работното и/или униформеното облекло; 5. условията за ползване, включително почистването на работното и/или униформеното облекло.

При систематичното тълкуване на нормативното предписание на чл. 6 от НБРУО се извежда заключение , че две са възможните хипотези на административнонаказателно санкциониране за неговото неспазване : 1. бездействие на работодателя по издаване на вътрешно служебен акт, с който да уреди работните места и видове работа , при чието изпълнение работниците ползват работно и/или униформено облекло , срок на износване на същото и условия за ползване или за сключване на колективен трудов договор с клаузи по осигуряване на работно и /или униформено облекло ; 2 . бездействие на работодателя по изпълнение на издаден от него вътрешно служебен акт или на клаузи от колективния трудов договор , касаещи осигуряване на работно и/или униформено облекло .

В даденото описание на правонарушението в АУАН и НП няма фактически твърдения за нито една от посочени две възможни хипотези на санкциониране по чл. 6 от НБРУО , а само бланкетно се твърди ,че работодателят не е осигурил безплатно и униформено облекло на работника С И. Няма посочени факти дали има сключен трудов договор от "Крафт крю" ЕООД със синдикалните организации за осигуряване на такова облекло на работниците , няма вписана информация дали има издадена заповед или друг вътрешно служебен акт по определяне видовете работа, които изискват ползване на работно и/или униформено облекло . В административнонаказателното обвинение няма и твърдение за неспазване на колективен трудов договор или вътрешно служебен акт от страна на работодателя , липсва твърдение с оглед трудовата функция на С И какво работно или униформено облекло е следвало да ползва .

Съдът споделя тезата на РС-Варна , че посочените в АУАН и НП данни за полаган труд от работника С И като чистач на кораб на територията на кораборемонтен завод „Одесос“ – Варна на 24.11.2022г. спецификата на тази дейност предполагат изследване дали работодателят е спазил регламентацията на чл. 284 от КТ и Наредба № 3 от 19.04.2001 г. за минималните изисквания за безопасност и опазване на здравето на работещите при използване на лични предпазни средства на работното място, а не на НБРУО.

Съобразно действащия принцип за разделение на властите съдът има правомощие да упражнява контрол за законосъобразност и обоснованост на издадени наказателни постановления , но не и да замества наказващия орган в неговата деятелност по задаване признаците на правонарушения в административнонаказателното обвинение. В тази връзка обжалваното съдебно решение е правилно, респективно подадената касационна жалба е лишена от основателност и следва да се остави без уважение.

Мотивиран от изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, пред. второ от АПК, Административен съд – Варна

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1160/28.07.2023 г., постановено по анд № 1711/2023 г. по описа на Районен съд – Варна.

Решение не подлежи на обжалване или протестиране.

	Председател:
	Членове: