Решение по дело №12669/2019 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 1580
Дата: 24 март 2020 г. (в сила от 24 март 2020 г.)
Съдия: Евгения Димитрова Мечева
Дело: 20193110112669
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 8 август 2019 г.

Съдържание на акта

НЕПРИСЪСТВЕНО РЕШЕНИЕ

 

№ ................/24.03.2020 г.

гр. Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VIII състав, в открито съдебно заседание, проведено на дванадесети март две хиляди и двадесета година, в състав:

                              

                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЕВГЕНИЯ МЕЧЕВА

 

при участието на секретаря Величка Велчева,

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело № 12669 по описа на съда за 2019 г.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 239 вр. чл. 238 ГПК.

Образувано е по предявени от „К.Р.“ КДА, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, срещу „АВАТАР 3“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** обективно кумулативно съединени искове, както следва: искове с правно основание чл. 232, ал. 2 ЗЗД да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца следните суми: сумата 764.90 лв., представляваща незаплатени наемни вноски за периода 01.03.2019 г. – 21.06.2019 г.; сумата 412.11 лв., представляваща незаплатени разходи за ел. енергия за периода 29.03.2019 г. – 21.06.2019 г.; сумата 43.32 лв., представляваща разходи за вода за м. юли 2019 г.; сумата 164.69 лв., представлваща стойност на такса битови отпадъци за периода 01.01.2019 г. – 30.06.2019 г.; иск с правно основание чл. 82 ЗЗД за заплащане на сумата 180 лв., представляваща необходимите средства за почистване на наетите помещения след връщане на наетия имот, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 08.08.2019 г. до окончателното изплащане на задълженията, както и иск с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 129.05 лв., представляваща неустойка за забава за периода 16.03.2019 г. – 21.06.2019 г., като всички задължения са възникнали и дължими на основание Договор от 18.09.2018 г. за наем на недвижим имот, находящ се в гр. Варна, ул. „Цар Асен“ № 5, представляващ първи и втори етаж от къща.

Твърди се в исковата молба, че между страните бил сключен описаният договор за наем. С анекс към договора от 18.09.2018 г. ищецът дал съгласие наемателят да извърши за своя сметка частично преустройство на наетите помещения, като след прекратяване на договора за своя сметка да възстанови положението преди преустройството. Договорът бил сключен за срок от две години. Договорената месечна наемна цена била 429.49 евро с ДДС, която да се заплаща до петнадесето число на текущия месец. Съгласно чл. 2, ал. 2 от договора, наемателят дължи и всички съпътстващи разходи за консумативи – ел. енергия, вода, СОТ, интернет, кабелна телевизия и 2/3 от дължимата такса битови отпадъци. Съгласно чл. 13, ал. 1 от договора, ако наемателят не заплати всички дължими суми в определените срокове, дължи неустойка за забава в размер на 0.1 % за всеки просрочен ден. Въпреки многократните, описани в исковата молба покани, наемателят не е заплатил претендираните суми, които са изчислени след приспадане на внесения депозит от 858.98 евро. Наетите площи били предадени на 21.06.2019 г., като наемателят изпълнил задължението за възстановяване на обекта в състоянието преди преустройството. Бил подписан приемо-предавателен протокол, който отразил  състоянието на обекта и показателите на електромера и водомера. Наетите помещения не били почистени, поради което наемателят дължи на наемодателя и сумата за почистване на основание чл. 3, ал. 6 от договора. Договорът за наем бил прекратен, считано от 22.06.2019 г. По изложените съображения моли предявените искове да бъдат уважени. Претендира присъждане на сторените в настоящото производство разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „АВАТАР 3” ЕООД не е депозирал писмен отговор на исковата молба.

За да се произнесе, съдът взе предвид следното:

Първото по настоящото дело открито съдебно заседание е проведено на 12.03.2020 г., като редовно призованият ответник не се е явил и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие. Ищецът от своя страна е направил искане за постановяване на неприсъствено решение.

Видно от приложените по делото книжа, на ответника са били указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжата и неявяване в съдебно заседание.

При така предявените обективно кумулативно съединени искове в тежест на ищеца е да установи наличието на твърдяното облигационно отношение с ответника по договор за наем, по силата на което е предоставил собствения си имот за ползване на ответника за периода, за който се претендират наемни вноски и разходи и който договор съдържа клауза за неустойка за забава и заплащане на разходи за почистване след прекратяване на договора, собствената си изправност по договора за наем, както и следва да установи размера на претендираните вземания.

В срока за отговор и в проведеното открито съдебно заседание ответникът не е оспорил твърденията на ищеца, а същите се подкрепят от представените писмени доказателства – договор за наем от 18.09.2018 г., Анекс към договора за наем от 18.09.2018 г., нотариална покана от 18.06.2019 г. до „А.3“ ООД /към настоящия момент ЕООД/, електронна кореспонденция между страните, издадени фактури по договора за наем, справка за дължими суми към 21.06.2019 г.

Следва да се отбележи още, че ответникът не е оспорил размера на претендираните суми.

По изложените съображения съдът приема, че предявените обективно кумулативно съединени искове са вероятно основателни.

Предвид посоченото, съдът приема, че в случая е установено наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение по чл. 239, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК, поради което исковите претенции следва да се уважат по този ред.

Предвид изхода на спора, разноски следва да бъдат присъдени в полза на ищеца. Същият представя списък на разноските по чл. 80 ГПК и доказателства за извършени такива в размер на 670 лв., от които 250 лв. – държавна такса и 420 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита й съдействие от 03.10.2019 г., която сума следва да му бъде присъдена, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

Воден от горното и на основание чл. 239, ал. 2 ГПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА „АВАТАР 3“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на „К.Р.“ КДА, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, следните суми: сумата 764.90 лв. /седемстотин шестдесет и четири лева и деветдесет стотинки/, представляваща незаплатени наемни вноски за периода 01.03.2019 г. – 21.06.2019 г., на основание чл. 232, ал. 2 ЗЗД; сумата 412.11 лв. /четиристотин и дванадесет лева и единадесет стотинки/, представляваща незаплатени разходи за ел. енергия за периода 29.03.2019 г. – 21.06.2019 г., на основание чл. 232, ал. 2 ЗЗД; сумата 43.32 лв. /четиридесет и три лева и тридесет и две стотинки/, представляваща разходи за вода за м. юли 2019 г., на основание чл. 232, ал. 2 ЗЗД; сумата 164.69 лв. /сто шестдесет и четири лева и шестдесет и девет стотинки/, представлваща стойност на такса битови отпадъци за периода 01.01.2019 г. – 30.06.2019 г., на основание чл. 232, ал. 2 ЗЗД; сумата 180 лв. /сто и осемдесет лева/, представляваща необходимите средства за почистване на наетите помещения след връщане на наетия имот, на основание чл. 82 ЗЗД, ведно със законната лихва върху всяка от посочените суми, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 08.08.2019 г. до окончателното изплащане на задълженията, както и сумата 129.05 лв. /сто двадесет и девет лева и пет стотинки/, представляваща неустойка за забава за периода 16.03.2019 г. – 21.06.2019 г., на основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД, като всички задължения са възникнали и дължими на основание Договор от 18.09.2018 г. за наем на недвижим имот, находящ се в гр. Варна, ул. „Цар Асен“ № 5, представляващ първи и втори етаж от къща.

ОСЪЖДА „АВАТАР 3“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на „К.Р.“ КДА, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, сумата 670 лв. /шестстотин и седемдесет лева/, представляваща сторените в настоящото производство съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, на основание чл. 239, ал. 4 ГПК.

 

                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: