РЕШЕНИЕ
№ ……….гр. Варна, ………….2022
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – гр.
Варна, XXIII-ти състав, в открито съдебно заседание на двадесет и
шести април две хиляди и двадесет и втора година, в
състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: НАТАЛИЯ ДИЧЕВА
при секретаря Пенка Михайлова,
разгледа докладваното от съдия Наталия Дичева административно дело №
1508/2021г. по описа на XXIII-ти състав на Административен съд – гр. Варна, като
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и следващите от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 62, ал. 3 от Закона
за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).
Жалбоподателят М.К.Г., с ЕГН **********, лишен от свобода
в Затвора – гр. Варна оспорва Заповед № Л-2162 от 28.06.2021г., издадена от
Заместник главен директор на Главна дирекция "Изпълнение на
наказанията", с която е наредено жалбоподателят да бъде настанен в затвора
в гр.Белене за доизтърпяване на наложеното наказание. С жалбата се иска отмяна
на акта. Твърди, че условията в затвора в гр.Белене са много лоши, семейството му живее на територията на
гр.Варна, а сестра му в с.Изворско, обш.Акасаково. Не представя доказателства
във връзка с твърденията си.
Ответникът, Заместник главен директор на Главна дирекция
"Изпълнение на наказанията", чрез процесуалния си представител
юрисконсулт С. представя отговор и писмени доказателства по делото. Оспорва
жалбата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като
неоснователна.
Съдът, като разгледа становищата и възраженията на двете
страни и след преценка на доказателствата по приложената административна
преписка, намери за установено следното:
По допустимостта:
Процесната заповед е връчена на жалбоподателя на
06.07.21г. лично. По срочността на жалбата, АС –Варна с определение
№2814/03.11.21г. по адм.д. № 2361/21г. се е произнесъл. Ето защо жалбата е
допустима.
По същество:
М.К.Г. е лишен от свобода, в размер на 7години лишаване
от свобода, наложено по НОХД № 3036/2020 г. по описа на ВРС за престъпление по
чл.129 НК. Присъдата е потвърдена по ВНОХД №67/21г. на ОС-Варна. Същата е
влязла в законна сила на 19.05.2021г.
С оспорената заповед, издадена от зам. главен директор на
Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", на основание чл. 58, т. 2 от ЗИНЗС и на основание точка 4.
от Заповед № Л-94/11.01.21г. на Главния директор на Главна дирекция
"Изпълнение на наказанията", е наредено жалбоподателят да бъде
настанен в затвора в гр. Белене за доизтърпяване на наложеното наказание.
По делото е приложена Заповед № Л 94/2 от 11.01.2021 г.,
с която старши комисар Ц. Ц.- заместник главен директор на Главна дирекция
"Изпълнение на наказанията" е определен да премества лишени от
свобода от един затвор в друг, съгласно разпоредбите на ЗИНЗС, както и да прави
отказ от преместването.
Приложено е копие от лична карта на лишения от свобода М.Г.,
от която е видно, че същият е с постоянен адрес:***.
Страните не оспорват, че се касае за първоначално
настаняване на лишен от свобода.
Съгласно чл. 62, ал. 5 от ЗИНЗС, Главният директор на
Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" може със заповед да
делегира правомощия по ал. 1, т. 1 - 3 и 5 на своите заместници или на началник
на отдел в главната дирекция, който е с висше юридическо образование.
В тази връзка оспорваната заповед е издадена от
компетентен административен орган – Заместник главен директор на Главна
дирекция "Изпълнение на наказанията", оправомощен със Заповед № Л
94/2 от 11.01.2021 г. на Главния директор на Главна дирекция "Изпълнение
на наказанията" и съобразно чл. 62, ал. 1 от ЗИНЗС, чл. 58 от ЗИНЗС, в установената от закона
писмена форма по чл. 59 от АПК.
Съобразно разпоредбата на
чл. 58 от ЗИНЗС, осъдените се разпределят в местата за лишаване от
свобода по ред, определен от главния директор на Главна дирекция
"Изпълнение на наказанията" съобразно възможността да изтърпяват
наказанието най-близо до постоянния си адрес и изискването на чл. 43, ал. 4.
Със Заповед № Л-919/08.03.2017 г. главният директор на
Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" е определил реда за
разпределение на лишените от свобода по затвори, поправителни домове и
затворнически общежития. В съответствие с разписаното в посочената заповед -
"4. Осъдените лишени от свобода от закрит тип се настаняват в затвори и
затворнически общежития, както следва: т. 4. 1 Затвора гр. Белене – лишени от
свобода от област Русе, Разград, Добрич и Силистра“.
В процесния случай, относно първоначалното настаняване на
жалбоподателя, административният орган, при издаването на заповедта, е
съобразил общите критерии на чл. 58 от ЗИНЗС
за настаняване на лицата за изтърпяване на наказанието в съответния затвор
според постоянния адрес и съобразно издадената заповед на Главния директор на
Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" за разпределението на
лицата в местата за лишаване от свобода на територията на страната и съобразно
капацитетните им възможности. Със същата са приети правила, на база
установените от закона норми и административният орган, издал оспорената
заповед изцяло се е съобразил с тях, вземайки предвид адресната регистрация на
лишения от свобода, към датата на издаване на оспорваната заповед, на
територията на област Силистра, а не гр. Варна.
Следователно, към момента на постановяване на оспорвания
акт е спазен материалния закон, респ. изискването на разпоредбата на чл. 58 от ЗИНЗС.
Съгласно чл. 142, ал. 1 АПК, съдът преценява
съответствието на оспорения акт с материалния закон към момента на издаването
му. Налице са и изключения, а именно изключението за преценка наличието на нови
факти от значение за делото към един по-късен момент, а именно към момента на
приключване на устните състезания по чл. 142, ал. 2 АПК. Касае се за такива
нови факти, които имат спрямо спорното правоотношение значение на юридически
или доказателствени факти и променят съществувалото към момента на издаване на
оспорената заповед. В случая не са представени такива нови факти
и доказателства / копия от постоянен и настоящ адрес на близките на
жалбоподателя, а само твърдения/, поради което съдът приема, че заповедта е в
съответствие с целта на закона – лишените от свобода да са настанени в места за
лишаване от свобода, най – близко до постоянния си адрес, за да им се създаде
удобство да са в близост до обичайното си място на живеене. В този смисъл не е
допуснато нарушение на чл. 6, ал. 2 от АПК. При наличието на промяна на
обстоятелства, които създават трудности при изтърпяване на наказанието е
допустимо да се извърши преместване, но при доказване на предпоставките по чл.
62, ал. 1, т. 1-5 от ЗИНЗС.
За жалбоподателят съществува възможност по реда на чл.
62, ал. 2, т. 1 – 5 от ЗИНЗС да отправи искане за преместване от един затвор в
друг, при наличие на предвидените предпоставки и представяне на доказателства в
тази връзка. Оспорената заповед и издадена от компетентен орган, при спазване
на съответната форма, процесуалния ред, материалния закон и целта на закона. Не
са налице основания за отмяната й, предвидени с чл. 146, т. 1- 5 от АПК, поради
което жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли.
Страните не са претендирали присъждане на сторени разноски
в производството, поради което съдът не следва да се произнася по дължимостта
им, като те остават така както са сторени.
На основание чл. 62, ал. 3 от ЗИНЗС решението е
окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Предвид горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК,
съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата от М.К.Г., с ЕГН **********, срещу Заповед №
Л-2162 от 28.06.2021г., издадена от Заместник главен директор на Главна
дирекция "Изпълнение на наказанията", с която е наредено да бъде настанен
в затвора град Белене за доизтърпяване на наложеното наказание.
Решението е окончателно.
СЪДИЯ: