РЕШЕНИЕ
№ 2162
гр. Бургас, 07.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, X СЪСТАВ, в публично заседание на трети
октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА
ВЪЛКОВА
при участието на секретаря ИРИНА Т. МАНОЛОВА
като разгледа докладваното от ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА ВЪЛКОВА
Гражданско дело № 20222120104338 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод жалбата на Г. Т. В., В. К. Б., З. С.
К., И. С. С., С. В. Г. и Я. В. Т., с която се моли да бъде прогласена
нищожността на Решение № ****/********* г. и на Решение № ****/******
г. на ОСЗ-Созопол, постановени по преписка, образувана по заявление вх. №
*****/****** г. на наследниците на Т. В. Д., да бъде върната преписката на
ОСЗ-Созопол за ново произнасяне, както и да бъдат присъдени на
жалбоподателите направените разноски по делото. В жалбата се твърди, че
двете атакувани решения са нищожни административни актове, тъй като в
същите не е посочено кои са били членовете на поземлената комисия, които
са постановили и не са подписали административните актове; няма подписи
на лицата, които са били оправомощени съгласно чл. 15, ал. 2, т. 6 от ЗАП
(отм.) да подписват решенията, за да се прецени законосъобразни ли са
подписите; в раздел II на решението от ***** г. не са описани границите
(съседите) на всеки един от имотите, т.е. имотите не са индивидуализирани;
съставът на ПК-Созопол, който е заседавал до ******* г., не е отговарял на
изискванията на закона. Жалбоподателите не се явяват лично в съдебно
заседание, но изпращат процесуален представител, който поддържа жалбата,
ангажирани са доказателства.
Ответната ОСЗ-Созопол не изпраща процесуален представител в
съдебно заседание и не изразява становище по съществото на жалбата.
1
Така предявената жалба е с правно основание чл. 14, ал. 3 от ЗСПЗЗ,
подадена е в законоустановения срок от активнолегитимирани лица, поради
което е допустима и подлежи на разглеждане по същество.
След преценка на събраните по делото доказателства, доводите на
страните и разпоредбите на закона, съдът намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
Видно от представеното удостоверение за наследници,
жалбоподателите са наследници по закон на Т. В. Д., ЕГН **********,
починал на ******** г.
По делото е приложено копие на преписка № ***/**** г. на ОСЗ-
Созопол, образувана по заявление на Г. Т. В. за възстановяване на
наследниците на Т. В. Д. на собствеността им върху земеделски земи в
землището на гр. Ч***, общ. С***. С Протоколно решение № ****/******* г.
ПК-Созопол (понастоящем ОСЗ-Созопол) е признала и определила за
възстановяване с план за земеразделяне правото на собственост на
правоимащите лица върху 13 земеделски имота, а по отношение на три имота
е отказала да признае това право. В началото на протокола е посочено, че
поземлената комисия е заседавала в следния състав: председател, секретар и
четирима от общо седем членове, като решението е подписано само от четири
лица, а именно от председателя, секретаря и двама от членовете.
По същата преписка е издадено и Решение № ***/***** г., с което е
признато правото на собственост на наследниците на Т. В. Д. в съществуващи
(възстановими) стари реални граници върху петнадесет земеделски имота.
Видно е, че в това решение не е посочено в какъв състав е заседавала
поземлената комисия, както и липсват подписи на лицата, които са го
постановили. Видно е също така, че в решението са посочени само площите
на имотите и местностите, в които те се намират, но не и техните граници,
съседи, категория и други индивидулизиращи белези. Към решението не са
приложени и скици на имотите.
В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателите е
представил заверено копие на удостоверение от ****** г., издадено от МЗХ,
ГД „Земеделие и гори“, съгласно което през периода ***** г. – ***** г.
министърът на земеделието не е назначавал в ПК-Созопол представител на
ликвидационния съвет и на частните земеделски стопани.
При така представените доказателства, съдът намира, че жалбата е
основателна по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 60, ал. 4 от ППЗСПЗЗ (отм.), в редакцията
й от ДВ, бр. 34/29.01.1992 г., действала до изменението й с ДВ, бр.
113/28.12.1999 г., т.е. и към датите на произнасяне на ПК-Созопол с
процесните две решения, поземлените комисии се състоят от председател,
секретар и нечетен брой членове. Следващата ал. 5 на същия член (в
редакцията й от ДВ, бр. 34/29.01.1992 г.) е предвиждала, че в състава на
комисията задължително се включват: юрист, агроном, инженер-геодезист
2
или инженер-земеустроител, както и представител на ликвидационния съвет и
на частните земеделски стопани, като тази норма е действала в този вид до
изменението й с ДВ, бр. 28 от 1997 г.
В настоящия случай е видно, че първото обжалваното решение е
постановено от поземлената комисия в състав: председател, секретар и
четирима членове, т.е. четен брой членове, което е в противоречие с
императивната норма на чл. 60, ал. 4 от ППЗСПЗЗ (отм.), изискваща в състава
на ПК да участват нечетен брой членове. Съдът намира, че това нарушение е
съществено и води до нищожност на издадения административен акт, тъй
като същият е постановен от незаконен състав.
В случая е била нарушена и императивната норма на чл. 60, ал. 5 от
ППЗСПЗЗ (отм.), тъй като от представеното удостоверение на МЗХ е видно,
че към датата на приемане на решението от 24.02.1993 г. в ПК-Созопол не е
имало назначен представител на ликвидационния съвет и на частните
земеделски стопани. Следва да се посочи също така, че ответната страна,
чиято е тежестта да установи законосъобразното издаване на оспорените
административни актове, не ангажира по делото доказателства в комисията да
са взели участие юрист, агроном, инженер-геодезист или инженер-
земеустроител.
С оглед на горното съдът намира за установено, че към момента на
постановяване на първото от двете процесни решения поземлената комисия е
заседавала в незаконен състав, поради което издаденият от нея
административен акт - Решение № *****/******* г., е нищожен.
Идентичен на горния извод се налага и по отношение на втория
атакуван по делото административен акт, а именно Решение № ****/*******
г., тъй като от съдържанието на същото не може въобще да се установи в
какъв състав е заседавала поземлената комисия при неговото постановяване,
съответно дали същият е отговарял на изискването на чл. 60, ал. 4 от
ППЗСПЗЗ (отм.), поради което следва да се приеме, че и това решение е
постановено от незаконен състав на административния орган, което води до
нищожност на приетото решение.
По отношение на Решение № ****/******* г. е налице и друго
основание за прогласяване на неговата нищожност, а именно противоречие с
нормата на чл. 18ж от ППЗСПЗЗ (в редакцията й от ДВ, бр. 18 от 1999 г.),
съгласно която поземлената комисия постановява решение за възстановяване
правото на собственост в съществуващи или възстановими стари реални
граници, в което се описват размерът и категорията на имота, неговото
местоположение, границите, съседите, както и ограниченията на
собствеността и основанията за тях, а към решението се прилага скица на
имота, заверена от поземлената комисия. В случая в атакуваното Решение №
*****/******* г. са посочени само площите и местонахождението на
възстановените имоти, но липсват всички останали техни
индивидуализиращи белези, които би следвало да се съдържат в решението
3
на ПК по силата на горепосочената императивна правна норма, липсват и
скици на имотите, което е допълнително основание за прогласяване на
неговата нищожност.
С оглед на гореизложеното, съдът намира, че и двете процесни решения
на ПК-Созопол са нищожни административни актове, поради което тази
нищожност следва да бъде прогласена от съда и преписката следва да бъде
върната на административния орган за ново произнасяне по заявеното
реституционно искане.
Предвид основателността на жалбата, съдът намира, че ответната ОСЗ –
Созопол следва да заплати на жалбоподателите направените от тях разноски
по делото – платени адвокатски възнаграждения, съгласно представения
списък на разноските и доказателствата за сторени такива.
Мотивиран от гореизложеното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА на решение по Протокол №
****/****** г., както и на Решение № ****/****** г., постановени от ПК-
Созопол (сега ОСЗ-Созопол) по преписка по заявление вх. № ****/***** г. за
възстановяване правото на собственост на наследниците на Т. В. Д..
ВРЪЩА административната преписка на ОСЗ-Созопол за ново
произнасяне с надлежни административни актове.
ОСЪЖДА ОСЗ-Созопол, с адрес гр. С****, ул. *******, да заплати на
Г. Т. В., ЕГН **********, от гр. Ч*****, ул. *****, сумата от 800,00
(осемстотин) лв., представляваща направените от него разноски по делото.
ОСЪЖДА ОСЗ-Созопол, с адрес гр. С*****, ул. **********, да
заплати на В. К. Б., ЕГН **********, от гр. Ч******, ул. ******, сумата от
267,00 (двеста шестдесет и седем) лв., представляваща направените от нея
разноски по делото.
ОСЪЖДА ОСЗ-Созопол, с адрес гр. С*****, ул. *********, да заплати
на З. С. К., ЕГН **********, от гр. Ч*****, ул. ********, сумата от 267,00
(двеста шестдесет и седем) лв., представляваща направените от нея разноски
по делото.
ОСЪЖДА ОСЗ-Созопол, с адрес гр. С****, ул. **********, да заплати
на И. С. С., ЕГН **********, от гр. Ч*****, ул. ********, сумата от 266,00
(двеста шестдесет и шест) лв., представляваща направените от него разноски
по делото.
ОСЪЖДА ОСЗ-Созопол, с адрес гр. С*****, ул. **********, да
заплати на С. В. Г., ЕГН **********, от гр. Ч******, ул. ***********, сумата
от 400,00 (четиристотин) лв., представляваща направените от нея разноски по
делото.
ОСЪЖДА ОСЗ-Созопол, с адрес гр. С*****, ул. *********, да заплати
4
на Я. В. Т., ЕГН **********, от гр. Ч*******, ул. **********, сумата от
400,00 (четиристотин) лв., представляваща направените от него разноски по
делото.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд-Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5