Р Е Ш Е Н И Е
№………..….../…………02.2017 г.
гр. Варна
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в
открито съдебно заседание проведено на десети януари през две хиляди и
седемнадесета година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ЖАНА МАРКОВА
при секретаря Х.Х.,
като разгледа докладваното от
съдията
т.д. № 1410/2016 г., по описа на ВОС, ТО,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 625
и сл. ТЗ и е образувано по молба на „ФРАНСИС РЕЗИДЪНС” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в гр. Варна, м. „Ваялар”, ул. „1-ва“, № 43,
представлявано от Г.Т.Ч., за откриване на производство по несъстоятелност.
Молителят сочи, че има задължения възлизащи на 375700.00 лв., от които
289055.62 лв., задължения към бюджета по ЗДДС и сумата 86644.38 лв.,
допълнителни задължения към бюджета, в т.ч. и лихви. Сочи, че дружеството няма
дълготрайни материални и нематериални активи, а само краткотрайни такива,
представляващи вземане в размер на 1600000.00 лв. от „Петрол Холдинг“ АД,
възникнало в резултат на погасяване на кредит на посоченото дружество към
„Инвестбанк“ АД, което счита за несъбираемо, предвид производството по
несъстоятелност на длъжника и вземане в размер на 3000.00 лв., което е отписано
през 2016 г. Сочи, че счетоводния резултат за 2015 г. е загуба в размер на
3091237.03 лв. и за същия период е налице непокрита загуба от минали години в
размер на 1201000.00 лв. Излага, че дружеството не е в състояние да изпълни
изискуемите си задължения към бюджета, същевременно не разполага с имущество,
поради което счита, че е в състояние на неплатежоспособност, чиято начална дата
е 12.09.2016 г. В с.з. процесуален
представител на молителя не се явява, депозира писмено становище, с което
поддържа молбата за откриване на производство по несъстоятелност.
Съдът, след съвкупна преценка на
представените по делото доказателства и доводите на страните, приема за
установено следното от фактическа и
правна страна:
За установяване
основателността на молбата по чл. 625 ТЗ в тежест на молителя е да
установи твърденията си, че не е в състояние да изпълнява задълженията си към
кредиторите, че е в състояние на неплатежоспособност, неговия траен характер,
както и началната дата на това състояние.
С представените към молбата писмени
доказателства, молителят – длъжник, признава неизгодните за него факти, че са
налице парични задължения на дружеството, които не е в състояние да изпълни.
В тази насока е
и заключението на назначената съдебно-счетоводна експертиза, което неоспорено
от молителя, е прието от съда като компетентно и безпристрастно дадено. При
изследване на счетоводната документация на дружеството вещото лице установило,
че в периода 2008 г. – 2016 г., за които са налични данни дружеството, не осъществява
търговска дейност. Отразените в счетоводството на дружеството приходи от
продажба на дълготрайни активи имат инцидентен характер и не представляват
регулярна търговска дейност. Не се изпълняват данъчните задължения.
Експертизата установява, че към 07.12.2016 г. публичните задължения на
дружеството към НАП възлизат в размер на 406543.32 лв., в т.ч. главница 340323.65
лв. и 66219.67 лв., лихва; за местни данъци и такси – 4253.45 лв., в т.ч. 3709.81
лв., главница и 543.64 лв., лихви. За установяване на публичните задължения на длъжника
е издаден РА № Р-03000315003726-091-001/01.12.2015 г. Дружеството-молител не
води в балансите си финансови дълготрайни активи, в т.ч. предоставени заеми,
като липсват и данни за други активи. Предвид липсата на водените в балансите
материални запаси, експертизата не изчислява показателите на обращаемост на
материалните запаси, а поради липса на аналитични данни относно вземанията и
задълженията, експертизата не изчислява периодите на събиране и погасяването
им. При съотношение между текущите задължение и краткотрайните активи, израз на
което е коефициента за обща ликвидност, е видно, че дружеството не може да
обслужва разходите си. Показателят за обща
ликвидност е количествена характеристика с най-висока информационна стойност
за платежоспособността на предприятието. Приема се, че коефициентът е в норма,
когато варира между 0,9 -1. Дружеството е платежоспособно, когато е в състояние
на обслужва текущите си задължения с всички налични ликвидни средства.
Нарушаването на соченото съотношение индикира неплатежоспособност по смисъла на
чл. 608, ал. 1 ТЗ. При препоръчителна стойност на коефициента за
обща ликвидност единица, от експертизата се установява, че при молителя за изследвания
период 2009 г. – 2014 г., стойността е неблагоприятна - под 0, а понастоящем
над 4. Показателят за абсолютна ликвидност, представляващ
съотношение на парични средства към текущи задължения, също е с изключително
неблагоприятни стойности за изследвания период 2011 г. - 2016 г. - 0.0000 и показва, че дружеството не
разполага с парични средства за покриване на текущите си задължения.
Налице е спиране на плащанията, като последните плащания към Община Варна са
извършени през м. февруари 2015 г. Разпитано в с.з. вещото лице уточнява, че за
изготвяне на експертизата са използвани данни от отделни учреждения и финансови
институции, доколкото молителят не е оказал съдействие в тази насока.
От балансовите
данни към датата на последния баланс 30.09.2015 г. се установява, че
дружеството води само един актив – вземане от „Петрол холдинг” АД (в
несъстоятелност), в размер на 1,6 млн. лв., което съгласно записите на
активите представлява вземане, възникнало в резултат на публична продажба на ипотекирано като
гаранция имущество в полза на „Инвестбанк” АД. От експертното заключение се
установява, че след 26.02.2015 г. посоченото вземане е единствения актив, с
който дружеството би могло да погаси съществуващите и нововъзникнали
задължения. При непредприемане на действия по събирането му, според вещото лице,
молителят изпада в затруднено финансово състояние, което има траен и необратим
характер.
След извършена
служебна справка по партидата на „Петрол холдинг” АД (в
несъстоятелност) в ТР се установява, че вземането на „Франсис Резидънс”
ЕООД, не е предявено в производството по несъстоятелност в законоустановените
срокове, нито по чл. 685 ТЗ, нито по чл. 688, ал. 1 ТЗ. Съгласно разпоредбата
на чл. 688, ал. 1, изр. 2 ТЗ, вземания, възникнали преди датата на откриване на
производството по несъстоятелност, каквото е и вземането на молителя, и
непредявени в срок, не могат да се предявяват, а съдебната практика приема, че
с неупражняване правата на кредитора в производството по несъстоятелност в
установените от ТЗ срокове, вземането се погасява. От тези данни и от
заключението по ССчЕ се установява, че дружеството няма средства, с които да
бъдат покрити и началните разноски по несъстоятелността.
Неплатежоспособността
е фактическо, обективно състояние на търговеца, свързано най-вече с финансовия
му статус. Съобразно легалната дефиниция на чл. 608, ал. 1 ТЗ –
неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемо
парично задължение по търговска сделка или публичноправно задължение към
държавата, свързано с търговската му дейност или задължение по частно държавно
вземане. Ал. 2 от същия текст ТЗ установява оборима презумция. С оглед
на изложените по-горе обстоятелства, съдът намира, че са налице
предпоставките за откриване на производство по несъстоятелност, визирани в чл.
608, ал. 1 ТЗ. Налице е невъзможност на длъжника да изпълни изискуемо
публичноправно задължение към държавата свързано с търговската дейност –
обективирано в РА № Р-03000315003726-091-001/01.12.2015 г. Липсата на
предявяване на вземането на молителя в производството по несъстоятелност на
„Петрол холдинг” АД и заключението на вещото лице прави възможен извода, че
затрудненията на длъжника имат траен и необратим характер и че предприятието не
разполага с краткосрочни активи и свободни парични средства, които да покрият
задълженията му.
По отношение на
началната дата на неплатежоспособността, съдът намира следното: Съдът е
задължен самостоятелно да преценява началния момент на състоянието на
неплатежоспособност, въз основа на обективните данни по делото. Той не е
обвързан от диспозитивното начало, т.к. решението му има действие спрямо
всички, а последиците за третите лица могат да бъдат твърде сериозни – така чл.
646, ал. 2, т. 1 ТЗ прогласява нищожност на извършено след началната дата
погасяване на парично задължение.
От събраните в
хода на производството доказателства, безспорно се установява, че след като
през 2014 г. дружеството остава без служители, не осъществява търговска дейност. Съгласно чл.
235, ал. 3 ГПК съдът следва да вземе предвид фактите, настъпили след
предявяване на исковата молба, които са от значение за спорното право. Въз
основа на експертното заключение, съгласно което финансовите затруднения са
необратими в случай, че вземането на „ФРАНСИС РЕЗИДЪНС” ЕООД не бъде
предявено в производството по несъстоятелност на „Петрол холдинг” АД и предвид
обстоятелството, че срокът по чл. 688, ал. 1 ТЗ за предявяване на това вземане
е изтекъл на 25.01.2017 г., за начална дата на неплатежоспособността следва да
бъде приета датата 26.01.2017 г.
С оглед на така
изложеното, съдът намира, че следва да постанови решение, с което да обяви
неплатежоспособността на „ФРАНСИС РЕЗИДЪНС” ЕООД, с начална
дата 26.01.2017 г. и да открие производство по несъстоятелност на длъжника.
Кредиторите и
длъжника не са се отзовали на поканата на съда да предплатят разноските,
необходими за развитие на производството, с оглед разпоредбата на чл. 629б, вр.
чл. 632 ТЗ, поради което длъжникът следва да бъде обявен в несъстоятелност и
производството да бъде спряно. Имуществото, което ще бъде открито след
решението по чл. 632, ал. 1 ТЗ следва да бъде запазено за удовлетворяване на
кредиторите и постигане целите на производството. Следва да се наложи общ запор
и възбрана върху имуществото на длъжника.
На осн. чл.
620, ал. 1 ТЗ, длъжникът следва да бъде осъден да заплати държавната такса за
производството, която да бъде събрана от масата на несъстоятелността, при
разпределение на имуществото.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОБЯВЯВА неплатежоспособността на „ФРАНСИС РЕЗИДЪНС” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр. Варна, м. „Ваялар”, ул.
„1-ва“, № 43, с начална дата 26.01.2017 г.
ОТКРИВА производство по несъстоятелност на
„ФРАНСИС РЕЗИДЪНС” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в
гр. Варна, м. „Ваялар”, ул. „1-ва“, № 43.
ПОСТАНОВЯВА обща възбрана и запор върху имуществото на
„ФРАНСИС РЕЗИДЪНС” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в
гр. Варна, м. „Ваялар”, ул. „1-ва“, № 43.
ПОСТАНОВЯВА прекратяване дейността на „ФРАНСИС
РЕЗИДЪНС” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. Варна,
м. „Ваялар”, ул. „1-ва“, № 43.
ОБЯВЯВА
в несъстоятелност „ФРАНСИС РЕЗИДЪНС” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление в гр. Варна, м. „Ваялар”, ул. „1-ва“, № 43.
ЗАДЪЛЖАВА длъжника „ФРАНСИС РЕЗИДЪНС” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр. Варна, м. „Ваялар”, ул.
„1-ва“, № 43, в наименованието си да добави “в несъстоятелност”.
ОСЪЖДА „ФРАНСИС РЕЗИДЪНС” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр. Варна, м. „Ваялар”, ул.
„1-ва“, № 43, да заплати в полза
на ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, сумата 250.00
лв. (двеста и петдесет лева), разноски по делото, на осн. Чл. 78, ал. 6 ГПК.
СПИРА производството по несъстоятелност
на „ФРАНСИС РЕЗИДЪНС” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в
гр. Варна, м. „Ваялар”, ул. „1-ва“, № 43, на основание чл. 632, ал. 1 ТЗ.
УКАЗВА, че
спряното производство може да бъде възобновено в срок от една година от
вписването на решението в ТР, по молба на длъжника или на кредитор, при
условията на чл. 632, ал. 2 ТЗ, като в противен случай, производството ще бъде
прекратено и постановено заличаване на длъжника от ТР.
Решението подлежи на вписване в
търговския регистър.
Решението подлежи на обжалване пред
Варненски апелативен съд в седмодневен срок от вписването му в търговския
регистър.
Решението подлежи на незабавно
изпълнение, на осн. чл. 634 ТЗ.
ДА СЕ ВПИШЕ настоящият съдебен акт в книгата по
чл. 634в ТЗ.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: