Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.София, 16.08.2018 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, I - 16 състав, в публичното
съдебно заседание на шестнадесети април през две хиляди и осемнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕЛЕНА МАВРОВА
при участието на секретаря Александрина
Пашова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 7372 по описа за 2016 г., по описа на
СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове по чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.).
Ищецът
М.В.П. твърди, че на 10.05.2015 г., в с. Яхиново, област Кюстендил, на ул.
„Иван Вазов“, в зоната на дом №24, при управление на лек автомобил
„Фолксваген“, модел „Голф“ с рег. № ********, Е.Б.С.,
нарушил правилата за движение по пътищата и блъснал ищеца - пешеходец.
Поддържа, че в резултат на произшествието е получил тежка черепно-мозъчна
травма с опасност за живота, причинила му състояние на кома за 14 дни, довела
до необходимост от поставянето му на изкуствено дишане и оперативна
интервенция. От ПТП получил и контузна рана на десен долен крайник с размер
около 25-30 см., което също наложило оперативна намеса. Сочи, че не е могъл да
става и да се движи и предвид дългото залежаване получил възпаление и рани по
кожата на главата под формата на големи петна кожа, за които лекарите не давали
прогноза, че ще поникне отново коса. Наложило се и оперативно лечение на
увредени кръстни връзки. Твърди, че след изписването му от УМБАЛСМ „Н. И.
Пирогов“ ЕАД (02.07.2015 г.), здравословното му състояние не се подобрило, а от
невъзможността му да се придвижва и обслужва, се наложило денонощна грижа,
която се поела от баща му. От болките му при движение настъпил емоционален срив
– станал раздразнителен, без самочувствие, депресиран. Сочи, че
рехабилитационните процедури, на които бил подложен, също му причинили
страдание и множество неудобства от пътуванията, които трябвало да извършва до
гр. София. Наложило се втора операция на кожата на главата с цел пластика на
кожен дефект. Твърди, че му предстояла и допълнително хирургическа интервенция
на предни и задни коленни връзки на дясното коляно, предвид непрестанните
болки. Излага, че след като започнал да посещава училище, изпитвал емоционален
дискомфорт от външния си вид и раните на главата, изморявал се бързо, което
водело до затруднения с усвояването на учебния материал и понижаване на успеха
му, а съучениците му започнали да странят от него. В резултат на продължилото
почти година лечение се установило, че е настъпил срив в имунната му система,
който го правил податлив на множество инфекции. Поддържа, че и към момента
чувствал силни болки в десния крак и дясната ръка, а обемът им на движение бил
силно ограничен. Изпитвал силна умора, периодичен световъртеж и главоболие,
придружен с гадене и повръщане, безсъние. Забраната от лекарите да извършва
всякакви физически натоварвания, рехабилитационните упражненията и хранителния
режим, които трябвало да изпълнява, а от друга страна неяснотата около
прогнозното му възстановяване, допълнително увеличавали емоционалните му
страдания.
Поддържа,
че към датата на увреждането, за лекия автомобил, причинил инцидента, е налице
валидно сключена застраховка „Гражданската отговорност“ със З.К.„Л.И.“ АД. С
оглед гореописаните болки и страдания претендира от ответника застрахователно
обезщетение за причинените му неимуществени вреди, резултат от процесното ПТП,
в размер на 380 000 лв., ведно със законната лихва от датата на деликта до
окончателното изплащане.
На
отделно основание претендира и заплащането на имуществени вреди в размер на
2123,10 лв. представляващо разлика между получаваното от баща му В.К.П., брутно
трудово месечно възнаграждение и полученото обезщетение за временна
нетрудоспособност за периода от 28.05.2015 г. до 11.11.2015 г. – време през
което баща му е полагал грижи като болногледач на ищеца, ведно със законна
лихва върху тази сума, считано от 10.05.2015 г. до окончателното ѝ изплащане.
Като
имуществени
вреди
се
претендира
и
сумата
от
общо
8510,56 лв. (след допуснато увеличение на първоначално заявена претенция в
размер на 6133,86 лв.),
представляваща разходи
за
лечение,
закупени
медицински
консумативи
(шина
за
коляното,
биорезорбируем анкер),
памперси,
медицински
прегледи,
лабораторни изследвания, рехабилитационни процедури, лекарствени медикаменти и
други, ведно със законна лихва върху тази сума, считано от 10.05.2015 г. до
окончателното й изплащане.
Ответникът
З.К.„Л.И.“ АД признава наличието на валидна застрахователна полица за процесния
автомобил към датата на ПТП, но оспорва исковете по основание и размер.
Възразява, че размерът на претендираното обезщетение за неимуществени вреди е
прекомерно завишен и не кореспондира с принципа за справедливост.
Третото
лице помагач на страната на ответника – А.С.С., законен наследник на водача на
процесния лек автомобил „Фолксваген“, модел „Голф“, с рег. № ******** - Е.Б.С.,
не е изразила становище в законоустановения срок.
Съдът, след като взе предвид доводите
на страните и след оценка на събраните по делото доказателства, при спазване на
разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:
Разпоредбата
на чл. 226, ал.1 от КЗ (отм.), дава право на увреденото лице при пътнотранспортно
произшествие да насочи иск за обезщетяване на претърпените вреди направо срещу
застрахователя, при който делинквента има застраховка “Гражданска отговорност”.
По този иск ищецът следва да установи, че има вземане за непозволено увреждане
срещу водач на МПС и наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от
договор за застраховка “Гражданска отговорност” с обект гражданската
отговорност на делинквента като автомобилист за вреди, причинени при управление
на процесното МПС.
Въз основа на данните от констативния протокол, скицата на
местопроизшествието и заключението на изслушаната в настоящето производство
автотехническа експертиза, се установява следния механизъм на
автопроизшествието:
На 10.05.2015 г., в с. Яхиново, Област Кюстендил, по ул.
„Иван Вазов“, на левия тротоар, считано в посока към гр. Дупница в зоната на
дом № 24 се е намирал пешеходеца-ищец М.В.П..*** в посока към гр. Дупница се е
движил л.а. „Фолксваген“, Модел „Голф“, с peг. № ********, управляван от Е.Б.С.
със скорост над допустимата за населено място - не по-ниска от 125 км/ч, в
зоната на ляв завой, при мокра асфалтова пътна настилка. Поради скоростта си,
близка до критичната, е настъпило странично занасяне на автомобила, който се е
насочил наляво към вътрешността на завоя, преминал е през лента за насрещното
движение, навлязъл е на левия тротоар, където е ударил намиращият се на него
пешеходец М.В.П.. Според експертизата причина за настъпването на ПТП е в
субективните действия на водача на лекия автомобил, който е избрал скорост на движение от 125 км/ч., близка до
критичната за процесния ляв завой от 131 км/ч, в условия на мокра пътна
настилка и много по-висока от допустимата за населено място от 50 км/ч, при
която не е бил в състояние да контролира движението на управлявания от него
автомобил.
При съвкупната преценка на събраните по делото
доказателства, съдът намира за установено, че вина за настъпване на пътно –
транспортното произшествие има водачът на л.а. „Фолксваген". Същият е
нарушил правилото на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, като е карал в населено място със
скорост от 125 км/ч., при разрешени 50 км/ч., което е довело до загуба на
управлението на лекия автомобил, навлизане на тротоара и блъскането на
намиращия се там пешеходец М.П..
С оглед на гореизложеното, съдът намира, че поведението на водача
Е.Б.С. е било противоправно и в разрез с посочените изисквания на Закона за
движение по пътищата и представлява деликтно поведение по смисъла на чл. 45 от ЗЗД. Вината на водача на автомобила се презюмира, а по делото от страна на
ответника не бяха ангажирани доказателства за оборване на законовата
презумпция.
Като безспорно по делото е отделено обстоятелството, че по
силата на застрахователна полица № 22115001108440, към датата на пътното
произшествие, е действал договор за застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“, с обект – отговорността на водач за вреди при управлението на
л.а. „Фолксваген“, Модел „Голф“, с peг. № ********, страна по който е ответното
дружество.
Според заключението на приетата по делото съдебномедицинска
експертиза от пътния инцидент ищецът е получил следните травматични увреждания:
Травматичен и хеморагичен шок; Тежка открита
и проникваща черепно-мозъчна травма; Мозъчна
контузия тежка степен с диенцефална симптоматика; Открита импресионна фрактура
на
лявата
теменна
кост
на
черепа
с разкъсване на подлежащата твърда мозъчна обвивка и размачкване на мозъчно
вещество; Линейна
фрактура
на
теменната
и тилната кост на
черепа
вляво;
Фрактура
на
черепната
основа
в областта на задна
черепна
ямка;
Контузия
и разкъсно-контузна рана
в лявата теменно-тилна област на главата; Разкъсно-контузна
рана
в дясната глутеална област;
Фрактура
на
малкопищялната
кост
на
дясната
подбедрица;
Разкъсване
на
вътрешната
странична
връзка
на
лявото
коляно;
Рана
в дясната седалищна област
със
срязване
на
глутеалната
мускулатура;
Контузия
на
белия
дроб
двустранно
с минимален пневмоторакс вдясно.
С оглед трамватичните увреждания на пострадалия е извършена
неврохирургична операция: Трепанация на черепа, отстраняване на костните
фрагменти, евакуация на мозъчен детрит. Извършено е по спешност и оперативно
лечение на раната в дясната глутеална област В дните след операцията ищецът е
бил в тежко общо състояние на апаратна белодробна вентилация. На 25.05.2015 г е
извършена реконструктивна операция на медиалната колатерална връзка на лявото
коляно с два анкерни винта. Лечението на пострадалия е продължено в УМБАЛСМ
„Пирогов“, за периода 10.06-24.06.2015 г., както и е извършена оперативна
интервенция на кожния дефект в дясната глутеална област - несвободна кожна
пластика. За периода 24.08. - 04.09.2015 г. е проведено в УМБАЛСМ „Пирогов“,
оперативно закриване на следтравматичния черепен дефект с титаниева мрежа. Проведено
е неколкократно рехабилитационно лечение в Сапарева баня и Горна баня.
Движенията в дясната колянна става са възстановени в срок от два месеца. Към
момента на изготвянето на експертизата (м. юни 2017 г.) пострадалият е приемал
противоепилептични медикаменти с профилактична цел, като се е налагало спазване
на охранителен и диетичен режим.
Посочено е, че черепно-мозъчната травма е протекла с дълбоко
коматозно състояние, наложила е извършване на спешно и висококвалифицирано
оперативно лечение и продължителна апаратна белодробна вентилация (изкуствено
дишане), а фрактурата на малкопищялната кост на дясната подбедрица и
разкъсването на вътрешната странична връзка на лявото коляно е довела до ограничаване
на движенията на крайниците за повече от 30 дни.
Според заключението процесът на възстановяване при черепно-мозъчни
травми с характер на процесната продължава до 4 години и преминава през
определени в клиничен и патоморфологичен аспект периоди, като при ищеца този
процес все още не е приключил. Към момента е налице посттравмена енцефалопатия,
изразяваща се в продължаваща антеро- и ретроградна амнезия, лесна изморяемост,
главоболие, сънливост, церебрастенен синдром, посттравматичен органичен мозъчен
синдром. Гръдната травма е възстановена без остатъчни явления. Раната в дясната
глутеална област със срязване на глутеалната мускулатура е зараснала с груб,
дистрофичен белег с дължина 20 см. и ширина до 4-5 см. с деформация на цялата
област. Декубиталните рани в теменно-тилната област на главата са зараснали с 4
зони с кръгловата форма и размери от 4x2 до 5x3 см., с липсващо окосмяване и
дистрофична кожна покривка.
В резултат на получените травматични увреждания М.П. е
преживял особено интензивни болки и страдания за срок от 30 дни, значителни до
3 месеца и умерени до 6 месеца. В следващия период и до момента, пострадалият
изпитва повишена физическа и психическа уморяемост, главоболие, сънливост.
В съдебно заседание вещото лице сочи, че при мозъчните
контузии, каквато е получил ищецът възстановителния период е около 4-5 години,
като усложнения могат да настъпят, както по време на него, така и след това,
като към момента не би могло да се даде категорична прогноза за бъдещото
състояние на ищеца и дали ще настъпят някакви усложнения.
Според показанията на свидетеля Е.М.Т. - П., майка на ищеца,
от ПТП пострадалия е получил тежка черепно-мозъчна травма, която е наложила
операция. Сочи, че на 25.05.2015 г. е претърпял операция на коляното, след
която не е могъл да ходи и за около 40 дни кракът му е бил обездвижен със шина,
а след това се е наложило да се придвижва с патерици. Заявява, че първоначално
е бил физически отслабнал, не е могъл да държи нищо в ръцете си и се е налагало
да се храни със сонда, а впоследствие с чужда помощ. От продължителното
залежаване е станал нервен, трудно подвижен, изпитвал е световъртеж. Твърди, че
към момента не използва патерици и посещава училище, но не общува почти с
никой, наплашен е и не излиза от вкъщи. Изморявал се лесно и изпитвал постоянно
главоболие.
Свидетелят Г.М.Б., приятел на ищеца, сочи, че след инцидента
пострадалият е бил в тежко състояние в кома, а след това е имал затруднения с
говора и придвижването. Твърди, че преди ПТП ищецът е спортувал активно, но към
момента се е затворил в себе си, не желаел да общува с приятелите си и да
излиза.
С оглед гореизложеното, доколкото по делото се установяват противоправно
и виновно поведение на водача на л.а. „Фолксваген“, от което ищецът е получил
физически травми, причинили му болки и страдания, съдът приема, че в настоящото
производство са доказани всички елементи от фактическия състав на непозволеното
увреждане и отговорността на застрахователното дружество следва да бъде
ангажирана.
Обезщетението за неимуществени вреди в хипотезата на чл. 226,
ал.1 от КЗ във вр. с чл. 45 от КЗ се определя от съда в съответствие с
установения в чл.52 от ЗЗД принцип за справедливост. Критериите за определяне
на този размер са видът и обемът на причинените неимуществени вреди от
травматичните увреждания, подробно посочени по-горе в съдебно-медицинската
експертиза, включващи сериозна черепно-мозъчна травма, довела до коматозно
състояние, опасна за живота на ищеца и наложила оперативна неврохирургична
интервенция и поставянето му под изкуствено дишане; белодробна контузия;
контузия на левите коленни връзки, наложили операция на коляното; общия
възстановителен период от шест месеца, като болките са били интензивни за един
значителен период от около три месеца; белегът в областта на десния крак, както
и раните по теменно-тилната част на главата, които неминуемо създават
емоционален дискомфорт на пострадалия и то в една млада възраст. Невъзможността
на ищеца да се придвижва през първите няколко месеца от лечението му, както и
затрудненията, които е изпитвал и след това с оглед рехабилитационните
процедури и хранителния режим, на които е бил подложен. Въпреки че здравословното
състояние на пострадалия е подобрено и той посещава училище, придвижва се без
патерици, следва да се вземе предвид, че според вещото лице възстановителният
период по отношение на мозъчната травма продължава около 4-5 години, което е
един значително продължителен период. От свидетелските показания се установява
и че ищецът в резултат на получените увреждания се изморява лесно, продължава
да изпитва главоболие, като се е отчуждил от приятелите си, като съдът отчита и
че доколкото ищецът все още се възстановява, то по делото липсват категорични
данни за бъдещи усложнения или невъзможност ищеца да се възстанови от
получените увреждания. С оглед описаното физическо и емоционално състояние и
предвид младата възраст на пострадалия (16 г.), както и социално- икономическите
условия на живот в страната, съдът намира, че сумата от 250 000 лв.,
представлява справедливо обезщетение по смисъла на чл. 52 от ЗЗД за репариране на вредите от ПТП.
Обезщетението в този размер съответства, както на установения в чл. 52 от ЗЗД
принцип за справедливост, така и възмездява неблагоприятните последици,
настъпили за ищеца в резултат на непозволеното увреждане.
Относно иска за заплащане на обезщетение за причинени на
ищеца имуществени вреди в размер на 8510,56 лв., изразяващи се в разходи за
лечение, съдът намира за изцяло доказан по основание и размер, предвид представените
по делото фактури и фискални бонове, подробно описани в
констативно–съобразителната част на приетата по делото без възражения от
страните съдебно-счетоводна експертиза (лист 476-480, том 2 от делото).
Във връзка с претенцията за имуществени вреди в размер на 2123,10
лв., представляваща разлика между получаваното от бащата на ищеца - В.К.П.
брутно трудово месечно възнаграждение и изплатеното му обезщетение за временна
нетрудоспособност за периода от 28.05.2015 г. до 11.11.2015 г., през което
време баща му е полагал грижи за ищеца като болногледач, съдът намира за
неоснователна. Макар от изслушаните по делото първоначална и допълнителна
съдебно-счетоводни експертизи да се установява, че бащата на ищеца е получавал
обезщетение за временна неработоспособност в размер по-нисък от трудовото му
възнаграждение, имуществената вреда, под формата на пропусната полза, е
възникнала в патримониума на В.П., а не в този на неговото дете М.П., поради
което и последният не е активно материално легитимиран да претендира процесната
сума.
Предвид гореизложеното съдът намира, че ищцовата претенция
за неимуществени вреди следва да бъде уважена до размера на 250 000 лв., а
за разликата до претендираните 380 000 лв. - отхвърлена. Искът за
имуществени вреди за разходи за лечение в размер на 8510,56 лв. следва да бъде
уважен изцяло, а този за пропуснати ползи от неполучаване на трудово
възнаграждение на бащата на ищеца в размер на 2123,10 лв. – отхвърлен като
неоснователен.
С
оглед императивната разпоредба на чл. 84, ал. 3 ЗЗД, законната лихва върху присъдените
обезщетения за имуществени и неимуществени вреди следва да бъде начислена от
датата на увреждането – 10.05.2015 г., до окончателното погасяване на
задължението.
По
отношение на разноските:
На основание чл. 38, ал. 2, т.2 от
ЗАдв., ответникът следва да заплати на адв. Е.М., съобразно уважената част от
исковете, сумата от 6182,72 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за
оказана безплатна правна помощ на ищеца.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца разноски за настоящото производство в общ
размер на 1022,48 лв., от които 496,33 лв. за съдебно медицинска, автотехническа
и първоначална и допълнителна съдебно-счетоводни експертизи, както и 526,15 лв. заплатена
държавна такса по делото.
На основание чл. 78, ал. 8 ГПК, ищецът следва да заплати
на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., определено
съгласно чл. 25, ал.1 от Наредба за заплащането на правната помощ от 01.01.2006
г., вр. чл. 37 Закон за правната помощ и вземайки предвид фактическата и правна
сложност на делото.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, и отчитайки, че ищецът
е бил освободен за държавна такса по делото над сумата от 700 лв., ответникът следва
да бъде осъден да заплати по сметка на Софийски градски съд, съразмерно на
уважената част от исковете държавна такса в размер на 9814,27 лв.
Мотивиран
от горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „З.К.Л.И.“ АД, ЕИК*********, със седалище и адрес на
управление ***, р-н Лозенец, бул. „*********, да заплати на М.В.П., ЕГН **********,
с адрес: ***, със съдебен адрес ***, р-н „Триадица“, ул. „*********, чрез адв. Е.М.,
на основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.), сумата 250 000 лв. (двеста и петдесет хиляди лева), представляваща
застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и
страдания от травматични увреждания, настъпили в резултат на пътнотранспортно
произшествие, реализирано на 10.05.2015 г., в с. Яхиново, област Кюстендил, на
ул. „Иван Вазов“, в зоната на дом №24, по вина на Е.Б.С., чиято гражданска
отговорност като автомобилист за вреди, причинени при управление на „Фолксваген“,
модел „Голф“ с рег. № ********, към посочената дата е била застрахована при
ответника, ведно със законната лихва
върху тази сума от датата на ПТП -10.05.2015 г. до окончателното й изплащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над
присъденото обезщетение до пълния предявен размер от 380 000 лв., като
неоснователен, както и ОСЪЖДА
ответника да заплати на ищеца, на основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) сумата от 8510,56 лв. (осем хиляди петстотин и десет лева и петдесет и шест
стотинки), представляваща застрахователно обезщетение за причинени имуществени
вреди под формата на извършени разходи за лечение, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на ПТП -10.05.2015
г. до окончателното ѝ изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от М.В.П. ЕГН ********** срещу „З.К.Л.И."
АД, ЕИК********* иск с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ за сумата
2123,10 лв. представляваща обезщетение за имуществени вреди, явяващи се
разликата между получаваното от бащата на ищеца - В.К.П. брутно трудово месечно
възнаграждение и полученото обезщетение за временна нетрудоспособност за
периода от 28.05.2015 г. до 11.11.2015 г., през което време бащата е полагал
грижи за ищеца като болногледач, ведно със законна лихва върху тази сума,
считано от 10.05.2015 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „З.К.Л.И." АД, ЕИК*********, да заплати на адв. Е.М. с
адрес ***, р-н „Триадица“, ул. „*********, на основание чл. 38, ал. 2, т. 2 от
ЗАдв., съобразно уважената част от исковете, сумата от 6182,72 лв., представляваща възнаграждение за оказана безплатна
правна помощ на ищеца.
ОСЪЖДА „З.К.Л.И." АД, ЕИК********* да заплати на М.В.П., ЕГН **********,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, направените по делото разноски в общ размер на 1022,48 лв.
ОСЪЖДА М.В.П., ЕГН **********, да заплати на „З.К.Л.И." АД,
ЕИК*********, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100,00 лв.
ОСЪЖДА „З.К.Л.И." АД, ЕИК*********, да заплати по сметка на
Софийски градски съд, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, съразмерно на уважената
част от исковете, държавна такса в размер на 9814,27 лв.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на А.С.С. с ЕГН **********, с
адрес *** – трето лице помагач на страната на ответника.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: