№ 30554
гр. София, 18.07.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ П. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ П. НИКОЛОВА Гражданско дело №
20251110107010 по описа за 2025 година
Предявен е иск за прогласяване на недействителен Договор за потребителски кредит,
предоставен от разстояние № 11206/17.04.2024г., сключен между К. И. Ц., ЕГН **********,
в качеството на кредитополучател и „.... в качеството му на кредитодател на основание чл.
22 във вр. с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК във вр. чл. 26 ал. 1 предл. 1 ЗЗД, поради противоречието
му със закона. При условие, че съдът отхвърли иска с правно основание чл. 22 във вр. с
чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК във вр. чл. 26 ал. 1 предл. 1 ЗЗД, моли да прогласи за недействителен
чл. 27 от Договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние № 11206/17.04.2024г.,
сключен между К. И. Ц., 18 ЕГН **********, в качеството на кредитополучател и „.... в
качеството му на кредитодател, на основание чл. 26 ал. 1 предл. 1 ЗЗД във вр. чл. 143 ал. 2 т.
5 във вр. чл. 146 ал. 1 ЗЗП, при условията на евентуалност – по чл. 26 ал. 1 предл. 3 ЗЗД,
поради противоречието й със закона, респ. поради противоречието й с добрите нрави.
І. Твърдения на ищеца:
Ищецът К. И. Ц. предявява иск с правно основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 22 от ЗПК,
евентуално с основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 143, ал. 2, т. 5 и чл. 146 ЗЗП, с искане
за прогласяване нищожността на договор за потребителски кредит, сключен с ответника
дистанционно на 17.04.2024 г.
1. Главно искане – нищожност на целия договор:
Договорът нарушава чл. 22 от ЗПК, тъй като в него не е ясно и недвусмислено посочен
годишният процент на разходите (ГПР), съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК;
Изчисленият ГПР не отразява реалната стойност на кредита, тъй като не включва
неустойката по чл. 27 от договора, която е в размер на 270 лв. (27% от главницата);
Неустойката по чл. 27 е приложена автоматично от ответника, без реално условие за
приложимост;
1
Договорът е сключен дистанционно, като потребителят не е имал възможност за
преговор и подпис, а само е получил SMS с потвърждение;
Посочените обстоятелства представляват нарушение на задължителното
съдържание на договора, поради което същият е абсолютно нищожен.
2. Евентуален иск – нищожност на отделна договорна клауза (чл. 27):
Клауза 27 от договора е неравноправна, тъй като:
Предвижда автоматично възникване на задължение за неустойка, без
потребителят да е нарушил договор;
Условие за предоставяне на банкова гаранция или гарант е неясно формулирано
и практически неизпълнимо;
Неустойката представлява скрит разход и допълнително възнаграждение,
което не е предварително индивидуализирано;
Възлага непропорционално тежко задължение на потребителя, противно на
принципите на добросъвестност и добри нрави;
Нарушава чл. 143, ал. 2, т. 5 и чл. 146 от ЗЗП и поради това е абсолютно
нищожна.
3. Фактически твърдения относно изпълнението:
Ищецът е заплатил изцяло главницата по кредита в размер на 1000 лв.;
Оспорва дължимостта на сумата от 270 лв., наложена като неустойка;
Счита, че няма реален договорен избор и че клаузата за неустойка е включена
системно и автоматично.
ІІ. Възражения и твърдения на ответника:
Ответникът „Лендиво“ ООД, чрез процесуален представител, депозира отговор на исковата
молба, с който оспорва изцяло предявените искове като неоснователни и недопустими.
1. По допустимостта на исковете:
Ответникът оспорва наличието на правен интерес за ищеца от предявяване на иска,
тъй като:
Договорът е изцяло изпълнен от двете страни;
Ищецът е заплатил главницата и неустойката;
Липсва спор за дължима сума, поради което не съществува правен интерес от
2
установителен иск.
2. По валидността на договора:
Договорът е редовно сключен в съответствие със ЗПК и Закона за електронната
търговия;
Всички необходими документи (общи условия, индивидуален формуляр, параметри) са
били предоставени на потребителя преди сключването на договора;
ГПР е изчислен в съответствие със законовата формула, като не включва условни
неустойки, каквато е тази по чл. 27, тъй като тя възниква само при определено
поведение;
Потребителят доброволно е приел всички условия, включително чрез активиране на
кредита.
3. По клаузата за неустойка (чл. 27):
Ответникът поддържа, че чл. 27 е валидна договорна клауза, договорена и известна
предварително;
Клаузата е с обезпечителен характер и не е неравноправна;
Кредитополучателят има избор – да представи обезпечение или да заплати неустойка;
Неустойката е пропорционална и обоснована, и не представлява скрит разход.
II. Възражения на ответника:
Ответникът „Лендиво“ ООД оспорва допустимостта и основателността на исковете:
1. По допустимост:
Ответникът твърди, че липсва правен интерес, тъй като:
Договорът е изцяло изпълнен;
Няма висящ правен спор;
Искът е насочен ретроспективно срещу погасено задължение, поради което е
неоснователен и недопустим.
2. По съществото:
Договорът е редовно сключен при спазване на ЗПК и е валиден:
Предоставена е индивидуална информация по чл. 5 от ЗПК;
Условията са приети чрез електронно потвърждение (SMS код);
3
ГПР е коректно изчислен и не включва условни елементи (неустойки), които не
са дължими при всяко изпълнение;
Клауза 27 е договорена, неравноправността не е налице, тъй като:
Има алтернативно поведение – представяне на обезпечение;
Не е нарушен балансът на страните, а е предвидена в интерес на сигурността
на изпълнението;
Размерът на неустойката е ясен, ограничен и известен предварително.
3. По фактическите обстоятелства:
Ответникът твърди, че няма нарушение на закона, нито на добрите нрави;
Ищецът е доброволно и информирано приел всички условия;
Ответникът не е упражнил натиск, заблуда или измама.
III. Правна квалификация на исковете:
Дори и да е платил, ищецът има правен интерес да предяви иск за прогласяване на
нищожност. Плащането не лишава ищеца от правото да поиска съдебно решение за
установяване, че дадена клауза или договор е недействителен, и има основания да
търси възстановяване на платеното по кодекса.
Главен иск: чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК – нищожност на
договора.
Евентуален иск: чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП и чл. 146 ЗЗП –
нищожност на клаузата за неустойка.
Безспорни обстоятелства (неподлежащи на доказване):
1. Сключване на договор за потребителски кредит №11206/17.04.2024 г. между
страните – ищецът К. И. Ц. и ответникът „Лендиво“ ООД.
2. Сума по договора: предоставена главница в размер на 1000 лв.
3. Сключване от разстояние, чрез електронна форма и потвърждение чрез SMS-
код.
4. Изпълнение на задълженията по договора от страна на ищеца, вкл.
изплащане на главницата и неустойката от 270 лв.
5. Приложимост на Закона за потребителския кредит (ЗПК) и Закона за защита
на потребителите (ЗЗП) спрямо договора.
6. В договора съществува клауза 27, предвиждаща заплащане на неустойка в
4
размер на 27% от главницата (270 лв.) при неизпълнение на условие за
представяне на гарант или банкова гаранция.
Спорни обстоятелства (подлежащи на доказване):
1. Наличието на валиден и ясен ГПР (годишен процент на разходите):
– Ищецът твърди, че ГПР е изчислен неправилно и не включва неустойката.
– Ответникът поддържа, че ГПР е изчислен в съответствие със ЗПК.
2. Дали клауза 27 е неравноправна и нищожна:
– Ищецът твърди, че клауза 27 е неравноправна, непрозрачна и представлява
скрит разход.
– Ответникът поддържа, че клаузата е ясна, предвидима и договорена, и че дава
алтернатива на потребителя.
3. Дали договорът съдържа задължителната информация по чл. 22 ЗПК:
– Ищецът твърди, че липсва яснота и пълнота, поради което договорът е
нищожен.
– Ответникът твърди, че договорът е изготвен съгласно ЗПК, с пълна
информация.
4. Дали е налице правен интерес от установителния иск въпреки извършеното
плащане:
– Ответникът възразява, че с изпълнение отпада интересът.
– Ищецът поддържа, че има интерес – целта е установяване на нищожност и
реституция.
5. Дали ищецът е бил в състояние реално да преговаря клаузите на договора
(индивидуално договаряне):
– Ищецът твърди, че не е имал такава възможност.
– Ответникът твърди, че е имало възможност за информирано съгласие.
РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА
ТЕЖЕСТ
За ищеца К. И. Ц.: Следва да докаже:
1. Сключване на договора при неравноправни условия – че клаузата за неустойка не е
индивидуално уговорена, не е ясна и прозрачна (чл. 143–146 ЗЗП).
2. Липса на яснота за ГПР и липса на изискуемата преддоговорна информация по
чл. 22 ЗПК.
3. Че клауза 27 е неравноправна – защото води до значим дисбаланс в правата и
задълженията.
5
4. Че договорът е нищожен поради нарушение на ЗПК и ЗЗП – липса на основни
реквизити или нарушение на императивни разпоредби.
5. Че има правен интерес от предявения иск, въпреки че е извършено плащане и не се
претендира реституция – например риск от бъдещо прилагане на клаузата или други
правни последици.
ответника „Лендиво“ ООД: Следва да докаже:
1. Че клаузата 27 е ясно формулирана, разбираема и индивидуално договорена, или
поне е приета съзнателно.
2. Че потребителят е получил всички документи и информация, включително
валидно изчислен ГПР.
3. Че договорът отговаря на изискванията на ЗПК и ЗЗП, вкл. че е сключен при
спазване на формата и с предоставена информация.
4. Че липсва правен интерес от иска, защото сумата е платена, няма иск за връщането
и няма висящ спор по тази клауза.
ОПРЕДЕЛИ:
Приетема писмените доказателства от ищеца и от ответника:
ДОПУСКА СТЕ с въпроси в ИМ.
ОПРЕДЕЛЯ ВЛ Хрито Йорданов.
ОПРЕДЕЛЯ ДЕПОЗИТ в размер на 450 лв., вносим от ответника, в 1 седмичен срок, чието е
доказателствената тежест за доказване на индивидуланата насоченост на договора.
НАСРОЧВА ОСЗ 17.10.2025г. 10:15ч., за която датата да се призват страните.
ЗАДЪЛЖАВА ответника да представи: исканите в т. 4 от ИМ документи по реда на чл.190
ГПК.
ОСТАВЯ без уважение останалите искания на страните.
ПРИЕМА представените документи, като писмени доказателства по делото.
СЪДЪТ напътва страните към спогодба, медиация, преговори или друг
подходящ според тях начин за извънсъдебно и доброволно уреждане на споровете
помежду им. На страните се указва, че при приключване на делото със спогодба, ще
бъде върната половината от внесената държавна такса. Ако страните решат да
започнат процедура по медиация, делото ще бъде спряно, а давност няма да тече,
така че не съществува опасност от накърняване на права или злоупотреба с такива.
Извънсъдебното уреждане на спора би било в полза на страните с оглед запазване на
добрите отношения между тях, както и предвид възможността да бъдат спестени
значителни по размер суми, свързани с евентуални разноски в исковото производство
или пък принудително изпълнение на задълженията (разноски в изпълнителния
процес).
6
УКАЗВА на страните, че мотивната част на настоящото определение има характера
на проект за доклад по делото по смисъла на чл. 140, ал. 3 ГПК, който при липса на
твърдения за нови факти и обстоятелства в насроченото съдебно заседание, може да бъде
обявен за окончателен доклад по делото по смисъла на чл. 146 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Препис от определението да се изпрати на страните, като на ищеца се изпрати и
препис от писмения отговор с приложенията към него, подаден от ответника.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7