Р Е Ш Е Н И
Е
593/13.6.2019г.
гр. Шумен
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, осми състав,
на единадесети юни две хиляди и деветнадесета година,
в открито заседание в следния
състав:
Председател: Валентина Тонева
Секретар: Й. К.
Като разгледа докладваното от
съдията- докладчик
ГД №973 по описа за 2019г.
на ШРС
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 150 от СК и по чл. 127а, ал.2 от Семейния кодекс.
Ищцата сочи, че с решение на ВПРС по гр.д. № ***/***г., бил прекратен
бракът между страните, упражняването на родителските права по отношение детето Н.
Б. било предоставено на ищцата, а ответникът бил осъден да плаща месечна
издръжка за детето в размер на 75 лв. Размерът на издръжката бил увеличаван три
пъти - през ***г. - с решение на ВПРС по гр.д. № ***/***г. - на 85 лв., през ***г. с
решение на ШРС по гр.д. № ***/***г. - на 100 лв. и през ***г. с решение па ШРС
по гр.д. № ***/***г. - на 150 лева. Сочи, че през изминалия период от време,
след последното съдебно решение, съществено се променили обстоятелствата
относно размера на дължимата издръжка от ответника за детето. Сегашният размер
от 150 лв. месечно бил крайно недостатъчен за задоволяване на нарасналите нужди
от храна, облекло и средства за живот, предвид възрастта на детето. За този
период значително се е увеличила минималната работна заплата (от 460 лева на
560 лева), която служи за основа при определяне на минималния размер на
издръжката съгласно чл.142, ал. 2 от СК. Заявява, че освен обичайните за 12
годишно дете нужди, малолетният Н. има и специфични нужди- детето боледувало от
аутизъм по рождение и е под постоянен медицински контрол и терапия със съответните
медикаменти. През ***г., с експертно решение на ТЕЛК към МБАЛ Шумен, му била
определена оценка на работоспособността - 95%, вид и степен на увреждане с
чужда помощ за срок от три години - до месец ноември 2019г., като била
поставена диагноза, „детски аутизъм“. Това заболяване налагало специфичен
подход при отглеждане на детето и специфични нужди във връзка със
социализацията му и подобряване на здравословното му състояние.Твърди, че извън
основното заболяване, детето често боледува от вирусни и бактериални инфекции, които
налагали закупуването на лекарства. Твърди се, че освен
изменение в нуждите на детето, са се изменили и възможности на ищцата като
родител, да осигурява издръжка за Н.. През ***г. родила второто си дете Д. Д.
от мъжа, с когото живее на семейни начала, което е вече на 2 години и половина
и се нуждае също от средства.Твърди, че е регистрирана като безработна в
Дирекция „Бюро по труда“ - Шумен. Представя удостоверение от НОИ за
обезщетението, което получава за безработица. Твърди се, че ответникът М.Б.М.
работи сезонно в Ш. и тук, в Б. - в областта на строителството. Иска да бъде постановено решение, с което да бъде увеличен размерът на месечната издръжка, платима от ответника за детето Н. от 150 лв. на 250 лв.,
считано от дата на завеждане на настоящия иск, с падеж 1-во число на съответния месец, за който се дължи, ведно със
законната лихва за всяко закъснение; и
да бъде постановено решение, заместващо съгласието на бащата М.Б.М. за пътуване на
детето извън пределите на Б. – до страните в ЕС и до Р.Т., за срок от 5 години.
Представя доказателства.
В предоставения на основание
чл. 131 от ГПК срок, от ответника е депозиран отговор на исковата молба.
В отговора се заявява, че следва издръжката да бъде определена, като се имат предвид и
възможностите му да дава издръжка. Заявява, че не е на постоянна робота и
получава на месец около 400.00 лева. Твърди, че исканият
размер на издръжка е непосилен за него и му е известно
заболяването на детето. В тази връзка твърди, че на детето е
отпусната месечна помощ за отглеждането му по ЗСПД, като тази помощ се отпуска,
при наличието на тежко заболяване и до навършване на 20 - годишна възраст на
детето, съгласно чл. 8д, ал. 4 и 5 от ЗСПД, за задоволяване на основните и
специфични нужди на децата.
Сочи, че съобразно т.2 от ПП на ВС
№ 5 от 16.11.1970 г., тази помощ следва да се взема предвид при разрешаването
на въпроса дали и в каква степен детето се нуждае от издръжка. Поради изложеното,
счита, че размерът на исканата издръжка е прекомерно завишен.
Относно искането на основание чл. 127а от СК счита, че същото не е
конкретизирано като срок и време на пребиваване извън пределите на Република Б.
и е опит да се изведе детето за постоянно в чужбина, без неговото съгласие.
Съгласен е детето да има
право, но в рамките на три години да пътува до страни от Европейския съюз при
ограничен брой пътувания - до два пъти в годината, по 15 дни. Противното ще
ограничи напълно възможностите за личните контакти с него. Сочи, че заболяването
на детето повишава риска при неограниченост на пътуванията за психичното му здраве.
Заявява, че страда от заболяване, което му пречи да стои в затворени помещения,
поради което е в невъзможност да присъства
при разглеждане на делото.
В съдебно
заседание, процесуалният представител на ищцата поддържа изцяло предявения иск
за увеличение на издръжката от 150лв. на 250 лв., както и искането да бъде постановено решение,
заместващо съгласието на бащата М.Б.М., за пътуване на детето извън
пределите на Б. – до страните в ЕС и до
Р.Т., за срок от 5 години, като се заявява, че са съгласни срокът да бъде и по -
кратък - от 3 години.
В съдебно заседание беше проведено изслушване на детето, на основание чл. 15, ал.1 от ЗЗД, в което,
въпреки трудния вербален контакт с детето Н. Б., то заяви, че желае да пътува до
Т.. Ответникът,
редовно призован, не се явява в съдебно заседание и не изпраща представител.
ШРС, след като взе предвид събраните
по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в
тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено
от фактическа страна следното:
Ответникът М.Б.М. е баща на Н. М.Б., ЕГН **********, установено от Удостоверение № ***,
издадено въз основа на Акт за раждане №*** от ***г. Със съдебно Решение по
гр.д. № ***/***г. по описа на
ШРС, последно бил изменен размерът на издръжката дължима от бащата за детето, в размер на 150лв., които суми
следвало да бъдат заплащани с падеж 1-во число на месеца, за който се дължи
издръжката, до настъпване на законни причини за изменение на издръжката, ведно
със законната лихва върху всяка просрочена вноска, до окончателното изплащане
на сумата. От датата, към която е била последно изменена издръжката за детето,
до настоящия момент, са изминали около 2 години.
Към
настоящия момент, видното от приложената Служебна бележка изх. № РД *** от ***г.,
детето е ученик в СУ „В.Л.“ гр. Шумен и се обучава, изнесено в ***, в Център за специална образователна подкрепа през
учебната 2018-2019г. От
представеното по делото доказателство -Експертно решение на ТЕЛК №***/******г.
на МБАЛ гр.Шумен се установява, че детето има водеща диагноза „детски аутизъм“,
като е посочена инвалидност 95%, вид и степен на увреждане - с чужда помощ. От
представеното в съдебно заседание доказателства по делото - Заповед № ******г. се установява, че на
майката е отпусната месечна помощ за дете с трайно увреждане по реда на чл. 8 д
от ЗСПД, в размер на 930 лв. Въпреки, че не са представени конкретни доказателства
за сумите, необходими ежемесечно за подобряване здравословното състояние на
детето, съдът приема, съобразявайки диагнозата на Н., че безспорно се изразходват значителни суми именно за
подобряване качеството му на живот, във връзка с препоръките, отразени в
експертното заключение- необходимост от
медико-педагогическа рехабилитация с ресурсно подпомагане. Относно
обстоятелството, че детето често боледува от
вирусни и бактериални инфекции не се представиха по делото
доказателства. Въпреки това, данните за
здравословното състояние на детето с оглед наличната диагноза, изминалият
период от време и порастването на детето, според съда, води до извод за
изменение на обстоятелствата, обуславящи нуждите на детето. Съществува промяна
и във възможностите на майката да осигурява издръжка на детето. Видно от
представеното Удостоверение за раждане, издадено въз основа на Акт за раждане №***/******г.
на Община Т., майката има още едно дете от съвместното си съжителство със св. Х.,
на 2 години, за което полага грижи. Към момента е регистрирана като безработна в
„Бюрото по труда„ - Шумен, като видно от приложеното удостоверение, за м.
декември 2018г., е получила 185,55лв., за м. януари 2019г. – 222,66лв., за м.
февруари 2019г. - 272,14лв.
Съдът съобрази, че
липсват данни за наличие на други алиментни задължения на ответника. Относно
доходите му, също не са представени доказателства, като в отговора се твърди,
че не е на постоянна работа. Съдът отчитайки факта, че е в трудоспособна
възраст и не са представени доказателства, че са налице обективни причини, възпрепятстващи
го да полага труд, приема, че може да реализира поне минималната за страната
работна заплата.
В приложения по делото
социален доклад изх. № ***г. е посочено, че от проучването е установено, че за
детето се полагат необходимите за възрастта и потребностите му грижи от майката,
контактите с бащата били рядкост. Сочи се наличие на особености в режима на отглеждане
на детето, доколкото е на постоянна медикаментозна терапия, нуждае се от
постоянна работа с логопед и психолог, предвид заболяването си . Изложено е
становище, че с оглед изграждането на психически и емоционално стабилна личност,
в интерес на детето е да поддържа контакти с двамата родители, които от своя
страна са длъжни да поемат отговорност при отглеждането на детето.
От
показанията на свидетеля С. се установи, че майката е тази, която полага
основно грижи за детето Н., както, че получава помощ от човека, с когото живее
на семейни начала- Ш. Х.. Свидетелят Х., в своите показания посочи, че майката Н.
има роднини в Т. и в Б., които искат да посетят и детето Н. също иска да пътува
с тях.
Горната
фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото и приети
писмени и гласни доказателства.
От
материалите по делото се установява по безспорен начин, че от датата, към която
е била определена първоначалната издръжката, до настоящия момент, е изминал
период от 2 години. Съгласно разпоредбата на чл.150 от СК, при изменение на
обстоятелствата, присъдената издръжка може да бъде изменена, а изменение на
обстоятелствата е налице при трайно съществено изменение на нуждите на
издържания или трайна съществена промяна във възможностите на задълженото лице,
като за изменението на присъдената издръжка е достатъчно наличието на една от
алтернативно посочените предпоставки. В настоящия случай, от материалите по
делото, се установява по безспорен начин, че с оглед възрастта на детето и с
оглед установената диагноза, безспорно са се увеличили разходите, необходими за
отглеждането на детето. Нараснали са и ежедневните му потребности от храна,
облекло, учебници и други помагала. Нуждите на детето следва да бъдат преценени
с оглед обичайно необходимото за деца на същата възраст, като се съобрази
нуждата от средства за храна, облекло, учебници, както и средствата, необходими
за ежедневно посещение на училище, като се включат и тези, свързани със
здравословното състояние на детето в конкретния случай.
Съгласно задължителна
съдебна практика на ВКС-Постановление
на Върховния съд № 5/16.11.1970г., т. II, нуждите на
лицата, които имат право на издръжка, се определят съобразно с обикновените
условия на живот за тях, като се вземат предвид възрастта, образованието и другите обстоятелства, които са от значение, в конкретния случай- и здравословното състояние на детето, а възможностите на лицата, които дължат издръжка, се определят от техните доходи, имотното им състояние и квалификация. Според същото
постановление, възможностите на лицата, които дължат издръжка, се определя от
доходите, имуществото и квалификацията им. Застъпено е становището, че при
определяне размера на издръжката, от значение е обстоятелството при кого от
двамата родители е предоставено за отглеждане и възпитание детето. При
определяне размера на издръжката следва да се вземат предвид усилията, които се
полагат от родителя при ангажираността му във връзка с отглеждането на детето.
В този смисъл е и задължителната практика на ВКС, дадена по чл.290 от ГПК –
Решение № 280/28.09.***г. по гр. дело № 1654/2*** г. на ВКС III г. о., Решение
№ 341/01.11.***г. по гр. дело № 147/***г. на ВКС III г. о. Двамата родители дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, съобразно с възможностите на всеки от тях поотделно, като се вземат
предвид и грижите на родителя, при когото се отглежда детето.
Поради
изложеното, съобразявайки разпоредбата на чл.27, т.2 от Конвенцията за правата
на детето, която е ратифицирана от Република Б. и е част от вътрешното ни
право, съгласно която родителите имат първостепенна отговорност да осигурят в
рамките на своите способности и финансови възможности условията за живот,
необходими за развитието на детето, с оглед на описаните специфични нужди на детето от издръжка, предвид заболяването, което
има – детски аутизъм и очертаното фактическо материално състояние на
неговите родители, съдът намира, че за детето Н. М.Б., ЕГН **********,
съобразявайки възрастта му и здравословното му
състояние, съобразявайки и факта на отпуснатата месечна помощ за дете с трайно
увреждане по чл. 8д от ЗСПД, приема, че следва да бъде определена обща месечна дължима от родителите издръжка в размер на 300 лева, въпреки, че посочената сума е
по-малка от минималната работна заплата, установена за страната и е по-малка от
минималния средностатистически доход, необходим за издръжката на един член на
семейство. Съгласно нормата на чл.140, ал.3 от СК, тази сума следва да се
разпредели между родителите съобразно с възможностите им, като се вземат
предвид и непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието на детето,
полагани от страна на майката. В този смисъл, съобразявайки доходите на бащата,
съдът намира, че същият следва да участва в издръжката за детето със сумата от 200лв., който размер
намира за съобразен с възможностите му и нуждите на детето. Останалата част от
издръжката за детето в размер на 100 лева следва да се поеме от майката, която
ще продължи да полага непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието на
детето.
При
определяне размера на издръжката, съдът съобрази и разпоредбата на чл.142, ал.2 от СК,
съгласно която минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от
размера на минималната работна заплата, а съгласно Постановление на МС № 320/20.12.2018., определеният размер на минималната
месечна работна заплата за страната, е в размер на 560 лева от 01.01.2019г.
Така увеличеният размер на
издръжката е дължим, считано от датата на подаване на настоящата искова молба,
ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, платима на първо число
от месеца, за който се отнася. Искът следва да бъде отхвърлен в останалата част до пълния предявен размер от 250 лв. като неоснователен и недоказан.
По отношение
иска по чл. 127а, ал.2 от СК :
Съгласно
разпоредбата на чл. 127а, ал.1 от СК, въпросите, свързани с пътуване на дете в
чужбина и издаването на необходимите лични документи за това, се решават по
общо съгласие на родителите. Съгласно чл. 127а, ал. 2 от СК, когато родителите
не постигнат съгласие по ал. 1, спорът между тях се решава от районния съд по
настоящия адрес на детето. Искането, с правно
основание чл. 127а, ал. 2 от СК, по правната си същност, е спорна съдебна администрация на граждански
правоотношения. От събраните по делото
доказателства, се установява произходът на детето,
чиито родители са страните по делото, като майката е
родителят, поел непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието на детето и след раздялата с бащата,
тя реално упражнява родителските права.
В това производство съдът не решава
правния спор относно въпросите,
свързани с пътуване на детето в чужбина /и издаването на необходимите документи/,
със сила на пресъдено нещо, а само
администрира тези материални правоотношения, като преценява конкретните факти с
оглед интересите на детето, и вземайки предвид и правата на родителите,
замества или отказва да замести липсващото съгласие на единия родител за пътуването
на детето извън пределите на Република Б.. В чл.13, т.2 от Всеобщата декларация
за правата на човека, приета и провъзгласена с Резолюция 217А (ІІІ) на ОС на
ООН от 10.12.1948г. и чл.8 от Конвенцията за защита на правата на човека и
основните свободи, ратифицирана със закон и обнародвана в ДВ,
бр.66/14.08.1992г. (част от вътрешното право на Република Б.- арг.чл.5, ал.4 от
КРБ), е въздигната като основно право на човека възможността да напуска всяка
страна, включително и своята, и да се връща в страната си, като това
естествено, основно човешко право може да бъде ограничавано от
административните или съдебните органи на съответната държава само по
изключение и то ако тези правни основания са уредени в закон (в тесния смисъл
на този термин) и са необходими в едно демократично общество в интерес на
националната и обществената сигурност или на икономическото благосъстояние на
страната, за предотвратяване на безредици или престъпления, за защита на
здравето и морала или на правата и свободите на другите. Това основно човешко
право е обявено в КРБ като основно право и на гражданина в разпоредбата на
чл.35, ал.1 от КРБ, като неговото ограничаване е допустимо, само ако е
предвидено в закон – за защита на националната сигурност, народното здраве и правата
и свободите на други граждани.
Тъй като децата не могат да
изразяват правновалидна воля /малолетните са недееспособни/, респ. тяхната
дееспособност е ограничена /при непълнолетните/ и за да извършват правни и
фактически действия е необходимо техните родители, като законни представители,
да осъществяват от тяхно име определени правни действия, респ. да предоставят
попечителско съдействие – арг.3, ал.2 от ЗЛС и чл.4, ал.2 от ЗЛС, законодателят
е уредил специални нормативни правила, които са насочени към охраняване на
техните права и законни интереси, с цел да се защити телесната им
неприкосновеност, здраве и морал, както и с цел да се обезпечи тяхното нормално
физическо, психическо, духовно и културно развитие като свободни личности.
В съответствие с международните
правни актове, по които Република Б. е страна, е създадена детайлизирана
вътрешна нормативна уредба, гарантираща правото на детето, когато родителите са
разделени и не упражняват съвместно родителските права, на местоживеене при
единия родител, но с гарантираната и призната от закона възможност за широк
личен контакт между детето и родителя, на когото не е предоставено
упражняването на родителските права. Именно във висш интерес на детето е да се
предвидят такива нормативни правила, които да обезпечат правната възможност за
неговото пълноценно общуване с двамата родители в тяхната семейна среда, когато
те са разделени и не упражняват съвместно родителските права.В този смисъл
израз на тази закрила на основните човешки права на детето представлява
уредената и гарантирана в нормата на чл.127, ал.1 от СК правна възможност на
родителите, които не живеят заедно, по общо тяхно съгласие да решат всички
съществени въпроси, касаещи интересите на детето, а именно местоживеенето му,
упражняването на родителските права, личните отношения с него и издръжката му.
Частно проявление на този принцип представляват правните норми, уредени в
чл.127а, ал.1 и ал.2 от СК, които предписват, че въпросите, свързани с пътуване
на дете в чужбина и издаването на необходимите лични документи за това, се
решават по общо съгласие на родителите, а когато родителите не постигнат
съгласие по това, спорът между тях се решава от съда. За
да се обезпечи възможността на родителите по взаимно съгласие да определят
дали, кога, за какъв период и за каква дестинация детето да напуска пределите
на Република Б., в чл.76, ал.9 от ЗБЛД е уредено правомощието на компетентните
административни органи да забранят напускането на страната на дете, което не
притежава нотариално заверено писмено съгласие за пътуване в чужбина от своите
родители.
Когато родителите не могат по
взаимно съгласие да решат въпроса за излизането на детето извън пределите на
страната /какъвто е единият от исковете
в настоящото дело/, този спор следва да бъде разрешен от съда, който да
замести липсващото съгласие на единия родител. Но с оглед защита правата на
детето, заместването на съгласието трябва да се отнася за определен, конкретен
случай, за да може съдът да прецени дали излизането извън пределите на страната
е в изключителен интерес на детето, като се вземе предвид и правото на
родителите да осъществяват пълноценно общуване с него. Именно с оглед
конкретната преценка на интереса на детето, е недопустимо да се дава заместващо
съгласие безсрочно, за неопределен период без да са описани конкретните факти,
обуславящи необходимостта на детето да напуска териториалните предели на
Република Б..
Съгласно ТР №1/03.07.***г на ВКС по т.д. № 1/***г. ОСГК, ограниченията при
пътуване на ненавършилото пълнолетие дете следва да се определят в резултат на
пълно и задълбочено изследване на отношенията между родителите и децата и на
отражението на промяната върху интересите на детето (напр. от стабилност и
сигурност, от близка връзка с родителя, при когото детето живее, но и от
разумен режим на лични отношения с другия родител и неговото семейство и др.).
Интересите на детето следва да се обсъдят и от гледна точка на въздействието на
планираната промяна в неговата жизнена и социална среда, върху правото му на
образование, адекватна медицинска грижа с оглед възрастта и здравословното му
състояние и други права и интереси на детето
Разрешение може да бъде дадено за
определен период в определена държава или в държави, чийто кръг е определяем
или за неограничен брой пътувания, през определен период от време, но също до
определени държави, като интересът на детето се преценява във всеки конкретен
случай. Съгласно
установената съдебна практика по спорове по чл. 127а, ал.2 от СК, при
разногласие между родители за пътуване на дете в чужбина, съдът, даващ
разрешение за напускане на пределите на страната, заместващо съгласието на
родителя, определя периода и държавите, които ще бъдат посетени, т.е. определя
време и територия на пътуването, която може да включва посещение на една държава
или съюз на държави като Европейски съюз и пр. Съдът извършва преценка в
интерес на детето ли е да напусне пределите на страната, съобразявайки данните на конкретния случай с оглед всички
обстоятелства, обуславящи нуждата на детето от пътуване извън границите на
страната, като необходимостта да се разреши на ненавършилия пълнолетие да
пътува в чужбина може да бъде свързана не само с належащи обстоятелства, (напр.
здравословното му състояние), но и с други различни причини, каквито са нуждата
от обогатяване на мирогледа и общата му култура, участие в културни изяви,
провеждани в чужда държава, изучаване на чужд език или възможност за
по-продължително пребиваване с родител, имащ постоянно местоживеене в друга
държава–Решение № 982 от 15.03.*** г. по гр.д. № 900/2009 г. ІV г.о. ВКС. В
случаите, когато родителят, упражняващ родителските права има постоянно
местопребиваване в друга държава и съвместното живеене с този родител е в
интерес на детето, съдът дава разрешение за пътуване на детето до тази държава,
без ограничение броя на пътуванията, съобразявайки и възможността за
осъществяване на личните контакти с другия родител, имащ местоживеене в Б..
Съгласно практиката на Върховния касационен съд (решение № 244 от 03.07.*** г.
по гр.д. № 953/*** г. ІV г.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК), срокът на
разрешението се определя от конкретните обстоятелства, но винаги при
съобразяване възрастта на детето – когато детето е непълнолетно и макар и
ограничено дееспособно е формирало и изявило воля за пътуване в чужбина, срокът
на разрешение до навършване на пълнолетие би се явил разумен, предвид
сравнително малката вероятност за злепоставяне на интересите му през периода на
непълнолетие.
При малолетните деца
обаче периодът до навършване на пълнолетие е продължителен. Искането на ищцата е да й бъде осигурена възможност, да извежда детето извън пределите на Б. – до страните
в ЕС и до Р.Т. за срок от 5 години / в
.з. се посочи, че е достатъчен и 3 годишен срок /,
сочейки само като конкретна причина обстоятелството, че сестра й живее в Б. и евентуално
пътуване с цел почивка в Т. или посещение на близки. Съдът счете, че даването на разрешение на детето да пътува заедно със своята майка извън пределите на Б. – до страните
в ЕС и до Р.Т., неограничено за срок от 3
години, не би
накърнило интересите на бащата, свързани с личните му контакти с детето.
Предвид гореизложеното, съдът
намира, че молбата следва да бъде уважена, като бъде разрешено на детето Н. М.Б., ЕГН **********, да пътува до страните в ЕС и до Р.Т., придружено от
майката Н.М.А., ЕГН **********, като негов законен
представител, без да се иска
предварително писмено съгласие от бащата М.Б.М., ЕГН **********до,
неограничено, за срок от 3 години.
На основание
разпоредбата на чл.78, ал.6 от ГПК, ответникът следва да заплати държавна
такса, съобразно увеличения размер на издръжката в размер на 72лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ размера на присъдената с решение по гр.д. № ***/***г. по
описа на ШРС ИЗДРЪЖКА, дължима от М.Б.М., ЕГН **********,***, в полза на детето Н. М.Б., ЕГН **********, чрез
неговата майка и законен представител Н.М.А., ЕГН **********, с адрес:г***, КАТО Я УВЕЛИЧАВА от 150 /сто и петдесет/ лева на 200лв./двеста / лева месечно, считано от дата на подаване на
исковата молба, платима на 1-во
число от месеца, за който се отнася, до настъпване на причини, изменящи
или прекратяващи правото на
издръжка, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.
ОТХВЪРЛЯ предявеният
иск по чл.150 от СК, за разликата, до пълния предявен размер от 250 лева , като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
На основание чл.242,ал.1 от ГПК, в осъдителната част за
издръжката, решението подлежи на предварително изпълнение.
РАЗРЕШАВА на основание чл. 127а, ал. 2, вр.
ал. 1 от Семейния кодекс, на детето Н. М.Б., ЕГН **********, да пътува до страните в ЕС и до Р.Т., придружен от
майката Н.М.А.,
ЕГН **********, като негов законен представител, неограничено, за срок от 3 години, считано от влизане
в сила на решението, без
да се иска предварително писмено съгласие от бащата М.Б.М., ЕГН **********.
ОСЪЖДА М.Б.М., ЕГН
**********, с адрес: ***,
да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ШРС, сумата от 72,00лв./седемдесет и два/ лева,
представляваща държавна такса по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Шуменски
окръжен съд, в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: