Решение по адм. дело №552/2025 на Административен съд - Стара Загора

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във връзка с чл. 62, ал. 3 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).

Образувано по жалба от Е. А. Х., изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в Затвора гр.Стара Загора, подадена чрез пълномощника му адв.Н., против изричен отказ за преместване от Затвора гр.Стара Загора в Затвора гр.София, обективиран в писмо изх.№ 30-12-236#1/ 08.05.2025г. на Началник отдел „Социални дейности и възпитателна работа с правонарушителите“ /СДВРП/ в Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ /ГДИН/, и постановен по молба вх.№ МЗ-02-89#4/ 09.04.2025г., подадена от Е. Х. до Главния директор на ГДИН. Жалбоподателят твърди, че оспореният отказ е постановен от некомпетентен орган, не е издаден в предвидената от закона форма и при липса на изискуемите мотиви. Наведено е и оплакване за допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон – не е извършена проверка на посочените от заявителя обстоятелства, имащи правно значение по см. на чл.62, ал.1, т.3 от ЗИНЗС, което е довело до необоснован материалноправен извод за отсъствие на фактическо и правно основание за уважаване на молбата. Пренебрегната е целта на закона и е накърнено правото на личен и семеен живот. По подробно изложените в жалбата съображения се иска обжалваният отказ да бъде отменен и преписката да бъде изпратена на компетентния орган за ново произнасяне по подадената молба.

В съдебно заседание жалбоподателят чрез упълномощен адвокат поддържа жалбата по изложените в нея съображения и претендира разноски съгласно приложен списък.

Ответникът - Началник отдел „Социални дейности и възпитателна работа с правонарушителите“ в Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, в съдебно заседание се представлява от упълномощен юрисконсулт, който оспорва жалбата. По подробно изложени доводи за нейната неоснователност, моли същата да бъде отхвърлена.

От събраните по делото доказателства съдът установи следната фактическа обстановка:

Към настоящия момент жалбоподателят Е. А. Х. изтърпява наказание „лишаване от свобода“ в Затвора гр.Стара Загора, в който е бил приведен от Затвора гр.София на 19.08.2020г.

С молба вх.№ МЗ-02-89#4/ 09.04.2025г., подадена до ГДИН, л.св. Х. е поискал да бъде преместен в Затвора гр.София, по причина че майка му се лекува и живее в гр.София, за което прилага удостоверение за настоящ адрес. Сочи и други лица, с които е в близки отношения, живеещи в гр.София, поради което преместването в Затвора гр.София ще улесни социалните му контакти с тях.

В отговор на подадената молба с писмо изх. № 30-12-236#1/ 08.05.2025г. Началникът на отдел "Социални дейности и възпитателна работа с правонарушителите" в Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" е уведомил Началника на Затвора гр.Стара Загора, че в конкретния случай не са налице изискванията на закона, изчерпателно посочени в чл.62, ал.1, т.3 от ЗИНЗС, поради което молбата на л.св.Х. за преместване в затвора гр.София не може да бъде удовлетворена. Изложени са мотиви, че при извършена проверка е установено множество контакти на осъдения с неговата майка – Е. М., но до настоящия момент не е постъпвал документ, удостоверяващ промяна на постоянния й адрес на територията на гр.София. За неудовлетворяващи изискването на чл.62, ал.1, т.3 ЗИНЗС са приети постъпилите в ГДИН молби от лица, заявяващи желание да посещават л.св.Х. при преместването му в затвора гр.София. Жалбоподателят е запознат с писмо изх.№ 30-12-236#1/ 08.05.2025г., видно от направеното саморъчно отбелязване върху него.

По делото е представена административната преписка, образувана по подадената от жалбоподателя молба с вх.№ МЗ-02-89 #4/ 09.04.2025г.

По искане на оспорващия са изискани и приложени по делото допълнително подадена от пълномощника му молба до Главния директор на ГДИН с вх.№ МЗ-01-290#1/ 16.05.2025г. с приложени към нея доказателства за поддържани контакти между л.св.Х. и лица, живеещи на територията на гр.София.

Като прецени допустимостта на жалбата, наведените в нея основания за оспорване и извърши цялостна проверка на законосъобразността на административния акт с оглед разпоредбата на чл. 168 от АПК, съдът направи следните правни изводи:

Писменото изявление на Началника на отдел "Социални дейности и възпитателна работа с правонарушителите" в Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", съдържащо се в писмо изх.№ 30-12-236#1/ 08.05.2025г., представлява изричен отказ за преместване по смисъла на чл.62, ал.3 във вр. с чл.62, ал.1, т.3 от ЗИНЗС, защото обективира формирана по молбата на лишения от свобода воля/решение за нейната неоснователност, независимо от това, че е адресирано до Началника на Затвора гр.Стара Загора.

В писмото липсват указания за срока и реда за оспорване, поради което приложение намира разпоредбата на чл.140, ал.1 от АПК вр. чл.62, ал.3 от ЗИНЗС и съответно срокът за съдебно обжалване се удължава с два месеца. В конкретния случай жалбата до Административен съд Стара Загора е подадена на 21.05.2025г. като дори е спазен 14-дневния срок по чл.149 АПК. Ето защо съдът приема, че същата е процесуално допустима – подадена е в законоустановения срок и е насочена срещу годен за съдебен контрол административен акт, който е неблагоприятен за оспорващия.

Разгледана по същество е и основателна.

Съгласно чл. 62, ал. 1 от ЗИНЗС преместването на лишени от свобода от един затвор в друг се извършва със заповед на главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", упражняването на това административно правомощие е ограничено до визираните в чл. 62, ал. 1, т. 1 – т. 5 от ЗИНЗС хипотези. Законово регламентираните основания за преместването на лишените от свобода, са: включване в обучения, в курсове за придобиване на специалност, за повишаване на квалификацията или за работа – при изявено желание от лишения от свобода (чл. 62, ал. 1, т. 1); при настаняване на лечение в болнично заведение по лекарско предписание (чл. 62, ал. 1, т. 2); по молба на близките или на лишения от свобода при промяна на постоянния адрес на семейството или на лицата, с които осъденият поддържа контакти (чл. 62, ал. 1, т. 3); по предложение на началника на затвора при възникване на психологическа несъвместимост, конфликти със служители или лишени от свобода - пострадали или близки на пострадалите от извършеното престъпление, или при наличието на други важни съображения, свързани с ресоциализацията, с безопасността на лицето и сигурността в местата за лишаване от свобода (чл. 62, ал. 1, т. 4) и при необходимост с цел съобразяване с изискванията на чл. 43, ал. 4, като в този в този случай се взема предвид и желанието на лишения от свобода (чл. 62, ал. 1, т. 5).

В процесния случай молба с вх.№ МЗ-02-89#4/ 09.04.2025г на лишения от свобода Х. за преместване в Затвора гр.София е обоснована с наличие на хипотезата по чл.62, ал.1, т.3 от ЗИНЗС и е подадена до компетентния да се произнесе по нея административен орган – Главния директор на ГДИН.

В нормата на чл.62, ал.5 от ЗИНЗС е регламентирана възможност Главният директор на ГДИН да делегира правомощията си по ал.1, т.1-3 и т.5 на своите заместници или на началник на отдел в главната дирекция, който е с юридическо образование. Делегирането на компетентност винаги се извършва с изрична заповед, каквато обаче не е представена по делото. В приложената към административната преписка Заповед № Л-1070/ 27.10.2020г. Главният директор на ГДИН е възложил на комисар Ю. Р. Ш. – началник на отдел "Социални дейности и възпитателна работа с правонарушителите" в ГДИН, конкретни свои правомощия: да определя поименния състав на пробационните съвети по чл. 202, ал. 6 от ЗИНЗС; да променя със заповед адреса на изпълнение на пробационните мерки на основание чл. 205, ал. 1 и ал. 2 от ЗИНЗС; да подписва изходящата кореспонденция създадена при обработването и приключването на служебните преписки образувани по молби, жалби, сигнали и други от лишени от свобода, служители и граждани и контролира дейността по приключване на преписките, свързани с посочената кореспонденция. Липсва изявление в тази заповед, изходящо от Главния директор на ГДИН, за делегиране на правомощия по чл.62 от ЗИНЗС на началника на отдел СДВРП в ГДИН, нито тази разпоредба е посочена като правно основание за издаването на заповедта.

При липса на валидно оправомощаване по реда на чл.62, ал.5 от ЗИНЗС за издаване на заповеди или откази за преместване по чл. 62, ал.1 от същия закон, произнасянето по молбата на Е. Х. е следвало да бъде направено от Главния директор на ГДИН.

Ето защо, като издаден от материално некомпетентен орган, отказът на Началника на отдел СДВРП, обективиран в писмо изх. № 30-12-236#1/ 08.05.2025г., се явява нищожен административен акт. На основание чл.172, ал.2, предл. първо от АПК съдът следва да обяви нищожността на оспорения акт, а преписката да се изпрати на компетентния орган – Главния директор на ГДИН, който дължи произнасяне на основание чл.62, ал.1, т.3 от ЗИНЗС по подадената от Е. А. Х. молба с вх.№ МЗ-02-89#4/ 09.04.2025г., в срока по чл.57, ал.1 от АПК. При разглеждане на молбата следва да бъдат преценени всички представени от лишения от свобода доказателства за поддържани контакти с лица, чиито адреси са в гр.София, както и твърдяната невъзможност за свиждане с родител, който поради здравословни проблеми живее в гр.София. При съобразяване наличето на заявеното от л.св. Х. основание по чл.62, ал.1, т.3 ЗИНЗС за преместването му в затвора гр.София следва да се отчете и обстоятелството, че правото на свиждане осигурява упражняване на правата, от които осъденото лице не е лишено с присъдата и е възможно да бъдат съвместени с режима на нейното изтърпяване, а сред тях е и на личен, семеен живот и непрекъсване на връзката поне с онази група от хора, в която човек е приет и общува.

При този изход на спора, съобразно правилото на чл.143, ал.1 АПК, на жалбоподателя следва да се присъдят направените по делото, своевременно поискани и доказани разноски съгласно приложения списък, в общ размер на 710 лева, от които 10 лв. за внесена държавна такса и 700 лв. заплатено в брой адвокатско възнаграждение.

Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение първо от АПК във връзка с чл.173, ал.2 от АПК, Старозагорският административен съд

ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖЕН по жалба на Е. А. Х., изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в Затвора гр.Стара Загора, изричен отказ за преместване от Затвора гр.Стара Загора в Затвора гр.София, обективиран в писмо изх.№ 30-12-236#1/ 08.05.2025г. на Началник отдел „Социални дейности и възпитателна работа с правонарушителите“ в Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“.

ИЗПРАЩА преписката на Главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" за произнасяне по подадената от Е. А. Х. молба с вх.№ МЗ-02-89#4/ 09.04.2025г., при спазване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на решението.

ОСЪЖДА Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" гр. София да заплати Е. А. Х. с [ЕГН] сумата в размер на 710 /седемстотин и десет/ лева – разноски по делото.

Решението е окончателно на основание чл. 62, ал. 3 от ЗИНЗС.

Препис от решението да се изпрати на страните по делото.