Р Е Ш Е Н И Е
№ 2020 година, гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД, четиринадесети състав, в открито заседание на пети
октомври две хиляди и двадесета година, в състав
СЪДИЯ:
ЙОВА ПРОДАНОВА
като разгледа докладваното от съдията адм.дело № 1522/2020 г. по описа на Административен
съд – Варна, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 62, ал. 3 от Закона за изпълнение на наказанията и
задържането под стража /ЗИНЗС/.
Образувано е по жалба на Д.Д.Г., ЕГН **********,***,
против Заповед № Л-2210 от 02.06.2020 г. на Зам. Главния директор на Главна
дирекция «Изпълнение на наказанията», гр.София, с която е разпоредено
преместването на жалбоподателя от Затвора – Варна в Затвора – гр. Враца.
В жалбата се твърди, че Д.Д.Г. изтърпява присъда
в Затвора гр.Варна, след като неколкократно е бил преместван и се е налагало да
свиква с различна среда и обстановка. В затвора Варна полага доброволен труд в
затворническото общежитие, награждаван е за добре и съвестно справяне с
възлаганите задачи, адаптиран е към средата, уплътнява пълноценно времето си,
до окончателното изтърпяване на наказанието му остават пет месеца и половина
/от датата на подаване на жалбата/, поради което моли за отмяна на оспорената
заповед.
Ответната страна – главният директор на Главна дирекция "Изпълнение на
наказанията" при Министерство на правосъдието, чрез процесуален
представител оспорва жалбата в писмен отговор по
съображения за издаване на заповедта от
компетентен орган, в установената форма и в съответствие с всички
административно-производствени правила. Заповедта е законосъобразна,
постановена в изпълнение на разпоредбите на ЗИНЗС и на Заповед №
Л-919/08.03.2017 г. на главния
директор на ГДИН, според които осъдените лица се разпределят в
местата за лишаване от свобода по ред, определен от главния директор на ГДИН,
съобразно възможността да изтърпяват наказанието си най-близко до постоянния си
адрес. Жалбоподателят е с постоянен адрес на територията на гр. Враца, до издаване на оспорената заповед не са представени
доказателства за промяна на постоянния му адрес или този на семейството му на
територията на гр. Варна.
След преценка на събраните по делото доказателства с оглед предявените с жалбата оплаквания, съдът приема следното:
Съгласно
представената от Началника на Затвора – Варна справка вх.№ с.д.429/23.07.2020
г., Д.Д.Г. *** на 20.12.2019 година съгласно Разпореждане №8650/2019 година на Окръжна прокуратура
Варна за изтърпяване на наложената му мярка за неотклонение „задържане под
стража“ по ДП №4065/2019 година по описа на ІV РУ МВР – Варна. С протоколно
определение от 28.02.2020 година по НОХД
№44/2020 година на Варненския окръжен съд, влязло в сила на 17.03.2020 година
на л.св .Д.Г. е определено наказание 8 месеца лишаване от свобода при
първоначален „Общ“ режим и на основание чл.68, ал.1 от НК
е приведено в изпълнение наказанието лишаване от свобода 8 месеца, което му е
наложено по НОХД №969/2018 по описа на Районен съд Стара Загора /отложено на
основание чл.66, ал.1 от НК с изпитателен срок от три години.
Със Заповед № Л-2210/02.06.2020 г. на Зам. главния директор на ГДИН, в изпълнение на чл. 58 ЗИНЗС и на основание т.3.4 от Заповед № Л-919/08.03.2017 г. е разпоредено Д.Д.Г. да бъде преместен в Затвора-Враца за доизтърпяване на наказанието лишаване от
свобода. Заповедта е съобщена на жалбоподателя на 08.06.2020 г.
Като фактически
основания за издаване на заповедта са посочени – настаняването на Д.Д.Г. ***
на 20.12.2019 година; посочени са актовете, послужили като основание за
изтърпяването на наказанието в Затвора – Варна и постоянния адрес на лишения от
свобода на територията на гр.Враца.
Справката от
14.07.2020 година от Национална база данни установява неоспорения от
жалбоподателя факт, че неговият постоянен адрес се намира в гр. Враца. Като
доказателство е приета Заповед №Д-79 от 23.03.2020 година на Началника на
Затвора – Варна, с която е разпоредено полагането на доброволен труд от Д.Г.
считано от 25.03.2020 година , съгласно чл.80, ал.1, т.1 и т.5 от ЗИНЗС.
Съгласно представената от ответната страна Справка рег.№ 429/19 от 25.08.2020 година
от Началника на Затвора – Варна към 25.08.2020 година жалбоподателят е изтърпял
фактически 3месеце и 28 дни, от работа – 1 месец и 5 дни, или общо 5 месеца и 3
дни, като остават за изтърпяване 2 месеца и 27 дни. В проведеното съдебно
заседание на 05.10.2020 година Д.Г. заявява, че съгласно справка от последните
дни преди съдебното заседание оставащите дни за изтърпяване от наказанието му
са 16.
Установените факти
налагат следните правни изводи:
Жалбата е подадена от надлежна страна – адресата на
оспорената заповед, в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, вр. чл. 62, ал. 3 от ЗИНЗС, поради което производството
е допустимо и съдът дължи произнасяне по същество.
Оспорената заповед е издадена в предвидената от
закона писмена форма и от компетентен орган съгласно чл. 62, ал. 1 от ЗИНЗС,
поради което представлява
валиден административен акт.
Разпоредбата на
чл.58 от ЗИНЗС предвижда изтърпяването на наказанието от лишения от свобода да
се осъществи най-близо до постоянния му адрес. Нормата на чл.62 от ЗИНЗС урежда
пет хипотези като основания за преместване на лишения от свобода от един затвор
в друг, между които в т.3 предвижда като основание промяната на постоянния
адрес на семейството, респ. на близките, с които осъденият поддържа контакти.
Категоричните
доказателства за постоянния адрес на жалбоподателя в гр. Враца налагат извод за
издаване на оспорената заповед при съобразяване с приложимия материален закон
към деня на издаването й.
На основание чл.142,
ал.2 от Административнопроцесуалния кодекс съдът съобразява фактите, които са
настъпили след издаване на заповедта от 02.06.2020 година, свързани с
оставащото време за изтърпяване на наказанието.
Тълкуването на
разпоредбите на чл.58 от ЗИНС относно първоначалното настаняване на лицата за
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода и тези на чл.62 от ЗИНС относно
основанията за преместване налагат извод, че целта на закона е изтърпяването на
наказанието да се осъществява при условия, които в максимална степен да
подпомагат ресоциализацията и постигане на целите на наказанието. Съдът
преценява, че полаганият от 25.03.2020 година доброволен труд от Д.Г. и
оставащият размер на наказанието, приблизително 16 дни към деня на съдебното
заседание от 05.10.2020 година, са от съществено значение при определяне на
мястото на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, които налагат отмяна
на заповедта от 02.06.2020 година.
Водим от горното,
съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед № Л-2210 от 02.06.2020 г. на Зам. Главния директор на Главна
дирекция «Изпълнение на наказанията», гр.София, с която, в
изпълнение на чл. 58 ЗИНЗС и на основание т.3.4 от Заповед №
Л-919/08.03.2017 г. е
разпоредено преместването на Д.Д.Г., ЕГН **********,***, от Затвора – Варна в
Затвора – гр. Враца.
Решението съгласно чл. 62, ал. 3 от ЗИНЗС е
окончателно и не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: