Р Е Ш Е
Н И Е
№………….……/
.07.2020 г.
гр.Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание, проведено на
седми юли през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАНИЕЛА ТОМОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА
ЧАВДАРОВА
РАДОСТИН ПЕТРОВ
при секретар Мая Петрова,
като разгледа докладваното от съдията Петров
въззивно търговско дело № 756 по описа за 2020
г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Въззивното
производство е разгледано по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба на "ЗД "БУЛ ИНС"" АД, ЕИК *********,
със седалище гр. София, чрез адв. В.А., срещу решение №4307/12.10.2019 год.,
постановено по гр.дело № 1154/2019 год. на РС – Варна, 31 състав, поправено с
решение №1117/02.03.2020 год., в частта, в която "ЗД "БУЛ
ИНС"" АД, ЕИК *********, със седалище гр. София е осъдено да заплати
на "БГ АЛЕКС ГРУП" ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр. Варна, обезщетение за претърпени имуществени вреди
над 816.30 лева до присъдения размер от 5168.46 лева, както и в частта, в която
е уважен акцесорния иск за присъждане на законна лихва върху главницата за
периода от датата на сезиране на съда - 25.01.2019г., до окончателното
изплащане на задължението.
Въззивникът
излага, че с решение №4307/12.10.2019 год., постановено по гр.дело № 1154/2019
год. на РС – Варна, 31 състав, е осъден да заплати на "БГ АЛЕКС ГРУП"
ЕООД, ЕИК *********, сумата от 5168.46 лева, представляваща дължимо
застрахователно обезщетение за причинени имуществени вреди по л.а.„Опел Зафира“
с д.к.№ ***от ПТП настъпило на 03.08.2018г., причинено с л.а.“Ауди А4“ с д.к ДК
№ ***, управляван от Т.Т., застрахован
при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“, при което са увредени:
1. облицовка задна броня; 2. врата на багажник; 3. лайсна врата багажник; 4.
лайсна задна броня ляв; 5. лайсна -задна броня - среда; 6. калник заден ляв; 7.
Основа задна броня; 8. Задна престилка; 9. Греда напречна за багажник 10.
Основа стоп ляв - за боядисване на детайла; 11. Основа калник заден ляв - за
боядисване на детайла с основен цвят боя; 12. Водач броня задна ляв; 13. PVC решетка
основа з.л. калник; 14.Рог заден ляв; 15. Под багажник; 16. Ауспух заден ляв на
собствения на ищеца л.а., заедно със законната лихва върху сумата от датата на
сезиране на съда – 25.01.2019г. до окончателното й изплащане, на основание
чл.432, ал.1 от КЗ и 1062.84 лева направени по делото съдебно-деловодни
разноски на основание чл.78 от ГПК.
Сочи,
че в решението неправилно е прието, че действителната стойност на процесния
автомобил е 5168.46 лева. Твърди, че в подписаните от страните опис на щета 2 и
опис на щета 3, след извършен оглед на процесния автомобил, са описани
констатираните щети по автомобила. Описите са подписани и приети от ищеца без
забележки. Въз основа на описите и приложения към ликвидационната преписка
снимков материал стойността на щетите е определена на 816.30 лева. Присъденият
размер на обезщетението е завишен и не отговаря на реално претърпените вреди.
Решението е неправилно, защото ВРС не е обсъдил САТЕ и тройната САТЕ заедно с
всички доказателства по делото. Стойността на запазените части би следвало да
бъде приспадната от размера на присъденото обезщетение, което не е направено от
ВРС. При наличието на тотална щета оставането на автомобила в неговия
патримониум води до неоснователното му обогатяване. При постановяване на решението
ВРС е допуснал съществено процесуално нарушение, т.к. по делото не е
представено удостоверение от ищеца за прекратена регистрация на автомобила.
Делото е постановено при непълнота на доказателствата, а вещите лица са дали
уклончиви отговори на поставените им въпроси. ВРС не е обсъдил възраженията на
застрахователя против двустранния протокол, не е обсъдил и възражението за
съпричиняване. Обжалва решението и в частта, в която е уважен акцесорния иск за
присъждане на законна лихва върху главницата за периода от 25.01.2019г. до
окончателното изплащане на задължението. Сочи, че по делото не е установена
специалната предпоставка по чл.390, ал.1 от КЗ, поради което в полза на ищеца
не е възникнало вземане за законната лихва върху главницата.
Въззивникът
моли за отмяна на обжалваното решение в обжалваните части и постановяване на
друго, с което искът да бъде отхвърлен в обжалваните части, вкл. и относно
присъдените разноски. Претендира се присъждане на направените разноски.
В
срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, въззиваемата страна "БГ АЛЕКС ГРУП"
ЕООД, ЕИК *********, чрез адв. Й.А. от ВАК, в писмен отговор оспорва жалбата и
от своя страна излага коментар на изложените в нея оплаквания. Счита, че
постановеното първоинстанционно решение и възприетите в него мотиви са в унисон
със събраните в хода на производството доказателства и при правилно приложение
на материалните и процесуални правни норми. Счита решението на ВРС за правилно
и законосъобразно, поради което отправя искане за потвърждаването му и
присъждане на направените разноски.
В насроченото
пред въззивния съд открито съдебно заседание въззивникът не изпраща
представител. С молба депозирана преди съдебно заседание въззивникът чрез адв. М.Г.
моли жалбата да бъде уважена, ведно с присъждане на направените по делото
разноски.
В насроченото
пред въззивния съд открито съдебно заседание въззиваемата страна се представлява
от адв. Й.А., който моли решението на ВРС да бъде потвърдено и за присъждане на
направените във въззивното производство разноски.
За да се
произнесе по същество на предявената въззивна жалба, съдът взе предвид следното
от фактическа и правна страна:
Производството
пред районния съд е образувано по исковата молба на "БГ АЛЕКС ГРУП"
ЕООД срещу "ЗД "БУЛ ИНС"" АД за заплащане на
застрахователно обезщетение в размер на 5168.46 лева (след допуснато изменение
на иска) за причинени имуществени вреди на собствения му л.а.„Опел Зафира“ с
д.к.№ ***от ПТП, настъпило на 03.08.2018г., причинено с л.а.“Ауди А4“ с д.к ДК
№ ***, управляван от Т.Т., застрахован
при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“. Ответникът като
застраховател на автомобила на виновния водач е бил уведомен от ищеца за
настъпилото събитие, като ответникът съставил опис на щетите. Въпреки това
ответникът не му заплатил застрахователно обезщетение. Ето защо, претенцията
към ответното дружество е за заплащане на застрахователно обезщетение в
действителния размер на причинените вреди по лекия автомобил, ведно със
законната лихва от датата на увреждането.
В срока по чл.
131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с който искът се оспорва като
неоснователен. Не оспорва, че към датата на застрахователното събитие е бил
застраховател по договор за Гражданка отговорност на автомобила на виновния
водач. Оспорват се обаче обстоятелствата и механизма на настъпилото
застрахователно събитие документирано в двустранния протокол за ПТП, вида и
размера на разходите нужни за отстраняване на причинените вреди. Сочи вина за
настъпилото ПТП да има водачът на увредения автомобил. Прави възражение за
съпричиняване, т.к. ищецът е нарушил разпоредбата на чл.24 от ЗДвП. Сочи, че
описите на щетите са подписани и приети от ищеца без забележки. Въз основа на
описите и приложен към ликвидационната преписка снимков материал е направена
калкулация на щетите, които възлизат на 816.30 лева. Поради това ответникът
моли за отхвърляне на исковете.
С обжалваното
решение ВРС е присъдил застрахователно обезщетение в полза на ищеца в размер на
5168.46 лева, ведно със законна лихва върху главницата за периода от 25.01.2019г.
до окончателното изплащане на задължението.
Съдът, като
съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и
отговора, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата,
инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно
легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което
е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част. В обхвата на така посочените предели на въззивна проверка, съставът на
ВОС, намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Съобразно
обстоятелствата, посочени в исковата молба и отправеното до съда искане, спорът
правилно е квалифициран.
Предявеният иск
е с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ, съобразно която разпоредба увреденото
лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението
пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" при
спазване на изискванията на чл. 380. С
договора за застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се
задължава да покрие отговорността на застрахования за причинени от него на
трети лица имуществени и неимуществени вреди. За да се ангажира отговорността
на застрахователя по чл.432, ал.1 от КЗ е необходимо към момента на увреждането
да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за
застраховка "Гражданска отговорност", между прекия причинител на
вредата/респективно собственика на автомобила/ и застрахователя. Наред с това
следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на
чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител -
застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.
Отговорността на застрахователя е обусловена от отговорността на застрахования
деликвент, като застрахователят дължи обезщетение за вредите, доколкото
застрахованият е отговорен спрямо увреденото лице за репарирането им. При
кумулативната даденост на тези предпоставки в тежест на застрахователя възниква
задължение за заплащане на застрахователно обезщетение на увредения. Съгласно
процесуалното правило на чл.154, ал.1 от ГПК за разпределение на
доказателствената тежест, ищецът - въззиваема страна в настоящото производство,
следва да докаже при условията на пълно главно доказване елементите от
визирания фактически състав, за да установи основателността на исковата си
претенция. Ответникът - сега въззивник, от своя страна, носи тежестта за
доказване на противопоставените възражения с оглед оборване на заведения иск.
В разглеждания
случай, пред въззивния съд не е налице спор относно дължимостта на
застрахователно обезщетение, а относно неговия размер. Във въззивната жалба
застрахователят изрично сочи, че обжалва решението за горницата над 816.30 лева
до присъдения размер от 5168.46 лева, т.е. за досежно присъдената сума от
816.30 лева решението е влязло в сила.
По отношение на спорния
въпрос относно размера на дължимото застрахователно обезщетение следва да бъде
съобразено наложилото се в съдебната практика разрешение, че в хипотезите на
тотална щета меродавна е действителната стойност на вещта към момента на
застрахователното събитие, от която се приспада стойността на запазените части.
В разглеждания случай определената от вещото лице по САТЕ пазарна стойност на
застрахования автомобил към момента на ПТП е 5168.46 лева, а средната пазарна
стойност определена от вещите лица по тройната САТЕ е 5400 лева. Необосновани
са доводите на застрахователя, че съдът следва да се съобрази с направената от
него калкулация на щетите в ликвидационното производство, възлизаща на 816.30
лева. Съставът на ВОС намира, че при съдебно предявена претенция за заплащане
на обезщетение, последното се определя по действителната стойност на вредата
към момента на настъпване на застрахователното събитие. Действително
претърпените вреди към деня на настъпване на събитието са съизмерими с действителната
стойност на автомобила – 5400 лева.
По изложените
съображения като изходна величина за изчисляване на дължимото застрахователно
обезщетение следва да се използва стойността 5400 лева, поради недоказаност на
възраженията на ответника за по-нисък размер на действителната стойност на
автомобила.
Съдът не дължи
служебно приспадане на запазените части, а само по искане на ответника, в чиято
тежест е да докаже твърденията си за вида, техническата годност и стойността на
съхранените детайли. В случая в отговора на исковата молба не се съдържат
конкретни твърдения досежно запазените части и тяхната стойност. Не са
представени доказателства запазените части да са били описани в ликвидационното
производство пред застрахователя.
Необосновани са
доводите във въззивната жалба, че е налице съпричиняване, т.к. водачът на
л.а.„Опел Зафира“ с д.к.№ ***е нарушил чл.24 от ЗДвП. Съгласно цитираната
разпоредба, водачът на пътно превозно средство не трябва да намалява скоростта
рязко, освен ако това е необходимо за предотвратяване на пътнотранспортно
произшествие; преди да намали значително скоростта на движение на управляваното
от него пътно превозно средство, водачът е длъжен да се убеди, че няма да
създаде опасност за останалите участници в движението и че няма да затрудни
излишно тяхното движение. По делото не се установи водачът на л.а.„Опел Зафира“
да е нарушил чл.24 от ЗДвП, поради което възражението за съпричиняване е
неоснователно.
Предвид
гореизложеното, въззивният съд намира, че като е присъдил обезщетение за
претърпени имуществени вреди за горницата над 816.30 лева до присъдения размер
от 5168.46 лева, ВРС е постановил правилно решение, което следва да бъде
потвърдено.
Независимо от
основателността на обуславящия главен иск, предявената акцесорна претенция за
присъждане на законна лихва считано от датата на завеждане на исковата молба –
25.01.2019г. се явява неоснователна,
поради липса на представени доказателства за прекратяване на регистрацията на
автомобила. Доколкото по делото не се установява предвидената в чл.390, ал.1 от КЗ специална предпоставка за поставяне на застрахователя в забава, подаването
на исковата молба в случая не поражда присъщото си правоувеличаващо действие,
поради което в полза на ищеца не е възникнало вземане за законна лихва за забава
върху главницата занапред до окончателното й изплащане. С оглед на това и
доколкото вземането за лихва има акцесорен характер спрямо главния дълг (в т.ч.
и спрямо неговата изискуемост), обезщетението за забава - законната лихва,
следва да се присъди, считано от датата на представяне пред застрахователя на
доказателства за настъпване на обстоятелствата по чл.390, ал.1 от КЗ.
Предвид частично
несъвпадане на изводите на двете инстанции, решението на първоинстанционния съд
следва да бъде отменено в частта за законната лихва и вместо него бъде
постановено друго, с което законната лихва да бъде присъдена считано от
представяне на доказателства за дерегистрация на процесния автомобил до
окончателното изплащане на задължението, а в останалата му част решението
следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Доколкото
искането за присъждане на лихва за забава след датата на завеждане на исковата
молба няма значението на самостоятелен иск, а на законна последица от
предявяването на иска, както и доколкото същото не е определено по размер,
частичната отмяна на решението в тази част не се отразява на отговорността за
разноските.
С оглед изхода
от спора и на основание чл.78, ал. 3 ГПК в полза на въззиваемата страна следва
да бъдат присъдени съдебно-деловодни разноски в размер на 700 лева, изразяващи
се в заплатено за въззивната инстанция адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от
изложеното, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ решение №4307/12.10.2019 год., постановено по гр.дело № 1154/2019 год.
на РС – Варна, 31 състав, поправено с решение №1117/02.03.2020 год., в частта,
в която "ЗД "БУЛ ИНС"" АД, ЕИК *********, със седалище гр.
София, е осъдено да заплати на "БГ АЛЕКС ГРУП" ЕООД, ЕИК *********,
със седалище гр. Варна, законна лихва върху присъдената с решението главница в
размер на 5168.46 лева, считано от датата на завеждане на исковата молба
25.01.2019г. до окончателното й изплащане, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА "ЗД "БУЛ ИНС"" АД, ЕИК *********, със седалище гр.
София, да заплати на "БГ АЛЕКС ГРУП" ЕООД, ЕИК *********, със
седалище гр. Варна, законна лихва върху присъдената с решението главница в
размер на 5168.46 лева, считано от датата на представяне на доказателства за
прекратяване на регистрацията на л.а.„Опел Зафира“ с д.к.№ В 7393 КТ, до
окончателното й изплащане, на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
ПОТВЪРЖДАВА решение №4307/12.10.2019 год., постановено по гр.дело № 1154/2019 год.
на РС – Варна, 31 състав, поправено с решение №1117/02.03.2020 год., в частта, в
която "ЗД "БУЛ ИНС"" АД, ЕИК *********, със седалище гр. София
е осъдено да заплати на "БГ АЛЕКС ГРУП" ЕООД, ЕИК *********, със
седалище гр. Варна, обезщетение за претърпени имуществени вреди за горницата над
816.30 лева до присъдения с решението размер от 5168.46 лева.
ОСЪЖДА "ЗД "БУЛ ИНС"" АД, ЕИК *********, със седалище гр.
София, да заплати на "БГ АЛЕКС ГРУП" ЕООД, ЕИК *********, със
седалище гр. Варна, сумата от 700 лева
(седемстотин лева), представляваща сторени във въззивното производство
съдебно-деловодни разноски, изразяващи се в заплатен адвокатски хонорар, на
основание чл.78, ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на
касационно обжалване по аргумент от чл.280, ал.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: