Присъда по дело №356/2018 на Районен съд - Троян

Номер на акта: 17
Дата: 16 септември 2019 г. (в сила от 11 декември 2019 г.)
Съдия: Антоанета Маринова Симеонова
Дело: 20184340200356
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 17 септември 2018 г.

Съдържание на акта

   

 

 

 

                               П  Р  И  С  Ъ  Д  А

 

                                              №……..  

 

                                         гр. Троян, 16.09.2019 година

 

                                                     В ИМЕТО НА НАРОДА 

 

ТРОЯНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ПЪРВИ СЪДЕБЕН СЪСТАВ, на шестнадесети септември  две хиляди и деветнадесета година, в открито съдебно заседание в следния състав:

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:  АНТОАНЕТА СИМЕОНОВА

 

                                  СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:     1. С.С.  

                                                                                2. И.Х.

 

съдебен секретар Ценка Банчева  

прокурор Владимир Зъзрев

разгледа докладваното от съдията -  СИМЕОНОВА

НОХд.  № 356 от 2018 година по описа на Троянски районен съд.

Въз основа на доказателствата по делото и Закона

 

                                           П  Р  И  С  Ъ  Д  И:

ПРИЗНАВА подсъдимия Б.Х.М., ЕГН  **********,   роден на *** ***, *****:***, за НЕВИНОВЕН в това, че на 02.12.2015 година, около 17:00 часа, в землището на с. Борима, област Ловешка, местност "Порез", подучастък ”Ябълчето”, попадащ в имот с кадастрален № 05445.136.1, отдел 61 „о" по ЛУП, горска територия, държавна частна собственост, позиционирано около GPS координатни точки Х-4754510.699, Y-418224.189 по БГС 2005 г. , в съучастие, като съизвършител с Д.П.М. ***, натоварил и разтоварил на товарен автомобил „ИФА“ с регистрационен № ************, собственост на К.Т.Г.от гр. Троян, около 8 /осем/ пространствени кубически метра дърва за огрев от вида семенен бук на стойност 464.00 /четиристотин шестдесет и четири/ лева, незаконно добити от другиго, поради което го ОПРАВДАВА по повдигнатото обвинение за престъпление по чл. 235, ал. 2 , пр. 2 и 4 във вр. ал. 1 , вр. чл. 20, ал. 2 от НК.

ПРИЗНАВА подсъдимия Д.П.М., ЕГН  **********,   роден на *** ***, *****:***,  за НЕВИНОВЕН в това, че на 02.12.2015 година, около 17:00 часа, в землището на с. Борима, област Ловешка, местност "Порез", подучастък „Ябълчето”, попадащ в имот с кадастрален № 05445.136.1, отдел 61 „о" по ЛУП, горска територия, държавна частна собственост, позиционирано около GPS координатни точки Х-4754510.699, Y-418224.189 по БГС 2005 г., в съучастие, като съизвършител с Б.Х.М. ***, натоварил и разтоварил на товарен автомобил „ИФА“ с регистрационен № ********** собственост на К.Т.Г.от гр. Троян, около 8 /осем/ пространствени кубически метра дърва за огрев от вида семенен бук на стойност 464.00 /четиристотин шестдесет и четири/ лева, незаконно добити от другиго, поради което го ОПРАВДАВА по повдигнатото обвинение за престъпление по чл. 235, ал. 2 , пр. 2 и 4 във вр. ал. 1 , вр. чл. 20, ал. 2 от НК.

ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА: 1 бр. фигура с букови дърва за огрев с размери 9.00 м./1.00м./1.00 м.; 1 бр. фигура с букови дърва за огрев с размери 10.00 м./1.00м./1.00 м. /на съхранение в ДГС с. Борима/ -  ДА СЕ ВЪРНАТ на СЗДП ТП Държавно горско стопанство с. Борима, представлявано от директора М*. Б..

СЪДЪТ ОБЯВЯВА 40-дневен срок от днес за изготвяне на мотивите по чл. 308, ал.2 от НПК. 

            ПРИСЪДАТА подлежи на въззивно обжалване и/или протестиране по реда на глава ХХІ от НПК пред Ловешки окръжен съд  в 15-дневен срок от днес.

 

 

 

 

 

                                                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

                                                                                                                        1.

 

                                                            СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:

 

                                                                                                                        2.

 

 

 

 

 

МОТИВИ  към присъда № 17 от 16.09.2019 г., постановена по

НОХД № 356  по описа на Троянски районен съд за 2018 г.

    

Подсъдимите Б.Х.М., ЕГН  ********** и Д.П.М., ЕГН  **********,***,  са предадени на съд  по обвинение за престъпление по чл. 235, ал. 2, пр. 2 и 4 във вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, за това, че на 02.12.2015 година, около 17.00 часа, в землището на с. Борима, област Ловешка, местност "Порез", подучастък ”Ябълчето”, попадащ в имот с кадастрален № 05445.136.1, отдел 61 „о" по ЛУП, горска територия, държавна частна собственост, позиционирано около GPS координатни точки Х-4754510.699, Y-418224.189 по БГС 2005 г. , в съучастие помежду си, като съизвършители, натоварили и разтоварили на товарен автомобил „ИФА“ с регистрационен № **** собственост на К.Т.Г.от гр. Троян, около 8 /осем/ пространствени кубически метра дърва за огрев от вида семенен бук на стойност 464.00 /четиристотин шестдесет и четири/ лева, незаконно добити от другиго.  

            В съдебно заседание представителят на Районна прокуратура гр.Троян поддържа обвинението спрямо подсъдимите  Б.М. и Д.М., като счита, че същото е доказано от събраните доказателства. В пледоарията си прокурор Зъзрев изцяло преповтаря отразеното в обвинителния акт, като счита, че по безспорен и категоричен начин е установено, че подсъдимите са осъществили от обективна и субективна страна признаците на престъплението по чл. 235, ал. 2, пр. 2 и 4 във вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК. Прокурорът предлага  и на двамата подсъдими да  бъде наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок от 1 година и “Глоба“ в размер на 1000.00 лева, като изпълнението на наказанието лишаване от свобода да бъде отложено с изпитателен срок от четири години, на основание чл.66, ал.1 от НК.

Защитникът на подсъдимите - адвокат Д.И. ***, излага, че  обвинението, повдигнато на подсъдимите Б.М. и Д.М., не е доказано от събраните доказателства. Сочи, че в случая е налице хипотезата на чл.14 от НК и незнанието на фактическите обстоятелства, които принадлежат към състава на конкретното престъпление от двамата подсъдими, изключва умисъла им да са извършили действия, осъществяващи двете форми на изпълнителното деяние. Счита, че това води до извод за тяхната невиновност,  поради което моли двамата да бъдат оправдани. Защитникът обосновава искането си с твърдения за налични доказателства за виновността на друго лице, участващо в производството само като свидетел-С.Б., но без да има внесено обвинение срещу същия, като същевременно обвинение, без съответните доказателства, е повдигнато на двамата му подзащитни и без да е доказана тяхната вина.

            Подсъдимите Б.М. и Д.М. не се признават за виновни по повдигнатото им обвинение, като молят съда да бъдат оправдани. Същите дават обяснения, в които сочат, че са били изпратени от свид. С.  Б. да натоварят дърва за огрев на камиона, ползван и управляван от подс.Б.М., от сечището, където са установени. Подсъдимите заявяват, че Б. им е казал, че след като натоварят дървата на камиона, той ще отиде с горски служител, който да маркира дървесината. Когато те били натоварили около 7-8 кубика дърва на камиона, пристигнал Б. с трима горски служители, от разговора на които подсъдимите разбрали, че има проблем с дървата, поради което изхвърлили същите и потеглили с празния камион. В последната си дума   подсъдимият Б.М. моли съда за справедливост, а подсъдимият Д.М. моли да бъде оправдан.

Съдът, като обсъди на основание чл. 14 от НПК всички събрани по делото доказателства – обясненията на подсъдимите, показанията на свидетелите Д.И.Д., И.Н.К., Н.И.С., Н.М.П., Г.В.Б., А.М.Я. и С.М.Б., заключенията на съдебно-лесотехническата експертиза и допуснатите допълнителни задачи към същата, заключението на съдебно-геодезичната експертиза,  както и другите писмени и веществени доказателства и доказателствени средства, намира за установено следното от фактическа страна:

Подсъдимият Б.Х.М. е роден на *** ***, **** ЕГН  **********.

            Подсъдимият Д.П.М. е роден на *** ***, ****  ЕГН  **********.

            Подсъдимите Б.М. и Д.М. са приятели. Подс.Б.Х.М. се занимавал с транспортиране на дървесина с товарен автомобил, като към инкриминираната дата 02.12.2015 г. ползвал и управлявал товарен автомобил „ИФА“ с регистрационен № ***** собственост на К.Т.Г.от гр. Троян. При осъществяване на посочената дейност му помагал подсъдимия Д.М.. В края на месец ноември 2015 г. те направили курс с трупи от с.Балабанско, обл.Ловешка, по искане на свидетеля С.Б., която дървесина била транспортирана до неговия цех в с.Борима, обл.Ловешка. След като извършили този курс, свидетелят Б. поискал от подсъдимия Б.М. да прекара  10 куб.м. дървен материал  от друг обект, находящ се в землището на с.Борима, но след няколко дни, тъй като дървата все още не били нарязани. Подсъдимият се съгласил, но за да не разкарва товарния автомобил, двамата се разбрали същият да остане паркиран в двора на посочения цех на Б. и когато дървата бъдат готови за транспортиране, подсъдимият Б.М. да ги прекара.

На 30.11.2015 г. свид. Д.И.Д. - горски стражар в ТП ДГС с.Борима, при обход в  отдел  61  м. „Порез“, в землището на село Борима, ПИ № 05445.136.1, констатирал, че имало отсечени 18 броя немаркирани дървета – 17 броя букови и 1 бр. габър. За това сечище  имало издадено позволително за сеч и се раздавали дърва на местното население по-рано същата година.  Именно в това сечище  свидетелят констатирал,  че имало, освен   маркираните от него  и  раздадени  дърва на хората в с. Борима, и отсечени немаркирани дървета. Дървесината  била разкроена на метър, като дърветата били на  купчини,  а не кубирани на фигури. Всички пънове свидетелят описал по  диаметри на пънете.

След като констатирал  нарушението, Д. решил да предприеме действия за откриване и залавяне на нарушителя, поради което уведомил за установеното единствено Директора на ДГС-Борима М. Б.. Поради тази причина той не маркирал с червена боя пъновете на констатираните  неправомерно отсечени дървета, съгласно чл.69 от Наредба № 1 от 30.01.2012г. за контрола и опазване на горските територии. Два поредни дни Д. наблюдавал мястото на констатираната незаконна сеч, но никой не се появил в сечището. Същевременно той

На 02.12.2015г. свидетелят Б. накарал  подс. Б.М. да извърши превоз с товарния автомобил от процесното сечище в землището на с.Борима, като го уведомил, че дървата вече са нарязани. Преди двамата подсъдими да тръгнат за курса, Б. завел със своя джип подс.Б.М. и му показал пътя до сечището, за да прецени последният дали камиона може да стигне дотам, предвид лошите зимни метеорологични условия. М. заявил, че може да ги превози и с подс.Д.М. потеглили с „Ифа“-та към сечището в местн.“Порез“, землище с.Борима.

По същото време - на 02.12.2015 г. около 16.45 часа, свид.Д.Д. се намирал на около 100 метра от  сечището с констатираното  нарушение и наблюдавал, когато чул бръмчене от товарния автомобил ИФА“ с регистрационен № ***** управляван от подсъдимия Б.М.,*** и завил към сечището със светнати фарове.   В автомобила пътувал и подс.Д.М.. Свид.Д. веднага подал сигнал на директора на ДГС-Борима  за установения камион в сечището, като получил указания да изчака на място, където ще бъдат изпрати двама негови колеги, които да му окажат съдействие.

Директорът на ТП ДГС с.Борима М. Б. изпратил при свид.Д. свидетелите И.Н.К. и Н.И. С.Двамата тръгнали с високопроходим служебен автомобил към сечището. След излизане от село Борима в посока към общински горски път те се разминали със свид. С.Б., който управлявал тъмен джип „***“, като се движел   от местн. „Ябълчето”  в посока към с. Борима. Около 17.00 часа, на свечеряване,  те пристигнали на мястото,  където с колегата си Д. се уговорили да се чакат,   на разстояние около 100 метра преди  сечището.  К. иС.спрели, слезли от пикапа и видели,  че зад тях идвал С.Б. с джипа си.  В този момент при тях отишъл и свид. Д..  При срещата на четиримата Б. попитал служителите от ДГС-Борима: „Какво правите тук?“ ,  а те също го попитали: „Ти какво правиш тук!?“, като той  отговорил: „Каквото и Вие!“.    Тогава  тримата горски служители тръгнали  пеша   към сечището, с тях тръгнал и Б. и докато вървели, той започнал да им се моли да му простят и им казал, че ще се реваншира по някакъв начин. Заявил, че момчетата не са виновни, че той ги е пратил  в сечището да товарят. Казал, че дървата са негови и той само е помолил подсъдимите да ги извозят с камиона. На няколко пъти се помолил на горските да му простят.

След като четиримата свидетели стигнали до сечището, на камиона имало неустановено количество натоварени метрови дървета, като единият подсъдим бил до камиона, а другия-върху камиона. Тогава свид.Д. казал на двамата подсъдими да спрат да товарят, тъй като камионът с натоварените дърва трябва да бъде закаран в ДГС-Борима за установяване произхода на дървата. Подсъдимият Б.М. заявил: „Дървата не са мои, защо  трябва да ми взимате камиона?!“ Двамата подсъдими обяснили, че С.Б. ги е извикал да натоварят дървата, след което хаотично изхвърлили дърветата от „ИФА“-та и потеглили с празния товарен автомобил.

На следващия ден всички дървета в сечището, отрязани без да са маркирани с КГМ, били извозени на два курса и оставени на отговорно пазене в ДГС-Борима.

           От заключението на съдебно-лесотехническата експертиза, изготвено от инж.К. С.  се установява, че стойността на 7 пр. куб.м. дърва за огрев от семенен бук е 406.00 лв., а на 8 пр. куб.м. – 464.00 лв. В заключението  е отразено, че цялото количество констатирана отсечена дървесина без поставена КГМ е 24.27 пр. куб.м. на обща стойност 1 407.82 лв. Извозените от сечището метрови дърва, оставени на отговорно пазене в двора на ДГС-Борима, съгласно протокол за оглед на местопроизшествие, е 19 пр. куб.м. на стойност 1 102.00 лева.

От заключението на съдебно-техническа експертиза с вещо лице С.Н.С.  се установява, че   според кадастралния регистър на недвижимите имоти в с.Борима, Ловешка област, отсечените  18 броя дървета попадат в ПИ № 05445.136.1, местността «Порез», собственост на Министерство на земеделието и горите. 

От справка, изискана от СГКК гр.Ловеч, се установява, че ПИ № 05445.136.1, намиращ се в местността «Порез», землището на с.Борима, общ.Троян, е частна държавна собственост, горска територия, НТП-друг вид дъпвопроизводителна гора.

Съдът кредитира заключенията на експертизите като компетентно изготвени от вещи лица с необходимите професионални познания и опит в съответната област.

Съдебният състав кредитира обясненията на подсъдимите, които са както доказателствено средство, така и средство за защита, като ги приема с достоверност, тъй като същите съответстват, както помежду си, така и на показанията, дадени от горските служители - тримата свидетели-очевидци Д., К. и С..

Съдът изцяло кредитира показанията на свидетелите Д.Д., И.К. и Н.С., които са последователни и логични в тяхната цялост и изцяло съответстват помежду си, като не се разколебават от други годни доказателства. Същите са в противоречие единствено с показанията, дадени от свид.С.Б., като тези противоречия не са преодоляни и при проведените очни ставки. По отношение на показанията на Б. съдът отчита, че същите са негова защитна теза, като Б. има право да не свидетелства за обстоятелства, които го уличават в извършване на престъпление, съгл чл.121 НПК.

            По така посочените доказателства съдът приема за установена описаната фактическа обстановка.

Анализът на събраните по делото доказателства дава основание за следните правни изводи:

Обект на престъплението по чл.235 от НК са обществените отношения, свързани със собствеността и стопанисването на горите в Република България. Предмет на престъплението по чл.235, ал.2 от НК е незаконно добит от другиго дървен материал. За съставомерността на деянието по чл. 235, ал. 2 от НК е достатъчно от обективна страна да бъде установено, че подсъдимият е осъществил някоя от формите на изпълнителното деяние, както и че дървеният материал е незаконно добит от другиго, а от субективна страна се изисква деянието да е извършени при пряк умисъл. Законът не изисква задължително разкриване на предикатното престъпление, нито личността на неговия извършител. Следва да бъде доказан обаче незаконният произход на предмета на престъплението. Дали добивът е законен или не, се определя от специалните нормативни актове - Закона за горите, Правилника за прилагане на Закона за горите, Наредба № 8/2011 г. за сечите в горите.

От събраните доказателства безспорно се установява, че подс.Б.М. и Д.М. не са осъществили от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 235, ал. 2, пр. 2 и 4 във вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, за това, че на 02.12.2015 година, около 17:00 часа, в землището на с. Борима, област Ловешка, местност "Порез", подучастък ”Ябълчето”, попадащ в имот с кадастрален № 05445.136.1, отдел 61 „о" по ЛУП, горска територия, държавна частна собственост, позиционирано около GPS координатни точки Х-4754510.699, Y-418224.189 по БГС 2005 г. , в съучастие помежду си, като съизвършители, да са натоварили и разтоварили на товарен автомобил „ИФА“ с регистрационен № ******, собственост на К.Т.Г.от гр. Троян, около 8 /осем/ пространствени кубически метра дърва за огрев от вида семенен бук на стойност 464.00 /четиристотин шестдесет и четири/ лева, незаконно добити от другиго.   

По делото несъмнено е доказано, че подсъдимите Б.М. и Д.М. на 02.12.2015г. около 17.00 часа в местн.»Порез» в землището на с.Борима, са извършили действия по товарене на дървен материал върху товарен автомобил «ИФА», като този материал е добит от горски фонд,  а дърветата не са били маркирани.

Макар това изпълнително деяние да е осъществено формално от  обективна страна от двамата подсъдими, то същото е несъставомерно от субективна страна.

Съдът споделя изложеното от защитника на подсъдимите, че в случая, незнанието на фактическите обсотятелства, включени в състава на престъплението, изключва умисъла относно това престъпление.

По делото са събрани доказателства, които категорично установяват незнанието на двамата подсъдими, че товарените от тях дърва са били незаконно добити от другиго. Доказателства, от които се установява наличието на фактическа грешка по см. на чл.14 НК, са показанията на свидетелите-очевидци Д., К. и С., които сочат, че свид.С.Б. е заявил, че момчетата не са виновни, че той ги е изпратил да натоварят дървата, които са негови. При уговаряне транспортирането на посочените дърва, той им е казал, че ще закара горски, който да ги маркира, след като бъдат натоварени. Според показанията на свид.А.М.Я., е обичайна практика дърва да се маркират от горски когато са натоварени на камиона.

От друга страна, в посоченото сечище по-рано е провеждана законна сеч и съответно е имало извършено маркиране на дървесината, която е законно добита. В този смисъл са показанията на свид. Д., че той е констатирал в процесното сечище,  че имало, освен   маркираните от него  и  раздадени  дърва на хората в с. Борима, по-рано същата година, и отсечени немаркирани дървета.

Споделя се довода на адв.И., че ако свид.Д. беше изпълнил задължението си, съгласно чл.69, ал.1 и ал.2 от Наредба № 1 за контрола и опазването на горските територии, да маркира челата на пъновете и на секциите от дървесина, предмет на нарушение,  с червена боя, съответно с пластина с червен цвят, в зависимост от вида на КГМ, това би могло да обоснове извод за знание у подсъдимите, че тези дървета, които те са изпратени да товарят, са незаконно добити от другиго.

Съдебният състав счита, че предметът на престъплението не е индивидуализиран в количествен аспект, тъй като е посочено, че дървата са около осем пр.куб.м., като стойността е определена съгласно заключението по лесотехническата експертиза, съответстваща точно на осем пр.куб.м. дърва за огрев от вида семенен бук. Не е доказан и вида на дървесината, тъй като в процесния имот е имало незаконно отсечени дърва както от бук, така и от габър.

Освен липса на индивидуализация на предмета на престъплението, не е доказано и какво количество е било натоварено на камиона, тъй като липсва съответно измерване на тези дърва. Количеството е прието за установено на база свидетелски показания. Недопустимо е да се преценява количеството окомерно, така, както е заявено от свидетелите и двамата подсъдими. А и самите свидетели заявяват различно количество. Свидетелят Д.Д. сочи, че на камиона е имало 4-5-6 кубика дърва, И.К. заявява, че е имало около 8 кубика, а Н.С. – 7-8 кубика. Самите подсъдими сочат, че са били натоварили около 7-8 кубика дърва.

Предметът на престъплението не е иззет по надлежния ред, тъй като в хода на разследването по ДП са иззети всички отсечени дърва без КГМ от процесното сечище и са оставени на отговорно пазене в ДГС-Борима, като не са отделени тези, които са били натоварени на камиона и които представляват предмет на престъпление. Това още веднъж препятства възможността за индивидуализиране предмета на престъплението.

Според съдебния състав двамата подсъдими не са осъществили нито от обективна, нито от субективна страна второто изпълнително деяние на престъплението, а именно – разтоварване. Неправилно е използвана юридическата техника при формулиране на обвинението за тази форма на изпълнително деяние, тъй като е посочено, че дървата са разтоварени на товарния автомобил „ИФА“,  което е юридически парадокс, тъй като именно на него те са били натоварени.

Изпълнителното деяние „разтоварване“ изисква извършване на действия, които са насочени към промяна в местоположението на натоварени дърва от превозното средство, с което са транспортирани, и установяването им на друго място, различно от там, където са натоварени. В хода на съдебното следствие е установено, че когато свид.Д. е разпоредил камиона с натоварените върху него дърва, да бъде закаран в ДГС-Борима, двамата подсъдими са нахвърляли хаотично дървата от камиона наоколо. С тези си действия те не са осъществили формата на изпълнително деяние на състава на чл.235, ал.2, пр.4 от НК, а именно- разтоварване.

Поради прието от съда липса на виновно поведение от страна на подсъдимите, не е налице и съвместна престъпна дейност под форма на съизвършителство от страна на Б.М. и Д.М. при осъществяване на   престъплението, за което им е повдигнато обвинение.

Съгласно разпоредбата на чл. 304 от НПК съдът признава подсъдимия за невеновен когато не се установи, че подсъдимият е извършил деянието виновно. Предвид което съдебният състав призна двамата подсъдими за невиновни и ги оправда по така повдигнатото обвинение срещу тях.

             С оглед изхода на делото и на основание чл.190, ал.1 от НПК направените в производството разноски остават за сметка на държавата.

            Мотивиран от гореизложеното, съдът постанови присъда, която е обявена на страните в откритото съдебно заседание, проведено на 16.09.2019 година.

                                   

                                                                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Съдържание на мотивите

МОТИВИ  към присъда № 17 от 16.09.2019 г., постановена по

НОХД № 356  по описа на Троянски районен съд за 2018 г.

    

Подсъдимите Б.Х.М., ЕГН  ********** и Д.П.М., ЕГН  **********,***,  са предадени на съд  по обвинение за престъпление по чл. 235, ал. 2, пр. 2 и 4 във вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, за това, че на 02.12.2015 година, около 17.00 часа, в землището на с. Борима, област Ловешка, местност "Порез", подучастък ”Ябълчето”, попадащ в имот с кадастрален № 05445.136.1, отдел 61 „о" по ЛУП, горска територия, държавна частна собственост, позиционирано около GPS координатни точки Х-4754510.699, Y-418224.189 по БГС 2005 г. , в съучастие помежду си, като съизвършители, натоварили и разтоварили на товарен автомобил „ИФА“ с регистрационен № ***** АН собственост на К.Т.Г.от гр. Троян, около 8 /осем/ пространствени кубически метра дърва за огрев от вида семенен бук на стойност 464.00 /четиристотин шестдесет и четири/ лева, незаконно добити от другиго.  

            В съдебно заседание представителят на Районна прокуратура гр.Троян поддържа обвинението спрямо подсъдимите  Б.М. и Д.М., като счита, че същото е доказано от събраните доказателства. В пледоарията си прокурор Зъзрев изцяло преповтаря отразеното в обвинителния акт, като счита, че по безспорен и категоричен начин е установено, че подсъдимите са осъществили от обективна и субективна страна признаците на престъплението по чл. 235, ал. 2, пр. 2 и 4 във вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК. Прокурорът предлага  и на двамата подсъдими да  бъде наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок от 1 година и “Глоба“ в размер на 1000.00 лева, като изпълнението на наказанието лишаване от свобода да бъде отложено с изпитателен срок от четири години, на основание чл.66, ал.1 от НК.

Защитникът на подсъдимите - адвокат Д.И. ***, излага, че  обвинението, повдигнато на подсъдимите Б.М. и Д.М., не е доказано от събраните доказателства. Сочи, че в случая е налице хипотезата на чл.14 от НК и незнанието на фактическите обстоятелства, които принадлежат към състава на конкретното престъпление от двамата подсъдими, изключва умисъла им да са извършили действия, осъществяващи двете форми на изпълнителното деяние. Счита, че това води до извод за тяхната невиновност,  поради което моли двамата да бъдат оправдани. Защитникът обосновава искането си с твърдения за налични доказателства за виновността на друго лице, участващо в производството само като свидетел-С.Б., но без да има внесено обвинение срещу същия, като същевременно обвинение, без съответните доказателства, е повдигнато на двамата му подзащитни и без да е доказана тяхната вина.

            Подсъдимите Б.М. и Д.М. не се признават за виновни по повдигнатото им обвинение, като молят съда да бъдат оправдани. Същите дават обяснения, в които сочат, че са били изпратени от свид. С.  Б. да натоварят дърва за огрев на камиона, ползван и управляван от подс.Б.М., от сечището, където са установени. Подсъдимите заявяват, че Б. им е казал, че след като натоварят дървата на камиона, той ще отиде с горски служител, който да маркира дървесината. Когато те били натоварили около 7-8 кубика дърва на камиона, пристигнал Б. с трима горски служители, от разговора на които подсъдимите разбрали, че има проблем с дървата, поради което изхвърлили същите и потеглили с празния камион. В последната си дума   подсъдимият Б.М. моли съда за справедливост, а подсъдимият Д.М. моли да бъде оправдан.

Съдът, като обсъди на основание чл. 14 от НПК всички събрани по делото доказателства – обясненията на подсъдимите, показанията на свидетелите Д.И.Д., И.Н.К., Н.И.С., Н.М.П., Г.В.Б., А.М.Я. и С.М.Б., заключенията на съдебно-лесотехническата експертиза и допуснатите допълнителни задачи към същата, заключението на съдебно-геодезичната експертиза,  както и другите писмени и веществени доказателства и доказателствени средства, намира за установено следното от фактическа страна:

Подсъдимият Б.Х.М. е роден на *** ***, *****:***, ЕГН  **********.

            Подсъдимият Д.П.М. е роден на *** ***, *****  ЕГН  **********.

            Подсъдимите Б.М. и Д.М. са приятели. Подс.Б.Х.М. се занимавал с транспортиране на дървесина с товарен автомобил, като към инкриминираната дата 02.12.2015 г. ползвал и управлявал товарен автомобил „ИФА“ с регистрационен № *собственост  на К.Т.Г.от гр. Троян. При осъществяване на посочената дейност му помагал подсъдимия Д.М.. В края на месец ноември 2015 г. те направили курс с трупи от с.Балабанско, обл.Ловешка, по искане на свидетеля С.Б., която дървесина била транспортирана до неговия цех в с.Борима, обл.Ловешка. След като извършили този курс, свидетелят Б. поискал от подсъдимия Б.М. да прекара  10 куб.м. дървен материал  от друг обект, находящ се в землището на с.Борима, но след няколко дни, тъй като дървата все още не били нарязани. Подсъдимият се съгласил, но за да не разкарва товарния автомобил, двамата се разбрали същият да остане паркиран в двора на посочения цех на Б. и когато дървата бъдат готови за транспортиране, подсъдимият Б.М. да ги прекара.

На 30.11.2015 г. свид. Д.И.Д. - горски стражар в ТП ДГС с.Борима, при обход в  отдел  61  м. „Порез“, в землището на село Борима, ПИ № 05445.136.1, констатирал, че имало отсечени 18 броя немаркирани дървета – 17 броя букови и 1 бр. габър. За това сечище  имало издадено позволително за сеч и се раздавали дърва на местното население по-рано същата година.  Именно в това сечище  свидетелят констатирал,  че имало, освен   маркираните от него  и  раздадени  дърва на хората в с. Борима, и отсечени немаркирани дървета. Дървесината  била разкроена на метър, като дърветата били на  купчини,  а не кубирани на фигури. Всички пънове свидетелят описал по  диаметри на пънете.

След като констатирал  нарушението, Д. решил да предприеме действия за откриване и залавяне на нарушителя, поради което уведомил за установеното единствено Директора на ДГС-Борима М. Б.. Поради тази причина той не маркирал с червена боя пъновете на констатираните  неправомерно отсечени дървета, съгласно чл.69 от Наредба № 1 от 30.01.2012г. за контрола и опазване на горските територии. Два поредни дни Д. наблюдавал мястото на констатираната незаконна сеч, но никой не се появил в сечището. Същевременно той

На 02.12.2015г. свидетелят Б. накарал  подс. Б.М. да извърши превоз с товарния автомобил от процесното сечище в землището на с.Борима, като го уведомил, че дървата вече са нарязани. Преди двамата подсъдими да тръгнат за курса, Б. завел със своя джип подс.Б.М. и му показал пътя до сечището, за да прецени последният дали камиона може да стигне дотам, предвид лошите зимни метеорологични условия. М. заявил, че може да ги превози и с подс.Д.М. потеглили с „Ифа“-та към сечището в местн.“Порез“, землище с.Борима.

По същото време - на 02.12.2015 г. около 16.45 часа, свид.Д.Д. се намирал на около 100 метра от  сечището с констатираното  нарушение и наблюдавал, когато чул бръмчене от товарния автомобил ИФА“ с регистрационен № ******управляван от подсъдимия Б.М.,*** и завил към сечището със светнати фарове.   В автомобила пътувал и подс.Д.М.. Свид.Д. веднага подал сигнал на директора на ДГС-Борима  за установения камион в сечището, като получил указания да изчака на място, където ще бъдат изпрати двама негови колеги, които да му окажат съдействие.

Директорът на ТП ДГС с.Борима М. Б. изпратил при свид.Д. свидетелите И.Н.К. и Н.И. С. Двамата тръгнали с високопроходим служебен автомобил към сечището. След излизане от село Борима в посока към общински горски път те се разминали със свид. С.Б., който управлявал тъмен джип „Сузуки Витара“, като се движел   от местн. „Ябълчето”  в посока към с. Борима. Около 17.00 часа, на свечеряване,  те пристигнали на мястото,  където с колегата си Д. се уговорили да се чакат,   на разстояние около 100 метра преди  сечището.  К. иС.спрели, слезли от пикапа и видели,  че зад тях идвал С.Б. с джипа си.  В този момент при тях отишъл и свид. Д..  При срещата на четиримата Б. попитал служителите от ДГС-Борима: „Какво правите тук?“ ,  а те също го попитали: „Ти какво правиш тук!?“, като той  отговорил: „Каквото и Вие!“.    Тогава  тримата горски служители тръгнали  пеша   към сечището, с тях тръгнал и Б. и докато вървели, той започнал да им се моли да му простят и им казал, че ще се реваншира по някакъв начин. Заявил, че момчетата не са виновни, че той ги е пратил  в сечището да товарят. Казал, че дървата са негови и той само е помолил подсъдимите да ги извозят с камиона. На няколко пъти се помолил на горските да му простят.

След като четиримата свидетели стигнали до сечището, на камиона имало неустановено количество натоварени метрови дървета, като единият подсъдим бил до камиона, а другия-върху камиона. Тогава свид.Д. казал на двамата подсъдими да спрат да товарят, тъй като камионът с натоварените дърва трябва да бъде закаран в ДГС-Борима за установяване произхода на дървата. Подсъдимиият Б.М. заявил: „Дървата не са мои, защо  трябва да ми взимате камиона?!“ Двамата подсъдими обяснили, че С.Б. ги е извикал да натоварят дървата, след което хаотично изхвърлили дърветата от „ИФА“-та и потеглили с празния товарен автомобил.

На следващия ден всички дървета в сечището, отрязани без да са маркирани с КГМ, били извозени на два курса и оставени на отговорно пазене в ДГС-Борима.

           От заключението на съдебно-лесотехническата експертиза, изготвено от инж.К. С.  се установява, че стойността на 7 пр. куб.м. дърва за огрев от семенен бук е 406.00 лв., а на 8 пр. куб.м. – 464.00 лв. В заключението  е отразено, че цялото количество констатирана отсечена дървесина без поставена КГМ е 24.27 пр. куб.м. на обща стойност 1 407.82 лв. Извозените от сечището метрови дърва, оставени на отговорно пазене в двора на ДГС-Борима, съгласно протокол за оглед на местопроизшествие, е 19 пр. куб.м. на стойност 1 102.00 лева.

От заключението на съдебно-техническа експертиза с вещо лице С.Н.С.  се установява, че   според кадастралния регистър на недвижимите имоти в с.Борима, Ловешка област, отсечените  18 броя дървета попадат в ПИ № 05445.136.1, местността «Порез», собственост на Министерство на земеделието и горите.  

От справка, изискана от СГКК гр.Ловеч, се установява, че ПИ № 05445.136.1, намиращ се в местността «Порез», землището на с.Борима, общ.Троян, е частна държавна собственост, горска територия, НТП-друг вид дъпвопроизводителна гора.

Съдът кредитира заключенията на експертизите като компетентно изготвени от вещи лица с необходимите професионални познания и опит в съответната област.

Съдебният състав кредитира обясненията на подсъдимите, които са както доказателствено средство, така и средство за защита, като ги приема с достоверност, тъй като същите съответстват, както помежду си, така и на показанията, дадени от горските служители - тримата свидетели-очевидци Д., К. и С..

Съдът изцяло кредитира показанията на свидетелите Д.Д., И.К. и Н.С., които са последователни и логични в тяхната цялост и изцяло съответстват помежду си, като не се разколебават от други годни доказателства. Същите са в противоречие единствено с показанията, дадени от свид.С.Б., като тези противоречия не са преодоляни и при проведените очни ставки. По отношение на показанията на Б. съдът отчита, че същите са негова защитна теза, като Б. има право да не свидетелства за обстоятелства, които го уличават в извършване на престъпление, съгл чл.121 НПК.

            По така посочените доказателства съдът приема за установена описаната фактическа обстановка.

Анализът на събраните по делото доказателства дава основание за следните правни изводи:

Обект на престъплението по чл.235 от НК са обществените отношения, свързани със собствеността и стопанисването на горите в Република България. Предмет на престъплението по чл.235, ал.2 от НК е незаконно добит от другиго дървен материал. За съставомерността на деянието по чл. 235, ал. 2 от НК е достатъчно от обективна страна да бъде установено, че подсъдимият е осъществил някоя от формите на изпълнителното деяние, както и че дървеният материал е незаконно добит от другиго, а от субективна страна се изисква деянието да е извършени при пряк умисъл. Законът не изисква задължително разкриване на предикатното престъпление, нито личността на неговия извършител. Следва да бъде доказан обаче незаконният произход на предмета на престъплението. Дали добивът е законен или не, се определя от специалните нормативни актове - Закона за горите, Правилника за прилагане на Закона за горите, Наредба № 8/2011 г. за сечите в горите.

От събраните доказателства безспорно се установява, че подс.Б.М. и Д.М. не са осъществили от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 235, ал. 2, пр. 2 и 4 във вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, за това, че на 02.12.2015 година, около 17:00 часа, в землището на с. Борима, област Ловешка, местност "Порез", подучастък ”Ябълчето”, попадащ в имот с кадастрален № 05445.136.1, отдел 61 „о" по ЛУП, горска територия, държавна частна собственост, позиционирано около GPS координатни точки Х-4754510.699, Y-418224.189 по БГС 2005 г. , в съучастие помежду си, като съизвършители, да са натоварили и разтоварили на товарен автомобил „ИФА“ с регистрационен № ****собственост на К.Т.Г.от гр. Троян, около 8 /осем/ пространствени кубически метра дърва за огрев от вида семенен бук на стойност 464.00 /четиристотин шестдесет и четири/ лева, незаконно добити от другиго.   

По делото несъмнено е доказано, че подсъдимите Б.М. и Д.М. на 02.12.2015г. около 17.00 часа в местн.»Порез» в землището на с.Борима, са извършили действия по товарене на дървен материал върху товарен автомобил «ИФА», като този материал е добит от горски фонд,  а дърветата не са били маркирани.

Макар това изпълнително деяние да е осъществено формално от  обективна страна от двамата подсъдими, то същото е несъставомерно от субективна страна.

Съдът споделя изложеното от защитника на подсъдимите, че в случая, незнанието на фактическите обсотятелства, включени в състава на престъплението, изключва умисъла относно това престъпление.

По делото са събрани доказателства, които категорично установяват незнанието на двамата подсъдими, че товарените от тях дърва са били незаконно добити от другиго. Доказателства, от които се установява наличието на фактическа грешка по см. на чл.14 НК, са показанията на свидетелите-очевидци Д., К. и С., които сочат, че свид.С.Б. е заявил, че момчетата не са виновни, че той ги е изпратил да натоварят дървата, които са негови. При уговаряне транспортирането на посочените дърва, той им е казал, че ще закара горски, който да ги маркира, след като бъдат натоварени. Според показанията на свид.А.М.Я., е обичайна практика дърва да се маркират от горски когато са натоварени на камиона.

От друга страна, в посоченото сечище по-рано е провеждана законна сеч и съответно е имало извършено маркиране на дървесината, която е законно добита. В този смисъл са показанията на свид. Д., че той е констатирал в процесното сечище,  че имало, освен   маркираните от него  и  раздадени  дърва на хората в с. Борима, по-рано същата година, и отсечени немаркирани дървета.

Споделя се довода на адв.И., че ако свид.Д. беше изпълнил задължението си, съгласно чл.69, ал.1 и ал.2 от Наредба № 1 за контрола и опазването на горските територии, да маркира челата на пъновете и на секциите от дървесина, предмет на нарушение,  с червена боя, съответно с пластина с червен цвят, в зависимост от вида на КГМ, това би могло да обоснове извод за знание у подсъдимите, че тези дървета, които те са изпратени да товарят, са незаконно добити от другиго.

Съдебният състав счита, че предметът на престъплението не е индивидуализиран в количествен аспект, тъй като е посочено, че дървата са около осем пр.куб.м., като стойността е определена съгласно заключението по лесотехническата експертиза, съответстваща точно на осем пр.куб.м. дърва за огрев от вида семенен бук. Не е доказан и вида на дървесината, тъй като в процесния имот е имало незаконно отсечени дърва както от бук, така и от габър.

Освен липса на индивидуализация на предмета на престъплението, не е доказано и какво количество е било натоварено на камиона, тъй като липсва съответно измерване на тези дърва. Количеството е прието за установено на база свидетелски показания. Недопустимо е да се преценява количеството окомерно, така, както е заявено от свидетелите и двамата подсъдими. А и самите свидетели заявяват различно количество. Свидетелят Д.Д. сочи, че на камиона е имало 4-5-6 кубика дърва, И.К. заявява, че е имало около 8 кубика, а Н.С. – 7-8 кубика. Самите подсъдими сочат, че са били натоварили около 7-8 кубика дърва.

Предметът на престъплението не е иззет по надлежния ред, тъй като в хода на разследването по ДП са иззети всички отсечени дърва без КГМ от процесното сечище и са оставени на отговорно пазене в ДГС-Борима, като не са отделени тези, които са били натоварени на камиона и които представляват предмет на престъпление. Това още веднъж препятства възможността за индивидуализиране предмета на престъплението.

Според съдебния състав двамата подсъдими не са осъществили нито от обективна, нито от субективна страна второто изпълнително деяние на престъплението, а именно – разтоварване. Неправилно е използвана юридическата техника при формулиране на обвинението за тази форма на изпълнително деяние, тъй като е посочено, че дървата са разтоварени на товарния автомобил „ИФА“,  което е юридически парадокс, тъй като именно на него те са били натоварени.

Изпълнителното деяние „разтоварване“ изисква извършване на действия, които са насочени към промяна в местоположението на натоварени дърва от превозното средство, с което са транспортирани, и установяването им на друго място, различно от там, където са натоварени. В хода на съдебното следствие е установено, че когато свид.Д. е разпоредил камиона с натоварените върху него дърва, да бъде закаран в ДГС-Борима, двамата подсъдими са нахвърляли хаотично дървата от камиона наоколо. С тези си действия те не са осъществили формата на изпълнително деяние на състава на чл.235, ал.2, пр.4 от НК, а именно- разтоварване.

Поради прието от съда липса на виновно поведение от страна на подсъдимите, не е налице и съвместна престъпна дейност под форма на съизвършителство от страна на Б.М. и Д.М. при осъществяване на   престъплението, за което им е повдигнато обвинение.

Съгласно разпоредбата на чл. 304 от НПК съдът признава подсъдимия за невеновен когато не се установи, че подсъдимият е извършил деянието виновно. Предвид което съдебният състав призна двамата подсъдими за невиновни и ги оправда по така повдигнатото обвинение срещу тях.

             С оглед изхода на делото и на основание чл.190, ал.1 от НПК направените в производството разноски остават за сметка на държавата.

            Мотивиран от гореизложеното, съдът постанови присъда, която е обявена на страните в откритото съдебно заседание, проведено на 16.09.2019 година.

                                   

                                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

 

Съобщи за изтекли лични данни