Р Е Ш Е Н И Е
София,
13.12.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I-3 състав, в закрито заседание от двадесет и четвърти октомври две
хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Б.
ЖЕЛЯВСКА
при секретаря
.С.А., като разгледа докладваното от СЪДИЯТА гр. д. № 7378 по описа 2015 година,
за да се произнесе взе пред вид:
Предявен е иск от К.Б.П., ЕГН ********** чрез адв. Я.С.
от САК, със съдебен адрес:*** против З. „Л.И.“ АД, ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление:*** с правно основание чл. 226, ал.1 КЗ (отм.) и чл. 86 от ЗЗД с цена на заявената претенция от 150 000 лева, като частина от
300 000 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 27.10.2013г. до
пълно плащане на сумата.
В исковата молба се твърди, че на 27.10.2013 г. около
17.40ч. на път ПП-I-8, км. 42,500 в посока София-Калотина е
настъпило ПТП между МПС марка „Опел“, модел „Корса“ с рег. № ********, управлявано
от В.М.С. и починалия велосипедист Б. К. П.. Починалият се движил в крайна дясна
лента на платното в посока София-Калотина, като бил застигнат от автомобила,
който се движил с висока скрост, ударил велосипедистът и без да намали
скоростта си го влачил около 116 м., а тялото на Б. паднало около 43м. от
мястото на удара. Смъртта е настъпила мигновено вследствие на множеството
травми: тежка черепно-мозъчна травма, гръбначна травма, контузия на белия дроб,
на сърцето, на корема и раЗ.ъсан черен дроб. По случая било образувано ДП №
370/2013 г. по описа на РПУ-Сливница и пр. пр. №4951/2013 г. по описа на
ОП-София. Починалият нямал вина за настъпване на инцидента като се движил в
дясната лента на пътното платно до банкета. Ищецът твърди, че вина за
настъпване на ПТП носи водачът на лекия автомобил, който ударил велосипедистът
без да намали скоростта си на движение. След научаване за смъртта на сина си
бащата К.П. изпаднал в дълбока депресия. Между двамата е съществувала дълбока
връЗ.а, силна привързаност и взаимно уважение. Бащата станал застровен, плачел
и не намирал смисъл да живее. Твърди се още, че увреждащия лек автомобил „Опел
Корса“ с рег. № ******** е обект на застраховка „Гражданска отговорност“ –
полица № 22113001459898, със срок на действие от 30.05.2013 г. до
29.05.2014 г., издадена от ответника. В тази връЗ.а ищецът предявява настоящите
искове срещу З. „Л.И.“ АД с правно основание чл. 226, ал.1 КЗ (отм.) и чл. 86 ЗЗД за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на
150 000 лева, предявен като частичен за сумата от 300 000 лева, ведно
със законната лихва, считано от датата на настъпване на увреждането –
27.10.2013 г. – до окончателно изплащане на сумите. Претендира направените разноски
по делото и адвокатски хонорар.
Ищецът е представил писмени доказателства под опис, които
съдът е приел с определение от 29.09.2015 г., направил е искане за събиране на гласни
доказателства за установяване на отношенията между починалото лице и ищеца,
както и за назначаване на експертизи – СМЕ, САТЕ и СПЕ – с въпроси, подробно
описани в исковата молба. Направено е още искане за приобщаване на ДП № 370/2013 г. по
описа на РУП-Сливница и пр. пр. № 4951/2013 г. по описа на ОП-София. Моли
отвтеникът да бъде задължен да представи по делото застрахователна полица №
22113001459898, със срок на действие от 30.05.2013 г. до
29.05.2014 г.
Ответникът З. „Л.И.“ АД оспорва предявените искове по
основание и размер. Оспорва наличието на вина в поведението на водача на лекия
автомобил. Счита, че ищецът в настоящето производство няма качеството на трето
лице, увредено от деликт. Оспорва механизма на настъпване на процесния инцидент.
Излага твърдения за съпричиняване на вредат от страна на починалия
велосипедист, изразяващо се в управление без поставена светлоотразителна
жилетка и в управление на велосипед, който не бил снабден с устройства за
излъчване на светлина, в това число светлоотразителни детайли. Твърди още
нарушаване на правилата за движение от страна на велосипедистът, който не се е
движил възможно най-вдясно до близката граница на платното за движение, като
цени същото като съпричиняващо поведение. Твърди, че вина за настъпване на ПТП
носи починалото лице. Счита, че така предявеният размер на обезщетение за неимуществени
вреди е прекомерно завишен и не кореспондира с принципа за справедливост,
залегнал в чл. 52 от ЗЗД, както и с трайната съдебна практика в подобни случаи.
Оспорва претенцията за присъждане на лихви като неоснователен. Предвид
наведените възражения моли за отхвърляне на исковете като неоснователни, като
евентуално моли същите да бъдат редуцирани като прекомерно завишени. Претендира
разноски в производството и юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът не възразява срещу представените писмени
доказателства и по искането за приобщаване на досъдебното производство и
прокурорската преписка. Не възразява срещу искането за допускане на САТЕ, като
поставя допълнителни въпроси, подробно описани в отговора на исковата молба. Не
възразява срещу искането за допускане на СМЕ, като поставя допълнителни
въпроси, подробно описани в отговора на исковата молба. Прави искане за
събиране на гласни доказателства за установяване механизма на ПТП.
По делото на основание чл. 219, ал. 1 ГПК е конституиран като трето лице-помагач на ответника В.М.С. с
ЕГН ********** и адрес: ***
В депозирано писмено становище третото лице-помагач В.М.С.
оспорва предявените искове като неоснователни. Оспорва да е действал виновно, като
излага, че велосипедистът сам е станал причина за настъпване на ПТП тъй като е
участвал в движението след употреба на алкохол и при нарушаване на правилата за
движене по чл. 79, ал.1, т.3 и т.4 ЗДвП и чл. 80 ЗДвП. Оспорва иска по размер,
твърди още, че управляваното от него МПС е било техническо изправно. Представя
писмени доказателства под опис.
Съдът, след като се запозна с приетите по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По делото не се спори относно факта на настъпване на
процесното ПТП от 27.10.2013 г. с горепосочените участници и настъпилите
вредоносни последици - смъртта на велосипедиста
Б. К. П. с ЕГН ********** - тези обстоятелства се установяват от съставените по
случая официлани удостоверителни документи - Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица № 84/27.10.2013 г. и Протокол за оглед от същата дата. Не е
налице спор, а това се установява и от отбелязване в протокола за ПТП, че посочения
от ищцовата страна като увреждащо МПС л. а. „Опел Астра“ с рег. № ******** е
бил застрахован при ответника с полица „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, валидна към датата на ПТП – 27.10.2013 г.
Пред вид съществените твърдения и оспорвания, наведени от
страните, спорът се съсредоточава относно обстоятелствата по настъпване на
процесното събитие и въпросът кой от двамата участници виновно и противоправно
е причинил ПТП, съответно допринесло ли е пострадалото лице за настъпване на
вредата и в каква степен.
За установяване на механизма на настъпване на ПТП са
ангажирани гласни доказателства (чрез разпит на св. Д.), експертно заключение
по САТЕ и писмени доказателства, в това число материали по воденото по случая
ДП № 370/2013 г. по описа на РУП-Сливница, пр. пр. № 4951 г. по описа на Софийска
окръжна прокуратура. След като анализира събраните доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност съдът прави следните фактически и правни изводи относно
механизма на ПТП:
ПТП е настъпило на 27.10.2013 г.,
около 17.40ч. на път I-8, в района на км. 42,500 в лентата
за движение с посока от гр. София към Калотина. Пътният участък в района на ПТП
е прав, равнинен, като от събраните гласни доказателства (показанията на св. Д.)
се установява, че липсва осветление. В зоната на км. 42,500 лекият автомобил е
застигнал и ударил движещият се в същата посока велосипед, управляван от Б. К. П..
Велосипедистът се е движил успоредно на оста на пътя, в направление по посока
на движение на лекия автомобил. Ударът е настъпил с предна средна част на МПС и
задно колело на велосипеда, в резултат на което велосипедът е бил изтласкан
напред, а тялото на велосипедистът е полетяло към челното стъкло на МПС, като е
счупило същото. Тялото е достигнало горната рамка на стъклото, стигнало е до
тавана и го е огънало след, което е било отхвърлено в дясна посока и се е
установило на 43,5 метра след приетия ориентир. Мястото на удара по ширина на
пътя е установено на около 2-2.5 метра вляво от десния край на платното за
движение. Горните фактически изводи се установяват от изслушаната и приета без
оспорвания съдебна автотехническа експертиза (САТЕ), която съдът кредитира като
обоснована и компетентно дадена. В приетата САТЕ след направени изчисления в.
л. е стигнало до извод, че л. а. се е движил със скорост около 90 км/ч, при
което опасната му зона за спиране е изчислена на 82 метра. Предвид характеристиките
на пътния участък в. л. заключава, че велосипедистът е бил видим за водача на
МПС от разстояние не по-малко от 150 метра. На тази база е направен извод за
предотвратимост на удара от техническа гледна точка, който съдът кредитира като
компетентно даден.
Непосредствена причина на настъпване на смъртта на
велосипедиста е получената вследствие на ПТП съчетана черепно-мозъчна,
гръбначно-мозъчна и коремна травма с нараняване на жизнено важни органи. Горния
извод съдът прави на база изслушаната съдебно-медицИ.ка експертиза, която решаващият
орган цени като обективно и компетентно дадена.
При така установената фактическа обстановка по настъпване
на ПТП настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:
Съдът приема за установено наличието на осъществено
противоправно поведение за водача на л. а., който макар да се е движил в
рамките на лимитната скорост в извънградски условия, не е съобразил същата с пътната
обстановка. Правилата за движение задължават водачите да съобразяват скоростта
си с конкретната пътна обстановка – особености на релефа, видимост,
интензивност на движение – за да са в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие – аргумент от чл. 20, ал.2, изр.1 ЗДвП. Същевременно, водачите имат
задължение да намалят скоростта си или спрат във всеки случай на поява на
опасност на пътя – изр. 2 от същата разпоредба. Предвид установената предотвратимост
на удара от гл. т. на водача на МПС, налице е нарушаване на чл. 20, ал.2 ЗДвП,
независимо дали появилата се опасност следва да бъде квалифицирана като предвидима
или внезапно появила се. Смъртта на уязвимият участник в движението –
велосипедист е настъпила като пряка и непосредствена последица от нарушаването
на цитираните по-горе законови разпоредби от страна на водача на МПС. При
установена противоправност в поведението му следва да намери приложение
презумпцията за вина по чл. 45, ал.2 ЗЗД.
Същевременно, следва да се обсъди и поведението на
пострадалото лице доколкото по делото са установени факти със съществено
значение, които според настоящият съдебен състав имат характер на допринасящи
за настъпване на ПТП. На първо място, следва да бъде отчетено, че в момента на
удара велосипедът се е намирал на около 2-2.5 метра вляво от десния край на
пътното платно, в нарушение на задължението си да се движи възможно най-вдясно
на платното за движение (чл. 15, ал.1 ЗДвП). При ширина на всяка от двете ленти
в посоката на движение към Калотина от 3.5 метра следва, че велосипедистът е
бил изнесен и разположен в лявата половина на най-дясната лента за движение в посочената
посока, което се явява предпоставка за настъпване на инцидент. Следва да се
отбележи, че в хода на изслушване на САТЕ в. л. е допълнило изводите си за
това, че при движение плътно вдясно от страна велосипедистът, МПС би имало
възможност да премине безпрепятствено. На следващо място, събраните
доказателства не установяват велосипедът да е бил снабден със изискуемите по
закон устройства за излъчване на светлина, съответна бяла или жълта отпред и
червен светлоотразител или светлинно устройства отзад. Предвид обстоятелството,
че ПТП е настъпило на свечеряване, в сумрак, то наличието на такива устройства
би направило видим велосипеда за останалите участници в движението. Не се
установява и починалият да е бил облечен със светлоотразителна жилетка,
доколкото се е движил извън населено място, при намалена видимост. Съдът цени неизпълнението
на законовите изисквания на чл. 15, ал.1, чл. 79, т.3 и чл. 80 ЗДвП като обективна
предпоставка за настъпване на процесния инцидент. Доказано е съпричиняващо
поведение, което се намира в причинно-следствена връзка с ПТП и е обусловило настъпване
на вредата. Предвид своевременно наведеното възражение от страна на ответника в
горния смисъл съдът ще обсъди приложението на чл. 51, ал.2 ЗЗД след като бъде
определен съвкупен размер на следващото се обезщетение.
Относно подлежащите на компенсиране вреди, съдът намира
за установено следното:
По делото не спорно, че ищецът е баща и едИ.твен
наследник по закон на починалия при процесното ПТП Б. К. П.. Изслушаната по
делото съдебно-психиатрична експертиза установява след извършен преглед на
ищеца, че същият е мъж на 65 години, който е претърпял „голям шок“ от загубата
на сина си, като описаните състояние са установени изцяло чрез снета от
анамнеза от самия ищец. Обективни белези на психично разстройство не са установени.
В. л. д-р В.С. заключава, че ищецът е развил вследствие на загубата на сина си
остра стресова реакция, преминала депресивна реакция, продължила около 3-4
месеца. Няма данни ищецът да е търсил специализирано лечение или да е приемал
медикаменти. Други доказателства относно търпените неимуществени вреди ищцовата
страна не е ангажирала. Съдът приема за доказани изложените в исковата молба
правопораждащи твърдения относно начина, по който загубата на сина на ищеца се
е отразила на последния. Същият е изпаднал в депресивно състояние, което е било
ясно изразено в рамките на 3-4 месечен период, след което същото е преминало в
психологическо разбираемо чувство на тъга към загубения син.
Пред вид тази най-близка родствена връзка, която
съществува между родител и неговото дете и с оглед нейното внезапно и безвъзвратно
прекъсване, съдът счита, че ищецът се явява увредено лице, което и занапред ще
търпи неимуществени вреди от процесното събитие. Прекъсната е естествената
линия на живота, като дължимото обезщетение не би могло да поправи вредата, а
би имало едИ.твено компенсиращ характер. Същевременно, не се събраха
доказателства за отношенията между баща и син, нито дали същите са живели в
едно домакИ.тво или дали са поддържали връзка помежду си. Тези твърдения на
ищцовата страна останаха недоказани. Отчитайки изложеното настоящият съдебен
състав намира, че справедливият размер на следващото се на ищеца обезщетение
възлиза на 90 000 лева. За да достигне до горния извод съдът отчита
момента на настъпване на вредата, младата възраст на пострадалия и
икономическата обстановка в страната, към датата на деликта.
Същевременно, следва да бъде приложена разпоредбата на
чл. 51, ал.2 ЗЗД, съгласно която съпричиняващото поведение на пострадалото лице
води до намаляване на следващото се обезщетение. В изложените мотиви относно
механизма на настъпване на ПТП настоящият съдебен състав приема, че починалият
велосипедист е съпричинил ПТП в резултат на нарушаване на редица правила за
движение – чл. 15, ал.1, чл. 79, т.3 и чл. 80 ЗДвП. Налице е обективна връзка
между нарушаването на гореописаните разпоредби и възникването на опасност и в
последна сметка настъпване на ПТП. Макар водачът на МПС да е бил в състояние да
предотврати инцидента, условията за неговото настъпване са създадени от самия
пострадал в степен, която съдът определя на 30 на сто. При така изложените
мотиви съдът намира предявеният иск за основателен и доказан до размер на 63 000
лева.
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал.1 ГПК
ответникът следва да заплати на ищеца сумата от 105 лева, съразмерна част на сторените
от ищеца разноски за внесени депозити за експертизи. Ответникът следва да бъде
осъден да заплати по сметка на съда на основание чл. 78, ал.6 ГПК дължимата д.
т. за уважената част от иска в размер на 2 520 лева. На процесуалният
представител на ищеца следва да се присъди адвокатско възнаграждение за осъществявано
процесуално представителство по реда на чл. 38, ал.1, т.2 от ЗА в размер на 2
420 лева.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК ********, седалище и адрес на
управление:***, да заплати на К.Б.П., ЕГН ********** чрез адв. Я.С. от САК, със
съдебен адрес:*** на основание чл. 226, ал.1 КЗ (отм.), във вр. с чл. 52 ЗЗД сумата
от 63 000 лева, представляваща обезщетение за понесени от ищеца неимуществени
вреди вследствие смъртта на сина му Б. К. П., починал при ПТП от 27.10.2013г., ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането – 27.10.2013 г., до
окончателно изплащане на сумата и разноски по компенсация 105 лева, като ОТХВЪРЛЯ
предявеният иск за горницата до пълния размер от 300 000 лева като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.“ АД да заплати на адвокат Я.В.С. от САК,
със съдебен адрес:*** сумата от 2 420 лева за процесуално
представителство, осъществявано безплатно на основание чл. 38, ал.1, т.2 от ЗА.
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес
на управление:*** да заплати по сметка на СГС на основание чл. 78, ал.6 ГПК
дължимата д. т. за уважената част от иска в размер на 2 520 лева.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето
лице-помагач на страната на ответника - В.М.С. с ЕГН ********** и адрес: ***.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен
съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните чрез връчване на препис.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: