Решение по дело №9758/2021 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 361
Дата: 17 февруари 2022 г. (в сила от 17 февруари 2022 г.)
Съдия: Насуф Исмал
Дело: 20213110109758
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 2 юли 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 361
гр. Варна, 17.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 9 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Насуф Исмал
при участието на секретаря Илияна Илк. Илиева
като разгледа докладваното от Насуф Исмал Гражданско дело №
20213110109758 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството се разглежда по реда на чл. 238 от ГПК.
Производството е образувано по предявени от „Е. – П. П.” АД, ЕИК * срещу „Е. В.”
ООД, ЕИК * първоначално обективно кумулативно съединени специални положителни
установителни искове искове с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. с чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК
вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД да бъде прието за установено в отношенията
между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 337.28 лева,
представляваща главница за потребена и незаплатена цена на мрежова услуга по доставка на
ел. енергия и цена на предоставена мрежова услуга за достъп до разпределителната мрежа
на база предоставена мощност по фактури, издадени в периода от 20.07.2020 г. до 18.02.2021
г. за обект с абонатен номер * и клиентски номер *, находящ се в с. К., представляващ
сграда за търговия на два етажа, идентичен с клуб и младежки клуб с бар и склад, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
10.05.2021 г., до окончателното погасяване на задължението и сумата от 11.39 лева,
представляваща сбора от мораторната лихва за всяка фактура, за периода от датата след
падежа й до 01.04.2021 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение №
1613/11.05.2021г. по реда на чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 6560 по описа за 2021 г. на
РСВарна, ГО, 9-ти съдебен състав.
По същество ищецът моли за уважаване на исковете и присъждане на сторените
разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК не е депозиран писмен отговор на исковата молба от
ответното дружество, препис от която му е връчен надлежно на 07.09.2021 г. чрез законния
представител П. И. – управител, видно от вписванията по партидата на търговеца в
публичния ТР.
В хода на откритото съдебно заседание ищецът, редовно призован, чрез адв. Х. И.
поддържа исковата молба и моли за постановяване на неприсъствено решение.
1
Ответникът, редовно призован за същото съдебно заседание, не се явява и не се
представлява и не прави искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.
От приложените по делото съдебни книжа се установява, че на ответника са били
указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжата и неявяване в
съдебно заседание.
Ищецът основава исковите си претенции на следните фактически твърдения:
твърди, че е подал заявление по реда на чл. 410 ГПК за издаване на заповед за изпълнение,
като срещу издадената такава било подадено възражение, в тази връзка у него се породил
правният интерес да предяви настоящиите искове. Сочи се още, че ответникът е небитов
клиент по смисъла на ЗЕ на „Е. – П. П.” АД за посочения обект. Между страните е учредена
облигационна връзка с предмет продажба на ел. енергия. Отношения между страните се
регламентират от Общите условия на договорите за продажба на ел. енергия на „Е. – П. П.”
АД, по силата на които потребителят се задължава да заплаща освен стойността на
използваната в имота ел. енергия и цената за достъп до разпределителната мрежа
независимо от ползваното количество ел. енергия, доколкото същата зависи от
резервираната за обекта на небитовия клиент и предоставена мощност. Излага се, че именно
заради това и в някои от отделните обекти да не е осъществявано потребление на ел.
енергия, е начислена сума за осъществен достъп до разпределителната мрежа при
резервирана мощност от капацитета й. Поддържа се, че през процесния период на
фактуриране е съществувало непрекъснато облигационно правоотношение по продажба на
ел. енергия и по осъществяване на достъп до електроразпределителната мрежа, с цел
снабдяване с ел. енергия при общи условия за процесния обект, присъединен при
предоставена мощност 62 кВт, при цена 0.02053 лева kW/ден, съгласно решението на
ДКЕВР от 01.07.2020 г.
Ответникът не е оспорил тези твърдения в срока по чл. 131 от ГПК.
За обстоятелствата, формиращи елементите на фактическия състав на основанието на
претенцията по чл. 422, ал. 1 вр. с чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1
от ЗЗД, по делото е приобщено ч. гр. д. № 6560 по описа за 2021 г. на РС-Варна, ГО, 9-ти
съдебен състав, като ищецът е представил и следните писмени доказателства, а именно
справка от СВ-гр. Девня за периода от 01.01.2001 г. до 12.04.2021 г. за процесния недвижим
имот /л. 13./; констативен протокол от 05.06.2020 г. /л. 14/; фактури за периода от 20.07.2020
г. до 18.02.2021 г. /л. 15-л.25/; извлечение от сметка към 01.04.2021 г. /л. 26/; извлечение за
фактури и плащания за период /л. 27-л.32/; спарка за потреблението през последните
12/24/36 месеца /л. 33-34/ и констативен протокол от 19.05.2021 г. /л. 35/, които съответстват
на твърденията му.
Преценени в тяхната съвкупност, доказателствата обуславят крайния извод на съда за
вероятна основателност на исковите претенции на ищеца.
По тези съображения, съдът установява наличието на предпоставките за
постановяване на неприсъствено решение по чл. 239 от ГПК, поради което и претенцията
следва да се уважи по този ред.
Относно съдебно-деловодните разноски:
С оглед изхода на спора, своевременно отправеното искане и представените
доказателства, на ищеца следва да бъдат присъдени сторените в настоящото производство
разноски, чийто общ размер възлиза на 510.00 лева, от които: 75.00 лева – разноски по ч. гр.
д. № 6560 по описа за 2021 г. на РС-Варна, а именно 25.00 лева държавна такса и 50.00 лева
възнаграждение за юрисконсулт и 435.00 лева – разноски сторени в настоящото
произовдство, а именно 75.00 лева държавна такса и 360.00 лева с ДДС адвокатско
възнаграждение.
По изложените съображения и на осн. чл. 239, ал. 2 от ГПК, СЪДЪТ
2
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422, ал. 1 вр. с чл. 415, ал. 1, т. 1
ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, в отношенията между страните, че „Е. В.”
ООД, ЕИК * ДЪЛЖИ на „Е. – П. П.” АД, ЕИК *, следните суми: сумата от 337.28 лева
/триста тридесет и седем лева и двадесет и осем стотинки/, представляваща главница за
потребена и незаплатена цена на мрежова услуга по доставка на ел. енергия и цена на
предоставена мрежова услуга за достъп до разпределителната мрежа на база предоставена
мощност по фактури, издадени в периода от 20.07.2020 г. до 18.02.2021 г. за обект с
абонатен номер * и клиентски номер *, находящ се в с. К., представляващ сграда за търговия
на два етажа, идентичен с клуб и младежки клуб с бар и склад, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 10.05.2021 г., до
окончателното погасяване на задължението и сумата от 11.39 лева /единадесет лева и
тридесет и девет стотинки/, представляваща сбора от мораторната лихва за всяка фактура,
за периода от датата след падежа й до 01.04.2021 г., за които суми е издадена Заповед за
изпълнение № 1613/11.05.2021г. по реда на чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 6560 по описа за
2021 г. на РСВарна, ГО, 9-ти съдебен състав.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, „Е. В.” ООД, ЕИК * ДА ЗАПЛАТИ на
„Е. – П. П.” АД, ЕИК * сумата в общ размер от 510.00 лева /петстотин и десет лева/,
представляваща сторени от ищеца съдебно-деловодни разноски, от които:
- 75.00 лева – разноски, сторени по ч. гр. д. № 6560 по описа за 2021 г. на РС-Варна и
- 435.00 лева – разноски, сторени в настоящото исково произовдство.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване по арг. от чл. 239, ал. 4 от
ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
3