№ 3068
гр. Варна, 13.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Добрина Петрова
при участието на секретаря Антоанета М. Атанасова
като разгледа докладваното от Добрина Петрова Гражданско дело №
20223110100372 по описа за 2022 година
Предявени са искове от И. А. Р. срещу Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ при Министерство на правосъдието с правно основание чл.71, ал.1 т.1 и т.2 от
ЗЗДискр за установяване на нарушение на ответника по чл.5 от Закона за защита на
дискриминацията, изразяващо се в поставяне в по-неблагоприятно положение в сравнение с
друго лице, изтърпяващо наказание „лишаване от свобода" в затвора в гр. Варна в периода
16.11.2020г. до 06.08.21г. на основание признак-лично положение, при определяне вида на
награда по чл.98 от ЗИНЗС, както и да бъде осъден ответникът да преустанови нарушението
и да се въздържа в бъдеще от по-нататъшни нарушения спрямо ищеца и осъждане ответника
да преустанови нарушението.
Ищецът твърди, че в периода 18.01.20г. до 06.08.2021г. е излежавал присъда
„лишаване от свобода“ в Затвора в гр.Варна. Твърди, че на 16.11.2020г. пред социалния
работник на 3 група в Затвора-Варна-Н. Б. Г. е подписал Предупредителен протокол да не
заема личната си сметка на друг лишен от свобода- М.Л.Ж.. През месец декември 2020г. със
Заповед на Началника на Затвора гр.Варна на осн.чл.98 ал.1т.1 и от ЗИНЗС, ищецът бил
награден с „писмена похвала“.
Ищецът излага, че попитал Н. Г. защо не е награден със свиждане 2 часа, както било
съгласно Заповед №242/25.02.2020г., Заповед №468/02.06.20г.,Заповед №816/27.08.2020г.
,всичките на началника на Затвора гр.Варна. Отговорът бил, че понеже ищецът е подписал
предупредителен протокол, затова не му било удължено свиждането.
В молбата се сочи, че в тази връзка същевременно при сходни и същите
обстоятелства л.св. Н. С. Х. настанен в 3 група, І коридор на Затвора в гр.Варна, подписва
предупредителен протокол през м.април 2021г. да не заема личната си сметка на друг
лишено от свобода. Ищецът твърди, че на 29.04.2021г. видял залепен списък на наградените
лишени от І-ви коридор на Затвора, в който е упоменато, че л.св. Н. С. Х. е награден с
удължено свиждане за срок от 2 часа, като списъка е изготвен от ИСДРВ на 3 група.
1
Ищецът счита, че с тези действия ответникът го дискриминира и поставя в по-
неблагоприятно положение в сравнение с друг лишен със същия статут и присъда на ищеца
и л.св. Н. Х. не го посещава никой в затвора, докато ищеца е семеен и не му е дадена такава
награда.
Поради което ищецът счита, че ответника с тези си действия е нарушил чл.4 от
ЗЗДискр. Вр.чл. 6 от Конституцията на РБългария, чл.14 от КЗПЧОС, чл.2,т.1,чл.25 от
Международния Пакт за граждански и политически права,чл.21 от Хартата на ЕС, поради
което предявява претенцията си.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор, с който ответникът оспорва
исковете. Счита, че не е налице правен интерес от предявения иск за преустановяване на
нарушението. Ответникът излага, следните обстоятелства: Спрямо лишените от свобода се
прилагат мерки за поощрение съгласно чл. 98, ал.1 от ЗИНЗС - „За подчертана
дисциплинираност, за проявено сътрудничество при провеждането на социални и
възпитателни мероприятия, за постигнати успехи в работата, спорта, културно-масовата
дейност и други положителни прояви".
Мерките за поощрение във вид на награди се прилагат по преценка на инспекторите
"Социална дейност и възпитателна работа" съобразно цялостното поведение на лишения от
свобода и съгласно изискванията на чл.98, ал.1, т. 1-5 от ЗИНЗС.
Съгласно чл.96, т.З от ЗИНЗС - „Лишените от свобода са длъжни да спазват
установените за тях правила".
Съгласно чл.97, т.2 от ЗИНЗС - „ Лишените от свобода не могат да: вземат, заемат,
продават, купуват, даряват и заменят помежду си вещите, с които разполагат".
В тази връзка на 16.11.2020 г. на л.св. И. А. Р. и л. св. М. Л. Ж. са съставени
предупредителни протоколи за извършени помежду им не регламентирани възмездни
отношения, които се потвърждават от снетите им писмени обяснения.
Със Заповед №1131/29.12.2020 г. на началника на затвора-Варна л.св. И. А. Р. е
награден с „писмена похвала" съгласно чл.98, ал. 1, т.1 от ЗИНЗС.
През 2021 г. за извършени дисциплинарни нарушения от л.св. И. Р. са издадени
Заповеди №259/19.02.2021 г.; №266/22.03.2021 г.; №267/22.03.2021 г. и №273/26.03.2021 г.
на началника на затвора- Варна, с които са му наложени дисциплинарни наказания.
Със Заповед №428/23.04.2021 г. на началника на затвора-Варна л.св. Н. Х. С. е
награден с „ удължено свиждане за срок от 2/два/ часа" на основание чл.98, ал.1, т.5 от
ЗИНЗС.
Наградите и наказанията на лишените от свобода са строго регламентирани по вид и
ред за прилагането им в ЗИНЗС. Ответникът счита, че е несъстоятелно да се твърди, че при
налагането им може да има дискриминационно отношение на един лишен от свобода спрямо
друг, тъй като определящо в случая е цялостното поведение на лишения от свобода при
изтърпяване на наложеното му наказание. Мерките за поощрение на осъдените е правна
възможност и нямат императивен характер. Наказанието или наградата на един лишен от
свобода в никой случай не е правопораждащ фактор за определянето на наградата или
наказанието на друг лишен от свобода.
За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното от фактическа и правна страна:
Със Заповед №1131/29.12.2020г. на Н-к Затвора Варна лишеният от свобода И. Р. е
награден с „писмена похвала“.
Със Заповед №428/23.04.2021г. на Н-к Затвора Варна лишеният от свобода Н. С. е
награден с „удължено свиждане за срок от 2 часа“.
Видно от предупредителен протокол от 09.04.21г. ИСДВР в Затвора Варна Й. К. е
предупредил л.св. Н. Х. С. на осн.чл.97,т.2 от ЗИНЗС да не взема, заема, продава, купува,
2
дарява и заменя личната сметка, както и други вещи с л.св. В. Д. и с други лишени от
свобода.
Видно от писмо от ВРП образувана пр.преписка №17524/21г. е приключила с
постановление от 04.01.22г. за отказ да се образува наказателно производство.
С предупредителен протокол от 16.11.2020г. , ИСДВР в Затвора Варна Н.Г. е
предупредил л.св. И. Р., на осн.чл.97.,т.2 от ЗИНЗС лишения от свобода да не заема личната
си сметка на л.св. М. Л. Ж..
Разпитания по делото свидетел по искане на ищеца , Н. Г. заемал длъжността
инспектор социални дейности и възпитател на трета група в Затвора Варна през 2021г.,
излага, че Н. С. е подписвал предупредителен протокол. Относно останалите изложени от
свидетеля обстоятелства, съдът не кретитира същите, доколкото получаването на награда на
лишен от свобода, осъществено свиждане и налагане на наказание подлежи на доказване с
писмени доказателства.
От показанията на разпитания по делото като свидетел Н. Х. се установява, че
познава И. Р. от 2018г. от Затвора Варна, като са били в различни килии.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
По силата на чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр е забранена всяка пряка или непряка
дискриминация, основана на признак "лично или обществено положение". Съгласно чл. 4,
ал. 2 ЗЗДискр. пряка дискриминация представлява всяко по-неблагоприятно третиране на
лице на основата на признаците, изброени в ал. 1 от закона, отколкото се третира, било е
третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства.
Следователно, за да бъде налице пряка дискриминация по смисъла на закона, следва
определено лице или лица да се поставят в по-неблагоприятно положение, което се
обосновава с някой от признаците определени в ал. 1 на цитираната разпоредба. В тази
хипотеза неравното третиране е пряка цел, която се постига посредством действия,
ограничаващи правата на определено лице или кръг от лица, поради това, че то принадлежи
към друг пол, раса, социална и обществена прослойка и т. н. Същевременно е необходимо
други лица да бъдат третирани по-благоприятно, при това единствено поради
обстоятелството, че не принадлежат към кръга лица, част от които е дискриминираното
лице. Неравноправното третиране, в случаите на пряка дискриминация, е не само обективен
резултат, но и непосредствена цел на дискриминационните действия. Общото във всички
възможни проявления на пряката дискриминация е, че целта е определена категория лица да
се ограничат и да не получат такъв обем от права, какъвто е предоставен на другите, само
защото дискриминираните са различни от останалите членове на дадена общност. Ето защо
при пряката дискриминация за дискриминиращия липсва друга цел, освен поставяне на
определени лица в неравноправно положение.
Съгласно чл. 4, ал. 3 от ЗЗДискр. непряка дискриминация е поставяне на лице на
основата на признаците по ал. 1 на закона в по-неблагоприятно положение в сравнение с
други лица, чрез привидно неутрална разпоредба, критерий или практика, освен ако тази
разпоредба, критерий или практика е обективно оправдана с оглед на законова цел и
средствата за постигане на целта са подходящи и необходими. Следователно в този случай
непосредствената цел на извършващия дискриминационните действия се афишира като
друга, но е налице обективно неравно третиране на определени лица по посочените в закона
признаци.
Съгласно чл. 9 от ЗЗДискр., в производството за защита от дискриминация, след като
страната, която твърди, че е жертва на дискриминация, докаже факти, от които може да се
направи извод, че е налице дискриминация, ответната страна трябва да докаже, че правото
на равно третиране не е нарушено. Тази норма е с процесуален характер и се отнася до
разпределението на доказателствената тежест. Тя не освобождава ищеца от тежестта да
3
доказва, а само го подпомага като размества доказателствената тежест.
С оглед изложеното, съдът намира, че ищецът, в съответствие с носената от него
доказателствена тежест /арг. от чл. 9 ЗЗДискр/, не е доказал факти, от които може да се
направи извод, че е налице дискриминация от страна на ответника, в качеството му на лице
изтърпяващо наказание „лишаване от свобода“ по признак лично положение-отношение. По
делото е безспорно установено, че със Заповед №1131/29.12.2020г. на Н-к Затвора Варна
лишеният от свобода И. Р. е награден с „писмена похвала“ и със Заповед №428/23.04.2021г.
на Н-к Затвора Варна лишеният от свобода Н. С. е награден с „удължено свиждане за срок
от 2 часа“.
В закона липсва легално определение на защитения признак "лично положение" и
този признак няма еднозначно съдържание. Това налага установяване и доказване във всеки
конкретен случай на значим, обективен, същностен за личността белег, който позволява да
бъде прилаган еднакво. От съществено значение за доказване на дискриминация са
сравними сходни обстоятелства, при които са поставени лицата.
За да може да се приеме наличие на пряка дискриминация, следва преди всичко да
бъде установено дали лицето е третирано по-неблагоприятно, отколкото се третира, било е
третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства. Липсва
дефиниция за това кои обстоятелства могат да бъдат сравнявани и кога е налице сходство,
поради което следва да се изхожда от установената в закона регламентация на обществените
отношения.
Съобразно установената практика на ВКС от значение при установяването на
дискриминация е обективно съществуващият недопустим противоправен резултат при
упражняване на дейността, проявен в която и да е от очертаните в ЗЗДискр форми на
нежелано или по-неблагоприятно третиране, независимо дали при осъществяването на тази
дейност са спазени съответните нормативни изисквания.
На първо място в случая, от събраните по делото доказателство не се установява по-
неблагоприятно третиране на ищеца И. Р.. Видно същият е получил награда, отчитайки
приложението на разпоредбата на чл.98 от ЗИНЗС, длъжностното лице разполага с
възможността да определя вида на предвидените в закона поощрения. Различния вид
поощрение не би могъл да обоснове извод за наличие на дискриминация предвид
индивидуалния подход при определяне на вида поощрение по реда на чл.89, ал.2 от
ППЗИНЗС. Същевременно следва да се отбележи, че ищецът е получил награда през 2020г.,
а лицето Н. С., 4 месеца по-късно през 2021г., като дори единствено наличието на този
факт-изминал период от време, опровергава наличието на дискриминационен признак
„лично положение“ при определяне вида поощрение по чл.98 от ЗИНЗС.
В конкретния случай не се установи наличието на обективно съществуващ
недопустим правен резултат спрямо ищеца при упражняване на дейността на
затворническата администрация във връзка с награждаване по чл.98 от ЗИНЗС на лицето.
Ищецът не доказа наличието на по-неблагоприятно третиране.
Следва да се отбележи, че по исковете по чл. 71 от ЗЗДискр не е достатъчно да се
установи само неблагоприятно третиране на определено лице или лица, а е необходимо да се
докаже още, че същото е извършено съзнателно по някой от признаците, очертани в чл. 4,
ал. 1 от ЗЗДискр, като следва да е налице и пряка причинно-следствена връзка между тях.
Гореизложеното обуславя извод за неоснователност на предявения иск по чл. 71, ал.
1, т. 1 ЗЗДискр.
Предявения иск по чл.71,ал.1,т.2 от ЗЗДискр. е допустим предвид възможността за
преместване на л.св. И. Р. в Затвора в гр.Варна, както и периодичното му пребиваване в
Затвора в гр.Варна. Тъй като, този иск е обусловен от уважаване на иска по чл. 71, ал. 1, т. 1
ЗЗДискр., то с оглед гореизложеното същият следва да се отхвърли като неоснователен.
4
По разноските: На основание чл. 78, ал. 8 ГПК в полза на ответника следва да се
присъди юрисконсултско възнаграждение, за юрисконсултско възнаграждение в размер на
200 лв., определено съобразно чл.78 ал.8 вр.с чл.25 от НЗПП.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от И. А. Р., ЕГН **********, срещу Главна дирекция
"Изпълнение на наказанията" иск за приемане за установено, че спрямо ищеца И. А. Р. е
осъществен акт на дискриминация, изразяващ се в поставяне в по-неблагоприятно
положение в сравнение с друго лице, изтърпяващо наказание „лишаване от свобода" в
затвора в гр. Варна в периода 16.11.2020г. до 06.08.21г. на основание признак-лично
положение при определяне вида на награда по чл.98 от ЗИНЗС.
ОТХВЪРЛЯ предявения от И. А. Р., ЕГН **********, срещу Главна дирекция
"Изпълнение на наказанията" иск за осъждане на ответника Главна дирекция "Изпълнение
на наказанията" да преустанови дискриминационното поведение, се в поставяне в по-
неблагоприятно положение в сравнение с друго лице, изтърпяващо наказание „лишаване от
свобода" в затвора в гр. Варна в периода 16.11.2020г. до 06.08.21г. на основание признак-
лично положение при определяне вида на награда по чл.98 от ЗИНЗС
ОСЪЖДА И. А. Р., ЕГН **********, да заплати в полза на Главна дирекция
"Изпълнение на наказанията" с адрес в гр. София, бул. „Ген. Столетов“ 21, сумата от 200 лв.
(двеста лева), представляваща юрисконсултско възнаграждение, на осн. чл. 78, ал. 8 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5