№ 78
гр. София, 19.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шести декември през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:П. Д. П.
Членове:Н.Н.
К. Ив. Т.
при участието на секретаря Р. Д. Андреева
като разгледа докладваното от П. Д. П. Въззивно наказателно дело от частен
характер № 20211800600378 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 318 и следващите от НПК и е образувано по
постъпили: жалба от А.М. от САК - повереник на частния тъжител Р.Д. С. и жалба от адв.
К.Ч. от САК - защитник на подс. П. АНГ. П. /с установена по делото самоличност/, против
присъда № 2601197 от 09. 12. 2020 год., постановена по н.ч.х.д. № 17 / 2020 год. по описа на
Районен съд - К..
С посочената присъда, трети състав на районният съд признал подс. П. за виновен в
това, че на 07. 07. 2018 год., в с. М. общ. Годеч, в качеството си на родител - баща на
малолетните А.П. П.а и Й.П. С., не е изпълнил съдебно решение – определение от 06. 02.
2017 год., постановено по гр.д. № 372 / 2016 год. по описа на Районен съд - К., относно
осъществяване на лични контакти на малолетните деца с родител - майкакта Р.Д. С.,
престъпление по чл. 182, ал. 2 от НК, като на основание чл. 78а от НК го освободил от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба в размер на 1500
лева и го признал за невинен в извършване на такова престъпление и на датата 02. 06. 2018
год., поради което и го оправдал по повдигнатото му от частния тъжител обвинение за
извършване на престъпление по чл. 182, ал. 2 от НК, както и в частта за извършване на
деянията при условията на чл. 26, ал. 1 от НК. С присъдата, в тежест на подсъдимия били
възложени и разноските по делото.
В жалбата на повереника на частния тъжител се твърди, че присъдата се явява
необоснована и неправилна в оправдателната й част, както и в частта досежно възлагане на
1
разноски под формата на адвокатско възнаграждение. Към въззивният съд е отправено
искане, първоинстанционният съдебен акт да бъде изменен, като подс. П. бъде признат за
виновен в извършване на престъпление по чл. 182, ал. 2 от НК и за датата 02. 06. 2018 год.,
като се присъдят и сторените деловодни разноски. Няма искания за събиране на
доказателства.
В жалбата на защитника и допълнението към нея се твърди, че присъдата е
постановена при нарушение на материалния закон и процесуалните правила изразяващо се в
липса на мотиви, поради и което се претендира нейната отмяна в цялост. Към въззивният
съд е отправено искане да постанови нова присъда, с която да признае подс. П. за невиновен
по повдигнатото му обвинение, предмет на н.ч.х.д. № 17 / 2020 год. по описа на Районен съд
- К., алтернативно, делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на
първоинстанционния съд.
Жалбите се поддържат и в съдебно заседание пред настоящата инстанция от
повереника на частния тъжител и съответно, от защитника и подс. П..
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно отделение, първи въззивен състав, след
като обсъди депозираните жалби и допълнения към тях, взе предвид становищата на
страните и извърши служебна проверка на атакуваната присъда и материалите по
делото, с оглед разпоредбата на чл. 314 от НПК, прие за установено следното :
ЖАЛБИТЕ СА НЕОСНОВАТЕЛНИ и следва да бъдат оставени без уважение, а
присъдата на трети състав на Районен съд - К., потвърдена.
Това е така, поради следните съображения :
Правилно и законсъобразно състава на първоинстанционния съд е приел, че подс. П.
АНГ. П. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.
182, ал. 2 от НК, тъй като от доказателствата събрани по делото, може да се направи
обоснован и несъмнен извод, че същият на инкриминираните дата и място, а именно, на
датата 07. 07. 2018 год., в с. М. общ. Годеч, в качеството си на родител - баща на
малолетните А.П. П.а и Й.П. С., не е изпълнил съдебно решение – определение от 06. 02.
2017 год., постановено по гр.д. № 372 / 2016 год. по описа на Районен съд - К., относно
осъществяване на лични контакти на малолетните деца с родител - майкакта Р.Д. С., като
същевременно обосновано го е оправдал, по възведеното му с тъжбата, обвинение за
извършване на престъпление по чл. 182, ал. 2 от НК за датата 02. 06. 2018 година.
Този извод на състава на Районен съд - Костиброд се базира на установените по
делото доказателства, събрани и проверени посредством различни доказателствени средства,
които не са противоречиви и взаимно се допълват. Извършеното от подс. П. престъпление е
правилно квалифицирано, като решаващия съдебен състав е изложил аргументирани
съображения досежно приетата за установена фактическа обстановка поради и което,
настоящата инстанция не намира за необходимо да излага допълнително съждения
касателно установената по делото фактология. Следва да се отбележи, че при обсъждане на
доказателствената съвкупност, от страна на състава на Районен съд - К., не са били
2
допуснати каквито и да е било нарушения на процесуалните правила, още повече такива,
попадащи в обхвата на разпоредбата на чл. 348, ал. 3 от НПК. Както преките, така и
косвените доказателства събрани по делото, при техния логически анализ водят до
единствено възможното заключение, че действително подсъдимия П. е осъществил
престъплението в чието извършване, е и бил признат за виновен.
Липсва нарушение на разпоредбата на чл. 303, ал. 1 от НПК недопускаща присъдата
да почива на предположения, тъй като в настоящия случай събраните по делото
доказателства изобличават подс. П. АНГ. П. като извършител на деяние сторено на датата
07. 07. 2018 год., субсумируемо именно под разпоредбата на чл. 182, ал. 2 от НК, т.е., не е
налице допуснато нарушение на материалния закон.
Правилно е преценено и това, че обсъжданото престъпление е осъществено при форма
на вината пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2, пр. 1 от НК, а именно, че подсъдимият е
съзнавал общественоопасния характер на деянието и неговите последици и е искал
настъпването на последните.
Решаващият състав на първоинстанционният съд законосъобразно е преценил, че по
делото е налице хипотезата на чл. 78а от НК- подс. П. АНГ. П. е неосъждан и не е
освобождаван от наказателна отговорност по реда на глава VІІІ, раздел ІV от НК, за
престъплението в извършването на което е признат за виновен се предвижда наказание
„пробация“ и „глоба” от две до пет хиляди лева, а в особено тежки случаи, /какъвто
настоящия извън съмнение не е/, с наказание „лишаване от свобода“ до шест месеца и
„глоба“ от пет до десет хиляди лева и с деянието не са причинени съставомерни
имуществени вреди, т.е., че са налице всички кумулативно изискуеми предпоставки за
освобождаване на дееца от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание, поради и което и съобразно разпоредбата на чл. 78а, ал. 6 от НК е освободил
подс. П. от наказателна отговорност, с налагане на административно наказание глоба към
възможния минимален размер а именно, в размер на хиляда и петстотин лева. Следва да се
отбележи, че този извод на съда се явява съобразен както с данните по делото, така и с
личността на подсъдимия.
Законосъобразно, в изпълнение на задълженията си по чл. 301 от НПК, в
съответствие с разпоредбите на чл. 107, ал. 5 и чл. 14, ал. 1 от НПК, състава на
първоинстанционния съд е обсъдил писмените доказателства по делото и показанията на
разпитаните свидетели, изложил е мотиви кои, в какви части и защо, кредитира и досежно
какви обстоятелства, като съображенията му в тази насока се споделят изцяло от състава на
въззивния съд, поради и което не следва да бъдат преповтаряни.
На тази база, обосновано решаващият състав на първоинстанционния съд е приел, че
подс. П. не е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по
чл. 182, ал. 2 от НК на датата 02. 06. 2018 година. За да достигне до горния извод, състава на
К.ският районен съд аргументирано и внимателно е анализирал цялостния доказателствен
материал събран по делото.
3
В случая, произнасянето на първоинстанционния съд е изцяло съобразено с
разпоредбата на чл. 303 от НПК, според която, съдът признава дадено лице за виновно в
извършване на определено престъпление, само и единствено когато, повдигнатото срещу му
обвинение е доказано по несъмнен начин, тъй като осъдителната присъда не може да почива
на предположения. Действително от установената по делото доказателствена съвкупност, не
може да бъде направен категоричен и еднозначен извод, че на датата 02. 06. 2018 год.,
именно подс. П. АНГ. П. в качеството си на родител - баща на малолетните А.П. П.а и Й.П.
С., да не е изпълнил съдебно решение – определение от 06. 02. 2017 год., постановено по
гр.д. № 372 / 2016 год. по описа на Районен съд - К., относно осъществяване на лични
контакти на малолетните деца с родител - майкакта Р.Д. С.. При това положение,
законосъобразно състава на Свогенския районен съд е съобразил като краен извод, че
съгласно разпоредбите на чл. 303, ал. 1 и ал. 2 от НПК, присъдата не може да почива на
предположения и че за да се постанови присъда с осъдителен диспозитив, следва
обвинението да е доказано по несъмнен начин, което не е било сторено по делото и е
следвало да се осъществи от частния тъжител.
С оглед всичко гореизложено, състава на Софийски окръжен съд счита, че доводите
изложени в жалбата на частния тъжител и допълнението към нея и за необоснованост и
неправилност на атакуваната присъда, се явяват неоснователни и неподкрепени от
установените по делото данни.
При извършената служебна проверка на първоинстанционният акт съобразно
разпоредбата на чл. 314, ал. 1 от НПК, въззивния съд не констатира наличие на основания за
неговото отменяване или изменяване, обстоятелство, което наред с изложеното по - горе,
обуславя извода на съда, че следва да постанови решение с което потвърди изцяло
обжалваната присъда на състава на К.ския районен съд, постановена по н.ч.х.д. № 17 /
2020 год. по описа на същия съд, като правилна и законосъобразна. Що се касае до
разноските сторени пред настоящата инстанция, същите остават в тежест на страните.
Воден от горното, и на основание чл. 338 вр чл. 334, т. 6 от НПК, СОФИЙСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД наказателно отделение, първи въззивен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда № 2601197 от 09. 12. 2020 год., постановена по
н.ч.х.д. № 17 / 2020 год. по описа на Районен съд - К..
Решението е окончателно.
4
Председател : Членове : 1 2 .
Забележка: делото е разгледано в състав – председател П. П. и член съдии – К. Т. и Анелия
Игнатова.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5