РЕШЕНИЕ
№ ……
гр. София, 13.08.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І Гражданско
отделение, І-18 състав в публично заседание на единадесети
април две хиляди и деветнадесета в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЙНА МАРТИНОВА
при секретаря Ирена
Апостолова разгледа докладваното от с ъ д и я
Мартинова гражданско дело № 2002 по
описа за 2018 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано въз
основа на искова молба, подадена от В.Н.В., Н.С.В., Г.А.М., Н.Г.М. и В.Г.М.
срещу „ЗАД А.“, с която са предявени искове с правно основание чл. 432, ал. 1
от Кодекса за застраховането.
Ищците В.Н.В. (баща), Н.С.В.
(майка), Г.А.М. (съпруг), Н.Г.М. (дъщеря) и В.Г.М. (дъщеря) твърдят, че на
15.06.2017 г. тяхната родственица Д.В. М. е пътувала като пътник в лек
автомобил “Порше Кайен“, с рег. № *******, заедно с дъщеря си Н.М., движещ се
по път PVN -1150, когато на км. 200, на 200 м. преди парк хотел „Кайлъка“.
Твърдят, че лекият автомобил, управляван от Христина Вълчева навлязъл с
превишена скорост в ляв завой, като водачът загубил контрол върху управлението
и се ударил косо върху скала и се обърнал по покрив. В резултат на това Д.М. е
изпаднала на пътното платно и е починала. Дъщерите й твърдят, че са останали
без родителска опора още в невръстна за тях възраст, поддържайки, че с починалата
били много близки, живеели заедно. Съпругът на загиналата поддържа, че с
починалата са имали много близки взаимоотношения, изразяващи се в обич и
взаимна подкрепа, делили общо домакинство. Родителите на пострадалата поддържат,
че преживяват тежко смъртта на детето си, с което били в ежедневни близки
отношения, още повече че живеели в един град и се събирали често всички. Ищецът
Г.М. твърди, че е заплатил сумата от 3 000 лева за погребение, опело, такси в църква,
заплащане на погребална агенция, към гробищен парк и др. Ищците Н. и В. М.
поддържат, че са претърпели пропуснати ползи – пропусната издръжка в размер на
по 450 лева месечно. Ищцата Н.М. поддържа, че в резултат на същото произшествие
получила натъртвания и охлузвания по главата и тялото и понастоящем изпитвала
страх от излизане сама и пътуване. Твърдят, че отговорността на виновния водач
е била предмет на застраховка „Гражданска отговорност“, сключена с ответното
дружество, както и че са предявили извънсъдебно претенциите си, но до завеждане
на исковата молба не е имало произнасяне. Молят ответникът да бъде осъден да
заплати на ищеца Г.А.М. сумата от 180 000
лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди, както и сумата от 3000
лева - имуществени вреди (разходи за погребение и свързаните с него такси и
обреди), на ищеца В.Н.В. (баща) – сумата от 180 000 лв. за претърпени
неимуществени вреди, на ищцата Н.С.В. (майка) сумата от 180 000 лева, на Н.Г.М.
сумата от 230000 лева – обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на майка
й, сумата от 20000 лева – обезщетение за неимуществени вреди- болки и страдания
в резултат на травматични увреждания и психологически преживявания от ПТП, сумата
от 5312,05 лева – обезщетение за имуществени вреди – изгубена месечна издръжка
в размер на 758,05 лв. за периода от 16.06.2017 г. до 15.01.2018 г. (осем
месеца) и сумата от 760 лв. за всеки месец до навършване на пълнолетие
(съответно 20 г. или 25 г.) и на В.М. - сумата от 230 000 лв. за претърпени
неимуществени вреди, ведно със законна лихва от 15.06.2017 г. (датата на
произшествието) до окончателното изплащане, както и сумата от 4013,21 лева –
обезщетение за имуществени вреди – изгубена месечна издръжка в размер на 573,32
лева за периода от 16.06.2017 г. до 15.01.2018 г. (осем месеца) и сумата от 760
лв. за всеки месец до навършване на пълнолетие (съответно 20 г. или 25 г.).
Претендират заплащане на законна лихва от датата на ПТП до окончателното й
плащане, както и направените по делото разноски.
Ответникът ЗАД „А.“ оспорва исковете по основание и
размер. Поддържа, че не са налице всички елементи на деликтния състав, като
подчертава евентуално наличие на случайно събитие. Счита размерите на претенциите
за завишени. Поддържа, че пострадалата е оставила в наследство имоти и дялове
от търговско дружество, които могат да обезпечат месечната издръжка на дъщерите
й. Прави възражение за съпричиняване поради непоставянето на обезопасителен
колан. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.
Съдът, след
като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с
оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 1 от ГПК, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА
СТРАНА следното:
С Присъда № 9/09.03.2018 г. по
НОХД № 82/2018 г. по описа на Окръжен съд гр. Плевен Х.В.В.е призната за
виновна в това, че на 15.06.2017 г. в гр. Плевен, в защитена местност „Природен
парк Кайлъка“ на пътен участък между хотел „Кайлъка и разклона на ресторант
„Ловна среща“ при управление на моторно превозно средство – товарен автомобил
“Порше Кайен“, с рег. № ******* нарушила правилата за движение по пътищата и по
непредпазливост причинила смъртта на Д.В. М.. Присъдата е влязла в сила на
26.03.2018 г.
От приетото по делото заключение
на съдебно-медицинска експертиза се установява, че причина за смъртта на Д.М. е
съчетана травма, водеща до закрита гръдна травма с несъвместими за живота
разкъсвания на сърце и аорта.
Въз основа на приетите по делото
писмени доказателства и заключение на съдебно-медицинска експертиза се
установява, че при настъпилото ПТП Н.Г.М. е получила охлузвания на крайниците,
което й е причинило болка. Направена била първична хирургична обработка и противотетанична ваксина. В медицинската документация било
отразено, че бащата отказал хоспитализация. Вещото лице дава заключение, че
охлузванията по крайниците са преминали
за срок от 1-2 седмици без да оставят последствия за живота и здравето на
детето.
От заключението на комплексна
съдебно автотехническа и съдебно-медицинска експертиза се установява, че
автомобил “Порше Кайен“, с рег. № ******* е бил оборудван с триточкови
инерционни колани на всички седалки. Вещите лица посочват, че при процесното
ПТП ударът е бил страничен – в крайпътна скала и последващо въртене и
преобръщане на автомобила. При първия удар на автомобила в крайпътна скала –
предпазният колан не би задържал тялото, като при последващото въртене и
преобръщане, коланът не би бил ефективен, но би задължал тялото на пострадалата
вътре в купето. Посочват, че предпазният колан е надеждно средство за задържане
на телата на водачите и пътниците вътре в купето на автомобила. Установяват, че
с оглед обстоятелството, че тялото на пострадалата е намерено извън автомобила,
пострадалата е била без поставен предпазен колан. При разпита си в съдебно
заседание, проведено на 21.03.2019 г. и допълнителния разпит на вещото лице
инж. Е. проведен на 11.04.2019 г. вещите лица уточняват представеното писмено
заключение като посочват, че пострадалата е седяла на предна дясна седалка като
първият удар на колата в скала са причинени деформации на купето, като според
вещото лице – съдебен лекар травматичните увреждания са получени при този удар.
Експертите посочват, че при този удар ползването на предпазен колан е нямало да
има ефективност.
От представеното Удостоверение за
съпруга и родствени връзки № 13048/16.06.2017 г. се установява, че Г.А.М. е
съпруг, Н.Г.М. и В.Г.М. са дъщери, а Н.С.В. и В.Н.В. са родители на починалата
при ПТП Д.В. М..
Във връзка с
установяване на размера на обезщетението за неимуществени вреди и отношенията
между починалата и ищците са събрани гласни доказателства чрез разпит на
свидетелите С.В.Л.и Г. С.Г.. В показанията си свидетелят Г. установява, че
познава ищците В. и Н. В. от около 11 години. Познавал и Д., с която били на
много събирания. Те били задружно семейство, имали силна връзка. Помагали си много
и финансово, и морално. Връзката им била силна и емоционална. Чували се всяка
вечер по няколко пъти по телефона. Живеели в една кооперация – вход до вход.
Нямало ден, в който В. и Н. да не са с внуците си и да са били отделени за
повече от една вечер. Заявява, че е разбрал от съпруга наД.– Г., че е станала
катастрофа и веднага свидетелят отишъл на мястото на инцидента в местността
„Кайлъка“. Там били родителите наД.– В. и Н.. Били се свлекли на земята, на
самото шосе до полицейската кола и били съкрушени. Там бил и трупът на Д.. След
случилото се това не били същите хора. В. се сринал за няколко месеца. Тотално
се отчуждил от всички, отслабнал видимо, състарил се. Приемал успокоителни. Н.
също. Свидетелят установява, че при катастрофата сД.пътувало едно от децата й,
което било с охлузвания и ожулвания. Заявява, че присъствал лично, когато
питало какво е станало с майка му и че са й обяснявали, че е станала звездичка
на небето. Тя започвала да плаче и да целува снимката. За детето било много
тежко.
В показанията си
свидетелката Л. установява, че познава Г., Д.и децата от повече от 8 години.
Била тяхна съседка. Децата им били на една възраст.Д.и Г. били страхотно
семейство. Млади, амбициозни, влюбени.Д.била перфектна майка. Правела планове,
искала всичко да е подредено, но на 15 юни всичко се сринало. Свидетелката чула
крясъци и плач от долния етаж, късно вечерта. Това не се било случвало до
тогава. В този момент Г. й се обадил по телефона. Плачел и й казал да слезе при
майка му и детето, тъй като е станала катастрофа. Леля Н. била в шок.
Свидетелката тръгнала да вземе детето от нея и Н. паднала. Умолявала я да й
каже, чеД.е жива. Н. паднала и на улицата. Била със Силвия – сестрата на Д..
Имало тълпа, линейка. Свидетелката заявява, че състоянието на Н., която сега
щяла да навърши 9 години било тревожно. Тя рисувала бенки на устните си, за да
прилича на майка си. Чака я да се върне. Малката дъщеря целувала снимките на
майка си и я познавала. Г. не живеел, а оцелявал. Давал всичко за децата си.
Не се спори по
делото, че между З. „А.“ АД и собственика на лек
автомобил автомобил “Порше Кайен“, с рег. № ******* е сключена застраховка
„Гражданска отговорност” с застрахователна полица № BG/11/116002449101, по силата на която застрахователят е поел задължението да
покрие в границите на уговорената сума отговорността за причинените от
застрахования имуществени и неимуществени вреди на трети лица, която е имала
действие към датата на застрахователното събитие. Установява се, че на 31.08.2017
г. ищците са направили искане до застрахователното дружество да им бъде
определено и изплатено застрахователно обезщетение.
При така установената фактическа
обстановка съдът приема от ПРАВНА СТРАНА
следното:
Съгласно чл. 432, ал. 1 от
Кодекса за застраховането (КЗ) увреденото лице, спрямо когото застрахованият по
застраховка гражданска отговорност е отговорен, има право да иска обезщетението
пряко от застрахователя при спазване на разпоредбата на чл. 380 от КЗ, т.е. да
е отправило писмена застрахователна претенция към застрахователя. Застрахователят
по задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите покрива
отговорността на застрахования за причинените на трети лица неимуществени и
имуществени вреди вследствие на телесно увреждане (чл. 477, ал. 1 и чл. 278,
ал. 1 от КЗ). Основателността
на предявения иск, която е предпоставена от това по делото да се установи
наличието на непозволено увреждане, настъпило в резултат на ПТП (противоправно
деяние, извършено виновно, от което са причинени неимуществени и имуществени
вреди и причинна връзка между тях, както
и да се установи, че е налице договор за застраховка “Гражданска отговорност”,
действащ към датата на настъпване на събитието и покриващ отговорността на
причинителя на вредите.
От събраните по делото
доказателства се установява, че на посочената в исковата молба дата е настъпило
пътно – транспортно произшествие, причинено от Х.В.В.в резултат, на което е
починала Д.В. М.. Механизмът на ПТП, смъртта на Д.В. М. и причинната връзка
между тях се установяват от приетите по делото писмени доказателства. По делото
е приета и Присъда по н.о.х.д. № 82/2018 г. по описа на Окръжен съд - Плевен, която е влязла в сила и с оглед
разпоредбата на чл. 300 от ГПК обвързва гражданския съд относно извършеното
престъпление, участието на обвиняемия в него, характерът и размера на вредите,
причинени от престъплението. Съгласно чл. 45, ал. 2 от ЗЗД вината на
причинителя на увреждането се предполага до доказване на противното. Ответникът
е бил длъжен да ангажира доказателства за обстоятелства, които изключват или
ограничават вината на застрахования за настъпване на процесното ПТП. По делото
такива доказателства не са ангажирани. Доколкото причинените неимуществени
вреди, в резултат на престъплението не са включени в предмета на доказване в
наказателното производство, то те следва да бъдат установявани чрез допустимите
от ГПК ред.
Ищците са от кръга на лицата,
които имат право да получат обезщетение за вреди, причинени от смъртта на Д.В. М.
с оглед разпоредбата на чл. 493а, ал. 3 от КЗ, както и се установява от събраните по делото гласни
доказателства, че между тях и починалата е била установена трайна и дълбока
емоционална връзка.
Страните не спорят, че към датата
на настъпване на застрахователното събитие между ответното застрахователно
дружество и собственика на лек автомобил “Порше Кайен“, с рег. № ******* е
съществувало застрахователно правоотношение по застраховка “Гражданска
отговорност”. По силата на застрахователния договор застрахователят е поел
задължението да покрие в границите на определената в договора сума
отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени
и неимуществени вреди.
Съгласно разпоредбата на чл. 52
от ЗЗД размера на неимуществените вреди се определя от съда по справедливост. При
определяне на този размер следва да се вземат предвид обстоятелството, че между
ищците и починалата са били установени трайни емоционални връзки. Живеели в
разбирателство и любов. Установява се, че след смъртта на Д.М. близките й
преживяват трудно загубата й. При определяне на обезщетението за неимуществени
вреди на дъщерите на починалата съдът отчита тяхната възраст, както и
обстоятелството, че Н.М. е била с майка си, когато е настъпило ПТП и е
възприела непосредствено смъртта й. Нормално и житейски обосновано е да се
приеме, че загубата на близък – съпруга, майка, дете е много тежко негативно
емоционално преживяване, както и че това страдание не може да бъде оценено в
пари. С оглед обстоятелството, че законът и обичаят не предвиждат друг
адекватен начин за обезщетяване на неимуществените вреди, то следва на ищците
да бъде определено обезщетение при спазване на установените в практиката
критерии за справедливост. Настоящият съдебен състав приема, че справедливото
обезщетение на неимуществените вреди на Г.А. М. е в размер на 120 000
лева, на Н.Г.М. – 200 000 лева, на В.Г.М. – 100000 лева, на В.Н.В. и Н.С.В.
– по 180 000.
Съгласно разпоредбата на чл. 51, ал.
2 от Закона за задълженията и договорите ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението
може да бъде намалено. Съпричиняването на вредата предполага наличие на пряка
причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен
резултат. Поведението на пострадалия може да бъде както действие, така и
бездействие, но то винаги следва да е противоправно и да води до настъпване на
вредоносния резултат. С отговора на исковата молба ответникът е направил
възражение за съпричиняване. С оглед разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГПК в
тежест на ответника е било да установи, че към момента на настъпване на
застрахователното събитие пострадалото лице е нарушило установените правила за
движение, с което е допринесло за настъпване на вредоносния резултат. От
събраните по делото доказателства се установява, че при настъпване на ПТП Д.М.
е пътувала в лекия автомобил на предна дясна седалка без поставен предпазен колан. Съгласно разпоредбата на чл. 137а,
ал.1 от Закона за движение по пътищата,
той е имал задължение водачите и пътниците в моторни превозни средства от
категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват
обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани.
Следователно, пострадалият е пътувал в нарушение на правилата за движение по
пътищата като не е поставил предпазния
си колан. Независимо от това, обаче, извършеното от него нарушение не е в
причинна връзка с настъпилите вредни последици. Вещите лица от комплексната
съдебно-медицинска и съдебно – автотехническа експертиза са дали заключение, че
смъртта й е настъпила в резултат на страничен удар в скала, при който
предпазният колан не е можел да бъде ефективен. Следователно обстоятелството,
че пострадалата е пътувала без поставен предпазен колан и че впоследствие
тялото й е напуснало купето не в причинно следствена връзка с настъпилата
смърт. Предвид на изложеното, направеното възражение за съпричиняване се явява
неоснователно.
От
събраните по делото доказателства се установява, че при настъпване на ПТП в
лекия автомобил е пътувала и ищцата Н.Г.М., която е получила травматични
увреждания – охлузвания по крайниците, които са се възстановили за срок от 1-2
седмици. Размерът на обезщетението, определен при спазване на критериите за
справедливост е 500 лева. Предявеният иск следва да бъде уважен до този размер
и да бъде отхвърлен за разликата до предявения размер от 20 000 лева.
Неоснователен
се явява предявеният от ищеца Г.А.М. иск за заплащане на обезщетение за
имуществени вреди, тъй като по делото не са ангажирани доказателства, за това,
че са направени от него разходи за погребение и обредни услуги в претендирания
размер.
Като
законна последица от решението и доколкото е поискано с исковата молба следва
да бъде присъдена и законна лихва върху дължимото обезщетение. Съгласно
разпоредбата на чл. 84, ал. 3 от Закона за задълженията и договорите
делинквентът се счита в забава от деня на непозволеното увреждане.
Отговорността му е обуславяща отговорността на застрахователя, но законна лихва
е дължима от по-късен момента, тъй като съгласно изричната уредба на чл. 497 от
Кодекса за застраховането застрахователят изпада в забава от датата на
уведомяване на застрахователя и изтичане на определения в кодекса срок по чл.
496, ал. 1 за произнасяне на
застрахователя или от датата на отказа да бъде платено застрахователно
обезщетение. В конкретния случай, лихва за забава е дължима от датата следваща
тази, на която е изтекъл срокът за произнасяне по направеното искане за
определяне на обезщетение – 01.12.2017 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 78,
ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца Г.А.М. сумата
от 4680 лева, представляваща направени по делото разноски за адвокатско
възнаграждение, на В.Н.В. - сумата от 7100
лева и на Н.С.В. – 7100 лева съразмерно с уважената част от исковете.
Съгласно
разпоредбата на чл. 78, ал. 3 от ГПК ищцата следва да бъде осъдена да заплати
сумата от 102 лева, представляващи направени по делото разноски, съразмерно с
отхвърлената част от иска, както и на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК – да
заплати сумата от 150 лева, представляващ юрисконсултско възнаграждение.
Съгласно разпоредбата на чл. 78,
ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати сумата от 31220 лева,
представляваща дължима държавна такса, както и 400 лева, представляващи платени
от бюджета на съда разноски.
Съгласно разпоредбата на чл. 38,
ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата адвокатът, който е
оказал безплатна правна помощ има право на адвокатско възнаграждение, като съдът
определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по
чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати. По делото не са
представени доказателства адв. Г. е оказал безплатна правна помощ на ищците Н.Г.М.
и В.Г.М. по силата да договор, сключен с техния законен представител. Предвид
на изложеното, съдът не следва ответникът да бъде осъждан да заплати
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.
Воден от горното, Софийски градски съд, І-18 състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
на основание чл.
432 от Кодекса за застраховането З.А.Д.„А.“ АД, ЕИК-*******със седалище
и адрес на управление *** да заплати на Г. А.М., ЕГН-**********,*** сумата от 120 000 (сто
и двадесет хиляди) лева, представляващи обезщетение
за неимуществени вреди, причинени от смъртта на съпругата му Д.В. М., настъпила в резултат на ПТП,
причинено на 15.06.2017 г. от Х.В.В., водач на
лек автомобил “Порше Кайен“, с рег. № *******, застрахован при ответника
по застраховка „Гражданска отговорност“, сключена със застрахователна полица № BG/11/116002449101,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 01.12.2017 г. до
окончателното й изплащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК да заплати
сумата от 4680 (четири хиляди шестстотин
и осемдесет) лева, представляващи направени по делото разноски съразмерно с
уважената част от иска като отхвърля
иска за разликата над сумата от 120000 лева до предявения размер от 180000
лева, както и иска за заплащане на сумата от 3000 (три хиляди) лева, представляващи обезщетение за имуществени
вреди като неоснователен.
ОСЪЖДА
на основание чл.
432 от Кодекса за застраховането З.А.Д.„А.“ АД, ЕИК-*******със седалище
и адрес на управление *** да заплати на Н.Г.М.,
ЕГН-**********, действаща чрез законния си представител Г. А.М., ЕГН-**********,***
сумата от 200 000 (двеста
хиляди) лева, представляващи обезщетение
за неимуществени вреди, причинени от смъртта на майка Д.В. М., настъпила в резултат на ПТП,
причинено на 15.06.2017 г. от Х.В.В., водач на
лек автомобил “Порше Кайен“, с рег. № *******, застрахован при ответника
по застраховка „Гражданска отговорност“, сключена със застрахователна полица № BG/11/116002449101, както и сумата от 500 (петстотин) лева – обезщетение за неимуществени вреди – телесни
увреждания – охлузвания на крайници, причинени от същото ПТП, ведно със
законната лихва върху тези суми, считано от 01.12.2017 г. до окончателното им изплащане
като отхвърля иска за разликата над
сумата от 200000 лева до предявения размер от 230000 лева, както и иска за разликата
над сумата от 500 лева до предявения размер от 20 000 лева като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 432 от Кодекса
за застраховането З.А.Д.„А.“ АД, ЕИК-*******със седалище и адрес на управление *** да
заплати на В.Г.М., ЕГН-**********,
действаща чрез законния си представител Г.
А.М., ЕГН-**********,*** сумата от 100 000
(сто хиляди) лева, представляващи
обезщетение за неимуществени вреди, причинени от смъртта на майка й Д.В.
М., настъпила в резултат на ПТП, причинено на 15.06.2017 г. от Х.В.В., водач на лек автомобил “Порше Кайен“, с рег. № *******,
застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“, сключена със
застрахователна полица № BG/11/116002449101, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 01.12.2017 г. до окончателното й изплащане като отхвърля иска за разликата над сумата от 100000 лева до
предявения размер от 230000 лева като
неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 432 от Кодекса
за застраховането З.А.Д.„А.“ АД, ЕИК-*******със седалище и адрес на управление *** да
заплати на В.Н.В., ЕГН-**********,***
сумата от 180 000
(сто и осемдесет хиляди) лева,
представляващи обезщетение за неимуществени вреди, причинени от смъртта на
дъщеря му Д.В. М., настъпила в резултат
на ПТП, причинено на 15.06.2017 г. от Х.В.В., водач на лек автомобил “Порше Кайен“, с рег. № *******,
застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“, сключена със
застрахователна полица № BG/11/116002449101, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 01.12.2017 г. до окончателното й изплащане, както и на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК да заплати сумата от 7100
(седем хиляди и сто) лева, представляващи направени по делото разноски.
ОСЪЖДА на основание чл. 432 от Кодекса
за застраховането З.А.Д.„А.“ АД, ЕИК-*******със седалище и адрес на управление *** да
заплати на Н.С.В., ЕГН-**********,***
сумата от 180 000
(сто и осемдесет хиляди) лева,
представляващи обезщетение за неимуществени вреди, причинени от смъртта на
дъщеря й Д.В. М., настъпила в резултат
на ПТП, причинено на 15.06.2017 г. от Х.В.В., водач на лек автомобил “Порше Кайен“, с рег. № *******,
застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“, сключена със
застрахователна полица № BG/11/116002449101, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 01.12.2017 г. до окончателното й изплащане, както и на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК да заплати сумата от 7100
(седем хиляди и сто) лева, представляващи направени по делото разноски.
ОСЪЖДА
на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК Г. А.М., ЕГН-**********, Н.Г.М., ЕГН-********** и В.Г.М., ЕГН-**********,*** да заплатят
на З.А.Д.„А.“ АД, ЕИК-*******със седалище
и адрес на управление *** сумата от 102
(сто и два) лева, представляващи направени по делото разноски съразмерно с
отхвърлената част на исковете, както и сумата от 150 (сто и петдесет) лева, представляващи юрисконсултско
възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК З.А.Д.„А.“ АД, ЕИК-*******със седалище и адрес на управление *** да заплати по сметка на Софийски градски съд
сумата от 31220 (тридесет и една
хиляди двеста и двадесет) лева, представляваща дължима
държавна такса, както и сумата от 400
(четиристотин) лева, представляващи платени от бюджета на съда разноски.
Решението
може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването на препис от него на
страните пред Софийски апелативен съд.
СЪДИЯ: