Р Е Ш
Е Н И Е
№ 2022 г.,
гр. Варна
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,
Дванадесети състав, в публично заседание на шестнадесети
март две хиляди двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ: ДАНИЕЛА НЕДЕВА
при
секретаря Светлана Стоянова, като разгледа докладваното от съдия Д. Недева адм.
дело № 2499 по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по
реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във връзка с
чл.83, ал.6 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и
пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ).
Образувано
е по жалбата на А.Б.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, депозирана чрез адв. В.Д.,
против Отказ с рег.№ 439000-22826/15.10.2021 г. на Началника на Трето РУ на
ОДМВР-Варна за издаване на разрешение за дейности с оръжия, боеприпаси, взривни
вещества и пиротехнически изделия.
Жалбоподателят
релевира доводи за незаконосъобразност на оспорения отказ, поради допуснати при
постановяването му процесуални нарушения, както и такива на материалния закон,
поради което се отправя искане за отмяна на отказа и връщане на преписката за
произнасяне. На първо място се твърди допуснато нарушение на
административнопроизводствените правила, а именно нарушение на чл. 83, ал. 2 от ЗОБВВПИ и като не му е осигурена възможност да уточни релевантните факти е
нарушено правото на защита на заявителя. На следващо място сочи нарушение на
чл. 85, ал. 5 от ЗОБВВПИ, изразяващо се в липса на мотиви и фактически
основания, въз основа на които да се извърши преценка защо административният
орган е приел, че е налице хипотезата на чл.58, ал.1, т.10 от ЗОБВВПИ. В
заключение се сочи нарушение на чл. 76, ал. 3, т. 3 от ЗОБВВПИ, тъй като за
разрешение за придобиване на огнестрелно оръжие въз основа на наследяване не е
необходимо да се посочи конкретна основателна причина. С оглед на изложеното,
моли процесният отказ да се отмени и преписката да се върне на административния
орган. Отправя искане за присъждане на сторените по делото разноски.
В
съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуален представител поддържа
жалбата на изложените в същата съображения, поради което отправя искане за
отмяна на обжалвания отказ с присъждане на сторените в производството разноски.
По същество на спора сочи, че когато е налице придобиване по наследство на
огнестрелно оръжие, законът не изисква особена нужда, така както е в другите
хипотези на придобиване чрез покупко – продажба.
Ответникът
– Началникът на ІІІ РУ при ОДМВР-Варна, редовно призован, се представлява от
юрисконсулт Г., който оспорва жалбата и счита, че постановеният отказ е
правилен и законосъобразен. Излагат се съображения, че за да се придобие
огнестрелно оръжие има ред и лицето следва да отговаря на определени условия,
като едно от тях е да има мотивирана нужда от самоотбрана с такова оръжие.
След
като разгледа оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото
и
становищата на страните, съдът приема за установено от фактическа страна
следното:
На 27.09.2021 г. А.Б.Б. подал до Началника на Трето РУ при ОДМВР – Варна
заявление за издаване на разрешение за придобиване чрез закупуване на един брой
късоцевно оръжие.
Към заявлението жалбоподателят представил: декларация, че
"придобитите огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях имат нанесена уникална
маркировка, съгласно чл. 26 и 27 от ЗОБВВПИ или маркировка съгласно Конвенцията
относно взаимното признаване на контролните щемпели върху преносимите
огнестрелни оръжия, подписана на 1 юли 1969 г. "; декларация, че
"придобитите огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях ще се съхраняват при
условията на чл. 98 от ЗОБВВПИ" на посочения постоянен адрес; анкетен
лист, в който посочил, че срещу него и семейството му не са отправяни заплахи,
не е подавал жалби за отправяни заплахи, както и че мотив за притежанието и
използването на оръжие е самоохрана, като в допълнение е посочено, че оръжието е
наследство от баща му; психиатрично освидетелстване, че лицето е психично
здраво; свидетелство за съдимост; удостоверение от Окръжна прокуратура - Варна
за това, че към 15.09.2021 г. срещу него няма обвинения по неприключени
наказателни производства; удостоверение за завършен курс за безопасно боравене
с огнестрелно оръжие №6363/2021 г., копие на лична карта и копие на диплома за
завършено висше образование.
Във връзка със заявлението била извършена проверка, резултатите от която
били обобщени в докладни записки на полицейски инспектори при Трето РУ
МВР-Варна с рег.№ 439р-1204/28.09.2021 г.; рег.№ 439р-26504/12.10.2021 г.;
рег.№ 439р-26224/08.10.2021 г. и рег.№ 439р-16796/14.10.2021 г.
На 15.10.2021 г. Началникът на Трето РУ при МВР-Варна, на основание чл.58,
ал.1, т.10 от ЗОБВВПИ, постановил отказ с рег.№ 439000-22826 – поради липса на
основателна причина. След анализ на разпоредбите на чл.58, ал.1, т.10, чл.76,
ал. 3 от ЗОБВВПИ било прието, че при подаване на
заявление за издаване на разрешение за придобиване, съхранение и носене и
употреба на късо нарезно оръжие, лицето трябва да посочи основателна причина за
издаването на съответното разрешение, която по несъмнен начин да обосновава
издаване на исканото разрешение. Отсъствието на аргументирано доказателство за
необходимост от придобиване на ООБ и след като заявителят не е посочил
основателна причина по смисъла на чл.58, ал.1, т.10, вр. чл.76, ал.3, т.3 от ЗОБВВПИ, в заявлението си, то това не предпоставя издаване на положителен за
лицето индивидуален административен акт. Самоохраната може да се осъществява с
други достатъчно ефективни и не толкова опасни за обществото технически
средства, които свободно се продават и подлежат само на регистрационен режим.
По делото са събрани писмени доказателства, приобщена е и
административна преписка по издаването на оспорения акт.
При така изложената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното:
Жалбата е подадена от
легитимирано лице, в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество
е неоснователна.
При извършената
служебна проверка на валидността и законосъобразността на отказа, съдът приема,
че обжалваният административен акт е издаден от материално и териториално
компетентния административен орган по чл. 76, ал. 1, и чл. 83, ал. 5, от ЗОБВВПИ, в кръга на
предоставените му от закона правомощия.
Съгласно
чл. 83, ал. 5 от ЗОБВВПИ именно началникът на РУ на МВР е сред посочените лица,
носители на правомощието да издават разрешения за съответната дейност, както и
мотивирано да отказват издаването им. Предвид постоянния адрес на заявителя, в
конкретния случай началникът на Трето РУ при ОД на МВР Варна се явява
компетентния административен орган.
Отказът е издаден в
предвидената форма, с необходимото съдържание, посочено в чл.59, ал.2 от АПК,
като са посочени фактически и правни основания за издаването му. Съдът намира
за неоснователни възраженията на жалбоподателя за допуснати в хода на административното
производство съществени процесуални нарушения, в частност липса на мотиви. В
оспорения акт се съдържат такива и то конкретно обвързани с твърденията в
подаденото заявление и анкетния лист, че оръжието е необходимо за самоохрана.
Обжалваният отказ е
постановен и в съответствие с материалния закон.
Съгласно разпоредбата
на чл.58, ал.1, т.10 от ЗОБВВПИ - разрешения за придобиване и/или съхранение на
взривни вещества и пиротехнически изделия, разрешения за придобиване,
съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях не
се издават на лице, което няма основателна причина – самоотбрана, ловни цели,
спортни цели, учебни цели, културни цели, колекциониране, която по несъмнен
начин обосновава издаването на разрешение.
Снабдяването с
огнестрелно оръжие в хипотезата на чл.6, ал.3, т.1 от ЗОБВВПИ – за самоотбрана,
е крайна мярка за опазване на обществено значими блага, поради което в
законодателството е установен разрешителен режим, при който за всеки конкретен
случай следва да бъде доказана по несъмнен начин нуждата от използването на
тази мярка.
Доказването на
необходимостта от притежаването, носенето и съхранението на огнестрелно оръжие
за някоя от изрично изброените в закона цели е задължителен елемент от
фактическия състав по разрешаване на дейност по ЗОБВВПИ.
В тежест на заявителя е
да обоснове нуждата от издаване на исканото разрешение, като представи
доказателства, относими към посоченото от него конкретно основание, от които да
е видно, че действително е налице основателна причина за издаване на разрешение
за огнестрелно оръжие.
Преценката за наличието
на обстоятелствата по чл.58, ал.1, т.10 от ЗОБВВПИ административният орган
прави в условията на оперативна самостоятелност, като разпоредбата на чл.169 от АПК задължава съда да провери дали органът е упражнил дискрецията
законосъобразно. В тази връзка следва да се посочи, че когато извършва преценка
за законосъобразност на направения при условията на дискреция извод, съдът
следва да отчете, че тази преценка се прави от органа на основата на неговите
специални знания, информация, опит и компетентност – не като правомощие, а като
съвкупност от професионални способности. Тоест, съдът преценява дали с оглед на
доказателствата по делото изводът на органа за липса на основателна причина, която
да обосновава по несъмнен начин необходимостта от издаване на разрешение за
носене на оръжие с цел самоотбрана, е законосъобразен, но съдът не може вместо
органа, на база на събраните в хода на съдебното производство доказателства, да
прави извод за наличието на такива основателни причини. Характерът на
дейността, за която се иска разрешение, фактът, че тя е източник на потенциална
опасност, поради което е и контролирана от държавата в условията на
рестриктивен режим, не дава правомощие на съда да прецени вместо органа, че по
отношение на заявителя е налице основателна причина – самоотбрана, която
обосновава необходимостта от издаване на разрешение (Решение № 52/06.01.2014 г.
по адм. д. № 5913/2013 г. на ВАС).
В конкретния случай
жалбоподателят в подаденото заявление твърди, че оръжието му е необходимо за
самоохрана, а в попълнения анкетен лист освен самоохрана е посочил и основание
„като наследник на баща ми“. Така декларираните обстоятелства, ведно с
изричните изявления в анкетния лист – че заявителят или член от семейството му
не са получавали заплахи, правилно административният орган е приел, че не сочат
на основателна причина по смисъла на чл.58, ал.1, т.10 от ЗОБВВПИ.
Така
мотивираното заявление за издаване на разрешението за съхранение и носене на късоцевно
оръжие, че същото е необходимо за „самоохрана“ и „като наследник“, сами по себе
си не могат да обосноват необходимостта от притежанието му. Действащият режим за
придобиване, съхранение, носене и употреба на огнестрелни оръжия е
разрешителен, включително и в случаите когато оръжието е придобито по
наследство. Съгласно чл. 50, ал. 3 от ЗОБВВПИ физическите и юридическите лица
могат да придобиват огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях чрез закупуване,
дарение, замяна или по наследство след
получаване на разрешение за придобиване, издадено от директора на ГДНП на МВР
или от оправомощено от него длъжностно лице, или от началника на РУ на МВР по
местонахождението на обекта за съхранение или по постоянния адрес на
физическото лице.
В подаденото заявление от Б. е посочено, че иска разрешение за
придобиване чрез закупуване на един брой късоцевно оръжие. Твърденията изложени
в жалбата, че при подаване на заявлението, в което е записано, че оръжието е
наследствено, му е върнато от полицейския служител, остават недоказани. Видно
от представената утвърдена типова бланка на заявление обр. Приложение № 10 /л.
55 от делото/ е предвидено свободно място /няколко празни реда/, където
жалбоподателят може да посочи всякакъв начин на придобиване – чрез закупуване, наследяване,
дарение и т.н. Не е задължително да бъде посочено, че оръжието ще бъде
придобито чрез закупуване, каквито твърдения на наведени от процесуалния
представител на жалбоподателя. Именно в заявлението е следва да бъдат посочени
данните на наследодателя, което видно от приложеното по преписката заявление не
е сторено. Единствено в анкетния лист /л. 38 от делото/е посочено, че Б. иска
разрешение за придобиване на огнестрелно оръжие, като наследник на баща си, но
и в него жалбоподателят не е посочил данните на своя наследодател, нито е
представил доказателства в тази връзка.
След като при подаването на заявлението и анкетния лист Б. е
посочил като причина за притежание на огнестрелно оръжие самоохрана, правилно
административният орган е приел, че заявителят не е доказал наличието на
основателна причина за притежание на огнестрелно оръжие. При липса на данни за конкретни актове,
застрашаващи личната безопасност на жалбоподателя и целостта на неговото
имущество, необходимостта от придобиване, съхранение, носене и употреба на
огнестрелно оръжие, не е доказана. Потенциалната нужда на заявителя не попада в
обхвата на специалния закон, доколкото разрешителният режим изисква
установяването на категорична необходимост от носенето на оръжие към момента на
упражняване на признатото с този нормативен акт субективно право.
Осъществяването на правно регламентирана дейност по ЗОБВВПИ, с оглед високият
риск от обществена опасност, не може да бъде самоцелна, а мотивирана от
сериозни и уважителни причини, изрично изброени в закона, каквито не
съставляват сочените от жалбоподателя аргументи.
Във връзка с изпълнение
на формалните изисквания към заявлението следва да се преценява и задължението
на административния орган по чл.83, ал.2 от ЗОБВВПИ - при констатиране на непълноти
и/или несъответствия с изискванията на този закон органът по ал.1 уведомява
писмено заявителя и дава указания и 30-дневен срок за отстраняването им, в
който срокът по ал.5 спира да тече. По аргумент от разпоредбата на чл.83, ал.3
от ЗОБВВПИ, административният орган е длъжен да дава указания само за
отстраняване на нередовности по заявлението, но не е длъжен да събира служебно
доказателства за неговата основателност, респ. да указва на заявителя, какви
доказателства да сочи, в каквато насока са възраженията в жалбата.
При липсата на посочени
от заявителя обективни и обосновани данни за съществуването на потенциална и
непосредствена опасност за живота и здравето на жалбоподателя и неговите
близки, правилно административният орган е приел, че не е доказана нуждата да
му се предостави оръжие за самоотбрана, т.к. охраната на живота и здравето на
гражданите се извършва от правозащитните органи и жалбоподателят може да се
защити и с други средства по арг. от чл.4, ал.5, вр. чл.54 от ЗОБВВПИ, които не
са огнестрелни оръжия – (Решение № 17226/16.12.2019 г. по адм. д. № 6464/2018
г. на ВАС).
В заключение следва да
се посочи, че изложените от жалбоподателя възражения за това, че при
постановяване на процесния отказ административният орган е нарушил разпоредбата
на чл. 76, ал. 3, т. 3 от ЗОБВВПИ, тъй като при подаване на заявление за
придобиване на огнестрелно оръжие по наследяване не е следвало да изисква
посочване на основателна причина, не се споделят от настоящият състав. Както
беше обсъдено по – горе при подаване на заявлението Б. е посочил като мотив за
искането си „самоохрана“. Правилно административният орган при разглеждане на
заявлението е посочил, че същото се основава на чл. 76 от ЗОБВВПИ. Разпоредбата на чл.
76, ал. 1 от ЗОБВВПИ гласи, че за получаване на разрешение за придобиване на
огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях български граждани, граждани на други
държави членки, пребиваващи на територията на Република България, граждани на
трета държава, постоянно пребиваващи на територията на Република България,
физически лица, които са граждани на трета държава, физически и юридически
лица, регистрирани като търговци по реда на Търговския закон, лица, създадени
със закон или с акт на Министерския съвет, и юридически лица с нестопанска цел,
регистрирани по реда на Закона за юридическите лица с нестопанска цел, подават
писмено или по електронен път заявление по образец до директора на ГДНП на МВР,
съответно до началника на РУ на МВР по постоянен адрес, съответно по адрес на
съхранение. В ал. 3 на същата разпоредба са посочени изискванията, които следва
да са налице за да бъде постановен благоприятен за заявителя акт, между които и
основателна причина за издаване на разрешението по аргумент на чл. 76, ал. 3,
т. 3 . Следователно закона дава възможност за придобиване от физически лица на
огнестрелни оръжия и боеприпаси за самоохрана, но при условие, че е налице
надлежно обоснована и доказана необходимост пред органа по чл. 83, ал. 5 от ЗОБВВПИ. В този смисъл
подаването на заявлението има не само сезираща функция, в какъвто смисъл са
твърденията в жалбата. Освен че с него се поставя началото на административното
производство, с това искане заявителят определя и обхвата на проверката, която
административният орган е длъжен да извърши, а именно да установи
съществуването на твърдяните факти и обстоятелства, с които е обоснована
нуждата от издаване на разрешението за ползване на оръжие за посочената в
заявлението цел.
Постановяването на процесния отказ е в съответствие и с целта на закона.
Повишеният риск при използването на огнестрелно оръжие налага прецизиране на
конкретната и непосредствена необходимост от защита на застрашени блага
посредством огнестрелно оръжие, поради което точното прилагане на материалния
закон обслужва и специфичната цел на закона – охрана интересите на обществото
от обоснован разрешителен режим.
Предвид всичко гореизложено, съдът намира, че оспорения отказ е
законосъобразен и не са налице отменителни основания по чл.146, т.1-5 от АПК.
След като в рамките на проведеното административно производство жалбоподателят
не е доказал основателна причина, обосноваваща необходимост от носене на оръжие
за граждански цели, жалбата срещу процесния отказ следва да бъде отхвърлена
като неоснователна.
С оглед изхода на спора, доколкото от страна на
ответника не са претендирани разноски, съдът не дължи произнасяне по
присъждането на такива.
Водим от гореизложеното и на основание чл.172,
ал.2, предл. последно от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.Б.Б., ЕГН
**********, с адрес: ***, депозирана чрез адв. В.Д., против Отказ с рег.№
439000-22826/15.10.2021 г. на Началника на Трето РУ на ОДМВР-Варна за издаване
на разрешение за дейности с оръжия, боеприпаси, взривни вещества и пиротехнически
изделия.
Решението
подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението до страните
пред Върховен административен съд.
СЪДИЯ: