РЕШЕНИЕ
№ 2655
гр. Пловдив, 14.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Христо Г. Иванов
при участието на секретаря Петя Д. Мутафчиева
като разгледа докладваното от Христо Г. Иванов Гражданско дело №
20225330103217 по описа за 2022 година
Съдът е сезиран с искова молба от „Многопрофилна болница за активно
лечение Парк Хоспитал“ ЕООД, ЕИК *********, срещу Национална
здравноосигурителна каса, ЕИК *********, с която е предявен осъдителен
иск с правно основание по чл. 86 от ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че ищцовото дружество е лечебно заведение
за болнична помощ, регистрирано по Търговския закон и по Закона за
лечебните заведения, осъществяващо лечебна дейност. Посочва се, че на
***** г. в търговския регистър е вписана промяна на фирмата – от
„Многопрофилна болница за активно лечение Джи мед“ ЕООД на
„Многопрофилна болница за активно лечение Парк Хоспитал“ ЕООД. Сочи,
че НЗОК е създадена като юридическо лице със седалище в гр. София и с
предмет на дейност – осъществяване на задължителното здравно осигуряване,
съгласно чл. 6, ал. 1 от ЗЗО, а РЗОК гр. П. е регионална структура на НЗОК,
създадена по силата на ЗЗО с предмет на дейност осъществяване на
задължително здравно осигуряване и заплащане лечението на
здравноосигурените граждани при условията на ЗЗО и Националния рамков
договор, като предметът на дейност на РЗОК е с териториален обхват,
съгласно приложение към чл. 6, ал. 2 от ЗЗО.
Между страните бил сключен договор № **** от ****** г. за оказване
на болнична помощ по клинични пътеки, като съгласно чл. 59, ал. 1 от ЗЗО
същият бил сключен между ****** на РЗОК гр. П., представляващ ответника,
и ищеца, като ******** на медицинска помощ. По силата на договора през
2015 г. ищецът оказвал болнична медицинска помощ по клинични пътеки.
1
Ответникът, като възложител, имал задължение ежемесечно – до 30-то число
на месеца, следващ отчетния, да заплаща извършената и отчетена болнична
медицинска помощ на основание чл. 3, ал. 1, т. 3, чл. 30 и чл. 35 от договора.
Посочва, че съгласно чл. 3, ал. 2 от договора, ако възложителят не заплати на
изпълнителя извършената и отчетена дейност по клиничните пътеки в срок,
дължал на изпълнителя законна лихва за забава за просроченото време.
Твърди, че до м. август ***** г. ответникът не изпълнил изцяло задължението
си да заплати извършената и отчетена болнична медицинска помощ, оказана
през **** г. и не заплатил сумата от 28 436 лева, представляваща извършена
болнична дейност по клинични пътеки, която била над утвърдената стойност
на разходите за оказана БМП през 2015 г. по Приложение № 2 към договора.
След приключване на съответния месец от 2015 г. до седмия работен
ден на месеца, следващ отчетния, ответникът изпращал на ищеца чрез
персоналната информационна система две месечни справки – за БМП до
стойността, договорена в Приложение № 2 и за БМП, надвишаваща
месечните стойности, като сумата от 28 436 лева била за т.нар. надлимитни
дейности. Посочва, че ответникът дължал заплащане на извършената и
отчетената дейност и над договорените лимити, щом болничната помощ е
била от пакета здравни дейности, гарантиран на осн. чл. 45, ал. 2 ЗЗО от
бюджета на НЗОК. Ищецът получил заплащане в пълен размер само за
оказаната от него БМП през 2015 г. до стойностите по Приложение № 2.
Извършената болнична дейност над месечните стойности останала
незаплатена.
Посочва, че в пар. 1, ал. 3 от преходните и заключителните разпоредби
на ЗБНЗОК (обн. ДВ, бр. 84 от 2020 г., в сила от 29.09.2020 г.) било
предвидено, че при наличие на неусвоени средства по ал. 2 на пар. 1 за
здравноосигурителни плащания по ред 1.1.3.7, до 75 млн. лв. от тях могат да
се използват за заплащане на отчетени от изпълнителите на болнична
медицинска помощ, които имат сключени договори с НЗОК за съответния
период, незаплатени дейности в болничната медицинска помощ за 2015 г. и
2016 г. В съответствие с пар. 1, ал. 4 от ПЗР на ЗБНЗОК, председателите на
НС на НЗОК и УС на БЛС са утвърдили Условия и ред № РД-НС-01-2 от
20.10.2020 г., като с тях са определили условията и реда за заплащане на
отчетената, проверена и незаплатена дейност през 2015 и 2016 г. и за
сключване на споразумения по чл. 365 ЗЗД. Образците на споразумения били
три, като Приложение № 1, касаело суми, които не са предявени по съдебен
ред, Приложение 2 било за заведени дела в извънсъдебна фаза и Приложение
3 било за висящи дела при сключване на спогодби в открито съдебно
заседание. НЗОК заплащала дейността, извършена през 2015 г. и 2016 г. и
отчетена над утвърдената стойност, при наличие на две условия –
незаплатената дейност да бъде установена чрез специално открити със
заповеди на директорите на РЗОК проверки и лечебното заведение да е
подало заявление.
На основание Заповед № ********* г. на ******** на РЗОК гр.П.,
2
изменена със Заповед № ********* г., била извършена проверка на ищцовото
дружество за периода 2015 г. – 2019 г. по изпълнението на договорения пакет
БМП на отчетената дейност, включена в ежедневните отчети на болницата,
която не била разплатена. Ищцовото дружество подало заявление, а
заключението от проверката било, че не са констатирани нарушения.
На ******г. между страните било подписано споразумение –
Приложение № 1 към Условията, с което ответникът поел задължението да
заплати сумата от 28 436 лева, представляваща отчетени, но незаплатени
дейности за 2015 г., установени по реда на пар. 1, ал. 4 от ПЗР на ЗБНЗОК за
2020 г., като на ***** г. сумата била заплатена от ответника на ищеца.
Посочва, че споразуменията по приложения № 2 и № 3 към Условията
съдържали изричен отказ от претенции за законна лихва, а споразумението по
приложение № 1, каквото било сключеното между страните на ******* г.,
уреждало само отчетените през 2015 г., но незаплатени дейности – предмет на
извънсъдебното споразумение. Твърди, че страните окончателно са уредили
задълженията си и за в бъдеще нямали да имат никакви претенции една към
друга по предмета, описан в т. 1, но обезщетение за забавено плащане в
размер на законната лихва не било предмет на споразумението от ****** г.
Посочва, че за преобладаващата част от съдебната практика падежът на
главното задължение бил договореният срок – до 30-то число на месеца,
следващ отчетния, а за друга част от съдебната практика задължението за
плащане на надлимитната дейност, която не била спешна, възниквало след
изтичане на съответната бюджетна година, когато плащането й било
възможно, което в процесния случай било ******г. Твърди, че и в двата
случая началото на исковия период следвало и договорения падеж, и края на
съответната бюджетна година.
С оглед изложеното, от съда се иска да постанови съдебно решение, с
което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 4 897,70
лева – обезщетение за забава, дължимо за периода 04.03.2019 г. – 12.11.2020
г., върху сумата от 28 436 лева, представляваща болнична медицинска
дейност по клинични пътеки, извършена през 2015 г. във връзка със
сключения между страните договор № ******** г. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, ответникът е депозирал отговор на
исковата молба, със становище за недопустимост на предявения иск, в
условията на евентуалност изразява становище за неговата неоснователност.
Счита исковата молба за недопустима, доколкото с т. 1 на
споразумението от *****г., сключено на осн. чл. 365 ЗЗД и във вр. с пар. 1,
ал. 4 от ПЗР на ЗБНЗОК, се уреждали всички въпроси, свързани със
заплащането на дейностите по т. 1, включително и претенциите за лихви за
посочения период. Исковата претенция не била съобразена с изр. 3 на т.1,
според което страните заявили, че окончателно са уредили всички
задължения и за в бъдеще нямат никакви претенции една към друга, като
никъде не било посочено, че обезщетението за забава в размер на законната
3
лихва е извън обхвата на споразумението.
На следващо място, изразява становище за неоснователност на
предявения иск, като оспорва същия по основание и размер. Релевира
възражение за изтекла погасителна давност на осн. чл. 111, б. „в“ ЗЗД. Счита,
че в случая е налице хипотезата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД. Касаело се за медицинска
дейност, която подлежи на заплащане след като се установи финансов ресурс
и при изрично решение на НС на НЗОК за коригиране на стойностите.
Твърди, че срокът за плащане, предвиден в договорите за БМП – до 30-то
число на месеца, следващ отчетния, следвало да бъде относим единствено
към стойностите на медицинска дейност, уговорени в Приложение № 2 към
договора, за които стойности предварително е бил осигурен бюджет. По
отношение на т.нар. надлимитни дейности бюджетът се осигурявал след
изтичане на този срок и при наличие на средства. Посочва, че за анализа,
който НЗОК е следвало да извърши във връзка с подадените искания за
плащане на надлимитна дейност, както и за вземане на решение за
изплащането им от НС на НЗОК, не бил предвиден срок, както и не бил
уговорен такъв, в който регионалните каси следвало да извършат плащане на
въпросната дейност в полза на изпълнителите на болнична помощ. Счита, че
в случая характер на покана по смисъла на чл. 84, ал. 2 ЗЗД има единствено
исковата молба.
С оглед изложеното, моли предявеният иск да бъде отхвърлен като
неоснователен. Претендира разноски.
След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със
становищата на страните, съдът счита за установено от фактическа и правна
страна следното:
Съдът намира, че предявеният иск е допустим. Наведените в отговора
на исковата молба съображения са такива по съществото на спора.
Безспорно по делото е, че между страните по делото е сключен
Договор № *******г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки,
както и Споразумение от ******** г., сключено на осн. чл. 365 ЗЗД и във вр.
с пар. 1, ал. 4 от ПЗР на ЗБНЗОК за 2020 г., както и че НЗОК е дължало на
лечебното заведение заплащане на надлимитната дейност. В случая обаче не
се касае за установяване в настоящото производство на дължимостта на суми
за надлимитни дейности, а за заплащане на обезщетение за забава на
безспорно дължима и вече платена стойност. В тази насока ответникът е
възразил, че със сключеното споразумение страните изцяло са уредили
отношенията си по повод на тази стойност, включително и по отношение на
акцесорното вземане за лихва. Не се оспорва и от представените и приети
доказателства се установява, че предвидените в така цитираните условия
4
предпоставки за заплащане на болничната помощ са спазени, като страните
са сключили споразумение по чл. 365 ЗЗД и не се е стигнало до съдебна
претенция.
Съгласно разпоредбата на чл. 365 ЗЗД с договора за спогодба страните
прекратяват един съществуващ спор или избягват един възможен спор, като
си правят взаимни отстъпки. В постигнатото между страните споразумение от
***** г., е посочен размерът на дължимата сума. Освен това страните изрично
и нарочно са заявили, че с така подписаното споразумение окончателно са
уредили задълженията си и за в бъдеще нямат никакви претенции един към
друг по предмета, описан в т. 1. От така отразеното в споразумението и
категоричността на използвания термин „окончателно“ може да се направи
напълно обоснован извод, че уреждането на спора несъмнено включва и
претенцията за обезщетение за забава за минал период. Неоснователно е
твърдението на ищеца, че с оглед липсата на изрично заявление за отказ от
претенцията за лихва, което пък от своя страна би било нищожно, то следва
да се приеме, че сключеното споразумение касае само и единствено
претенцията за главница. Обезщетението за забава е акцесорна претенция,
производна по своя характер на главницата и няма как да попада извън
предмета на споразумението според лексикалното и целево тълкуване на
същото, които в конкретиката на настоящия случай категорично съвпадат и
тълкуване в обратен смисъл би било превратно и против изразената воля на
страните. (В този смисъл е и Решение № 37 от 23.04.2021 г. на ВКС по т. д. №
3033/2018 г.,I т. о.)
От гореизложеното следва, че исковата претенция е неоснователна,
поради което не подлежи на разглеждане и направеното възражение за
погасяването й по давност. Искът следва да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан.
По отношение на разноските:
Съобразно изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, то се поражда
право на разноски в полза на ответника. Претенцията за юрисконсултско
възнаграждение е своевременно заявена, поради и което следва да се уважи.
На основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 25 от Наредбата за заплащането
на правната помощ настоящият съдебен състав счита, че в полза на ответника
следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер от 100 лв.
5
Така мотивиран, Съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Многопрофилна болница за активно
лечение Парк Хоспитал“ ЕООД, ЕИК ********* срещу Национална
здравноосигурителна каса, ЕИК ********* осъдителен иск с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с който се претендира ответникът да бъде осъден
да заплати на ищеца сума в размер от 4 897,70 лева – обезщетение за забава,
дължимо за периода 04.03.2019 г. – 12.11.2020 г., върху сумата от 28 436 лева,
представляваща болнична медицинска дейност по клинични пътеки,
извършена през 2015 г. във връзка със сключения между страните договор №
**** от *******г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Многопрофилна болница за
активно лечение Парк Хоспитал“ ЕООД, ЕИК ********* да заплати на
Национална здравноосигурителна каса, ЕИК ********* сума в размер от 100
лева, представляваща сторени разноски в рамките на настоящото
производство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в
двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: /П/_______________________
6