РЕШЕНИЕ
№ 436
гр. Пловдив, 06.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Анна Ив. Иванова
Членове:Радослав П. Радев
Иван Ал. Анастасов
при участието на секретаря Валентина П. Василева
като разгледа докладваното от Анна Ив. Иванова Въззивно гражданско дело
№ 20215300503349 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Производството по делото по делото е образувано по въззивна жалба от ЗЛ. Й. Й. с
ЕГН:********** от гр.Първомай чрез назначения й служебен защитник адв.Е.З. против
решение № 260077/27.10.2021г. по гр.д.№ 397/2019г. на Първомайския РС, в частта, с което
е признато за установено по отношение на нея, че дължи на „Теленор България“ЕАД, ЕИК
********* сумата от 13.97 лева – стойност на мобилни услуги чрез мобилен номер
********** по програма „Джуниър 7,99лв“ за периода 31.12.2016-04.05.2017г по Договор за
мобилни услуги от 31.12.2016г.; 82,87 лева – стойност на мобилни услуги чрез мобилен
номер *** по програма „НонСтоп 29,99лв“ за периода 31.12.2016-04.05.2017г по Договор за
мобилни услуги от 31.12.2016г. ведно със законната лихва върху главниците , считано от
датата на заявлението по чл.410 ГПК – 25.02.2019г до окончателното издължаване, с
изключение на периода 13.3.2020-08.04.2020г вкл., за които вземания е издадена заповед
№49/26.02.2019г за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 93/2019
г. по описа на Първомайския РС,2 с.; както и срещу решението в частта, с което е осъдена да
заплати на „Теленор България“ЕАД, ЕИК ********* следните суми: 37.81 лева – лизингови
вноски по Договор за лизинг на мобилно устройство марка Kids Watch, модел MyKi Kids
Watch Red към абонамент за тел.№ *** за периода от м.05.2017 до м.11.2018; 68.21 лева -
лизингови вноски по Договор за лизинг на мобилно устройство марка Теленор, модел Smart
1
4G Black към абонамент за тел.№ *** от 31.12.2016 за периода от м.05.2017 до м.11.2018;
801.80 лева –разноски по ч.гр.д.93/2019 на РС-Първомай в исковото производство,
съразмерно уважената част., 89,80лв. –разноски по ч.гр.д.93/2019 на РС-Първомай,в
заповедното производство, съразмерно уважената част.
В жалбата се сочи, че обжалваното решение в посочените части е неправилно и
незаконосъобразно. Оплаквания -Неправилно РС не е взел предвид, че липсва идентитет
между издадената заповед за изпълнение по заповедното производство и заявеното в
исковото; че тъй като достъпът до мобилни услуги на абоната бил преустановен, договорът
за лизинг ставал презпредметен, поради което не дължи процесните лизингови вноски. Иска
се отмяна на решението в обжалваната част и отхвърляне на предявените искове.
От въззиваемия „Теленор България“ЕАД, чрез адв.В.Г., е подаден отговор на
въззивната жалба, с който се поддържа, че обжалваното решение е правилно и
законосъобразно – налице е идентитет мужду претенциите в заповедното и исковото
производство; потребените мобилни услуги се претендирали по два мобилни номера по
договори от 13.12.2016г и за период 31.12.2016-04.05.2017г, за който период са издадени 4
бр. фактури; по договора за лизинг се дължали 111,60 лв. за лизингови вноски и доп.вноска
по чл.1,ал.3 от договора за лизинг при невръщане на полученото мобилно устройство; счита,
че е налице валидна облигационна връзка, при подписани от ответника ОУ и доказано
неизпълнение от негова страна – неплащане на мобилните услуги и лизингови вноски.Иска
се потвърждаване на решението и присъждане на разноски.
ПОС, ХІV гр.с., като се прецени събраните по делото доказателства, намира следното:
Решението на РС в частта, с която са отхвърлени претенциите по отношение на
установителния иск за неплатените мобилни услуги за разликата над 13,97лв. до пълния
предявен размер от 21,93 лв. за моб.№*** и за разликата над 82,87лв. до пълния предявен
размер от 97,23 лв. за моб.№ *** и по отношение на осъдителния иск за неплатените
лизингови вноски за мобилно устройство Kids Watch за разликата над 37,81лв. до пълния
размер -39,80 лв. и за мобилно устройство модел Smart 4G Black за разликата над 68,21лв. до
пълния размер -71,80 лв. - решението не е обжалвано и е влязло в сила.
Производството по първоинстанционното дело е образувано по искова молба от
„Теленор България“ЕАД, с която са предявени обективно съединени искове с правно
основание чл.422 от ГПК, вр. чл.79, ал.1, и осъдителни искове с пр.осн.чл.79 от ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че с З. Й. Й. били сключени и валидно действали 2
договора за мобилни услуги, както следва: Договор за мобилни услуги с № ***от 31.12.2016
г. за срок от 24 месеца по програма „Нонстоп 29,99“ с месечен абонамент в размер на 29,99
лв.; на 31.12.2016 г. бил сключен Договор за мобилни услуги с №***за срок от 24 месеца по
програма „Джунийр 7,99“ с месечен абонамент в размер на 7.99 лв. Освен мобилни услуги
на Й. били продадени на лизинг със всеки от договорите и 2 мобилни устройства - марка
Kids Watch, модел MyKi Kids Watch Red и марка Теленор, модел Smart 4G Black; поради
неплащане на потребените мобилни услуги и на 3 и повече лизингови вноски, договорите
били еднострнно прекратени от Теленор, поради което дружеството издало крайна ф-ра
№**********/05.05.2017 г., платима до 20.05.2017 г./л.62 от д.РС/ с начислена обща сума за
плащане в т.ч. и длъжнимите неплатени потребени мобилни услуги в размер на 119,16 лв. и
дължимите оставащи лизингови вноски в размер на 111,60 лв. за периода 31.12.2016-
2
04.05.2017 г.
В заповедното производство е претендирана общо сумата 230,76 лв.- като потребени
и незаплатени далекосъобщителни услуги за периода 31.12.2016-04.05.2017 г. ведно със
законната лихва от 21.05.2017 г.
В исковото производство е предявен установителен иск по чл.422 ГПК само за сумата
119,61 лв. като сбор от неплатените мобилни услуги по двата договора /в т.ч. за 21,93
лв.+97,23 лв./ за същия период. Предявен е и осъдителен иск за сумата общо 111,60лв. за
неплатените лизингови вноски за същия период по двата договора / в т.ч. за 39,80 лв.+71.,80
лв./
ПОС намира, че няма несъответствие между основанието на заявените претенции в
заповедното и исковото производство, тъй като е допустимо да се търси по реда на чл.422
ГПК по-малка сума от тази по заялението. Също е допустимо съединяването за разглеждане
на устаонвителния иск по чл.422 ГПК с осъдителен иск за остатъкът от претенцията.
По отношение на предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги и
лизинг поради неплащане, ПОС намира е налице дължимост на абонаметните такси за
оставащия период на договора, тъй като с издадената крайна ф-ра №**********/05.05.2017
г., платима до 20.05.2017 г./л.62 от д.РС/, операторът е отправил до клиента уведомление, че
поради неизпълнение прекратява договора със срок за изпълнение до 20.05.2017 г. Поради
отказ на потребителя от хартиена фактура / отразено в договорите/, същата е получена от
последния елекронно. В тази връзка, съгласно чл.235,ал.3 от ГПК съдът следва да вземе
предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното
права, т.е до приключване на устните състезания във въззивната инстанция. От
заключението от 28.08.2020 г. на приетата и неоспорена по делото ССЕ, изпълнена от в.л. М.
П. /л.119-123 от д.РС/ е видно, че потребителката З.Й. не е заплатила стойнотта на
потребените мобилни услуги за периода 31.12.2016-04.05.2017 г/ за сумата 82,87 лв. по
аб.план Нонстоп и за сумата 13,97 лв. по аб.план Джуниър, както и че дължимите от същата
лизингови вноски съгласно погасителния план по договора за лизинг за устройство марка
Теленор - дължими са 20 мес.вноски по 3,59 лв. или сумата 71,80 лв., а по договора за
лизинг за устройство марка Кидс уоч- дължими са 20 мес.вноски по 1,99 лв. или сумата
39,80 лв. Следователно, към момента на изготвяне на заключението на ВЛ, процесните
договори са изтекли, тъй като са сключени със срок до 31.12.2018 г. и неизплатените суми
по тези договори са дължими, поради което правилно са уважени от РС.
Като е достигнал до същите правни изводи, РС е постановил правилен съд.акт-
обжалваното решение ще следва да бъде потвърдено.
По отговорността за разноски: С оглед изхода на спора – неуважаване на въззивната
жалба, въззиваемия има право на разноски. По делото страната се представлява от адвокат
Г., платен е 180 лв. адв.хонорар, а за сл. защитник на въззивницата, въззиваемият е заплатил
определения от съда размер на адвокатското възнаграждение в размер на 300 лв., или всичко
разноски на въззиваемия -480 лв. По сметка на ПОС въззивницата следва да заплати ДТ в
размер на 25 лв. с оглед чл.1, вр. с чл.18 от ТДТ.
Предвид гореизложеното, съдът
3
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260077/27.10.2021г. по гр.д.№ 397/2019г. на Първомайския
РС, в обжалваната част.
В необжалваната част решението е влязло в сила.
ОСЪЖДА З. Й. Й. с ЕГН:********** от гр.Първомай, да заплати на „Теленор
България” ЕАД, ЕИК *********, сумата в размер на 480лв., а по сметка на ПОС - да заплати
ДТ в размер на 25 лв.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4