№ 67
гр. ЛЕВСКИ , 19.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛЕВСКИ в публично заседание на тринадесети юли, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Десислава К. Николаева -
Георгиева
при участието на секретаря ВЕЛИНА Т. ЦОНЕВА
като разгледа докладваното от Десислава К. Николаева - Георгиева
Административно наказателно дело № 20214410200161 по описа за 2021
година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от И.Ц.Л. от ********* против Наказателно
постановление №21-0938-000225/27.01.2021г. на Началник Сектор Пътна
полиция при ОД на МВР-Плевен, с което на жалбоподателя на основание
чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 200 лв. за
нарушение на чл.20, ал.2 ЗДвП. Наведени са доводи, че наказателното
постановление е неправилно и незаконосъобразно, тъй като са допуснати
съществени нарушения на материалния и процесуалния закон. Посочва, че
описаната в НП фактическа обстановка не отговаря на действителната.
Твърди, че скоростта, с която било управлявано процесното МПС била
съобразена с атмосферните условия, релефа, условията на видимост и
интензивността на движението, като причина за настъпилото ПТП била
неправилна маневра на автобус, който навлязъл в платното на движение на
жалбоподателя. Осъществената от последния маневра била спасителна. Моли
обжалваното наказателно постановление да бъде отменено.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от упълномощен
защитник адв.Л.П. – ПлАК, който поддържа жалбата. Излага съображения за
противоречия в показанията на актосъставителя и свидетеля по акта, както и
за наличието на данни по делото за участие на второ МПС в ПТП, което
1
контролните органи не установили въпреки задължението си по закон, което
от своя страна довело до неправилно отразяване на фактическата обстановка.
Навежда довод за недоказаност на вмененото на жалбоподателя нарушение,
както и за допуснати процесуални нарушения, за които излага подробни
съображения в представени писмени бележки. Посочва се, че в АУАН и НП е
допуснато смесване между разпоредбите на ал.1 и ал.2 на чл.20 от ЗДвП,
поради което не бил ясен състава на извършеното нарушение съгласно
изискванията на чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.4 от ЗАНН, както и на нарушение
правни норми съгласно чл.42, т.5 и чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН. Изложени са
съображения, че административно-наказващият орган не е посочил какви са
били конкретните атмосферни условия, релефа на местността и условията на
видимост, с които жалбоподателят не се бил съобразил, както и било
посочено, че скоростта не била съобразена и с други обстоятелства, които не
били конкретизирани. Не било посочено кое било препятствието и каква била
създадената опасност за движението. Наведен е довод и за допуснато
нарушение на чл.40, ал.3 от ЗАНН, като в процесния случай съставения
АУАН бил подписан само от един свидетел. Иска се обжалваното
наказателно постановление да бъде отменено. Претендирани са направените
от жалбоподателя разноски.
Ответната страна по жалбата – Сектор ПП към ОДМВР – Плевен
изразява писмено становище, че жалбата е неоснователна и следва да бъде
оставена без уважение. Прави възражение за намаляване размера на
претендирания адвокатски хонорар до минималния размер, предвиден в
Наредба №1/20004г. В съдебно заседание не се представлява.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и като взе
предвид становищата на страните, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срок и от процесуално легитимирано лице,
предвид на което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е
основателна, поради следните съображения:
От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява
следната фактическа обстановка:
На 19.01.2021г., около 17,15ч., жалбоподателят И.Ц.Л. управлявал
собствения си товарен автомобил ********* с рег.№*******, на първокласен
път I-3, км.51+618 с посока на движение към с.Обнова. По време на
управление на автомобила същият загубил контрол над него и напуснал
2
пътното платно в ляво по посока на движението и пропаднал в отводнителен
канал /канавка/. За ПТП Л. подал сигнал на ЕЕНСП 112, като съобщил, че
причина за напускане на пътното платно на управляваното от него МПС, бил
автобус на фирма *********, който в резултат на неправилна маневра
навлязъл в неговото пътно платно, като се цел да избегне сблъсък с него
жалбоподателят извършил спасителна маневра в ляво и излязъл от пътя, като
попаднал в отводнителния канал, както и че другото МПС не преустановило
движението си. Във връзка с подадения сигнал на мястото на настъпилото
ПТП пристигнали свидетелите С.Г.К. и М. Г. Г. – служители на ОДМВР –
Плевен, които установили последиците от произшествието, както и
имуществени щети по процесното МПС. На полицейските служители
жалбоподателят също съобщил, че бил засечен от друго МПС, което не било
установено на място.
Свидетелят С.Г.К. съставил Протокол за ПТП №1796158/19.01.2021г.,
както и АУАН№357562/19.01.2021г., за това, че на 19.01.2021г., в 17,15ч., в
Община Левски, на първокласен път I-3, км.51+618 с посока на движение към
с.Обнова, жалбоподателят И.Ц.Л. при управление на собствения си товарен
автомобил ********* с рег.№*******, при движение с несъобразена скорост,
с интензивността на движението, загубил контрол над управлението на
автомобила, вследствие на което напуснал пътното платно в ляво по посока на
движение и пропаднал в отводнителен канал – канавка. Настъпило ПТП с
материални щети по автомобила – самокатастрофирал, с което виновно
нарушил чл.20, ал.2 от ЗДвП. Свидетел при съставянето на АУАН станал
свидетелят М. Г. Г.. Актът бил предявен и подписан от жалбоподателя И.Ц.Л..
Въз основа на съставения АУАН било издадено обжалваното
Наказателно постановление №21-0983-000225/27.01.2021г. на Началник
Сектор Пътна полиция при ОДМВР - Плевен, с което на жалбоподателя било
наложено на основание чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП наказание глоба в размер
на 200 лв. за нарушение на чл.20, ал.2 ЗДвП. В наказателното постановление е
възприета фактическа обстановка идентична с тази в АУАН.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена от
събраните по делото: гласни доказателствени средства – показанията на
свидетелите С.Г.К. и М. Г. Г.; писмени доказателства и доказателствени
средства – Протокол за ПТП №1796158/19.01.2021г.,
АУАН№357562/19.01.2021г., Наказателно постановление №21-0983-
3
000225/27.01.2021г. на Началник Сектор Пътна полиция при ОДМВР -
Плевен, Заповед №8121з-515/14.05.2018г., справка за нарушител/водач,
справка от Дирекция „Национална система 112“, Районен център 112 –
Монтана; веществени доказателствени средства – 1 бр. компактдиск от
Дирекция „Национална система 112“, Районен център 112 – Монтана,
съдържащ 3 бр. аудиозаписи и ел. картони.
Съдът даде вяра на показанията на свидетелите С.Г.К. и М. Г. Г., като
последователни и еднопосочни, като намери, че същите не съдържат
съществени противоречия, поради което да бъдат дискредитирани.
Кредитирани бяха и приобщените по делото писмени доказателства, като
официални документи, издадени от компетентни длъжностни лица в кръга на
техните функции и по предвидения в закона ред, както и неоспорени от
страните.
С оглед на така установеното от фактическа страна, съдът намира
от правна страна следното:
Обжалваното наказателно постановление и актът за установяване на
административно нарушение, въз основа на което същият е издаден, са
съставени в предписаната от закона писмена форма от компетентни лица и в
сроковете по чл.34 от ЗАНН.
Съдът намира за неоснователен наведения от жалбоподателя довод, че
съставянето на АУАН в присъствието на един свидетел представлява
съществено процесуално нарушение. Такова е налице тогава, когато същото
препятства или ограничава правото на защита на санкционираното лице или
разколебава достоверността на отразените в АУАН и в НП факти.
Съставянето на АУАН в присъствието само на един свидетел по никакъв
начин не накърнява правото на защита на санкционираното лице.
Действително разпоредбите на чл.40, ал.1 и чл.42, т.7 от ЗАНН посочват
„свидетели” – в множествено число, но чл.43, ал.1 от ЗАНН дава
възможността АУАН да се подпише от актосъставителя и поне един свидетел,
което е достатъчно същият да бъде редовен. Съгласно разпоредбата на чл.53,
ал.2 от ЗАНН, наказателно постановление се издава и когато е допусната
нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването
на нарушението, самоличността на извършителя и неговата вина.
С обжалваното НП жалбоподателят е санкциониран на основание
чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП, съгласно която водач, който поради движение с
4
несъобразена скорост причини пътнотранспортно произшествие, се наказва с
глоба в размер 200 лв., ако деянието не съставлява престъпление. Правилно е
посочена като нарушена матералноправната разпоредба на чл.20, ал.2 от
ЗДвП, съгласно която водачите на пътни превозни средства са длъжни при
избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия,
с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с
превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред
всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в
случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.
Макар при цифровото изписване на нарушената правна разпоредба да не е
конкретизирано при коя от визираните в нея хипотези е извършено
нарушението, това е направено в словесното изписване на нарушението в
АУАН и НП, като е посочено, че водачът управлява с несъобразена скорост с
интензивността на движението, с което са изпълнени изискванията на чл.42,
т.4 и чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН. Налице е ПТП по смисъла на т.30 от пар.6 от
Допълнителните разпоредби на ЗДвП – събитие, възникнало в процеса на
движение на ППС и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на
ППС, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети, като в
АУАН и НП са описани изискуемите от разпоредбата съставомерни
последици – имуществени и щети по автомобила.
Изложената в АУАН и НП фактическа обстановка, досежно вмененото
нарушение, за което жалбоподателят е санкциониран, обаче не се установява
от събраните по делото доказателства. От приобщения доказателствен
материал, включително показанията на свидетелите С.Г.К. и М. Г. Г. -
свидетели при установяване на нарушението, не се установява каква е била
интензивността на движението, с която жалбоподателят не се е съобразил,
както и каква е била скоростта му на движение, така че да бъде направен
извод, че същата не е била съобразена с интензивността на движението,
респективно да бъде направен извод, че така установено нарушение на чл.20,
ал.2 от ЗДвП е в причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП.
По делото не са събрани доказателства, които да опровергават
изложените в жалбата твърдения, че причина за загубата на контрол над
процесното МПС, респективно за настъпилото ПТП е навлязъл след
неправилна маневра в платното на движение на жалбоподателя автобус, при
5
което излизането от пътното платно на управлявания от Л. автомобил е било
в резултат на спасителна маневра с цел избягване на сблъсък. Напротив, така
съобщените факти се подкрепят макар и косвено от събраните по делото
доказателства – приобщените аудиозаписи от тел.112, които са
възпроизведени в съдебно заседание, както и от показанията на свидетелите
К. и Г.. От така събраните доказателства се установява, че изложените от
жалбоподателя факти за участие на друг автомобил, причина за настъпилото
ПТП са съобщени на оператор на 112 непосредствено след инцидента. От
показанията на свидетелите К. и Г. се установява, че на пристигналите на
място полицейски служители жалбоподателят също е съобщил, че бил
засечен от друг автомобил, което го принудило да напусне пътното платно, но
поради неустановяването на такъв, бил съставен АУАН за нарушение на
чл.20, ал.2 ЗДвП.
Поради изложените съображения, вмененото на жалбоподателя
нарушение се явява недоказано. Посоченото води до незаконосъобразност на
наказателното постановление, с което И.Ц.Л. е санкциониран на основание
чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП, поради което същото следва да бъде отменено.
С оглед изхода на спора, основателно е направеното от защитника на
жалбоподателя искане за присъждане на разноски на основание чл.63, ал.3 от
ЗАНН, като по делото са представени доказателства за направени такива за
заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв., които следва да
бъдат присъдени в тежест на ОДМВР – Плевен. Адвокатското
възнаграждение е в минимален размер съобразно чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.1
от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №21-0938-000225/27.01.2021г.
на Началник Сектор Пътна полиция при ОД на МВР-Плевен, с което на
И.Ц.Л., ЕГН:**********, адрес: ************, на основание чл.179, ал.2, пр.1
от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 200 лв. за нарушение на
чл.20, ал.2 ЗДвП, като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН Областна дирекция на
МВР – Плевен да заплати на И.Ц.Л., ЕГН:**********, адрес: ************,
6
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд - гр.Плевен в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Левски: _______________________
7