№ 2656
гр. София, 29.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Пепа Маринова-Тонева
Членове:Василена Дранчовска
Цветина Костадинова
при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева
като разгледа докладваното от Пепа Маринова-Тонева Въззивно гражданско
дело № 20241100504146 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 3342 от 26.02.2024 г. по гр.д. № 70917/2022 г. Софийски
районен съд, 182 състав признал за установено по предявените по реда на чл.
422, ал. 1 ГПК установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1
ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Б. З. Т., ЕГН **********, дължи на
„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, следните суми: 633.24
лева – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за
периода м. 05.2019 г. - м. 04.2021 г., сумата 92.49 лева - мораторна лихва за
забава за периода 15.10.2020 г. - 26.08.2022 г., и сумата 30.53 лева – главница
за дялово разпределение за периода м. 08.2019 г. - м. 04.2021 г., ведно със
законната лихва върху двете главници, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед да изпълнение – 20.09.2022 г., до
окончателното изплащане на сумите – задължения, за които е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 50904/2022 г. на Софийски
районен съд, 161 състав; Отхвърлил иска с правна квалификация чл. 79, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ за главница за незаплатена топлинна енергия за
разликата над 633.24 лева до пълния предявен размер от 633.29 лева; иска с
1
правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД за мораторна лихва за забава за периода
15.09.2020 г. – 30.09.2020 г. и за разликата над 92.49 лева до пълния предявен
размер от 93.26 лева, и исковете с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
мораторна лихва върху главницата за услугата „дялово разпределение“,
изчислена за периода 01.10.2019 г. – 26.08.2022 г. На основание чл. 78, ал. 1
ГПК ответницата е осъдена да заплати на ищеца сумата 896.76 лева - разноски
в исковото производство, и сумата 74.32 лева - разноски в заповедното
производство съразмерно с уважената част от исковете. Решението е
постановено при участието на „Бруната“ ООД, като трето лице помагач на
страната на ищеца.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от ответницата Б. З. Т.,
която съгласно молба-уточнение от 02.07.2024 г. го обжалва в частите, с които
са уважени исковете за главница за топлинна енергия и за лихви за забава
върху тази главница. В жалбата са наведени оплаквания за неправилност на
решението в атакуваните части като постановено при неправилно приложение
на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените
правила. Начислените суми за топлинна енергия били недоказани.
Представените от ищеца документи - извлечения от сметки и справки за
дялово разпределение, били частни свидетелстващи документи,
удостоверяващи изгодни за издателите им факти и имали само формална
доказателствена сила; Вещото лице ползвало данни от информационния масив
на ищеца. По този начин нямало годно доказателствено средство за
съответствие между действително подадената топлинна енергия и
начислената енергия във фактурите и изравнителните сметки. Освен това СТЕ
посочвала, че общият топломер не е преминал задължителния метрологичен
контрол през процесния период, но приела, че следващата проверка през 2022
г. е достатъчно основание да се смята, че топломерът е редовен. Всеки
метрологичен контрол бил доказателство за изправността на измервателното
средство в момента на проверката, а какво е било състоянието на този
измервателен уред през предишен период било неясно. Поради това не
можело да се счете, че общият топломер е бил изправен и количеството
топлинна енергия е измерено правилно. Основното възражение на
въззивницата било за правилността на начислената за имота й топлинна
енергия. Съдът приел, че в банята има монтирана щранг-лира, което не
отговаряло на истината и доказателство за това били представените
2
индивидуални сметки. Неправилно минаващите тръби през банята се считали
за щранг-лира. Съгласно Наредбата за топлоснабдяването и методиката към
нея, топлинната енергия от тръбите в банята, които са без измерителен уред,
не следвало да се отчита като част от топлинната енергия за отопление на
имота, а като част от топлинната енергия за сградна инсталация. При
въведени неточни и неверни изходни данни били начислени нереални
количества топлинна енергия за отопление на имота на въззивницата. Видно
от представените с отговора на исковата молба индивидуални справки за
периода било, че в първата нямало описан уред за отчитане на топлоенергията
в банята, а във втората била посочена щранг-лира, без представени
доказателства за монтирането й. Не отговаряло на истината твърдението на
съда, че в справката за сезон 2019 - 2020 г. е описана щранг-лира. Щранг-
лирата представлявала уред за индивидуално измерване на топлинната
енергия в индивидуален имот. Липсата на щранг-лира водела до различно
прилагане на методиката за изчисляване на подадената топлинна енергия - тя
вече не била топлинна енергия за имота, а част от топлинната енергия за
сградна инсталация, която се разпределя между всички имоти в сградата.
Искът за обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия бил
недоказан и като такъв – неоснователен. Както съдът посочил, длъжникът
изпадал в забава след изтичане на 45-дневния срок от публикуването на
общата фактура за потребената енергия за целия отчетен период. Ищецът не
представил доказателства за публикуване на фактурите, а ССЕ само изчислила
тази сума, но не била доказателство за изпълнение на задължението на ищеца.
Поради това моли съда да отмени първоинстанционното решение в
обжалваните части и вместо това постанови друго, с което да отхвърли изцяло
исковете за главница за топлинна енергия и за лихва за забава върху тази
главница. Претендира разноски.
Въззиваемата страна „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД с отговор по
реда на чл. 263, ал. 1 ГПК оспорва жалбата и моли съда да потвърди
решението в обжалваните части като правилно. Претендира юрисконсултско
възнаграждение за въззивната инстанция.
Третото лице помагач на ищеца – „ДАЛСИЯ“ ООД, ЕИК *********
(преди „Бруната“ ООД), не взема становище по жалбата.
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна
3
страна, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт, поради което съдът следва да се произнесе по основателността й.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а
служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост
на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на
материалния закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.д.
№ 1/2013 г., ОСГТК на ВКС).
Атакуваното решение е валидно, и допустимо – в обжалваните части.
Настоящият състав намира, че решението не е постановено в нарушение на
императивни материалноправни норми, то е правилно и следва да бъде
потвърдено в обжалваните части, като въззивният съд препраща към мотивите
на първоинстанционния съд съгласно процесуалната възможност за това,
изрично установена с разпоредбата на чл. 272 ГПК, а предвид разпоредбите на
чл. 269, изр. 2 и чл. 272 ГПК намира жалбата за неоснователна и по следните
съображения:
Съобразно уточнението на жалбата, предмет на въззивна проверка е
решението само в частите, с които са уважени исковете за главница за
топлинна енергия и за лихви за забава върху тази главница. Предвид извода за
валидност, в останалите части първоинстанционното решение е влязло в сила.
Между страните не е било спорно, и от приетите писмени доказателства
се установява че ответницата, като собственик на процесния топлоснабден
имот, находящ се в гр. София, ж.к. „Лев Толстой“, чл. ****, е клиент на
топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължи цената на
доставената в имота й топлинна енергия.
Въззивният съд намира за неоснователни доводите на въззивницата във
връзка с отчитането на доставената в имота топлинна енергия и
установяването на нейното количество.
Съгласно ЗЕ в относимата му за спора редакция, разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост се извършва по система за
дялово разпределение – чл. 139, ал. 1 ЗЕ. Начинът за извършване на дяловото
разпределение е регламентиран в чл. 139 - чл. 145 ЗЕ и в подзаконовите актове
по прилагането му. Общото консумирано количество топлинна енергия в
сграда - етажна собственост, присъединена към една абонатна станция или
4
към нейно самостоятелно отклонение, се разпределя на ТЕ за горещо
водоснабдяване и ТЕ за отопление, а ТЕ за отопление от своя страна – на ТЕ за
отопление на имот, ТЕ, отдадена от сградна инсталация и ТЕ от
отоплителните тела в общите части на сградата. Според чл. 143, ал. 3 ЗЕ, ТЕ,
отдадена от сградна инсталация се разпределя между всички клиенти
пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти по проект. Съгласно
легалната дефиниция в § 1, т. 38 ЗЕ, „отопляем обем на имот” включва обема
на всички собствени и/или ползвани от абоната помещения и съответните
припадащи се части от общите части на сградата, предвидени за отопление по
проект.
От приетото в първата инстанция заключение на СТЕ, което не е
оспорено от страните по реда и в срока по чл. 200, ал. 3 ГПК, а съдът
кредитира като обективно и компетентно се установява, че отчитането на
доставената топлинна енергия в сградата – етажна собственост е извършвано в
процесния период с годно средство за търговско измерване – общ топломер.
Същият е преминал през метрологична проверка на 15.06.2018 г. със
заключение „съответства“. Следваща метрологична проверка е извършена не
след две години, както изисква ЗИ, а на 11.02.2022 г., но доколкото при втората
проверка също е установено съответствие, това несъмнено означава, че и в
предходния период общият топломер е бил годно средство за търговско
измерване.
Съгласно заключението, дяловото разпределение е извършвано от
третото лице помагач след реален отчет в имота на ответницата, като са
начислявани суми за ТЕ за отопление – само от щранг лира в банята, ТЕ за
БГВ – по узаконен водомер за топла вода, и ТЕ, отдадена от сградна
инсталация, последната начислявана съобразно отопляемия обем на имота по
проект. Вещото лице е посочило, че разпределението е извършвано в
съответствие с действалата в периода нормативна уредба. Стойността на
доставената в имота топлинна енергия след изравняванията за процесния
период м. 05.2019 г. – м. 04.2021 г. възлиза на 633.24 лв.
Противно на поддържаното от въззивницата, заключението не е
изготвено само въз основа на изходящи от ищеца и третото лице помагач
документи. По делото са приети и неоспорени от ответницата формулярите за
отчет (л. 69 и 70 от делото на СРС), които са подписани за „клиент“, от които
5
по несъмнен начин се установява отчетеното количество топлинна енергия в
имота, както и наличието на щранг-лира в банята с посочени размери на това
отоплително тяло. Както е посочило и вещото лице от СТЕ, щранг-лирата е
отоплително тяло по смисъла на легалната дефиниция в § 1, т. 37 ДР ЗЕ,
съгласно която „отоплителни тела“ са тръбните отоплителни тела и щранг-
лири, глидерните отоплителни тела, плоските отоплителни тела и
конвекторите, които са конструктивни елементи, служещи за отдаване на
топлина в помещенията чрез радиационен и конвективен топлообмен от
постъпващия в тях топлоносител; Щранг-лирата не може да бъде демонтирана
в произволен апартамент (по вретикала), това отоплително тяло работи
непрекъснато през отоплителния сезон поради липса на спирателен вентил и
на него няма техническа възможност за монтиране на топлоразпределител,
поради което инсталираната мощност се определя по изчислителен път и се
прилага екстраполация по максимален специфичен разход на сградата.
Противно на поддържаното от въззивницата, в изравнителната сметка за
отоплителен сезон 2019/2020 г. също е начислена ТЕ за отопление от
отоплително тяло в банята с инсталирана мощност от 572 W, като за същото
това отоплително тяло с инсталирана мощност от 572 W (вече изрично
описано като щранг-лира) е начислена ТЕ за отоплителен сезон 2020/2021 г.
При извършена съвкупна преценка на приетите формуляри за отчет,
изравнителни сметки за процесните два отоплителни сезона и заключението
на СТЕ, което не е оспорено от ответницата, правилно районният съд е приел,
че ищецът е доказал реално доставеното в имота количество топлинна
енергия, като е уважил иска за главница за топлинна енергия до установения
от СТЕ размер от 633.24 лв.
Доводите в жалбата във връзка с акцесорния иск за лихви за забава върху
главницата за топлинна енергия също са неоснователни. Съгласно чл. 33, ал. 2
от действалите в процесния период Общи условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД на клиенти в град
София, в сила от 12.08.2016 г., клиентите са длъжни да заплащат стойността
на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна
енергия за отчетния период в 45-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят; Според чл. 33, ал. 4 от ОУ, продавачът начислява
обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията
по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2, т.е. ако не са
6
заплатени в 45-дневен срок след издаване на обща фактура за отчетния
период, определено на база изравнителните сметки. За разлика от предходните
общи условия от 2014 г., тези от 2016 г. не предвиждат публикуване на
фактурите на интернет страницата на продавача, за да изпадне клиентът в
забава за плащане. Ето защо правилно районният съд е приел, че искът за
лихви за забава върху главницата за топлинна енергия е основателен за
периода от изтичане на 45-дневния срок от издаване на обща фактура до
26.08.2022 г., като по реда на чл. 162 ГПК е определил размера му на 92.49 лв.
Доводите в жалбата са неоснователни, а крайните изводи на двете
инстанции съвпадат, поради което първоинстанционното решение следва да
бъде потвърдено в обжалваните части.
При този изход и изричната претенция, разноски за въззивното
производство се следват на въззиваемия, който е претендирал присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. По реда на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП
вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, съобразявайки
извършената от юрисконсулт на въззиваемия дейност в настоящата инстанция,
съдът определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 3342 от 26.02.2024 г., постановено по
гр.д. № 70917/2022 г. на Софийски районен съд, 182 състав в обжалваните
части, с които е признато за установено по предявените по реда на чл. 422, ал.
1 ГПК установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр.
чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Б. З. Т., ЕГН **********, дължи на
„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, сумата 633.24 лева –
главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за
периода м. 05.2019 г. - м. 04.2021 г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед да
изпълнение – 20.09.2022 г., до окончателното плащане, и сумата 92.49 лева -
мораторна лихва за забава за периода 15.10.2020 г. - 26.08.2022 г.
ОСЪЖДА Б. З. Т., ЕГН **********, гр. София, ж.к. „Славия“, бл. 40,
вх. А, ап. 16, да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК
7
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ №
23Б, на основание чл. 78 ГПК сумата 80 лв., представляваща юрисконсултско
възнаграждение за въззивното производство.
В необжалваните части решението по гр.д. № 70917/2022 г. на Софийски
районен съд, 182 състав е влязло в сила.
Настоящото въззивно решение е постановено при участието на
„ДАЛСИЯ“ ООД, ЕИК ********* (преди „Бруната“ ООД), като трето лице
помагач на страната на ищеца-въззиваем „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване,
съгласно чл. 280, ал. 3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8