Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 5 15.05.2020 година град
Пловдив
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
гражданско отделение, XVI граждански
състав, в публично заседание на пети май две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛЕКСАНДЪР ТОЧЕВСКИ
при участието на секретаря
Ангелина Димитрова,
като разгледа докладваното от
съдията административно дело № 1 по описа на съда за 2020 г. и, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 72 ал. 4 от Закона за министерството
на вътрешните работи (ЗМВР).
Образувано е по жалба на Ч.В.М., ЕГН: **********,***, чрез пълномощника
му адв. С.П., срещу Заповед за задържане на лица рег. № ***от 14.01.2020 г. на
полицейски орган при РУ- *** на ОД на МВР- Пловдив- *** ПИ Д.Р.Г., с която му е
наложена принудителна административна мярка „задържане за срок от 24 часа“.
В жалбата се твърди, че заповедта била немотивирана и
незаконосъобразна, издадена в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените
правила, както и при липса на фактически и правни основания за прилагането й. В
заповедта не се посочвало какво МПС било управлявано, а освен това не била
посочена и датата, на която се твърдяло, че лицето е управлявало МПС след
употреба на наркотични вещества. Само бланкетно бил цитиран състав на
престъпление, но това не представлявало изложение на фактически и правни
основания, като липсвали и мотиви за издаването на заповедта. На следващо
място, оспорва се, че лицето било управлявало МПС след употреба на наркотични
вещества, като били оспорени показанията на техническото средство. Трябвало да
се изчака резултатът от химическото изследване на кръвта за съдържанието на
наркотици преди да се разпореди задържането. Не му дали никакви обяснения при
задържането, не била обоснована и необходимостта от задържането. Моли за отмяна
на заповедта. Претендира разноски. В съдебно заседание страната не се явява, но
чрез пълномощника си поддържа жалбата. Представя и писмена защита.
Ответникът
чрез пълномощника си е подал отговор, с който оспорва жалбата. Твърди, че
същата отговаряла на формалните изисквания на закона, като към момента на
издаването й били налице данни за извършено от жалбоподателя престъпление по
чл. 343б ал. 3 от НК. В случая било достатъчно само да има предположение за
извършено престъпление, а не същото да бъде доказано, доколкото мярката не била
такава за процесуална принуда по реда на НПК. Заповедта съответствала на целта
на закона- да се предотврати и разкрие евентуално извършено престъпление от
лице, на което да се ограничат временно правата му за свободно предвижване.
Моли за отхвърляне на жалбата. Също претендира разноски. В съдебно заседание не
се явява, но чрез пълномощника си поддържа отговора.
Съдът, като
обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед
наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа страна
следното:
Със заповед за
задържане на лица рег. № ***от 14.01.2020 г., издадена от полицейски орган при
РУ- *** на ОД на МВР- Пловдив- *** ПИ, жалбоподателят е задържан за срок от 24
часа в помещение за временно задържане на РУ- ***.
В заповедта е
посочено, че лицето е заподозряно като извършител на престъпление по чл. 343б
ал. 3 от НК, тъй като в ****“ срещу дом № ***, управлява МПС след употреба на
наркотични вещества, установено чрез техн. средство “Drager drug cheсk 3000”, отчело положителна проба за
АМР.
Изготвен е
протокол за обиск на лице от 14.01.2020 г., съставен е и АУАН № 43/ 14.01.2020
г., като от лицето са иззети СУ на МПС, както и регистрационните табели на
автомобила. Изготвен е също и протокол за извършена проверка на наркотични
вещества. Представена е и извадка от журнал от ЦСМП- Пловдив, филиал ****, за
взета кръв от лицето за установяване на наркотични вещества.
По случая е
било образувано ДП № 9/ 2020 г. по описа на РУ- ***, по което лицето не е било
привлечено към наказателна отговорност и същият не е разпитван. Назначена е
химическа експертиза на взета проба от неговата кръв, която след изследване в
лабораторията на ВМА не е установила наличие на наркотични вещества.
При така
установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:
Жалбата е
процесуално допустима, като подадена в срок от лице, което има правен интерес
от оспорването. Разгледана по същество обаче, същата се явява неоснователна,
предвид следните съображения.
Обжалваният
административен акт е издаден от компетентен орган- полицейски орган по смисъла
на чл. 57 ал. 1 от ЗМВР. Компетентността на полицейския орган да издава
заповеди от вида на оспорената в настоящото производство произтича пряко от
разпоредбата на чл. 72 от ЗМВР, съгласно която полицейските органи могат да
задържат лице, като в точки от 1 до 7 на същата разпоредба изчерпателно са
посочени хипотезите, при които това е допустимо. При издаването на оспорения
акт не са допуснати нарушения на административно-производствените правила от
издателя, които да са от категорията на съществените, като не са допуснати и
нарушения на материалния закон. Заповедта за задържане на лице по чл. 72 ал. 1
т. 1 от ЗМВР по съществото си е заповед за прилагане на принудителна
административна мярка (ПАМ), като същата следва да има минимално съдържание,
предписано в чл. 74 ал. 2 от ЗМВР, което в случая е налице. По отношение на
тази заповед са неприложими изискванията на чл. 59 ал. 2 от АПК за съдържание
на административния акт, тъй като следва да се спазват изискванията на специалния
закон- чл. 74 ал. 2 от ЗМВР. Заповедта съдържа необходимите реквизити, посочени
в тази правна норма- посочени са името, длъжността и местоработата на
полицейския орган, издал заповедта, данни, индивидуализиращи задържаното лице,
датата и часът на задържането, ограничаването на правата на лицето по чл. 73 от ЗМВР, правото му на преводач, в случай че не владее български език, както и е
посочено, че заповедта за задържането може да се обжалва пред съда. В заповедта
е вписано и правното основание за постановяването й, както и фактическите
обстоятелства, предпоставили издаването й- ДП № 9/ 2020 г. на РУ ****-
управление на МПС след употреба на наркотични вещества.
Неоснователни
са възраженията на жалбоподателя за липса на данни за управляваното МПС. Чл. 74 от ЗМВР не поставя като изискване пълната индивидуализация на управлявания автомобил
чрез посочване на марка на същия, регистрационен номер и на точното място, на което е извършена
проверката, които факти даже се съдържат в съставения по случая АУАН. В заповедта са посочени достатъчно данни според изискванията на чл. 74 ал. 2
от ЗМВР, даващи
възможност на задържаното лице да разбере въз основа на какво е задържано, както и да упражни правото си на защита
срещу заповедта.
Оспорената
заповед е издадена в съответствие с материалния закон. Съгласно разпоредбата на
чл. 72 ал. 1 т. 1 от ЗМВР, полицейските органи могат да задържат лице, за което
има данни, че е извършило престъпление. За реализиране на това основание е
необходимо и достатъчно условие само наличието на данни за извършено
престъпление, от които може да се направи предположение за възможна
съпричастност на задържаното лице към конкретното противоправно деяние. Не е
необходимо тези данни да са пълни или да уличават по категоричен начин лицето в
извършеното престъпление, достатъчно е да сочат на обстоятелства, обосноваващи
подозрение срещу лицето. Приложението на чл. 72 ал. 1 т. 1 от ЗМВР е в рамките
на оперативната самостоятелност на полицейския орган, с оглед преценка за
наличието на връзка между задържаното лице и извършеното престъпление. Целта на
закона при постановяване на ПАМ по ЗМВР „задържане за срок от 24 часа“ е да се
попречи на задържаното лице да се укрие и да се осигури възможността спрямо
него да бъде проведено предварително разследване. Ето защо мярката е предвидена
с цел улесняване на безпрепятственото изпълнение на правомощията на
полицейските органи по разкриване на престъпление, а не с оглед наличието на
вече доказано такова.
От събраните
по делото доказателства е видно, че полицейският орган е разполагал с данни за
предполагаемо участие на лицето в конкретно престъпление- управление на МПС
след употреба на наркотични средства. Това деяние е предвидено като
престъпление в чл. 343б ал. 3 от НК, а именно- „който управлява МПС след употреба
на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от свобода от
една до три години и с глоба от 500 лева до 1 500 лева.“ На място е бил
извършен тест за наркотици, който е отчел положителна проба, изготвен е
протокол в тази връзка, като по случая е съставен и АУАН, отразяващ
фактическата обстановка. Оттук следва, че към момента на издаване на оспорената
заповед са били налице данни за извършено престъпление и за възможно участие на
жалбоподателя в него. Без значение е обстоятелството, че в последствие
химическата експертиза на кръвта на лицето не е установила наличие на
наркотични вещества. Както
вече беше посочено, достатъчно е към момента на издаване на заповедта да
съществува само предположение за извършено от лицето престъпление, без да има
категорични доказателства за това, защото задържането тук не е мярка за
процесуална принуда, налагана по реда на НПК. Данни за престъпление са били
налице- положителен тест за наркотици и управление на МПС, за което има
съответен състав на престъпно деяние по НК и това е напълно достатъчно като
информация, за да бъде задържано лицето.
Правомощието
на органа да наложи мярката по чл. 72 ал. 1 т. 1 от ЗМВР е упражнено
законосъобразно- при реализиране на визираните в закона предпоставки и в
съответствие с неговата цел, а именно- да се разкрие престъплението и да се
попречи на заподозрения да се укрие и/ или да осуети наказателното преследване,
като временно се ограничи правото му на свободно предвижване.
Според
принципа на законността, административни актове се издават за целите, на
основанията и по реда, установени от закона- чл. 4 ал. 2 от АПК, а съгласно
принципа на съразмерността- чл. 6 ал. 2 от АПК, административният акт и
неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен
от най-необходимото за целта, за която актът се издава. В случая оспорената мярка се явява приложена по отношение на
жалбоподателя при спазване на принципа за съразмерност. Съобразно конкретните факти, обусловили задържането- установено
лице чрез тест дрегер с положителна проба за наличие на наркотични вещества,
което управлява МСП, същото не се явява самоцел, а е съобразно с целта на
ограничението и се явява пропорционално на засягането правото на свобода и
сигурност в съответствие с чл. 6 ал. 1 от АПК.
Предвид
изложеното, настоящият състав намира, че заповедта е материално
законосъобразна, при издаването й не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, същата съответства на целта на закона,
поради което следва да бъде потвърдена.
С оглед изхода
на делото и на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК и чл. 143 ал. 3 от АПК,
жалбоподателят дължи на ответника направените разноски в процеса. Такива се
претендират единствено за юрисконсултско възнаграждение, доколкото ответникът в качеството си на
административен орган е представляван от свой пълномощник в процеса. По отношение на
това възнаграждение, съдът намира, че същото следва да бъде определено в
минималния размер от 100 лева, съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащане на
правната помощ, вр. чл. 78 ал. 8 от ГПК и чл. 143 ал. 4 от АПК, с оглед
фактическата и правна сложност на делото. Разноските на жалбоподателя си
остават за негова сметка.
Поради
изложеното, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на Ч.В.М., ЕГН: **********,***, чрез пълномощника му адв. С.П., срещу
Заповед за задържане на лица рег. № ***от 14.01.2020 г. на полицейски орган при
РУ- *** на ОД на МВР- Пловдив- *** ПИ Д.Р.Г., с която му е наложена
принудителна административна мярка „задържане за срок от 24 часа“.
ОСЪЖДА Ч.В.М., ЕГН: **********,***, да заплати на Д.Р.Г.- *** ПИ към
РУ- **** на ОД на МВР- Пловдив, сумата от 100 (сто) лева-
юрисконсултско възнаграждение за осъществено по делото процесуално
представителство.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд- Пловдив в 14-
дневен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ
:/п/
Вярно с оригинала.
АД