Решение по дело №578/2003 на Софийски градски съд

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

град С., 17.08.2012г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

СОФИЙСКИ  ГРАДСКИ  СЪД, Гражданско отделение, I-17 състав в публично съдебно заседание на осемнадесети май две хиляди и  дванадесета година, в състав:

 

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ТЕОДОРА НЕЙЧЕВА

 

при секретаря Ц.П. като разгледа докладваното от съдия Теодора Нейчева гр.д.№ 578/2003г., по описа на СГС, за да постанови решение, взе предвид следното:

 

          Производството е по реда на § 2, ал.1 от ПЗР на ГПК.

Предявени са  обективно съединени искови претенции с правно основание чл.59, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Ищците А.И.В. и М.И.В., наследници по закон на първоначалния ищец по делото И. А.В., починал на на 04.10.2006г., конституирани на мястото на последния, като ищци по делото, твърдят в исковата молба, че са собственици на апартамент, находящ се на IV етаж на жилищна сграда, находяща се в гр. С., ул. „С." № **, състоящ се от шест стаи, хол, клозет, изолационно антре, със застроена площ от 148, 35 кв.м., при съседи: В.С., ул. „С.", двор, стълбище, от горе - архитект И.В. Ц. и С.П.Г., а отдолу бившо АД„Е.", заедно със зимнично помещение с площ от 9 кв.м., при съседи: бивш Горски кооперативен съюз, бившо АД„Е.", калкан и коридор, заедно с таванско помещение с площ от 14 кв.м. , при съеди: бивш Горски кооперативен съюз, арх. И.В. Ц.,*** и коридор, заедно с припадащите се 6/100 ид. части от общите части на сградата и толкова идеални части от дворното място, върху което е построена сградата, цялото с площ от 441, 50 кв.м., съставляващо парцел XI-11 в кв. 396 по плана на гр. С. м. „Ц.", при съседи на дворното място: ул. „С.", парцел Х-10, парцел VIII-8, парцел IX-9 и ул. „Ц.К.". Твърдят, че ответника М.А.В. - син и наследник по закон на ответника, спрямо когото производството по настоящото дело е прекратено - А. М. В., починал на 04.09.2008г., насилствено е завзел техния имот, описан по – горе, като е разбил входната врата на апартамента, изгонил е наемателите, намиращи се там и се е самонастанил в процесния имот през 1994г. Ищците считат, че ответника им дължи обезщетение за ползване на имота за периода от 10.05.1998г. до 10.05.2003г. и мораторна лихва за посочения период. Предявяват искане съдът да постанови решение, с което да осъди ответника М.А.В. да им заплати обезщетение за ползване на посочения по – горе, апартамент за периода от 10.05.1998г. до 10.05.2003г. в размер на 37 861.89лв./тридесет и седем хиляди осемстотин шейсет и един лева и осемдесет и девет стотинки/, съставляващи 62.406/100 процента,/ т.е. в акции  - 9985броя акции/ от сумата от 60 669лева/шейсет хиляди шестотин шейсет и девет лева/, заедно със законната лихва от завеждане на делото  - 10.05.2003г. до окончателното й изплащане, както и да им заплати мораторна лихва върху главницата от 37 861.89лв./тридесет и седем хиляди осемстотин шейсет и един лева и осемдесет и девет стотинки/, съставляващи 62.406/100 процента,/ т.е. в акции  - 9985броя акции/ от сумата от 60 669лева/шейсет хиляди шестотин шейсет и девет лева/, за периода от 10.05.1998г. до 10.05.2003г., в размер на 1000лв./хиляда лева/, КАКТО и да им бъдат присъдени направените от тях разноски по делото. Подробни съображения за твърденията и исканията на ищците са изложени в писмени бележки  и в хода на пледоарията на адвокат Т.  - техен пълномощник по делото.

Ответникът М.А.В. - син и наследник по закон на ответника, спрямо когото производството по настоящото дело е прекратено - А. М. В., починал на 04.09.2008г., чрез защитата си, оспорва предявените искове както по основание, така и по размер, като подробни съображения в тази насока са изложени в писмените бележки на адвокат Н. и адвокат Т. – негови пълномощници по делото. Предявява се искане, съдът да постанови решение, с което да отхвърли като неоснователни и недоказани предявените срещу него, в условията на обективно съединяване искови претенции, с правно основание чл.59, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните приема за установена следната правна и фактическа обстановка:

Първоначално производството е образувано по искова молба от И. А.В., който е починал в хода на производството. Видно от представеното по делото удостоверение за наследници/лист 174 от делото/  №  044980/09.10.2006г. на Община Т., А.И.В. и М.И.В. са наследници по закон на първоначалния ищец по делото И. А.В., починал, видно от същото удостоверение на 04.10.2006г.

С протоколно определение на съда, постановено в о.с.з. на 17.10.2006г. А.И.В. и М.И.В. са конституирани като ищци по делото, на мястото на починалия първоначален ищец И. А.В., като спрямо последния производството по делото е било прекратено.

Не се спори между страните, че ответника спрямо когото производството продължава по настоящото дело, М.А.В. е син и наследник по закон на ответника, спрямо когото производството по настоящото дело е прекратено - А. М. В., който  е починал на 04.09.2008г. Първоначално исковата молба е заведена против ДВАМА ответници  - А. М. В.  и М.А.В.. Видно от молба на ищците/лист 207 от д./е направено волеизявление за оттегляне на исковата молба против ответника А. М. В., поради което съдът с определение, постановено в з.з. на 25.03.2008г. е прекратил производството по делото по отношение на този ответник.

От приетото по делото извлечение от Търговски държавен регистър, том 82/1941-1942 г. е видно, че под № 7/42 е вписано акционерно дружество с фирма „В. и Сие." АД. Дружеството е вписано съгласно определение № 33/ 14.01.1942 г. на Софийски областен съд, фирмено отделение. Основният капитал на дружеството е 1 000 000 лв., разпределен на 200 акции на приносител от по 5000 лв. номинална стойност на всяка от тях. Решението на съда за вписване на така създаденото дружество е обнародвано в „Държавен вестник" - бр. 9 от 15.01.1942 г.

С определение на съда от 01.05.1942 г. по партидата на дружеството в Търговския регистър е вписано решение на общото събрание за избор на И. А.В. за член на управителния съвет на „В. и Сие" АД на мястото на Неда Ив. Влайкова.

С определение от 27.06.1946г. съдът е допуснал вписването в Търговския регистър на решение на Общото събрание на „В. и Сие" АД за назначаване на управителен съвет в състав Х.В., М. Р.и М.В..

Видно от нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 139, том XIX, per. № 3739, дело № 3463/1945 г. на Д. С.-1 нотариус при Софийски областен съд, на 31.12.1945г. Г. И. С., В. И.С., В. И. Ц., Н. Ц. Д. продават на „В. и С." АД следният собствен недвижим имот, представляващ 6/100 ид.ч. от собственото си дворно място, цялото от 470, 20 кв.м. според крепостни актове, а според скицата на Столична голяма община 441, 50 кв.м., находящо се в гр. С., бул. К. К. № 14, при съседи: ул. К., ул. Ц.К., С. Л. и братя А. за 715. 230 лв., върху което място купувачът със свои средства в общата сграда на общото дворно място е построил един апартамент от шест стаи, хол, клозет, с изолационно антре на 148, 35 кв.м. на IV етаж от общата сграда, при съседи: В.С., ул. К., двор, стълбище, от горе Архитект И.В. Ц. и С. Г., а отдолу „Е.", зимнично помещение на 9 кв.м., при съседи: Горски кооперативен съюз, „Е.", калкан и коридор; таванско помещение върху 14 кв.м. , при съседи: Горски кооперативен съюз, арх. Ив. В. Ц.,*** и коридор, заедно с принадлежащите се за този апартамент 6/100 ид. части от общите части на сградата, съгласно част втора от Закона за етажната собственост за 1 034 770 лв.

Със Заповед № РД-57-172/ 20.01.1993 г. на кмета на С. е наредено да се отпише от актовите книги за държавни и общински недвижими имоти в ТОА „С." Акт № 1445/ 10.10.1949 г., съставен на основание Закона за национализация на частните индустриални и минни предприятия за одържавяване на недвижим имот, и да се предаде на наследниците на акционерите на „В. и сие" АД владението на следния недвижим имот: апартамент, находящ се на бул. „А. С." № 14, със застроена площ 148, 35 кв.м., заедно с 6/100 ид.ч. от общите части на сградата и мястото.

С нотариален акт за собственост на недвижим имот, възстановен по реда на ЗВСВОНИ № 23, том I, per. № 5820, дело № 166/2000 г. на Антони Гетов - нотариус в район гр. С., съставен на 08.11.2000 г. въз основа на обстоятелствена проверка И. А.В. от гр. Т. е признат за собственик по правоприемство на следния недвижим имот, възстановен по реда на ЗВСВНОИ, а именно апартамент на IV етаж на жилищна сграда, находяща се в гр. С., ул. „С." № **, състоящ се от шест стаи, хол, клозет, изолационно антре, със застроена площ от 148, 35 кв.м., при съседи: В.С., ул. „С.", двор, стълбище, от горе - архитект И.В. Ц. и С.П.Г., а отдолу бившо АД„Е.", заедно със зимнично помещение с площ от 9 кв.м., при съседи: бивш Горски кооперативен съюз, бившо АД„Е.", калкан и коридор, заедно с таванско помещение с площ от 14 кв.м. , при съеди: бивш Горски кооперативен съюз, арх. И.В. Ц.,*** и коридор, заедно с припадащите се 6/100 ид. части от общите части на сградата и толкова идеални части от дворното място, върху което е построена сградата, цялото с площ от 441, 50 кв.м., съставляващо парцел XI-11 в кв. 396 по плана на гр. С. м. „Ц.", при съседи на дворното място: ул. „С.", парцел Х-10, парцел VIII-8, парцел IX-9 и ул. „Ц.К.".

С нотариален акт за собственост на недвижим имот, възстановен по реда на ЗВСВОНИ № 139, том I, per. № 4419, дело № 133/2006 г. на Е. К. - нотариус с район на действие град С., съставен на 01.06.2006 г. въз основа на обстоятелствена проверка А. М. В. и Р. М.а В. са признати за собственици по правоприемство на възстановен по реда на ЗВСВНОИ недвижим имот, който е същият като описания в горепосочения нотариален акт № 23/ 2000г.

По делото е назначена съдебно – техническа експертиза, чието заключение е прието от съда в о.с.з. на 07.02.2012г. Видно от това заключение средната пазарна наемна цена за периода от 10.05.1998г. – 10.05.2003г. на  апартамент на IV етаж на жилищна сграда, находяща се в гр. С., ул. „С." № **, състоящ се от шест стаи, хол, клозет, изолационно антре, със застроена площ от 148, 35 кв.м., при съседи: В.С., ул. „С.", двор, стълбище, от горе - архитект И.В. Ц. и С.П.Г., а отдолу бившо АД„Е.", заедно със зимнично помещение с площ от 9 кв.м., при съседи: бивш Горски кооперативен съюз, бившо АД„Е.", калкан и коридор, заедно с таванско помещение с площ от 14 кв.м. , при съеди: бивш Горски кооперативен съюз, арх. И.В. Ц.,*** и коридор, заедно с припадащите се 6/100 ид. части от общите части на сградата и толкова идеални части от дворното място, върху което е построена сградата, цялото с площ от 441, 50 кв.м., съставляващо парцел XI-11 в кв. 396 по плана на гр. С. м. „Ц.", при съседи на дворното място: ул. „С.", парцел Х-10, парцел VIII-8, парцел IX-9 и ул. „Ц.К.", за който недвижим имот ищците претендират от ответника, последният  да им заплати   обезщетение за ползване на техния имот. Съдът кредитира с доверие това заключение, тъй като същото е безпристрастно, мотивирано, обосновано и липсват данни за заинтересованост на вещото лице от изхода на спора.

          С протоколно определение от 04.10.2011г. е допуснато на основание чл.116, ал.1 от ГПК/отм./ изменение на петитума на заявения с исковата молба  иск, с правно основание чл.59, ал.1 от ЗЗД, чрез увеличение със сумата 6 669лв., като същият да се счита предявен в общ размер от 60 669лева. 

С протоколно определение от 03.06.2008г. е спряно производството по настоящото дело до приключване  с влязъл в сила  съдебен акт на производството  по гр.д. № 830/2006г. по описа на СГС, II – а въззивен състав, по което е заведена искова молба с правно основание чл.108 от ЗС между същите страни, за същия, описан по – горе недвижим имот и за който имот, ищците по настоящото дело претендират да им бъде заплатено от ответника, обезщетение за ползване на този имот.

С определение, постановено в з.з. на 04.08.2011г., производството по настоящото дело е било възобновено и делото е насрочено за разглеждане в о.с.з.

Видно от решение № 408 /16.05.2003г. на ВКС се установява, че е оставено в сила решение на СГС от 15.06.2001г. по гр.д. № 3765/1999г.. По това дело, видно от решението на ВКС се установява, че К.Ц.В. и М.А.В. са осъдени в ппоизводство по чл.76 от ЗС да предадат на „Ф.С.” ЕООД град С. държането на апартамент, находящ се в град С., ул.С. № 14.

Видно от представеното по делото решение от 05.07.2005г. на СРС, I-ва гражданска колегия, 45състав, постановено по гр.д. № 11461/2005г., се установява, че предявеният от ищеца И. А.В. иск по чл.108 от ЗС, по който претендира, че е собственик на недвижим имот – апартамент, находящ се на IV етаж на жилищна сграда, находяща се в гр. С., ул. „С." № **, състоящ се от шест стаи, хол, клозет, изолационно антре, със застроена площ от 148, 35 кв.м., при съседи: В.С., ул. „С.", двор, стълбище, от горе - архитект И.В. Ц. и С.П.Г., а отдолу бившо АД„Е.", заедно със зимнично помещение с площ от 9 кв.м., при съседи: бивш Горски кооперативен съюз, бившо АД„Е.", калкан и коридор, заедно с таванско помещение с площ от 14 кв.м. , при съеди: бивш Горски кооперативен съюз, арх. И.В. Ц.,*** и коридор, заедно с припадащите се 6/100 ид. части от общите части на сградата и толкова идеални части от дворното място, върху което е построена сградата, цялото с площ от 441, 50 кв.м., съставляващо парцел XI-11 в кв. 396 по плана на гр. С. м. „Ц.", при съседи на дворното място: ул. „С.", парцел Х-10, парцел VIII-8, парцел IX-9 и ул. „Ц.К.", за който недвижим имот, ищците по настоящото дело претендират от ответника, М.А.В.,  последният  да им заплати   обезщетение за ползване на имота, Е ОТХВЪРЛЕН  като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

Видно от решение от 20.07.2010г. на СГС, II – а въззивен състав, постановено по по гр.д. № 830/2006г. по описа на същия съд, ВЛЯЗЛО в ЗАКОННА СИЛА на 12.07.2011г./лист 234 – 240 от д./, се установява, че Е  ОСТАВЕНО в СИЛА  решение от 05.07.2005г. на СРС, I-ва гражданска колегия, 45състав, постановено по гр.д. № 11461/2005г., с което е отхвърлен предявения от И. А.В., заместен в процеса по реда на чл.120 от ГПК/отм./ от неговите наследници А.И.В. и М.И.В., СРЕЩУ М.А.В.  иск с правно основание чл.108 от ЗС.

За да бъде уважен предявеният иск с правно основание чл.59, ал.1 от ЗЗД, следва да бъде установено, че ищците са собственици на процесния имот, респ. на идеални части от него, че ответникът е ползвал имота през претендирания период от време, и че това ползване е без правно основание.

Ищците не ангажират  доказателства, че са собственици на процесния имот или на идеални части от него, респективно какъв е размерът на тези идеални части. По делото са представени констативни нотариални актове за собственост от двете страни, като всяха една от тях оспори документа за собственост на другата. Констативните нотариални актове не пораждат права, а само установяват наличието на такива към момента на издаване на акта. При това положение, при условията на пълно и главно доказване е необходимо, да бъде установено, че ищците са собственици на процесния имот или на идеални части от него.

Ищците претендират, че собствеността им произтича от възстановяването й по реституция, поради което следва да докажат наличието на всички предпоставки за това съобразно изискванията на ЗВСОНИ, както и по несъмнен начин да установят, че наследодателят им е бил акционер в капитала на дружеството „В. и сие" АД и то към - 27.12.1947г. , когато влиза в сила ЗНЧИМП, респ. към датата на вписване на прекратяването на дружеството в дружествения търговски регистър. Следва да бъде установено обстоятелството - дали наследодателят на ищците, от когото черпят правата си, е бил единствен собственик на капитала, ако ли не, да установят процента му на участие в капитала на дружеството, за да се определи и частта му от правото на собственост .

Видно от приетия като доказателство и неоспорен от страните регистър АД "В. и сие" е вписано на 14.01.1942г. под № 7 в търговски дружествен регистър СОС фирмено отделение том 82/194. Съгласно разпоредбата на чл.189 от ТЗ/отм./ действал по това време, делата на акционерното дружество се управляват от управителен съвет, който се състои от три или повече лица и трябва да се избере измежду акционерите с или без заплата.

С определение на съда от 12.02.1942 г. М.А.В. е избран и за прокурист на фирмата. А с определение на съда от 27.06.1946 г. под № 2465 е избран за член на управителния съвет М.А.В., който е избран и за прокурист на фирмата.

Като взе предвид изложените по-горе съображения, съдът намира, че М.А.В. е бил акционер в АД"В. и сие", като  не са налице данни, същият да е напускал дружеството по каквато и да било причина и  е останал акционер до края, като видно от представеното по делото удостоверение за наследници на А.И.В., починал на 10.11.1963г./лист 355-356 от делото/ № 000004/20.04.2012г. на Община Т., се установява, че М.А.В., с ЕГН ********** е починал на 12.09.1983г.

Безспорно установено е обстоятелството, че процесният имот е придобит с нот.акт 139 том XIX от 31.12.1945г. и е станал собственост на „В. и сие" АД. Като взе предвид предходното, съдът счита, че при това положение, дори и това дружество да се е сляло с още две, то имотът остава собственост на вече слятото дружество с наименование „В. и сие", член на управителния съвет, на което е пак М.А.В. и той се явява, и акционер на същото.  

С оглед изложеното, съдът счита, че с възстановяване собствеността върху имота по ЗВСОНИ, тя се възстановява на наследниците на акционерите на национализираното дружество „В. и сие" АД, респ. на наследниците на  М.А.В..       

От събраните по делото доказателства не се установи базспорно, че И. А.В. е бил единствен през 1947г. по време на национализацията  собственик и приобретател на всички акции. Не се установи обстоятелството, че И. А.В. - наследодател на ищците да е бил единствен притежател на акциите на АД"В. и сие".

Първоначално ищците твърдят, че са единствени собственици на процесния недвижим имот, поради което са претендирали за обезщетение за ползването му. Едва в пледоарията си адв.Т. - пълномощник на ищците развива съображения, за това, че ищците не са единствени собственици на процесния имот, а следва да бъде съобразен Контролният рапорт от 31.12.1945г. за определяне на дяловете им в съсобствеността.

С оглед разпоредбите на Търговският закон действал към момента на национализацията на процесния недвижим имот, акциите са били два вида - поименни и на предявител - чл.172 от ТЗ/отм./ Поименните акции се записват в дружествената акционерна книга с обозначаване името и местожителството на притежателя - чл.180 от ТЗ/отм./. Прехвърлянето им става с банково джиро, но ако уставът не съдържа противното, притежателят се признава от дружеството за такъв, само когато той е представил акцията и прехвърлянето се запише в дружествената акционерна книга. При акциите на предявител, прехвърлянето става чрез тяхното предаване - чл.179 от ТЗ/отм./

Съгласно действащата по това време нормативна уредба, членствено правоотношение между акционера и дружеството се доказва или с представяне на самите притежавани от акционера акции, когато са на предявител, или с представяне на книгата на акционерите на дружеството, съдържаща вписванията към касаещия настоящия случай  момент, ако акциите са били поименни.

По делото не са представени нито акциите, нито книгата на акционерите на дружеството, предвид което, съдът счита, че не бе доказано наследодателят на ищците да е имал качеството на акционер на „В. и сие"АД, към момента на прекратяване на дружеството.

Ето защо и като взе предвид гореизложеното, съдът намира, че  не е налице първата предпоставка да бъде уважен искът по чл.59, ал.1 от ЗЗД, а именно ищците, респективно наследодателите им, да са собственици на имота или на идеални части от него.

Съдът счита, че представеният по делото Контролен рапорт, не е годно доказателство, за да може да се установи собствеността на акциите в дружеството "В. и Сие", което се домогват да докажат ищците. Контролният рапорт не представлява единен документ поради следното: не е номериран, не е ясно коя страница от кой документ е, и дали това са всичките страници ако се приеме, че така представените страници са от един документ;  не е подписан и не е ясно, от кого и за какви нужди е създаден и не носи заверка на органа, който го е издал за това, че е верен с оригинала, доколкото го има, и че това е целият документ. Контролният рапорт е неотносим към спора. В частта „НЕДВИЖИМИ ИМОТИ" не е изброен процесния по делото имот - апартамент, а са посочени само фабрични сгради, построени в гр.С. на бул.С.№ ***, което от своя страна е доказателство, че контролният лист не отразява в цялост състоянието на акционерното дружество.

          Видно от представеното по делото Решение по гр.д.№ 830/2006 г. на СГС II-а отделение, влязло в законна сила на 12.07.2011г., по което е потвърдено решението на СРС 45 състав, по гр.д.№ 11461/2005г. е отхвърлен иск с правно основание чл.108 от ЗС, с предмет процесният имот между същите страни.  За да бъде уважен ревандикационния иск по чл.108 от ЗС, следва на първо място да бъде установено, че ищците са собственици на претендирания имот, че ответникът се намира в имота и това е без основание, а в посоченото по – горе влязло в законна сила решение изрично е посочено, че не е установено наследодателят на ищците И. А.В., да е бил собственик на процесния имот, т.е. със сила на пресъдено нещо спрямо М.А.В. е установено, че ищеца не е собственик на процесния имот.

          С оглед изложените по-горе съображения, съдът намира, че по делото не бе установено по несъмнен  и категоричен начин И. А.В. - наследодател на ищците да е бил акционер в дружеството, както и ако е бил такъв, да е единствен, както и евентуално, какъв е размерът на дела му от процесния апартамент, поради което счита, че не е налице първата предпоставка за уважаване на предявения иск, поради което не е необходимо да бъдат обсъждани останалите предпоставки, които следва да са кумулативно дадени.

          Ето защо и с оглед изложените по-горе съображения, съдът намира за неоснователни доводите на защитата на ищците, че по делото са налице безспорни доказателства от които се установявало, че ищците са собственици на описания по-горе недвижим имот, за които претендират от ответника заплащане на дължимото им обезщетение, респективно развития довод едва в пледоарията и писмените бележки, че ищците притежавали 8285бр.акции, повече от половината, наследени от баща си И. В. и 1700бр. акции от дядо си А.В., което в процент е 62.406/100 процента и поради което им се следвало обезщетение за ползване на имота, в размер на 37 861.89лв./тридесет и седем хиляди осемстотин шейсет и един лева и осемдесет и девет стотинки/, съставляващи 62.406/100 процента,/ т.е. в акции  - 9985броя акции/ от сумата от 60 669лева/шейсет хиляди шестотин шейсет и девет лева/, заедно със законната лихва от завеждане на делото  - 10.05.2003г. до окончателното й изплащане.

Ето защо и като взе предвид горното съдът намира, че предявеният с правно основание чл.59, ал.1 от ЗЗД иск, се явява неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен изцяло, ЗАЕДНО  с  искането за присъждане на разноски по делото.

След като съдът приема, че главният иск по чл.59, ал.1 от ЗЗД е неоснователен и недоказан, то следва да се приеме и, че предявеният в условията на обективно съединявяне иск по чл.86, ал.1 от ЗЗД, се явява неоснователен и като такъв, същият следва да бъде отхвърлен.

Мотивиран така, съдът

 

Р Е Ш И:

 

 

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявеният иск на А.И.В., с ЕГН ********** ***  и М.И.В., с ЕГН ********** ***, и двамата чрез пълномощника им по делото - адвокат П.Д.Т. ***, ПРОТИВ М.А.В., с ЕГН ********** ***, чрез пълномощниците си по делото  - адвокат Р.Н. от САК  и А.Т. *** С. ***, ет.*, ап.**, иск с правно основание чл.59, ал.1 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за ползване на АПАРТАМЕНТ, находящ се в град С., в сградата на ул.С. № 14/ четиринадесет /,  на IV / четвъртия / етаж на жилищната сграда, състоящ се от шест стаи, хол, клозет, изолационно антре, със застроена площ от 148.35 / сто четиридесет и осем цяло и тридесет и пет стотни / кв.м.,  при съседи : В.С., улица С., двор, стълбище, отгоре - архитект И.В. Ц. и С.П.Г., отдолу - бившо АД" Е.", заедно със ЗИМНИЧНО ПОМЕЩЕНИЕ с площ от 9 / девет / кв.м., при съседи : бивш Горски Кооперативен Съюз, бившо АД"Е.", калкан и коридор, заедно с ТАВАНСКО ПОМЕЩЕНИЕ с площ от 14 /четиринадесет / кв.м.,  при съседи : бивш Горски Кооперативен Съюз, архитект И.В. Ц.,*** и коридор, заедно с припадащите се 6/100 / шест върху сто / идеални части от общите части на сградата и толкова идеални части от дворното място, върху което е построена сградата, цялото с площ от 441.50 / четиристотин четиридесет и едно цяло и петдесет стотни / кв.м. и съставляващо парцел XI - 11 / единадесети отреден за имот планоснимачен номер единадесет / в квартал 396 / триста деветдесет и шест / по плана на гр. С., местността Центъра, при съседи на дворното място : улица С., парцел X - 10, парцел VIII - 8, парцел IX - 9 и улица Ц.К., за ПЕРИОДА от 10.05.1998г. до 10.05.2003г. в размер на 37 861.89лв./тридесет и седем хиляди осемстотин шейсет и един лева и осемдесет и девет стотинки/, съставляващи 62.406/100 процента,/ т.е. в акции  - 9985броя акции/ от сумата от 60 669лева/шейсет хиляди шестотин шейсет и девет лева/, заедно със законната лихва от завеждане на делото  - 10.05.2003г. до окончателното й изплащане, КАКТО и  искането за присъждане на разноски по делото.

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявеният иск на А.И.В., с ЕГН ********** ***  и М.И.В., с ЕГН ********** ***, и двамата чрез пълномощника им по делото - адвокат П. Д.Т. ***, ПРОТИВ М.А.В., с ЕГН ********** ***, чрез пълномощниците си по делото  - адвокат Р.Н. от САК  и А.Т. *** С.***, ет.*, ап.**, иск с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на мораторна лихва върху главницата от 37 861.89лв./тридесет и седем хиляди осемстотин шейсет и един лева и осемдесет и девет стотинки/, съставляващи 62.406/100 процента,/ т.е. в акции  - 9985броя акции/ от сумата от 60 669лева/шейсет хиляди шестотин шейсет и девет лева/, за периода от 10.05.1998г. до 10.05.2003г., в РАЗМЕР на 1000лв./хиляда лева/.

Решението може да се обжалва пред Апелативен съд – С. в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му.

 

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ...............................

                                                                           /Теодора Нейчева/