№ 6874
гр. София, 12.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Стела Кацарова
Членове:Йоана М. Генжова
Мария В. А.
при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски
като разгледа докладваното от Йоана М. Генжова Въззивно гражданско дело
№ 20231100511976 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение №20095780/30.06.2023г., постановено по гр.д. №23858/2021г. по
описа на СРС, 29 състав, е обявен на основание чл.135, ал.1 от ЗЗД по иска на Р. В.
Г. против А. Д. Т. и И. М. М. за относително недействителен спрямо Р. В. Г. договор
за цесия от 25.02.2021г., сключен между А. Д. Т. като цедент и И. М. М. като
цесионер за прехвърляне на вземане по изп. дело №124/2021г. по описа на ЧСИ
Г.Д., рег. №781 при КЧСИ, район на действие СГС и адрес на кантората гр. София,
ул. ****. Осъдени са на основание чл.78, ал.1 от ГПК А. Д. Т. и И. М. М. да
заплатят на Р. В. Г. сумата от 1000 лева за съдебни и деловодни разноски.
Подадена е въззивна жалба срещу решението от ответниците И. М. М. и А.
Д. Т., чрез адв. Е. В., като се излагат оплаквания, че същото е неправилно и
необосновано, протИ.речащо на доказателствата, постановено при нарушение на
материалния закон, съдопроизводствените правила, както и на формалната логика.
Въззивниците поддържат, че не са налице в случая предпоставките по чл.135 от
ЗЗД. сделката не била безвъзмездна, цесионерът и цедентът не били роднини,
длъжникът бил уведомен за цесията от ЧСИ Г.Д.. Нямало данни по делото
цесионерът да е знаел за задължение на цедента към ищеца към датата на
1
сключване на цесията. Цедентът знаел за задължението си към ищеца, но това било
факт без правно значение, предвид възмездността на сделката. Възможността за
прихващане била правно ирелевантен факт по чл.135 от ЗЗД.
Първоинстанционният съд уважил иска с мотиви единствено, че цесионерът е
могъл при проявена допълнителна грижа да научи за задължението на цедента към
ищеца при сключване на цесията, като се запознае предварително с
изпълнителното дело. Подобно съждение било неправилно и протИ.речало на
закона и съдебната практика. Полагане на допълнителна дължима грижа като
предпоставка за добросъвестност не била предвидена в чл.135 от ЗЗД. Цесионерът
нямало как да се запознае с изпълнителното дело, тъй като не бил страна по
същото. Поради това поддържат, че цесионерът е бил добросъвестен към датата на
цесията, поради което не били налице предпоставките за уважаване на иска.
Поради изложеното молят обжалваното решение да бъде отменено и да бъде
постановено друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен.
Подаден е писмен отговор от насрещната страна Р. В. Г., чрез адв. В. В., с
който жалбата се оспорва и се прави искане за потвърждаване на обжалваното
решение. Въззиваемата страна поддържа, че договорът за цесия представлява
увреждащо кредитора действие по смисъла на чл.135 от ЗЗД, тъй като се
осуетявала възможността на ищеца да извърши прихващане на насрещни
вземания. Правилен бил изводът на първоинстанционния съд за
недобросъвестност на цесионера, тъй като прехвърленото вземане било
индивидуализирано с препращане към образуваното изп. дело №124/2021г. на
ЧСИ Г.Д. с район на действие СГС. Преди сключване на договора за цесия ищецът
заявил по изпълнителното дело искане за прихващане на насрещни вземания.
Вторият ответник бил недобросъвестен, защото можел да се запознае с решението,
въз основа на което бил издаден изпълнителният лист.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства и
становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира
следното от фактическа и правна страна:
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с
изключение на случаите, когато следва да приложи императивна
2
материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от
страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Постановеното решение е валидно и допустимо, но същото е неправилно по
следните съображения:
Първоинстанционният съд е сезиран с предявен иск с правно основание
чл.135 от ЗЗД за обявяване за относително недействителен спрямо ищеца на
сключен между ответниците договор за цесия. Отменителният иск по чл. 135 от
ЗЗД е конститутивен и чрез него се упражнява потестативно право на кредитора, с
което се цели постигане на правна промяна – обявяване на дадено правно действие
за относително недействително спрямо кредитора – ищец. За уважаването на иска
с правна квалификация чл.135 от ЗЗД следва да е налице правно действие на
длъжника, което уврежда кредитора със знанието на длъжника за това.
Съгласно чл. 135 ал.1 и ал.2 от ЗЗД кредиторът може да иска да бъдат
обявени за недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда,
ако длъжникът при извършването им е знаел за увреждането. Когато действието е
възмездно, лицето, с което длъжникът е договарял, трябва също да е знаело за
увреждането. Знанието се предполага до доказване на противното, ако третото
лице е съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на длъжника.
Съгласно чл. 135 ал. 3 от ЗЗД, ако действието е извършено преди възникване
на вземането, то е недействително само ако е било предназначено да увреди
кредитора.
В случая не е спорно между страните по делото, че ищецът Р. В. Г. и
ответникът А. Д. Т. имат насрещни вземания за присъдени разноски с влязло в сила
решение по гр.д. №81496/2017г. на СРС, 171 състав, както и, че с договор за цесия
от 25.02.2021г. първият ответник А. Д. Т. е прехвърлил на втория ответник И. М. М.
вземането си срещу ищеца. Въззивната инстанция намира за основателен
поддържаният от въззивниците довод, че ищецът не е установил по делото, че така
сключеният договор за цесия го уврежда. В случая ищецът поддържа, че увреждане
е налице, тъй като не може да извърши прихващане с насрещното си вземане.
Съгласно чл.103, ал.3 от ЗЗД, ако длъжникът се е съгласил с прехвърляне на
вземането, той не може да прихване задължението си срещу свое вземане към
предишен кредитор. С разпоредбата се въвежда изключение от правилото на
чл.103, ал.1 от ЗЗД, според което една от предпоставките на прихващането е
насрещност на вземанията, предмет на компенсацията. В чл.103, ал.3 от ЗЗД се
установява правото на длъжника, независимо от настъпилата спрямо него след
3
съобщаването на цесията по реда на чл.99, ал.3 от ЗЗД смяна в титуляра на
вземането, да извърши прихващане на дълга си към новия кредитор (цесионера) с
вземане, което има към стария кредитор (цедента). Очертаното право на
компенсация не възниква, съответно се погасява, когато длъжникът към момента
на уведомяването му от прехвърлителя за цесията или по-късно, изрично изрази
съгласие с нея. Законът не изисква протИ.поставяне на цесията от длъжника, нито
приравнява липсата на такова протИ.поставяне на дадено от длъжника съгласие,
като съгласието не се презюмира (в този смисъл решение № 247/02.03.2018 г., т. д.
1873/16 г., ВКС, ІІ т. о.). В случая се установява, че ищецът се е протИ.поставил на
цесията, поради което същият разполага с възможността да извърши прихващане с
цедираното вземане.
На следващо място не може да се приеме, че с извършването на процесната
сделка ответникът е намалил възможностите на кредитора за удовлетворение,
доколкото цедираното вземане е такова, по което ищецът е длъжник.
Поради изложеното и предвид несъвпадане на изводите на двете съдебни
инстанции първоинстанционното решение следва да бъде отменено изцяло и да
бъде постановено друго, с което предявеният иск с правно основание чл.135 от ЗЗД
да бъде отхвърлен.
По разноските:
При този изход на спора на въззивниците – ответници в производството
следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение за
първоинстанционното производство в размер на по 700 лева, както и разноски за
държавна такса за въззивното производство в размер на по 40 лева.
По изложените мотиви, Софийски градски съд, ГО, ІV-А състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло решение №20095780/30.06.2023г., постановено по гр.д.
№23858/2021г. по описа на СРС, 29 състав, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Р. В. Г., ЕГН **********, срещу А. Д. Т., ЕГН
**********, и И. М. М., ЕГН **********, иск с правно основание чл.135 от ЗЗД за
обявяване за относително недействителен спрямо ищеца Р. В. Г. на договор за
цесия, сключен на 25.02.2021г. между ответниците А. Д. Т. като цедент и И. М. М.
като цесионер за прехвърляне на вземане изп. дело №124/2021г. по описа на ЧСИ
Г.Д. с район на действие СГС.
4
ОСЪЖДА Р. В. Г., ЕГН **********, да заплати на А. Д. Т., ЕГН **********,
разноски за първоинстанционното производство в размер на 700 лева, и разноски
за въззивното производство в размер на 40 лева.
ОСЪЖДА Р. В. Г., ЕГН **********, да заплати на И. М. М., ЕГН
**********, разноски за първоинстанционното производство в размер на 700 лева,
и разноски за въззивното производство в размер на 40 лева.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5