Присъда по дело №464/2022 на Районен съд - Провадия

Номер на акта:	29
Дата:	29 септември 2023 г. (в сила от 17 октомври 2023 г.)
Съдия:	Даниела Михайлова

Дело:	20223130200464
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	8 ноември 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

ПРИСЪДА
№ 29
гр. П., 29.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Даниела Михайлова
СъдебниВ. Ив. А.

заседатели:Т. В. В.
при участието на секретаря М. Янч. М.
и прокурора С. Ст. К.
като разгледа докладваното от Даниела Михайлова Наказателно дело от общ
характер № 20223130200464 по описа за 2022 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия В. Т. В., роден на 24.12.1976 г. в гр. П., общ.
П., живущ в гр. П., български гражданин, средно образование, разведен,
работи като мл. инспектор в РУ-Д., неосъждан, ЕГН: ********** за
ВИНОВЕН в това, че на 21.12.2021г., в гр. П., по ул. „Дунав“ в посока
кръстовището с улиците „Шипка“ и „Г. Д.“, при управление на моторно
превозно средство - лек автомобил марка SUBARU, модел В 9 TRIBECA, с
peг. № ***, нарушил правилата за движение, а именно: Чл. 40, ал. 2 от ЗДвП -
„По време на движението си назад водачът е длъжен непрекъснато да
наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно, той е
длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за опасности“, и по
непредпазливост причинил на Р. К. Ш. средна телесна повреда, изразяваща се
в счупване на шийката на бедрената кост на десен крак и с оглед поставената
му изкуствена тазобедрена става което е довело до трайно затрудняване на
движението на десен крак за период от 3-5 месеца, като след извършване на
деянието е направил всичко зависещо от него за оказване помощ на
пострадалия – престъпление по чл. 343а, ал. 1, б. „а“, вр. чл. 343, б. „б“, вр.
342, ал. 1 от НК, поради което и на осн. чл. 78а от НК, ГО ОСВОБОЖДАВА
ОТ НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ и му налага
1

АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ ГЛОБА В РАЗМЕР НА 1000 ЛВ.
На осн. чл. 304 от НПК признава подсъдимия В. Т. В. ЗА
НЕВИНОВЕН в това да е нарушил чл. 119, ал. 1 от ЗДвП и да е извършил
деянието на пешеходна пътека, поради което го ОПРАВДАВА по
първоначално възведеното му обвинение по чл. чл. 343, ал. 3, пр. последно, б.
"а", пр. 1, ал. 2, вр. ал.1, б. "б", пр. 2, вр. чл. 342, ал.1, пр. 3 от НК.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК ОСЪЖДА подсъдимия да заплати
направените по делото разноски на фаза досъдебно производство в размер на
498.00 лева (четиристотин деветдесет и осем лева) в полза на Държавата по
сметка на ОД на МВР Варна, както и сумата в размер на 1411.20 (хиляда
четиристотин и единадесет лева и 20 ст.) представляваща разноски на съдебна
фаза в полза на Държавата, по сметка на Районен съд – П..
ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване или протест пред ВОС, в
петнадесетдневен срок от днес.

Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите Свали мотивите

МОТИВИ към присъда от 29.09.2023г по НОХД № 464/2022г. по описа на
Районен Съд-****
ІІІ -ти наказателен състав

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по депозиран от
Варненска Районна Прокуратура, ТО -**** обвинителен акт против В. Т. В. - ЕГН
********** за престъпление от общ характер по чл. 343 ал.3 пр. последно б.»а» пр.1
вр. ал.1 б. »б» вр. чл.342 ал.1 от НК за това, че на 21.12.2021 г., в гр, ****, по ул.
„Дунав" в посока кръстовището с улиците „Шипка" и „Г. Д.", при управление на
моторно превозно средство - лек автомобил марка SUBARU, модел В 9 TR1BECA, с
per. № ***, нарушил правилата за движение, а именно: чл. 40, ал. 2 от ЗДвП - „По
време на движението си назад водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад
превозното средство, а когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което
да му сигнализира за опасности" и чл. 119, ал. 1 от ЗДвП - „При приближаване към
пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да
пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци,
като намали скоростта или спре",в резултат на което блъснал преминаващият по
пешеходна пътека М8.1 Р. К. Ш. и по непредпазливост му причинил средна телесна
повреда, изразяваща се в счупване на шийката на бедрената кост на десен крак и с
оглед поставената му изкуствена тазобедрена става, е довело до трайно затрудняване
на движението на десен крак за период от 3-5 месеца, като деянието е извършено на
пешеходна пътека.
В наказателното производство, съобразно направеното искане, като частен
обвинител лично и чрез процесуалният си представител бе конституиран св.Р. Ш..
Производството по делото се проведе при условията на глава 27 от НПК, като
по искане на подсъдимия бе проведено съкратено съдебно следствие по реда на чл.371
т.1 от НПК.Същият изрази съгласие да не се провежда разпит на вещото лице д-р
В.Д., изготвил назначената по делото съдебно –медицинска експертиза.Изрично
съгласие за това бе дадено и от страна на частния обвинител в процеса. .Съдът намери
, че това действие по разследването- изготвянето на експертното заключение , е
извършено при условията и реда предвиден в НПК, поради което одобри изразеното
съгласие да не се провежда разпит на вещото лице, като обяви , че съдържанието на
експертното заключение ще се ползва при постановяване на присъдата.
Участващият в производството представител на ВРП поддържа отчасти
предявеното против подс.В. В. обвинение като възприемайки заключението на
назначената по делото повторна комплексна съдебна авто-техническа и медицинска
експертиза, изразява становище, че безспорно е установено, че подсъдимият при
движение на заден ход при управление на МПС е причинил на пострадалия телесна
повреда, но счита за доказано, че това не е било осъществено на пешеходната
пътека.Установено е и че след извършване на деянието е направил всичко зависещо от
него за оказване помощ на св.Р..За това и пледира подс.В. да бъде признат за виновен в
това, че е извършил деяние по чл. 343 „а“ ал.1 б.“а“ вр. чл.343 ал.1 б.“б“ вр. чл.342 ал.1
от НК и да бъде освободен от наказателна отговорност.Прокурорът пледира на
подсъдимия да бъде наложено административно наказание „Глоба“ към минималния
предвиден в закона размер, да бъде лишен от право да управлява МПС за срок от 9
месеца, както и да му бъдат възложени направените по делото разноски.
1

Повереникът на частният обвинител Р. Ш. - адв. Петър Радев се
присъединява към становището на ВРП относно обективната и субективна
съставомерност на деянието , извършено от подс. В. и поисканото за него наказание
като вид и размер.
Подс. В. В. участва в производството лично и с надлежно упълномощен
процесуален представител. В хода на съдебното следствие той дава обяснения по
предявеното му обвинение, като сочи, че се е движел назад с автомобила си, че е било
тъмно, че е заобиколил автомобил, паркиран в дясната част на пътното платно и след
навлизането му в кръстовището , където се наложило да спре за да изчака
преминаването на друг автомобил, е видял , че в лявата задна част на автомобила на
платното има нещо.За това и спрял, слязъл от колата и видял пострадалия, който бил
паднал на пътя.Подс.В. е категоричен, че мъжът не е бил на пешеходната пътека, която
е била на разстояние от 1,5м- 2.00м. пред неговия автомобил след спирането му, което
било видяно и от негов познат, който също минал по това време от там.Подсъдимият
сочи още, че св.Ш. му казал, че го е ударил с колата, както и че след това го отнесъл на
ръце до колата, позвънил на тел.112 за да съобщи за случилото се и после го отвел в
болницата. В последната си дума подс.В. изразява съжаление за случилото се.
Процесуалният представител на подс. В. – адв. Ж. Г. , се присъединява към
становището на представителя на ВРП, ТО-****, че от събраните по делото
доказателства се установява, че произшествието не е настъпило на пешеходната
пътека, а в близост до нея. На следващо място адв.Г. анализирайки доказателствената
съвкупност счита, че е налице и съпричиняване от страна на пострадалия за възникване
на инцидента.Поради това и пледира подс.В. да бъде оправдан по първоначално
предявеното му обвинение и да бъде освободен от наказателна отговорност и да му
бъде наложено административно наказание за извършено от него деяние по чл. 343 „а“
ал.1 б.“а“ вр. чл.343 ал.1 б.“б“ вр. чл.342 ал.1 от НК. По отношение на вида и размера
на наказанията адв.Г. моли подсъдимия да не бъде лишаван от право да управлява
МПС с оглед данните за това, че до момента е бил дисциплиниран водач на МПС.
След преценка на събраните по делото релевантни гласни и писмени
доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
Подс. В. В. работел като полицай в група „Охранителна полиция" към Районно
управление- ***** при Областна дирекция на МВР- Варна.Той бил правоспособен
водач на МПС от 1999г., като притежавал и съответното свидетелство за категории С,
В, АМ и ТКТ.
На 21.12.2021 г., около 17,30 часа подс. В. отишъл с лекия си автомобил „
SUBARU TRIBECA“ , с per. № *** до офис на „Булсатком", който се намирал на
партера на жилищен блок на ул. „Дунав" № 23 в гр. ****.В близост до този блок имало
кръстовище, образувано между ул. „Дунав" с улиците „Шипка" и „Г. Д.". На
кръстовището имало пешеходна пътека М8.1 очертана с широки непрекъснати линии,
успоредни на оста на пътя, обозначена с пътен знак Д17 "Пешеходна пътека". В тази
част пътното платно на ул. „Дунав" било с широчина 5,50 м. и по него движението се
извършвало двупосочно в две ленти за движение. Дясната била с ширина от 3.00м., а
лявата , която граничела с провадийска река, била с ширина 2,90м. След като подс.В.
излязъл от офиса на „Булсатком“, той привел в движение автомобила си , като се
движел на заден ход по ул.“Дунав“ към кръстовището с улиците „Шипка" и „Г. Д.".
Пътният участък не бил осветен, а по това време на денонощието вече се било
стъмнило. Докато се движел назад в дясната пътна лента , подс.В. заобиколил
2

паркирана в същата пътна лента кола и продължил да се движи назад със скорост от
около 12-15 км/ч.
В същото време, на този пътен участък се намирал св.Р. Ш., който започнал на
пресича пътното платно на ул.“Дунав“ от ляво на дясно. В ръката си носел три
найлонови торби с дрехи. Той достигнал до средата на улицата , като с оглед
спецификата на пътния участък, в този момент се намирал в самото кръстовище.
Междувременно подс.В., който не видял, че зад него в посоката му на движение има
пешеходец, продължил да се движи назад.Поради това и св.Р. бил ударен от задната
лява част на автомобила , загубил равновесие и паднал на земята на дясната страна на
тялото си, в следствие на което и получил травматично увреждане в областта на
дясната тазобедрена става. В този момент подс.В. спрял, защото трябвало да изчака да
изчака преминаващ по ул. „Шипка" автомобил. Когато той преминал подсъдимият в
огледалото за обратно виждане видял, че на пътя зад него в ляво има някакъв
вързоп.За това и отворил вратата си, за да погледне и да види какво има.Тогава подс.В.
видял св.Ш. паднал на пътя и слязъл.Пострадалият му казал, че той го е ударил с
автомобила.Подс.В. от своя страна не бил усетил никакъв удар.В това време през
кръстовището с автомобила си минал св.К. Х., който бил познат на подсъдимия и
разпознал колата му, която също се намирала в кръстовището. Той също спрял и
отишъл при подс.В. за да види дали има нужда от помощ.Подсъдимият му казал, че
няма нужда от помощ и свидетелят си продължил по пътя.Подс.В. пък взел на ръце
св.Ш., качил в колата си го закарал във ФСМП- ****, след което бил откаран в МБАЛ
„Св. Анна- Варна" АД, като подал и сигнал за случилото се на тел.112 в РУ-
****.Въпреки това на мястото не пристигнали полицейски служители и не бил
извършен оглед на местопроизшествие. В 18,30 часа подс.В. бил изпробван от
служители на РУ- **** за наличие на алкохол с техническо средство, което не отчело
наличие на такъв. В 18,50 часа на подсъдимия бил издаден и талон за изследване, след
което в 19,10 часа се явил във ФСМП- **** и дал кръв за лабораторно изследване. Тази
проба била изследвана и в Протокол за химическа експертиза за определяне
концентрацията на алкохол или друго упойващо вещество в кръвта № 1203/22.12.2021
г. било посочено, че в кръвта на подсъдимия не е било установено наличие на етилов
алкохол.
За възникналия инцидент с протокол за разпит на свидетел било образувано и
досъдебно производство.В хода на разследването била назначена и изготвена съдебно-
медицинска експертиза, чието заключение като обективно, компетентно и пълно и
неоспорено от страните и приобщено на основание чл.371 т.1 от НПК, съдът кредитира
изцяло. От него се установява, че вследствие на настъпилото ПТП св. Р. Ш. е получил
счупване на шийката на бедрената кост на десен крак. Впоследствие счупената кост на
бедрото е заместена оперативно от изкуствена тазобедрена става. Счупване на шийката
на бедрената кост на десен крак и с оглед поставената му изкуствена тазобедрена
става, е довело до трайно затрудняване на движението на десен крак за период от 3-5
месеца
За установяване на механизма на възникване на пътно-транстпортното
произшествие по делото била назначена и авто-техническа експертиза, поддържана от
вещото лице в съдебно заседание. Според заключението й мястото на удара между
управлявания от подс. В. автомобил и пешеходецът е на около 2,75 метра от двата
края на пешеходната пътека/ пътното платно на ул. „Дунав" пред № 23, на
кръстовището, образувано от пресичането на ул. „Дунав" с улиците „Шипка" и „Г.
Д.".Скоростта на движение на автомобила към момента на удара и била около 15 км/ч.
3

Водачът на автомобила е имал видимост от момента, когато е заобикалял паркирания
зад него автомобил над 10 м. и повече.Доколкото в хода на съдебното заседание
вещото лице заяви, че на изготвената от него скица е посочил мястото на удара на
пешеходната пътека схематично и че е приел, че той е възникнал на пътеката защото
това е правата, по която е логично според него да върви пешеходеца.Поради тези и
други съображения съдът прецени , че за правилното изясняване на фактическата
обстановка следва да се назначи повторна комплексна съдебна авто-техническа и
медицинска експертиза, чието заключение, поддържано от вещите лица съдът
кредитира изцяло.От него се установява, че самото кръстовище има специфика, поради
която и пешеходната пътека, макар и разчертана перпендикулярно на ул.“Дунав“ ,
образува дъга с тротоара. Тази пешеходна пътека в единия си край е на 60см. от
бордюра, а в другия си край е на 6м. от края на тротоара.С оглед на заявеното от
подс.В., че в дясната за него лента на ул.“Дунав“ е имало автомобил, който е трябвало
да заобиколи, то вещото лице е установило, че движението на колата на подсъдимия е
било осъществено в лявата част на пътното платно, където е бил паднал и
пострадалия.Поради това и при отнемане на задния надвес на автомобила, при
съобразяване с всички гласни доказателства, е бил направен извода, че мястото на
удара е след подминаване на пешеходната пътека и по-конкретно на около 4,30см—
4,70м. преди нея в посока, обратна на движението на автомобила и в самото
кръстовище. Вещото лице е установило, че при движението на автомобила назад
подс.В. не е имал пълна възможност за директна видимост на обстановката зад
автомобила чрез огледалата за обратно виждане, поради наличието на мъртви
зони.Това е била зона без видимост за водача и зона, която не попада в обхвата на
виждане на огледалата за обратно виждане, като това е и причината намиращият се в
тази зона пешеходец да не бъде възприет от подсъдимия. По начина на реализиране на
произшествието обаче за водача на автомобила е съществувала техническа възможност
да забележи пешеходецът чрез огледалата за обратно виждане, когато бидейки на
платното за движение на ул.“Дунав“, св.Ш. излезе от зоната за невидимост на
автомобила. При удара пешеходецът е бил по-скоро оттласнат, загубил е равновесие и
е паднал на асфалта.Според вещото лице д-р Ганчев счупването на дясната
тазобедрена става се дължи именно на падане и удар върху прилежащата настилка, а не
е в следствие на удар в дясната част на тялото на пострадалия.
Подс.В. Т. В. е български гражданин, със средно образование, разведен,
работи. Към момента на извършване на деянието и към настоящия момент той не е
осъждан за извършени престъпления от общ характер и не е освобождаван от
наказателна отговорност.
Горната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на
гласните доказателства – от обясненията на подс. В., от части от показанията на св.
Р. Ш. дадени в хода на съдебното следствие и тези от досъдебното производство,
приобщени на основание чл.281 ал.5 вр. ал.3 вр. ал.1 т.1 от НПК, от показанията на
св.К. Х. , дадени в хода на съдебното следствие, от заключението на съдебно-
медицинската експертиза, изготвена в хода на досъдебното производство, приобщена
на основание чл.371 т.1 от НПК и изцяло от заключението на назначената в хода на
съдебното следствие повторна комплексна автотехническа и съдебно-медицинска
експертиза, поддържани от вещите лица в съдебно заседание, от писмените
доказателства по досъдебно производство № 170/2021г по описа на ОСлО-Варна ,
инкорпорирани по реда на чл.283 от НПК – докладна записка , протокол за химическа
експертиза, копия на медицински документи, справка и диск от тел.112, справка за
4

нарушител от района, длъжностна характеристика, справка за съдимост и др., както и
от служебно изисканите от Община **** и приобщени справка и скица за
организацията на движението в пътния участък, които са последователни,
безпротиворечиви, взаимно обвързани и допълващи се по отношение на главните
подлежащи на доказване факти, и съвкупният им анализ не налага различни изводи.
За да приеме така описаната фактическа обстановка , съдът прецени събраните
по делото писмени и гласни доказателства по отделно и в тяхната съвкупност .От
техния анализ се установява, че безспорно установените факти по делото са свързани с
това, че на 21.12.2021г. на кръстовището между ул.»Дунав», ул.»Шипка» и ул.»Г. Д.»
е възникнало ПТП с участието на автомобил, управляван от подс. В. и пешеходецът
св.Ш., че в следствие на това на свидетелят. е била причинена средна телесна
повреда, че след това подс. В. е отвел пострадалия в ФСМП-****, където на
подсъдимия е била взета кръвна проба , която е отрицателна, както и че не е бил
извършван оглед на местопроизшествие по реда на НПК. Първоначално в хода на
досъдебното производство е било прието, че произшествието е възникнало на
пешеходната пътека при пресичането на пострадалия на пътното платно.В тази връзка,
съдът след изслушване на вещото лице в хода на съдебното следствие, вземайки
предвид становищата на страните и съдържанието на експертизата , намери , че същата
не следва да бъде кредитирана, тъй като е необоснована .Поради това и съдът назначи
повторна комплексна авто-техническа и съдебно медицинска експертиза, като вещите
лица, след запознаване с всички писмени и гласни доказателства по делото, дават
компетентно и мотивирано експертно заключение, което съдът кредитира.Именно от
него се установява, че ударът е възникнал в самото кръстовище, а не докато
пешеходецът се е намирал на пешеходната пътека.
При така установената по делото фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
Подс.В. В. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъпление от общ характер по чл. 343 «а» ал.1 б.»а» вр. чл.343 ал.1 б.»б» вр.
чл.342 ал.1 от НК, тъй като на 21.12.2021 г., в гр, ****, по ул. „Дунав" в посока
кръстовището с улиците „Шипка" и „Г. Д.", при управление на моторно превозно
средство - лек автомобил марка SUBARU, модел В 9 TR1BECA, с per. № ***, нарушил
правилата за движение, а именно: Чл. 40, ал. 2 от ЗДвП - „По време на движението си
назад водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а
когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за
опасности" ,в резултат на което блъснал преминаващият по пешеходна пътека М8.1 Р.
К. Ш. и по непредпазливост му причинил средна телесна повреда, изразяваща се в
счупване на шийката на бедрената кост на десен крак и с оглед поставената му
изкуствена тазобедрена става, е довело до трайно затрудняване на движението на
десен крак за период от 3-5 месеца, като след извършване на деянието е направил
всичко, зависещо от него за оказване помощ на пострадалия .
От обективна страна изпълнителното деяние е осъществено от обвиняемият
чрез действие - управление на МПС, при което той е нарушил императивната
разпоредба, установена със специалния ЗДвП. Подс. В. е нарушил нормата на чл.40
ал.2 от ЗДП , тъй като по време на движението си назад е бил длъжен непрекъснато да
наблюдава пътя зад превозното средство, респективно да осигури лице, което да му
сигнализира за опасности.В случая, от заключението на експертизата се установява, че
подсъдимият не е имал пълна възможност за директна видимост на обстановката зад
автомобила чрез огледалата за обратно виждане, поради наличието на мъртви зони.В
този смисъл, след като за него е било невъзможно да наблюдава пътя зад превозното
средство, той е бил длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за опасности,
5

което не е сторил. Поради това съдът намира, че именно допуснатото от подс.В.
нарушение на чл.40 ал.2 от ЗДП е в причинно-следствена връзка с настъпилия
съставомерен резултат- счупване на дясната тазобедрена става на св.Ш., което е
обусловило трайно затруднение в движението на десния долен крайник за период от
около 3-5 месеца. Това съставлява средна телесна повреда по смисъла на чл.129 от
НК. С настъпването на съставомерния вредоносен резултат изпълнителното деяние на
престъплението, съответно - и то самото е довършено.
На следващо място , съобразявайки заключението на повторната комплексна
авто-техническа и съдебно- медицинска експертиза, съдът намира , че деянието не
следва да се квалифицира като такова извършено на пешеходна пътека , доколкото бе
установено, че инцидентът е настъпил на разстояние от пешеходната пътека и в самото
кръстовище. Поради изложените съображения съдът оправда подс. В. да е извършил
деянието на пешеходна пътека , както и при нарушение на чл.119 от ЗДП.
Съдът анализира и събраните по делото доказателства за поведението на подс.В.
непосредствено след извършване на деянието.От неговите обяснения и от показанията
на св. Ш. е видно, че подсъдимият веднага е спрял автомобила, отнесъл е
пострадалия на ръце до колата и незабавно го е отвел в болнично заведение, за да му
бъде оказана необходимата медицинска помощ. В този смисъл и с оглед константната
съдебна практика, съдът приема за безспорно доказано, че подс. В. след деянието е
направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалия Ш..Поради това
съдът квалифицира обвинението на подс. В. в горния смисъл.
От субективна страна изпълнителното деяние е извършено при форма на вината
непредпазливост по смисъла на чл.11 ал.3 пр.1-во от НК, и конкретно – несъзнавана
непредпазливост/ небрежност/,тъй като подс. В. не е целял пряко и не е предвиждал
настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е бил в обективна
възможност да ги предвиди и предотврати чрез изпълнение на задълженията си по
смисъла ЗДвП , което не е сторил.
При горните констатации, и тъй като прецени, че обвинението против
подсъдимия е доказано по несъмнен начин по см.чл.303 ал.2 от НПК със събраните в
производството доказателства, съдът призна подс. В. В. за виновен в извършването
на деяние по чл. 343 «а» ал.1 б.»а» вр. чл.343 ал.1 б.»б» вр. чл.342 ал.1 от НК, и
го оправда по първоначално възведеното му обвинение.
При определяне вида и размера на наказанието на подс. В. съдът взе предвид
следното:
На първо място, съдът прецени кумулативното наличие на предвидените в
разпоредбата на чл.78 ”а” ал.1 от НК предпоставки- деянието на подс.В. е
извършено непредпазливо и за него е предвидено наказание лишаване от свобода за
срок до две години или пробация, той не е осъждан за престъпления от общ характер и
не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на глава VIII, раздел IV от НК.
Предвид горното, съдът освободи подс. В. В. от наказателна отговорност и му
наложи административно наказание – «Глоба».
При определяне размера на глобата съдът съобрази от една страна степента на
обществена опасност на деянието , както и тежестта на причинения съставомерен
резултат - нанесената средна телесна повреда на пострадалия. Като смекчаващи
отговорността обстоятелства , извън тези обуславящи квалификацията на деянието ,
съдът приема добрите характеристични данни на подс. В. и изразеното от него
съжаление за случилото се.Отегчаващи отговорността обстоятелства съдът не
установи.
6

При горните констатации , при превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства , и като съобрази изминалия период от време от извършване на
деянието, съдът наложи на В. В. административно наказание «Глоба» в минималния
предвиден с разпоредбата на чл.78 „а“ ал.1 от НК размер , а именно – 1 000лв.
Съдът счете, че с оглед постигане целите както на генералната, така и на
специалната превенция, не е необходимо подс. В. да бъде лишаван от право да
управлява МПС. Той е правоспособен водач на МПС от 199г. , и до датата на
извършване на деянието е бил санкциониран само два пъти- през 2017г. и 2018г., за
управление на МПС с превишена скорост. От това може да се направи извод, че
същият е бил отговорен и дисциплиниран участник в движението, поради което и
настоящият случай следва да се приеме като изключение, а не проява на утвърден
модел на противоправно поведение.Поради това и съдът прецени, че целите на
наказанието да превъзпитат наказаните да се съобразяват с установените правила в
обществото, ще бъдат изпълнени и без подс. В. да бъде лишен от право да управлява
МПС.
Съдът прецени, че с така наложеното по вид и размер наказание подсъдимата
успешно ще бъде превъзпитана към спазване на установените със специалните закони
правила за движение.
В хипотезата на чл.189 ал.3 от НПК съдът осъди подс. В. да заплати
направените по делото разноски в размер на 498 лв. в полза на бюджета на ОД-МВР-
Варна и 1 411,20лв. в полза на РС-****.
Като причини за осъществяване на деянието съдът възприе незачитане на
установения в страната правов ред и самонадеяност.
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
7