РЕШЕНИЕ
№ 891
гр. София, 23.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-И, в закрито заседание на двадесет
и трети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Стефан Ис. Шекерджийски
Членове:Петър В. Боснешки
Ивайло Димитров
като разгледа докладваното от Стефан Ис. Шекерджийски Въззивно
гражданско дело № 20231100501852 по описа за 2023 година
производство по реда на чл. 435-438 от ГПК:
Образувано е по частна жалба на длъжника – "М.Ф.М." АД, срещу отказа на ЧСИ да
прекрати изпълнителното производство поради извънсъдебно плащане на дължимото (чл.
433, ал. 1, т. 1 от ГПК).
Сумата била заплатена на 07.07.2022г. чрез „Телепоща“. ЧСИ не бил указал съдействие на
длъжника.
Сочи и съдебна практика.
Взискателят – М.И.П., съд.адр.: чрез адв. С.Д., СмАК, Адрес на упражняване на дейността:
гр. София, ул. *******, e-mail: ********** счита, че жалбата е неоснователна. Адресът бил
сгрешен, а и пощенският запис бил остаряло средство. Трябвало да се приложи по аналогия
практиката по ГПК за няколкократно търсене. Освен това, към момента, сумата не можело и
да се изтегли от пощите.
Частен съдебен изпълнител И.Д., peг. № 922 на КЧСИ, адрес: гр. София, ул. “*******
*******, тел: *******, e-mail: *******com, по изп.дело № 20229220400123, счита, че
жалбата е допустима, но неоснователна и излага аргументация в тази насока.
Съдът намира следното:
Длъжниците могат да атакуват само определени действия на ЧСИ – посочени в нормата на
чл. 435, ал. 2 и ал. 3 от ГПК. Отказът на съдебния изпълнител да прекрати или да приключи
принудителното изпълнение е предвиден изрично (чл. 2, т. 6). Това означава, че жалбата е
1
допустима.
Длъжникът е депозирал молба с искане да се прекрати производството (вх. №
2463/23.12.2022г.), като във връзка с нея на 29.12.2022г. е постановен отказ. Мотивацията е
че няма данни взискателят да е бил уводомен за пощенския запис. E-mail е изпратено на
10.01.2023г.
Съответно жалбата е депозирана на 23.01.2023г. – т.е., тя е в срок.
Изпълнителен лист е издаден на 26.07.2022г. в полза на адв. М. П., гр. София, ул. „*******
ет. 3, оф. 1, по влязло в сила на 06.07.2022г. решение по гр.д. № 18189/2021г. на РС Варна.
Адресът, вписан в сайта на САК е идентичен: България, обл. София-град, общ. София-град,
1000 гр. София, ул. ******* № *******
Изп.д. № № 20229220400123 е образувано на 15.12.2022г. и до длъжника е изпратена Покана
за доброволно изпълнение. Дължимите суми са:
- 441,53 лева, главница;
- 48 лева, разноски по и.д. и 100,98 лева, такса по чл. 26 от ТТРЗЧСИ;
- 400 лева, адвокатско възнаграждение (Договор – л. 3 от приложението).
С „Телепоща“ на 28.07.2022г. (пощенско клеймо) е изпратен запис на сума на адв. П. на
следния адрес: гр. София 1 000, ул. „******* ет. 5. Съобщението е върнато като
непотърсено. Отбелязаната дата на връщане 11.08.2022г.
Според сайта на „Български пощи“ (https://www.bgpost.bg/bg/109):
Срок за изплащане:
Получателят на обикновен или експресен паричен превод има право да получи превода си в
срок от 20 дни от датата на издаване на превода.
След изтичане на този срок преводът се връща на подателя, като срокът за изплащане на
подател е 10 дни от датата на връщането.
След изтичане на срока на подателя неизплатен превод може да бъде изплатен на подател
или получател до три години след годината на издаване на превода при подаване на
заявление за подновяване на срока и заплащане на съответната цена.
Съгласно цитираното от жалбоподателя решение, … ВКС приема за правилна практиката на
ВС и ВКС, обективирана в горепосочените две решения на ВС и ВКС. Съгласно чл. 95 ЗЗД
кредиторът изпада в забава, когато неоправдано не приеме предложеното му от длъжника
точно изпълнение на задължението или не даде необходимото съдействие, без което
длъжникът не би могъл да изпълни задължението си. Забавата на кредитора не освобождава
длъжника от задължението му, но го освобождава от последиците на неговата забава.
Изпращането на дължимата парична сума с пощенски превод, преди изтичане на
срока за изпълнение на парично задължение, представлява предложено от длъжника
точно изпълнение на задължението. При такова предложено точно изпълнение,
необходимото съдействие, което кредиторът е следвало да окаже, се изразява в
2
явяването му в пощенската станция да получи дължимата сума. Ако кредиторът не се
яви да получи изпратената му с пощенски превод, преди изтичане на срока за
плащане, дължима сума, то той не дава необходимото съдействие за изпълнение на
паричното задължение, поради което съгласно чл. 95 ЗЗД изпада в забава. А ако
кредиторът е в забава, длъжникът се освобождава от последиците на собствената си забава
/чл. 96, ал. 1 ЗЗД/. В хипотезата на дължими суми въз основа на влязло в сила решение за
изкупуване по чл. 33, ал. 2 ЗС, забавата на кредитора е пречка да настъпи предвидената в чл.
33, ал. 3 ЗС последица от неизпълнението /обезсилване на решението по чл. 33, ал. 2 ЗС по
право/, а длъжникът /лицето, в чиято полза е постановено изкупуването/ може да изпълни
задължението си и след изтичане на срока за плащане-1 месец от влизане на съдебното
решение в сила. В този случай внасянето на дължимата сума по сметка на кредитора в
банка, дори и след изтичане на срока за изпълнение на паричното задължение, представлява
точно изпълнение на това задължение и води до неговото погасяване (Решение № 133 от
11.12.2020 г. на ВКС по гр. д. № 244/2020 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Теодора
Гроздева). В същия смисъл и Решение № 6 от 10.01.2019г. на ОС - Стара Загора по в.гр.д. №
1472/2018г.
Установената по делото фактическа обстановка обаче е различна. Длъжникът, още преди
образуването на изпълнителното производство е сключил договор с трето лице („Български
пощи“) за услугата „пощенски паричен превод“. Проблемът е че адресът е сгрешен. Без
значение е дали става въпрос за грешка на поръчителя (длъжника) или на изпълнителя
(пощата).
Доколкото решаващия орган може да се ориентира от адресите на кредитора и неговия
процесуален представител, това е офис сграда. Пощенският служител естествено не е могъл
да открие кредитора на ет. 5. Дали е следвало или не да прояви малко инициативност и да
разпита е без значение. Важното е че не го е сторил.
В тази хипотеза не се прилага ГПК, нито по аналогия, нито пряко, доколкото има специален
закон (Определение № 153 от 4.05.2006 г. на ВКС по гр. д. № 114/2006 г., ГК, IV-А; също:
Определение № 142 от 02.02.2010г. по ч.т.д. № 724/2009г., I т.о. на ВКС; Р. № 897 от
09.10.2008г. на ВКС, III г.о., по гр.д. № гр.д. № 4142 от 2007г.; Решение № 229 от
03.04.2014г. по т.д. № 956/2012г., т.к., ІІ т.о. на ВКС: Съгласно формираната по реда на чл.
290 и сл. ГПК задължителна за съдилищата в страна практика на ВКС, материализирана в
решение № 283/06.04.2010 г., по гр. д. № 507/2009 г. на ІІІ г.о., за да е надлежно връчването
по пощата не е необходимо то да е извършено лично на получателя. Редовно е и всяко друго
връчване, което е допустимо съобразно общите правила на чл. 37-49 ГПК, или съобразно
специалния закон - чл. 36 от Закона за пощенските услуги.
В същия смисъл е и служебно известното на настоящия съдебен състав решение на ВКС №
35 от 07.05.2012 г., по в.гр. д. № 1877/2010 г. на V г.о., също постановено по новия
съдопроизводствен ред; и Определение № 529 от 14.04.2014г. по гр.д. № 239/2014г., г.к., ІІІ
г.о. на ВКС).
Или, ако адресът беше правилен, жалбата на длъжника би била основателна. Той обаче не е,
3
съответно връчването е нередовно. При това положение не може да се приеме, че е налице
хипотезата на чл. 95 от ЗЗД. И към настоящия момент ситуацията е аналогична.
Задължението за престация на пари по принцип (а и в случая) е носимо – portable. Сумата,
ако не е изтеглена от длъжника, се намира в държане на пощата, но за да се изтегли е
необходимо съдействие от страна на поръчителя (предвид ОУ на БП). По нищо не личи от
представената по делото документация – л. 9 от приложението (а няма и такива твърдения),
че услугата е подновена и е заплатена съответната цена.
Начинът на плащане се преценява от длъжника, а именно как дължимата сума би следвало
да достигне до кредитора. Всъщност, нормативно това е един от вариантите за престиране в
тази хипотеза: Изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато: 1.
длъжникът представи разписка от взискателя, надлежно заверена, или квитанция от
пощенската станция, или писмо от банка, от които се вижда, че сумата по изпълнителния
лист е платена или внесена за взискателя преди образуване на изпълнителното производство
(чл. 433, ал. 1, т. 1, изр. 1, предл. 2 от ГПК).
Действително услугите на БП едва ли са най-надеждните, но рискът е за поръчителя
("М.Ф.М." АД). Както е в случая, за длъжника, в резултат на допусната грешка и
неположена достатъчна грижа от пощенския служител (ако въобще е било възможно с оглед
броя на офис обектите и информираността на най-близките наематели до помещението,
описано като такова на доставка) са възникнали допълнителни финансови задължения
(разходите по изп.д.).
Така, жалбата е неоснователна.
по разноските:
Разноските следва да се претендират в изпълнителното производство.
Воден от гореизложеното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на "М.Ф.М." АД, ЕИК *******, със седалище
и адрес на управление: гр. София, район Слатина, бул. *******, представлявано от Б..Д.Г. -
Изпълнителен директор, чрез ю.к. Я.М., e-mail:********** (чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК).
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
4
1._______________________
2._______________________
5