Определение по дело №1039/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е образувано въз основа на определение № 3942, постановено по гр. дело № 3262/2022г. по опис на Районен съд гр. Бургас. С определението е прекратено производството по делото и същото е изпратено по компетентност на Административен съд гр.Бргас.

Пред районния съд е подадена искова молба от Х.Л.Я., чрез процесуален представител адв. Т.Е., против Комисия за защита от дискриминация, с която се претендира присъждане на обезщетение в размер на 10 000лв., за причинени от забавено разглеждане на преписка № 221/ 2012г. по опис на КЗД, неимуществени вреди.

Ищцата твърди, че преписката, по която е била страна е била образувана на 27.09.2012г. по жалба, подадена от В. И.- Ж. против кмета на Община Поморие, секретаря на Община Поморие и против нея в качеството й на главен юрисконсулт на Общината и е приключила с решение, постановено на 13.04.2018г.

С това решение комисията, по отношение на ищцата, е установила, че с действията си ответната страна Х.Л.Я.- главен юрисконсулт и директор на Дирекция „ПНИАО“ в Община Поморие не е извършила нарушение на ЗЗДискр. по защитените съгласно чл.4, ал.1 от ЗЗДискр. признаци „лично положение“, „обществено положение“ и „образование“ по отношение на жалбоподателката В.И.И.Ж..

Ищцата твърди, че в резултат на продължаване на производството по преписката над 7 години, след провеждане на 14 заседания на комисията е претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се в стрес, фрустрация, емоционален срив, в непрекъснато безпокойство и тревожност. Преживяното се отразило изключително зле на нейните самочувствие и репутация.

С разпореждане № 2542/13.06.2023г., постановено по делото, съдът е оставил без движение исковата молба, като е указал на ищцата да посочи конкретните действия или бездействия на ответника или негов орган, в резултат на които са причинени вредите.

Това указание не е изпълнено

В уточнение към исковата молба вх.№ 7332/12.07.2023г. сочи, че вредите са търпяни през периода 27.09.2012г. до 13.04.2018г. и са в резултат на незаконосъобразно бездействие от страна на КЗД.

Ищцата не сочи конкретно бездействие, което да е резултат от неизпълнено от ответника задължение да действа.

Отделно от това, съдът намира исковата молба за недопустима поради липсата на изискуема по закон процесуална предпоставка.

Разпоредбата на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ предвижда, че държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, както и за вредите, причинени от действието на отменени като незаконосъобразни или обявени за нищожни подзаконови нормативни актове.

Ал.2 на нормата сочи, че исковете по ал. 1 се разглеждат по реда, установен в Административнопроцесуалния кодекс, като местната подсъдност се определя по чл. 7, ал. 1. Този ред е регламентиран с нормите на чл.203 -207 от АПК.

Според нормата на чл.204, ал.4 от АПК, незаконосъобразността на действието или бездействието се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетението.

Вярно е, че незаконосъобразноста на действията или бездействията е въпрос по същество на спора. Наличието на действие или бездействие обаче е въпрос по допустимостта на исковата молба.

В случая такива не са налице.

Проведените от КЗД заседания не представляват фактически действия, нито е налице бездействие, при налично задължение по закон да бъде предприето действие.

Провеждането на заседанията е просесуално действие, свързано с изясняване на фактите по спора. Касае се за действие, дължимо и извършено по силата на закона.

Няма налице и бездействие по отношение на задължение на административния орган, което следва да бъде изпълнено.

Отделно от това, с провеждането на заседанията на комисията не са накърнени права и законни интереси на ищцата, тъй като в резултат именно на тези заседания и събираните в хода им доказателства е постановен позитивен за ищцата краен акт.

Поради изложеното съдът намира, че исковата молба е недопустима и като такава следва да бъде върната.

Затова и на основание чл.144 от АПК във вр. с чл.129, ал.3 и чл.130 от ГПК, съдът,

О П Р Е Д Е Л И:

ПРЕКРАТЯВА производството по адм.д.№1039/2023г. по описа на Административен съд гр.Бургас.

ВРЪЩА искова молба, подадена от Х.Л.Я., чрез процесуален представител адв. Т.Е., против Комисия за защита от дискриминация, с която се претендира присъждане на обезщетение в размер на 10 000лв., за причинени от забавено разглеждане на преписка № 221/ 2012г. по опис на КЗД, неимуществени вреди.

Определението, може да бъде обжалвано с частна жалба пред ВАС на РБългария в 7-дневен срок от съобщаването му.

	Съдия: