Р Е Ш Е Н И
Е
№ 538
гр.Горна Оряховица, 19.11.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Горнооряховският районен съд, втори
състав, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
Председател: Еманоел
Вардаров
при участието на секретаря M.Kъцаркова и на прокурора ……….., разгледа докладваното от
съдията Вардаров гр.дело№1125/2019г. по
описа на Горнооряховския районен съд и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени обективно съдединени искове: -по реда на чл.415 от ГПК относно
установяване на вземане по чл.286 ал.1 от ТЗ ввр.
чл.79 от ЗЗД ввр. чл.258 и сл. от ЗЗД; -по реда на чл.294 ал.1
от ТЗ ввр. чл.286 ал.1 от ТЗ ввр.
чл.86 ЗЗД; -по реда
на чл.345 от ТЗ ввр. чл.232 от ЗЗД ввр. чл.79 от ЗЗД.
Ищецът „Теленор
България“ЕАД с ЕИК:****(чрез адв.В. П.Г. от САК) твърди
в исковата си молба, че Г.М.Н. е абонат на
дружеството-ищец(доставчик на мобилни услуги) с клиентски№.....
и титуляр по предпочетения мобилен№****по договор за мобилни услуги от 06.10.2016г.
с избрана абонаментна програма НонСтоп 30.99лв., с
уговорен срок на действие до 06.10.2018г., като при възползване от
преференциални условия на оператора е взел мобилно устройство Lеnovo модел“Moto Е Black“ на
изплащане посредством 23бр. месечни лизингови вноски(3.00лв. всяка), съгласно
уговорения погасителен план по лизинговия договор. Твърди се, че ответницата е
ползвал предоставяните мобилни услуги, като потреблението е фактурирано под клиентски№......
Съгласно чл.26 от ОУ на мобилния оператор - „при ползване на услуги чрез
индивидуален договор заплащането на ползваните услуги се извършва въз основа на
фактура, която се издава ежемесечно на името на потребителя. При сключване па
индивидуален договор всеки потребител -страна по договора бива уведомен за
датата от месеца, на която ще му бъде издавана фактура. Неполучаването на
фактурата не освобождава потребителя от задължението му за плащане на дължимите
суми.“. За потребените от ответницата-абонат услуги
за периода: 06.10.2016г.-14.02.2017г. били издадени:
фактура№**********/15.10.2016г. за период: 06.10.2016г.-14.10.2016г. с
начислена за периода сума за разговори и месечни абонаменти в размер на
37.92лв. с ДДС, платима в срок до 30.10.2016г.; фактура№**********/15.11.2016г.
за период: 15.10.2016г.-14.11.2016г. с начислена за периода сума за разговори и
месечни абонаменти в размер на 52.94лв. с ДДС, платима в срок до 30.11.2016г.;
фактура№**********/15.12.2016г. за период: 15.11.2016г.-14.12.2016г. с
начислена за периода сума за разговори и месечни абонаменти в размер на
24.98лв. с ДДС, платима в срок до 30.12.2016г. С Кредитно
известие№**********/15,01.2017г, за извършена корекция по дълга е сторнираиа сумата в размер на -7.80лв. с ДДС за върнати на
абоната пропорционално начислени при сключване на абонамента такси, начислена е
и дължимата лизингова вноска в размер на 3.00лв. и е отразен незаплатения
баланс в размер на 115.84лв„ за предходните три отчетни периода, при което
задължението за плащане възлиза на сума в размер на 111.04лв. Неизпълнението на
ответницата-абонат ангажирало
договорката отговорност на абоната по т.11 от договора за услуги, ввр. чл.75 ввр. чл.196в от ОУ
да се прекратят едностранно
индивидуалните договори на ответницата, като
за ползваните абонаменти и дружеството издало по абонатен №..... крайна
фактура №**********/15.02.2017г. с начислена обща сума за плащане в размер на
721.86лв. В издадената крайна фактура била начислена неустойка за предсрочно
прекратяване на договорите за мобилни услуги в размер на 550.82лв.; фактурирана
била цената, дължима се за оставащите незаплатени лизингови вноски, съгласно
уговорения погасителен план в размер на 60.00лв. и била включена сумата за потребените мобилни услуги от предходните три отчетни
периода в размер па 111.04лв. Датата на деактивация
на процесния абонамент е 04.01.2017г. Ищецът нямал
претенции за начислената неустойка. Поради прекратяване на договора за мобилни
услуги и преустановяване на предоставяните услуги, на основание т.12 ал.2 от
ОУ, приложени към лизинговия договор, дължимите месечните вноски за
предоставеното на абоната мобилно устройство мобилно устройство мобилно
устройство Lеnovo модел“Moto
Е Black“ са обявени за предсрочно изискуеми. Съгласно чл.3(2) от всеки от
договорите за лизинг, сключени към абонаментите за мобилен№****„Месечните лизингови вноски се фактурират от лизингодателя
и заплащат от лизингополучателя съгласно сроковете,
условията и начина за плащане на задълженията на лизингополучателя
в качеството му на абонат на мобилни услуги, съгласно сключения между страните
договор за предоставяне на такива услуги и Общите условия на „Теленор България“ЕАД”. Със заявения петитум
в исковата молба „Теленор
България“ЕАД е предявило искове против Г.М.Н.: -по реда на чл.415 от ГПК
относно установяване на вземане за: сумата 111.04лв., представляваща цената
на незаплатени далекосъобщителни услуги
за абонатен№..... за периода: 06.10.2016г.-14.02.2017г., ведно със законната
лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението по ч.гр.дело№386/2019г.
на ГОРС до окончателното и изплащане; -по реда на чл.345 от ТЗ ввр. чл.232 от ЗЗД ввр. чл.79 от ЗЗД осъдителен иск за сумата 60.00лв.,
представляваща незаплатени лизингови вноски за периода от м.февруари.2017г. до
м.септември.2018г. по Договор за лизинг от 06.10.2016г. с абонатен№...... за мобилно устройство „Lеnovo модел“Moto Е Black“.
Претендират се разноските в исковото производство.
Ответницата Г.М.Н. с редовно връчено съобщение по реда на чл.47 ал.5 от ГПК, представляван от особен представител адв.Пл.Г.-А. от ВТАК, съгласно чл.47 ал.6 от ГПК, оспорва предявените искове. Искът за неизплатени лизингови вноски бил и недопустим. Съдебната практика приемала, че не може да се съвместят в общо разглеждане установителния иск по чл.422 от ГПК след подадено заповедно производство с осъдителен нов иск при условията на кумулативно съединяване, а само при условията на евентуално такова. Съгласно предвиденото в т.11б от ТР№4/2013г. на ОСГТК на ВКС, при условията на чл.210, ал.1 от ГПК може да се предяви осъдителен иск в производство по чл.422 от ГПК само за разликата между размера на вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение и пълния размер на вземането. В конкретния случай, обаче, осъдителният иск за лизингови вноски не бил предявен в условията на евентуалност, а в условията на кумулативност, поради което не били налице предпоставките за разглеждането му в производство по чл.422 от ГПК. Заповедта за изпълнение съставлява процесуална пречка за успешното провеждане на осъдителния иск, предявен в срока по чл.415, ал.1 от ГПК. В процесния случай издадената в полза на ищцовото дружество заповед по чл.410 от ГПК е била връчена по реда на чл.47 ал.5 от ГПК и по повод на това заявителят е предявил осъдителен иск. Процесуалният закон не отрича принципно правото на кредитора, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично вземане по чл.410 от ГПК, да предяви осъдителен иск срещу длъжника за същото вземане. Допустимостта на подобен иск обаче е обусловена от наличието на правен интерес от търсената защита, а такъв би съществувал за ищеца - кредитор само при условие, че скрепеното със заповед за изпълнение парично вземане не е реализирано чрез успешно провеждане на предприетото по инициатива на последния заповедно производство. Само в случай на обезсилване на заповедта за кредитора би съществувал правен интерес да предприеме защита на вземането си чрез предявяване на осъдителен иск по общия ред. Счита иска за сумата 111.04лв., представляваща цената на незаплатени далекосъобщителни услуги за неоснователен. Така начислената месечна такса на абоната всеки месец била различна сума(във фактура№**********/15.10.2016г. - 23.64лв., а във фактура№**********/15.11.2016г. - 18.32лв.). Особеният представител посетил с.Драгижево и адреса на лицето Г.Н.. Била открита единствено дъщерята на ищцата. В проведения разговор се твърдяло, че Г.Н. била неграмотна и само е можела да се разписва, като нито е четяла, нито е пишела. Оспорва подписът да е положен от Г.Н. на документите, предмет на делото. Счита договорът за лизинг за недействителен и поради това, че не е изписан в определения от законодателя шрифт от размер поне 12 и същият е абсолютно нечетлив.
След като обсъди доводите на
страните, прецени събраните по делото доказателства и ги прецени съобразно
правилата на ГПК, съдът приема за установено следното:
Mежду „Теленор България“ЕАД и Г.М.Н. с клиентски№.....
и титуляр по предпочетения мобилен №****e бил сключен договор
за мобилни услуги от 06.10.2016г. с избрана абонаментна програма НонСтоп 30.99лв., с уговорен срок на действие до
06.10.2018г., като при възползване от преференциални условия на оператора е
взел мобилно устройство „Lеnovo модел“Moto Е Black“ на изплащане посредством 23бр. месечни
лизингови вноски(3.00лв. всяка), съгласно уговорения погасителен план по
лизинговия договор oт 06.10.2018г. С подписана Декларация-съгласие при сключване на процесните договори за
мобилни услуги, ответницата е удостоверила, че е запозната, приема и се
задължава да спазва Общите условия(ОУ) на дружеството-ищец, представляващи
неразделна част от договора. Потреблението на предоставяните мобилни
услуги е фактурирано под клиентски№...... Съгласно
чл.26 от ОУ на мобилния оператор - „при ползване на услуги чрез индивидуален
договор заплащането на ползваните услуги се извършва въз основа на фактура,
която се издава ежемесечно на името на потребителя(в в случая – 15-то число от
месеца). При сключване па индивидуален договор всеки потребител-страна по
договора бива уведомен за датата от месеца, на която ще му бъде издавана
фактура. Неполучаването на фактурата не освобождава потребителя от задължението
му за плащане на дължимите суми.“. Съгласно чл.27 от ОУ дължимите
месечни суми са платими в указаните във фактурите срокове, но не по-късно от 18
дни от издаването на месечната фактура. При наличието на неплатени месечни
задължения на абоната, операторът го уведомява по реда на чл.31а от ОУ.
За потребените от ответницата-абонат услуги за периода: 06.10.2016г.-14.02.2017г. били издадени: фактура№**********/15.10.2016г. за период: 06.10.2016г.-14.10.2016г. с начислена за периода сума за разговори и месечни абонаменти в размер на 37.92лв. с ДДС, платима в срок до 30.10.2016г.; фактура№**********/15.11.2016г. за период: 15.10.2016г.-14.11.2016г. с начислена за периода сума за разговори и месечни абонаменти в размер на 52.94лв. с ДДС, платима в срок до 30.11.2016г.; фактура№**********/15.12.2016г. за период: 15.11.2016г.-14.12.2016г. с начислена за периода сума за разговори и месечни абонаменти в размер на 24.98лв. с ДДС, платима в срок до 30.12.2016г. С Кредитно известие№**********/15,01.2017г, за извършена корекция по дълга е сторнираиа сумата в размер на -7.80лв. с ДДС за върнати на абоната пропорционално начислени при сключване на абонамента такси, начислена е и дължимата лизингова вноска в размер на 3.00лв. и е отразен незаплатения баланс в размер на 115.84лв„ за предходните три отчетни периода, при което задължението за плащане възлиза на сума в размер на 111.04лв. По договора се начислява и допълнителна сума в размер на 3.00лв, при условията на чл.1 ал.2 от договора, ако лизингополучателят желае да придобие собствеността върху устройството или при условията на чл.1 ал.3 - при отказ за придобиване на устройството, като неустойка.
На основание т.11 от договора за мобилни услуги ввр. чл.75 ввр. чл.196в от ОУ дружеството-ищец прекратило едностранно
индивидуалните договори с Г.М.Н., като за ползваните
абонаменти и дружеството издало по абонатен№..... крайна
фактура№**********/15.02.2017г. с начислена обща сума за плащане в размер на
721.86лв. В издадената крайна фактура била начислена неустойка за предсрочно
прекратяване на договорите за мобилни услуги в размер на 550.82лв.;
фактурираната цена, дължима за оставащите незаплатени лизингови вноски,
съгласно уговорения погасителен план в размер на 60.00лв.; цената за потребените
мобилни услуги от предходните три отчетни периода в размер на 111.04лв. Датата
на деактивация на процесния
абонамент е 04.01.2017г.
Поради прекратяване на договора за мобилни услуги и преустановяване на
предоставяните услуги, на основание т.12 ал.2 от ОУ, приложени към лизинговия
договор, дължимите месечните вноски за предоставеното на абоната мобилно
устройство мобилно устройство „Lеnovo модел“Moto Е Black“ са обявени за предсрочно
изискуеми. Съгласно чл.3(2) от всеки от договорите за лизинг,
сключени към абонаментите за мобилен№****„Месечните лизингови
вноски се фактурират от лизингодателя и заплащат от лизингополучателя съгласно сроковете, условията и начина за
плащане на задълженията на лизингополучателя в
качеството му на абонат на мобилни услуги, съгласно сключения между страните
договор за предоставяне на такива услуги и Общите условия на „Теленор България“ЕАД”.
По заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК пред ГОРС е
било образувано ч.гр.дело№386/2019г. и е била издадена Заповед№506/25.02.2019г.
за изпълнение на парично задължение на Г.М.Н. към „Теленор
България“ЕАД с ЕИК:****, за: сумата 171.04лв., представляваща цената на потребени и
незаплатени далекосъобщителни услуги за периода: 06.10.2016г.-14.02.2017г. по
Договор от 06.10.2016г., по крайна фактура№**********/15.02.2017г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 25.02.2019г. до окончателното
изплащане на сумата; сумата 33.78лв., представляващи мораторна
лихва за забава за периода: 03.03.2017г.-11.02.2019г., сумата 205.00лв.,
представляващи разноски по заповедното производство(ДТ и заплатено адвокатско
възнаграждение). Предвид, изпълнение на
процедурата по връчване на заповедта по
чл.47 ал.5 от ГПК, на основание чл.415 ал.1 т.2 ввр.
ал.3 от ГПК е указано на заявителя да предяви иск относно вземането си в едно
месечен срок от уведомлението за това.
По делото е допусната и
съдебно-счетоводна експертиза. Вещото
лице установило, че за периода: 06.10.2016г.-14.02.2017г.
са издадени фактури за дължими суми във връзка с предоставяне на мобилни
услуги: фактура№**********/15.10.2016г. за отчетен период:
06.10.2016г.-14.10.2016г. на стойност 37.92лв. с ДДС; фактура№**********/15.11.2016г.
за отчетен период: 15.10.2016г.-14.11.2016г. на стойност 90.86лв. с ДДС; фактура№**********/15.12.2016г.
за отчетен период: 15.11.2016г.-14.12.2016г. на стойност 115.840лв.; кредитно
известие№**********/15.01.2017г. за отчетен период до 14.01.2017г. на стойност
111.04лв.; фактура№**********/15.12.2017г.
за отчетен период: 15.01.2017г.-14.02.2017г. на стойност 721.86лв. Според
вещото лице от посочените фактури за периода: 06.10.2016-14.02.2017г. дължимите
суми за мобилни услуги, съгласно договора за мобилни услуги са в размер на 99.04лв.
с ДДС(с включени сумите за мобилни услуги по издадените фактури, без
фактурираните лизингови вноски). Също така, според вещото лице за процесния период: 01.10.2016г.-04.11.2019г.
от страна на Г.М.Н. не са извършвани плащания. Стойността на използвани
услуги извън абонамента е 33.61лв. с ДДС. Според вещото лице
след м.февруари.2017г., съгласно договора за
лизинг останали за изплащане 19бр.
вноски(по 3.00лв. всяка) - или 57.00лв.
с ДДС. Съдът кредитира
заключението на вещото лице. Същото не е оспорено от страните по делото.
Въз основа на така установените факти по
делото съдът прави следните правни изводи:
С исковата молба по чл.415 от ГПК
заявителят е уточнил, че е предявил: -по реда на чл.415 от ГПК относно
установяване на вземане по чл.286 ал.1 от ТЗ ввр. чл.79
от ЗЗД ввр. чл.258 и сл. от ЗЗД и чл.294 ал.1 от ТЗ ввр. чл.286 ал.1 от ТЗ ввр. чл.86 ЗЗД, за: сумата 111.04лв., представляваща цената на незаплатени далекосъобщителни услуги за
абонатен№..... за периода: 06.10.2016г.-14.02.2017г., ведно със законната лихва
за забава, считано от датата на подаване на заявлението по ч.гр.дело№386/2019г.
на ГОРС до окончателното и изплащане; -по реда на чл.345 от ТЗ ввр. чл.232 от ЗЗД ввр. чл.79 от ЗЗД осъдителен иск за сумата 60.00лв.,
представляваща незаплатени лизингови вноски за периода от м.февруари.2017г. до
м.септември.2018г. по Договор за лизинг от 06.10.2016г. с абонатен№...... за мобилно устройство „Lеnovo модел“Moto Е Black“.
Претендират се разноските в исковото производство. Следва да се приеме, че сключения договор с
ответницата за далекосъобщителни услуги и закупеното мобилно устройство на
лизингови вноски, са част от т.н. пакетни услуги по програма „НонСтоп” при възползване от преференциални условия на
оператора и тя е ползвала съответните преференции до момента, в който е спряла
изплащането на услугите. Съгласно т.11б от
Тълкувателно решение№4/2013г. от 18.06.2014г. на ОСГК – ВКС,
приложението на правилата за първоначално съединяване на исковете, за предявяване
на насрещен и на инцидентен установителен иск изисква преценка от съда на
общите процесуални условия за приемането им за съвместно разглеждане с установителния иск. В производството по чл.415 от ГПК,
респ.чл.422 от ГПК може да се предяви осъдителен иск на друго основание за
разликата между размера на вземането предмет на издадената заповед за
изпълнение и пълния размер на вземането при условията на чл.210 ал.1 от ГПК. В
случая вземането по издадената заповед е 204.82лв.,
а осъдителният иск са част от тази сума от т.н. пакетна услуга и не я надвишават.
Заявителят е уточнил в исковата молба,
че в далекосъобщителните неплатени услуги възлизат на 111.04лв.; незаплатени
лизингови вноски във връзка със закупеното мобилно устройство възлизат на 60.00лв. В този смисъл, не следва да се преиначава прилагане тълкувателното решение.
В настоящия казус прилагайки т.11б от
цитираното тълкувателно решение, пълният размер на търсеното вземане от
заявителя е това, което е предмет на издадената заповед по чл.410 от ГПК – 204.82лв.
За да възникне спорното материално право за
парично вземане за ищеца по иска с правно основание чл.415 от ГПК, в негова тежест е да установи наличието на
действителен договор за предоставяне на мобилни услуги, както и че е предоставил
твърдените мобилни услуги на ответницата. Относно
характера на сключения договор, съдът намира за необходимо да изложи, че договорът е неформален и реален. За
прецизност, следва да се уточни, че
договорът за услуга срещу възнаграждение, каквито са договорите за
мобилни услуги с мобилните оператори, се подчиняват на правилата, уредени
в чл.258 и сл. от ЗЗД относно договора
за изработка, докато договорът за лизинг пък намира своето правно основание
в чл.342 от ТЗ. Така,
в тежест на ищеца е да докаже факта на сключването на валиден договор за
доставката на мобилни услуги, съдържанието му, вкл. и уговорките за цена и срок
на издължаването и и за неустойка при предсрочното прекратяване на договора;
приложимостта на представените с исковата молба Общи условия(ОУ); потребените мобилни услуги и стойността им; надлежно
упражненото право за прекратяване на договора и размера на неустоечното
плащане; наличието на валиден договор за лизинг и точното изпълнение на
задълженията му като лизингодател по него. В тежест на ответницата по делото от своя
страна е да установи всички наведени от него положителни правоизключващи
и правопогасяващи възражения по исковете, от които
черпи благоприятни за себе си правни последици, да установи точното във времево
и количествено отношение изпълнение на задължението си за плащане стойността на
претендираните суми или обстоятелства изключващи дължимостта
им.
В отговора на исковата молба
особеният представител на ответницата е направил възражение, че приложения
договор за мобилни услуги не бил
подписан от ответницата или неин
представил, поради което е нищожен. Съдът не приема това възражение. Видно от
приложените по делото фактури, ведно с извлечение от извлечение от
потреблението, ответницата е ползвала предоставените и мобилни услуги по процесния договор с ищцовата
страна и с действията си е съгласила с условията по облигационното
правоотношение, поради което същият е валидно възникнал и е действал между
страните за исковия период. Доказателствената сила на
подписаните частни документи е определена в чл.180 oт ГПК. Според чл.189 ал.1 от ГПК
такава доказателствена сила получава и частният документ, издаден от
неграмотен, ако върху него вместо подпис има поставен отпечатък от десния му
палец и подпис на двама свидетели. Това произтича от обстоятелството, че с
подписването на частния документ от едно лице и поставянето върху него вместо
подпис отпечатък от десния му палец, когато е неграмотно или поради недъгавост
не може да го подпише в присъствието на двама свидетели респ. в присъствието на
нотариус, се цели да се създаде доказателство, че съдържанието на документа му
е станало известно и че той има задължителна доказателствена сила, че
изявленията, които се съдържат в него, е направени от това лице. Изхождайки от съдържащата се в Български тълковен речник, дефиниция за
понятието „подпис“, се налага изводът, че възможността на едно лице да се
подпише, се свързва със способността „собственоръчно
да напише име или знак за името, който обикновено съдържа инициалните букви“.
Според настоящия състав минималните условия за придобиване на такива умения са
способността на лицето преди всичко да разпознава буквите от българската
азбука, да разбира връзката звук-сричка-дума-изречение, да разграничава
правилно значението на отделните думи, да разпознава комбинацията от онези
букви, които оформят неговото име, да ги асоциира правилно и разбира се да е в
състояние да ги напише. Обстоятелството, че ищцата се е подписала
под двата договора(за мобилни услуги и
за лизинг), както и че е полагала подписи върху други документи/декларация-съгласие,
запис на заповед/, ведно с изписване на трите имена и други лични данни, каквито
доказателства има по делото, дава основание да се приеме, че ответницата
притежава степен на грамотност, позволяваща и да се подпише, което в случая
било достатъчна степен на грамотност с оглед изискванията на чл.180 от ГПК.
Неоснователно е възражението за
недействителност на сключените между страните договори, тъй като документите били написани на шрифт по-малък от 12pt(ответницата не е
посочила основанието за това възражение, вероятно е приложила по аналогия чл.5
ал.1, ал.4 и чл.10 ал.1 от ЗПК и чл.5
ал.1, ал.2 от ЗЗП). От една страна, изискванията на ЗПК, регламентиращи размера на шрифта, касаят
единствено случаите, в които се отпуска кредит на потребителя, какъвто не е
настоящият случай, отнасящ се до сключени договори за предоставяне на мобилни
услуги. Съгласно чл.5 ал.1, ал.2 от ЗЗП търговецът е длъжен да предостави
информация за стоката или услугата в писмена форма, който позволява
възприемането й от потребителя, на български език. Информацията трябва да бъде
вярна, пълна, четлива, ясна и разбираема, като според настоящият съдебен
състав, всички тези нормативни изисквания са били спазени от ищцовото дружество. От приложените договори за мобилни
услуги, допълнителни споразумения и договор лизинг, сертификат за пакетни
услуги, са посочени ясно и с достатъчно четлив шрифт основните характеристики -
срок на договора, цена/ценова листа/, месечен абонамент. Ответницата е
подписала договорите, ОУ на договор за лизинг, Приложение - ценова листа за
абонаментни планове за частни лица. С подписването на договора за лизинг и
Декларация-съгласие ответницата е
потвърдила, че е получила, запозната е, приема и се задължава да спазва ОУ на
договора за лизинг на устройство и приложимите ОУ на „Теленор
България”ЕАД за взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги.
Поради това съдът приема, че не са допуснати някакви съществени нарушения при посочване на
фактическите характеристики на договора. С оглед пълнота на изложението следва
да се посочи, че ответната страна не ангажира каквито и да е доказателства в
подкрепа на твърдението си, че шрифта на писане в процесните договори е
по-малък от 12pt. Горното обстоятелство би могло да бъде установено единствено
чрез допускането и извършването по делото на техническа експертиза, каквото
искане не е било направено от ответната страна.
Съдът приема за безспорно
установено, че представения по делото договор за мобилни услуги е
валидно сключен и съответно обвързва страните по делото. В този смисъл следва
да се приеме, че с подписването на процесния договор
за мобилни услуги и за лизинг в правната сфера на всяка от страните са
възникнали съответни права и задължения. По делото не се оспорва, че ищецът е
изпълнил основното си задължение по договорите - да предоставя на ответницата
мобилни услуги по програма „НонСтоп”, както и че и е
предоставил лизинговата вещ - устройство марка мобилно устройство „Lеnovo модел“Moto Е Black“ на
изплащане. Ответницата, от една страна не твърди, от друга - не сочи
доказателства във връзка с изпълнението на своите задължения по приемане на
работата(извършената услуга) от страна на ищеца, отделно не сочи доказателства
да са съществували каквито и да било причини да откаже да я приеме, или да е
направил възражения във връзка с приемането и. Не сочи и не се установява от
доказателствата по делото да са налице скрити недостатъци, които да основават
освобождаване от плащане или отбив в цената. Безспорен е и фактът, че
ответницата не е заплатила дължимата сума по издадената фактура в уговорения
срок, като доказателства относно факта на плащане на тези суми не бяха
ангажирани и до датата на приключване на съдебното дирене. Ето защо, съдът
приема, че ответницата е неизправна страна по договора, тъй като не е предложила
на кредитора изпълнение в уговорените срокове. От фактура№**********/15.02.2017г.
се установява, че по нея има неплатена
сума в общ размер 721.86лв. В същата фактура
са включени: -неустойка за предсрочно прекратяване на договорите за
мобилни услуги в размер на 550.82лв.;
-цената, дължима се за оставащите незаплатени лизингови вноски, съгласно
уговорения погасителен план в размер на 60.00лв.; -сумата за потребените мобилни услуги от предходните три отчетни
периода в размер на 111.04лв.
Oт
изразените от страните становища съдът приема за безспорно и че това
правоотношение е било прекратено, без да е установен по категоричен и безспорен
начин в хода на производството точния момент на прекратяване на
договора(вероятно през м.септември.2016г.
или м.октомври.2016г.). Също, от приложената фактура и приложенията към същата,
които реално не са оспорени от ответницата, съдът приема, че са установени
задължения на абоната за заплащане на предоставени и съобщителни услуги и
договорени месечни такси по правоотношението относно Договор за мобилни услуги
от 06.10.2016г. Дължимостта на тези суми е обвързана
от доставката на услуги и съдът намира, че тези суми се дължат от ответницата. Фактурaта и приложението към нея изхождат от ищеца и
установяват изгодни за него факти/възникване на вземания за доставени услуги
под формата на разговори, съобщения и др. на посочените стойности/, като същите
не са подписани от получателя на доставката(ответницата Н.). Издаването на една
данъчна фактура е неотменно задължение, предвидено в данъчния закон като
последица от факт на възникване на данъчно събитие/доставка/, явяващо се и
източник за определяне на дължимия данък - чл.113 от ЗДДС. Нелогично би било издаването
на фактура, без да е налице реална доставка(освен хипотезата на изготвянето на
документ с невярно съдържание с цел извличане на облага чрез признаване и
реализация на несъществуващо право на приспадане на данъчен кредит, каквито
доводи и не са изложени от ответната страна). В тази връзка следва да се
подчертае, че сключването на договор за ползване на електронни
далекосъобщителни услуги с едновременно получаване на мобилно устройство от същия
мобилен оператор, предполага ползването
на тези услуги и заплащането на месечна абонаментна такса за осигурен достъп в
мрежата. Фактурата e частен свидетелстващ
документ и в това си качество има формална доказателствена сила, като съгласно
чл.180 от ГПК удостоверяват извършване на изявлението и неговото авторство, без
да доказват верността на вписаните в него други обстоятелства. Изключение от
това правило/материална доказателствена сила на частен свидетелстващ документ/
е хипотезата, при която издателят удостоверява неизгодни за себе си факти.
Конкретният случай обаче не е такъв. Именно поради това, фактурата не се ползва
с доказателствена сила относно доставката на услугите по сключения договор
между страните и стойността и. От друга страна, представените по делото фактура
е писмено доказателство по смисъла на ГПК и възпроизвежда дължимите по
сключения договор суми, като не е необходимо фактурата да е подписана, доколкото
чрез същата не се установява основанието на вземането. Също така, във всяка
фактура е посочено името на съставителя, а освен това същата отговаря на всички
изисквания на ЗСч. и няма пречка да бъде приета и ценена като доказателствено
средство. Съгласно сключения договор за мобилни услуги, страните имат права и
задължения, описани в него и ОУ на доставчика на мобилни услуги. В чл.20 oт ОУ било посочено, че всички услуги се заплащат в
зависимост от техния вид и специфика по цени, съгласно действащата ценова листа
на дружеството. Съгласно чл.23б месечният абонамент осигурява достъп до услугите,
за които е сключен индивидуален договор и включва разходите за поддръжка на
Мрежата и се предплаща от потребителя ежемесечно, в размери съобразно избрания
от потребителя абонаментен план/програма/пакет. Съгласно цитираните ОУ на мобилния оператор, заплащането на
услугите се извършва въз основа на месечна фактура, която се издава на името на
абоната. При сключването на договора мобилният оператор уведомява всеки абонат
за таксуващия период, за който ще му бъде издадена фактура. Промяната на този
период може да бъде извършвана едностранно от оператора, след предварително
уведомление до абоната. Месечните сметки на абоната могат да бъдат оспорени
пред оператора в шестмесечен срок след датата на издаване на фактурата или по
общия ред, предвиден в действащото законодателство. Оспорването не освобождава
абоната от задължението за плащане на дължимите суми. Съдът намира, че ищцовото дружество е изпълнило задълженията си, като е
издало процесната фактура със съответното приложение,
като отразява ползването на мобилни услуги от конкретен мобилен номер, предоставен на ответницата по подписан
от нея договор с ищцовото дружество. След като не се
оспорва от ответницата, че предоставените съобщителни услуги касаят период
преди прекратяване на правоотношението между страните, съдът намира за
основателен и доказан иска за дължимост на сумата
111.04лв., представляваща цената на
незаплатени далекосъобщителни услуги за абонатен№..... и издадена
фактура№**********/15.02.2017г. за периода: 06.10.2016г.-14.02.2017г.
Съдът намира, че въз основа на
приетите по делото писмени доказателства се установява по безспорен начин и
наличието на вземане в полза на ищеца от ответницата за мораторна
лихва върху неплатените на падежа парични вземания по фактурите(установява
се наличието на първата предпоставка -
валидно и изискуемо парично задължение на ответницата към ищеца и на втората
предпоставка - виновна забава за плащането на тези вземания). Поради това и
съгласно чл.86 ал.1 изр.I от ЗЗД,
ответницата-длъжник дължи обезщетение в
размер на законната лихва върху сумата
111.04лв., считано
от датата на подаване на заявлението в заповедното производство – 25.02.2019г. до
окончателното и изплащане.
-осъдителен иск за сумата 60.00лв., представляваща незаплатени лизингови
вноски по договор с абонатен№......
Относно сключения договор за
мобилно устройство, съдът намира за необходимо да изложи, че нормите, уреждащи
договора за лизинг се съдържат в ТЗ, като видно от разпоредбата на чл.342 ал.1
от ТЗ, с договора за лизинг, лизингодателят се
задължава да предостави за ползване вещ срещу възнаграждение, като в чл.342
ал.3 от ТЗ изрично е предвидена възможност лизингополучателят
да придобие вещта по време на договора или след изтичането. Безспорно е, че
страните са сключили Договор за лизинг от
25.07.2016г., по силата на който ответницата е следвало да заплаща в определен
срок и размер лизингови/наемни/ вноски, т.е. отношенията между страните се
уреждат от нормите на чл.345 от ТЗ ввр. чл.232 ал.2
от ЗЗД ввр. чл.79 от ЗЗД. В изпълнение на поетите с
договора от 06.10.2016г. задължения ищецът е предоставил на ответницата мобилно
устройство „Lеnovo модел“Moto
Е Black“, което последният е получил. Плащането на наемната цена/лизингови
вноски/ е основно задължение на лизингополучателя във
възникналото между страните правоотношение(23бр.
месечни лизингови вноски - 19.39лв. всяка, съгласно уговорения погасителен план), съгласно чл.345
от ТЗ ввр. чл.232 ал.2 от ЗЗД. Неизпълнението на това
задължение е изява на виновно поведение на ответницата в договорното
правоотношение, което дава право на лизингодателя-ищец,
съгласно чл.79 ал.1 от ЗЗД, да иска изпълнение. Следователно, лизингодателят има вземане за наемна цена/лизингови вноски/
срещу лизингополучателя по процесния
договор. В
случая договорът за лизинг не е обвързан от договора за предоставяне на мобилни
услуги, като предвид заключението на вещото лице(чл.162 от ГПК) следва да се
приеме, че лизингодателят е предал вещта на лизингополучателя, като няма данни да са плащани
претендираните лизингови вноски. В случая това е един отрицателен факт който не
подлежи на доказване, а на оборване от ответната страна, което не е било
сторено в настоящето производство, като посочения иск следва да бъде уважен до
претендирания размер.
При този изход на делото, на
основание чл.78 ал.1 от ГПК, ответницата следва да заплати на ищцовата страна
сумата 385.00лв., представляваща направени в производството по гр.дело№1125/2019г.
на ГОРС разноски/ДТ по чл.1 от Тарифа към ДТССГПК – 75.00лв.; адвокатско
възнаграждение, съгласно чл.7 ал.2 от Наредба№1/09.07.2004г. за минималните
адвокатски възнаграждения – 180.00лв.; възнаграждение за вещо лице – 130.00лв./.
В полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски за възнаграждение за особен
представител – 300.00лв.
Разноските в заповедното
производство са законова последица от уважаването на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК и с оглед на това отговорността за
заплащането им е обусловена от изхода на заповедното производство, а в случаите
на предявен от заявителя-кредитор иск по чл.415 от ГПК - и от изхода на исковия
процес. Предвид установения в чл.6 от ГПК принцип на диспозитивното
начало, произнасянето предполага изрично заявено в исковата молба искане за
разпределяне на отговорността за разноски в заповедното производство. Съгласно
т.10 от Тълкувателно решение№4/2013г. от
18.06.2014г. на ОСГК – ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на
чл.422 респ. чл.415 ал.1 от ГПК, следва да се произнесе за дължимостта
на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на
спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство. При този изход в производството в полза на
ищеца-заявител следва да бъдат присъдени разноски в заповедното производство - ч.гр.дело№386/2019г.
на ГОРС в размер на 205.00лв.
Водим от изложеното и на основание чл.258 и сл. от ГПК и чл.7 от ГПК, съдът
Р Е Ш
И:
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО по предявен иск от страна на „Теленор България“ЕАД с
ЕИК:****, със седалище и адрес на управление гр.София ж.к.„Младост
ОСЪЖДА Г.М.Н.
с ЕГН**********, с постоянен и настоящ адрес: ***, ДА
ЗАПЛАТИ на „ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ“ЕАД с ЕИК:****, със седалище и адрес на управление гр.София
ж.к.„Младост
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Великотърновския окръжен съд в двуседмичен срок, считано от датата на получаване на съобщението, че е изготвено и обявено.
Препис от решението да се изпрати на страните.
Районен
съдия: