Определение по дело №48/2016 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е въз основа на въззивна жалба, подадена от Р. А. Я., с ЕГН [ЕГН], със съдебен адрес: [населено място], ул. „В“ № 12А срещу решение № 5550/23.12.2014г. по гр.д. № 29/2014г. на РС – Разлог. С горепосоченото решение първостепенният съд е уважил предявените от Етажна собственост на сграда „Ч – [населено място], със седалище и адрес на управление: [населено място], ул. „Я“ № 18 срещу жалбоподателя искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 38, ал. 1 вр. чл. 51, ал. 1 ЗУЕС, като е признал за установено по отношение на Р. Я., че същият дължи на Етажната собственост общо сума в размер на 1 138, 44 лв., съставляващи дължими такси за фонд „ремонт и обновяване“ и такса „поддръжка“ съразмерно притежаваните идеални части за периода от 24.03.2012г. до 30.10.2012г. – сума в размер на 436, 05 лв. и за периода 01.11.2013г. до 04.09.2013г. – сума в размер на 702, 39 лв., за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 5081 от 15.11.2013г. по ч.гр.д. № 1241/2013г. на РС – Разлог, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 14.11.2013г. до окончателното заплащане на вземането.

Във въззивната жалба се релевират доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение. Твърди, че единствено безспорно по делото бил фактът, че бил собственик на апартамент № А – 1 – 5, находящ се в сграда А, на първия етаж, в комплекс „Ч“ – [населено място]. Навежда, че не било проведено общо събрание на етажната собственост, като решението на общото събрание не било валидно взето и не отговаряло на изискванията на ЗУЕС. Сочи, че не следвало съсобственик, който не ползва недвижимия си имот да заплаща разходи по управление и поддръжка на етажната собственост в пълен размер. В тази връзка навежда, че не бил пасивно материалноправно легитимиран, тъй като не бил ползвал недвижимия си имот докато бил негов собственик по какъвто и да е начин. Излага доводи, че взетото решение на общото събрание на Етажната собственост противоречало на изискванията на чл. 51, ал. 1 ЗУЕС, тъй като липсвало като критерий за определяне на разходите собствеността върху идеалните части на сградата, поради което решението от 02.11.2012г. било нищожно. На следващо място твърди, че нямало как решението от 02.11.2012г. да го обвързва за задължения за стара дата, а именно за периода 24.03.2012г. до 30.10.2012г. Сочи също, че за другия период – от 01.11.2012г. до 01.11.2013г. претенцията била неоснователна, тъй като не бил собственик на процесния недвижим имот. С оглед гореизложените съображения се иска първоинстационното решение да бъде отменено, като предявените искове бъдат отхвърлени като неоснователни.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна етажна собственост /ЕС/ „Ч“ – [населено място], със седалище и адрес на управление: [населено място], ул. „Я № 18, представлявано от управителя и председател на УС на ЕС на П. Т. М., със съдебен адрес: [населено място],ул. „П“ № 6 не е депозирала отговор на въззивната жалба.

Благоевградски oкръжен съд, трети граждански състав, въз основа на доказателствата по делото, като взе предвид и становищата на страните, и в рамките на правомощията си по чл. 269 ГПК установи следното:

Въззивната жалба е подадена от легитимирано лице – ответник в първоинстационното разглеждане на спора, постъпила е в двуседмичния срок по чл. 259, ал.1 ГПК, отговаря на изискванията на чл. 260 и чл. 261 ГПК, поради което е редовна и допустима.

Разгледана по същество е неоснователна. Аргументите за този извод са следните:

Първоинстационното решение е валидно и допустимо.

Пред първоинстационния съд са предявени искове с правно основание вр. с . Ищецът - етажната собственост „Ч“, находяща се– [населено място], със седалище и адрес на управление: [населено място], ул. „Я“ № 18 твърди, че на 02.11.2012г. е проведено общо събрание на етажната собственост, на което е взето единодушно решение всички членове на етажната собственост да заплатят дължимите суми по такса за фонд „ремонт и обновяване“ и такса поддръжка съразмерно притежаваните идеални части, като задълженията на ответника Р. Я. – член на етажната собственост са както следва: за периода 24.03.2012г. – 30.10.2012г. – 435, 95 лв. и за периода 01.11.2012г. – 01.11.2013г. – 776, 69 лв. Ищецът твърди, че ответникът не заплаща посочените суми.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът Р. А. Я. е подал отговор на исковата молба, като сочи, че не бил пасивно легитимиран по иска, тъй като не бил член на етажна собственост. В тази връзка твърди, че не дължи разходи за управление и поддържане на общите части, тъй като притежавал апартамент за предишен период, който бил необитаем, необзаведен и не се ползвал. Навежда, че не било проведено легитимно общо събрание на етажната собственост, както и да е взето валидно решение на общото събрание за дължими суми от членовете на етажната собственост.

Въз основа на събрания от първоинстанционния съд доказателствен материал, решаващият състав приема следното:

На 14.11.2013г. ищецът – етажната собственост, представлявана от управителя й, е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по срещу ответника Р. Я. за сумите, предмет на предявения иск. След постъпило възражение от длъжника, в законовия срок заявителят е предявил настоящите искове за установяване дължимостта на претендираните суми. Поради това и предявените искове са допустими.

Ответникът Р. Я. е собственик на обект в етажната собственост, а именно апартамент № А – 1 - 5. Това се установява и от представения нотариален акт от 03.12.2007г., с който ответникът е закупил посочения апартамент.

На 24.03.2012г. е проведено общо събрание на етажната собственост /за което е представен и протоколът от тази дата/, на което е взето решение /т. 4 от протокола/ за определяне на вноска за поддръжка и управление на общите части за периода 24.03.2012г. – 31.10.2012г. в размер на 2, 50 евро на квадратен метър.

По делото е представено и е представен протокол и за друго общо събрание на етажната собственост – 02.11.2012г, с което е взето решение за предприемане на действие за принудително събиране на всички неизплатени задължения на етажните собственици.

В хода на първоинстационното производство са били изготвени и приети съдебно – оценителни експертизи, съгласно които общо дължимата от ответника такса за поддръжка за периода от 24.03.2012г. до 30.10. 2012г. е в размер на 435, 95, а за периода 01.11.2012 – 04.09.2013г. /датата, на която ответникът е прехвърлил правото си на собственост върху процесния апартаметн/, общо дължимите такси са в размер на 702, 39 лева. Следователно общо дължимата такса за периода е в размер на 1 138, 34 лв.

Въз основа на горните факти, окръжният съд приема следните правни изводи: Предявените искове са с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 38, ал. 1 вр. чл. 51, ал.1 ЗУЕС.

Съгласно разпоредбата на чл. 38, ал.2 ЗУЕС когато собственик, ползвател или обитател не изпълни решение в определения срок, председателят на управителния съвет /управителят/ може да подаде заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410, ал. 1, т. 1 от Гражданския процесуален кодекс. Към заявлението се прилага препис от решението на общото събрание. В случая производството по чл. 410 е реализирано и в полза на ЕС е издадена от РС - Разлог заповед за изпълнение на парично задължение.

Предмет на установяване в настоящото исково производство е - взети ли са решения от ОС на ищцовата ЕС за заплащане на претендираните суми, влезли ли е са в сила и изпълнени ли са тези решения от ответника Р. Я..

Безспорно се установи в казуса, че ОС на ЕС „Ч“, находяща се– [населено място], със седалище и адрес на управление: [населено място], ул. „Я“ № 18 от 24.03.20112г. е взело решение за заплащане на вноска за поддръжка и управление на общите части за периода 24.03.2012г. – 31.10.2012г. в размер на 2, 50 евро на квадратен метър, а общо събрание на същата ЕС от 02.11.2012г. е взело решение за предприемане на действие за принудително събиране на всички неизплатени задължения на етажните собственици. Съгласно чл. 40 и следващите ЗУЕС е предвиден специален ред за отмяна на решенията на общото събрание на етажната собственост. Засегнатият от решението собственик може да иска отмяната му по съдебен ред, но докато решението не бъде отменено, той е длъжен да го изпълнява и е обвързан от него. Решенията на общото събрание подлежат на изпълнение, включително и чрез принудително изпълнение //. В случая ответникът Р. Я. не е установил по делото и не твърди да е атакувал взетите от общото събрание решения. Предвид изложеното, съдът приема, че те са влезли в сила и ответникът, в качеството си на етажен собственик дължи изпълнения на задълженията си по тях.

В тази връзка следва да се посочи, че възраженията на ответника в отговора на исковата молба и във въззивната жалба като въззивник относно това, че не било проведено легитимно общо събрание на етажната собственост, че не било взето валидно решение на общото събрание, както и че не отговаряло на изискванията на ЗУЕС, не могат да се обсъждат в настоящото производство. Както бе посочено по – горе възможността да се дерогира съществуването в правния мир на решение на ОС на ЕС е уредена в чл. 40 ЗУЕС, който дава възможност на всеки етажен собственик в самостоятелно съдебено производство да иска това и да изложи възраженията си за незаконосъобразност, но само в рамките на 30 дни от оповестяването на решението по чл. 16, ал.7 ЗУЕС. Както е имал повод да посочи ВКС в свое Решение №39 от 19.02.2013г. по гр.д.№657/2012г., І г.о., ГК, докладчик съдия Б. Д., решенията на ОС на ЕС засягат широк кръг лица и отношения, което изисква сигурност. Поради това, тези решения могат да се атакуват само в горепосочения преклузивен срок. Без последните да бъдат отменени по реда на чл. 40 от ЗУЕС, съдът не може да се произнася в друго производство инцидентно по отношение на тяхната валидност и законосъобразност.

Изложените доводи на въззивния състав правят неоснователни всички възражения в жалбата на Я. по отношение на решенията на ОС на ЕС.

За пълнота на изложението следва да се посочи, че ответникът не оспорва, а и писмените доказателства го потвърждават, че той не е изпълнил задълженията си за заплащане в полза на ЕС на сумите по взетите решения от двете общи събрания. Ето защо, исковете са основателни.

Предвид неоснователността на въззивната жалба на основание чл. 78 ГПК въззиваемият етажна собственост /ЕС/ „Четирилистна детелина“ – [населено място], със седалище и адрес на управление: [населено място], ул. „Явор“ № 18 има право на разноски за въззивната инстанция, но такова искане не е направено, поради което не се присъждат такива.

С оглед разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК и обстоятелството, че цената на предявените искове е под 5000 лв., въззивното съдебно решение не подлежи на касационно обжалване.

Ръководейки се от изложените съображения, ОС - Благоевград, ГО, ІІІ-и въззивен състав,

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 5550 от 23.12.2014г., постановено по гр. д. № 29/2014г. по описа на Районен съд Разлог.

Решението не подлежи на обжалване, съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.