Р Е Ш Е Н И Е
№ 481/
27. Юли 2020г.,
гр. Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ПЛЕВЕН, трети състав
На осми юли
2020г. в публично съдебно заседание в състав:
Председател: съдия Елка
Братоева
Съдебен секретар: Милена Кръстева
Като разгледа докладваното от съдия БРАТОЕВА Административно дело № 327/2020г. по описа на съда и на основание
доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:
Образувано е по жалба на П.Г.П. *** срещу Заповед №
8121К-4700/12.03.2020г. на Министъра на Вътрешните работи в частта по т.2, с
която на основание чл. 214 ал.1 т.1 от Закона за МВР е постановено временното
отстраняване на жалбоподателя от длъжност главен инспектор Началник на РУ –
Левски при ОД на МВР - Плевен, тъй като служебното му положение би затруднило
разкриването на обективната истина по образуваното срещу него дисциплинарно
производство по чл.207 ал.1 т.1 ЗМВР.
Жалбоподателят, чрез адв. Б. оспорва заповедта като незаконосъобразна
и иска отмяната й. Сочи, че заповедта е била връчена в нарушение на
процесуалните правила по време на отпуск за временна нетрудоспособност. Счита,
че не е било необходимо отстраняването му от длъжност, тъй като от 31.05.2019г.
до 24.01.2020г. е бил в непрекъснат болничен с прекаран масивен миокарден
инфаркт, а от 25.01.2020г. до 16.03.2020г. вкл. е бил в платен годишен отпуск и
не е изпълнявал заеманата длъжност, както и му е отнет достъпа до класифицирана
информация до ниво „секретно“ и няма как да въздейства при осъществяването на
дисциплинарната проверка. Счита, че мярката е несъразмерна и не отговаря на
целта на закона, защото за периода на отстраняване от длъжност не са извършвани
никакви действия по дисциплинарното разследване, а обяснения от свидетелите са
били снети преди издаването й, а служителят е лишен от доходи. Претендира
присъждане на направените разноски за д.т., както и присъждане на адвокатско
възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска помощ по чл. 38 от Закона за
адвокатурата.
Ответникът - Министъра на вътрешните работи, чрез
процесуалния си представител П. – служител с юридическо образование, изразява
становище за неоснователност на жалбата, като излага съображения в подкрепа на
изложените в заповедта мотиви за временно отстраняване на служителя от длъжност
за срок до 20.07.2020г., докато приключи дисциплинарното производство.
Като съобрази относимите по делото доказателства,
становищата на страните и приложимия закон и след служебна проверка на
оспорения индивидуален административен акт за валидност и законосъобразност на
всички основания по чл. 146 от АПК, съдът намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Производството е по чл. 145 и следващите от АПК вр.
чл. 211 от Закона за Министерството на вътрешните работи.
Заповедта е връчена на 17.03.2020г. Жалбата е подадена
по пощата на 24.03.2020г. в законния 14-дневен срок за съдебно обжалване, от
активно легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване индивидуален
административен акт, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
П.Г.П. е заемал длъжността Началник на Районно
управление – Левски при ОД на МВР.
Със Заповед № 8121К-4700/12.03.2020г. на Министъра на
вътрешните работи е образувано дисциплинарно производство по чл. 207 ал.1 т.1
от ЗМВР срещу държавния служител в МВР и временно е отстранен от заеманата
длъжност.
Заповедта е издадена по повод данни от служители на
МВР и граждани за извършени от П. тежки нарушения на служебната дисциплина, а
именно:
1/ В периода от есента на 2018г. до пролетта на 2019г.
всеки ден следобед е използвал служебния си автомобил, като е пътувал до гр.
Плевен, за да прибира от работа приятелката си Т. Т.;
2/ От 2018г. до м. април 2019г. П. искал от К. Л. Х. –
председател на кооперация в с. Аспарухово пари за ремонтна дейност на сградата
на районното управление в гр. Левски в нарушение на разпоредбата на чл. 249
ал.9 ЗМВР;
3/ В качеството си на Началник РУ – Левски от 2018г.
до лятото на 2019г. всяка седмица е правил минимум по една поръчка за доставка
на храна и напитки от ресторант „Перфекто“ – гр. Левски, но никога не е
заплащал стойността й, като е заявявал на управителя на заведението, че „всичко
е оправено“;
4/ През есента на 2019г. в с. Трънчовица П., заедно с
брат си е взел около 2000 кг. Грозде от Л. Ч. – управител на земеделска
кооперация, без да го плати, при предварителна уговорка за 200 кг.
Деянията са квалифицирани като тежки нарушения на
служебната дисциплина – използване на служебното положение за лична облага и
нарушения на етичния кодекс, уронващи престижа на службата, за които се
предвижда дисциплинарно наказание „уволнение“.
С процесната заповед П. е отстранен от заеманата
длъжност на осн. чл. 214 ал.1 т.1 ЗМВР, тъй като заеманата от служителя
ръководна длъжност – Началник РУ – Левски, му предоставя възможност да оказва
влияние върху подчинените му служители и граждани, при събирането на
доказателства по вменените му дисциплинарни нарушения. Основни свидетели на
описаните в т.1 –т.4 дисциплинарни нарушения са служители от ръководеното от
него районно управление, както и граждани, живеещи на територията, обслужвана
от РУ – Левски. От тези лица следва да се вземат сведения за пълното и
обективно установяване на фактическата обстановка, върху които от позицията на
служебното си положение П. би могъл да оказва натиск и въздействие за промяна
на даваните сведения в хода на дисциплинарното производство, което може да
възпрепятства и затрудни разкриването на обективната истина. Отделно от това,
от позиция на заеманата длъжност, може да ползва информационните фондове на
МВР, за да се сдобие с лични данни и адреси на служители и граждани, имащи
отношение по случая. Като ръководител може да дава разпореждания към
подчинените му служители, които имат отношение към използването на служебния
автомобил във връзка с първото визирано нарушение и така би могъл да манипулира
или укрие писмени доказателства, свързани с експлоатацията и отчетността на
ППС, зачислени на РУ – Левски, в т.ч. и на описания.
Съгласно чл. 207 ал.1 т.1 ЗМВР Министърът на
вътрешните работи е компетентният орган, който има правомощието да образува
дисциплинарно производство за извършени тежки нарушения на служебната
дисциплина, за които се предвижда дисциплинарно наказание „уволнение“ по чл.
203 ал.1 т.2-т.15 срещу държавни служители от системата на МВР, заемащи ръководни
длъжности, каквато е заеманата от П. длъжност – Началник РУ на МВР. Органът,
компетентен да образува дисциплинарното производство има правомощия и временно
да отстрани от длъжност държавния служител с писмена заповед на осн. чл. 214
ал.1 т.1 ЗМВР – когато срещу служителя е образувано дисциплинарно производство по
чл. 207 от ЗВМР и служебното му положение би затруднило разкриването на
обективната истина.
Заповедта е мотивирана с посочване на правното
основание на чл. 214 ал.1 т.1 вр. чл. 207 ал.1 т.1 ЗМВР и наличие на фактическо
основание – образувано дисциплинарно производство за изброените тежки нарушения
на служебната дисциплина, за които се предвижда дисциплинарно наказание
„уволнение“ и възможност на служителя с оглед заеманото служебно положение да
оказва влияние при събирането на доказателства, при което би затруднил
разкриването на обективната истина.
В случая е безспорно налице първата предпоставка –
образувано дисциплинарно производство на осн. чл. 207 ал.1 т.1 ЗМВР за извършени от държавния служител тежки
нарушения на служебната дисциплина, за които се предвижда дисциплинарно
наказание „уволнение“.
За да е налице втората предпоставка следва да е
обективно налице възможност служителят с оглед заеманото служебно положение да
може да влияе върху разкриването на обективната истина в хода на
дисциплинарното производство.
В случая служителят, с оглед заеманата ръководна длъжност, би могъл да окаже въздействие, както върху
свидетели – служители и други лица от обслужваната територия от РУ - Левски за
промяна на дадените писмени обяснения, така и при събирането на други писмени
доказателства, справки, материали и т.н., изготвяни от подчинените му служители.
Позицията позволява достъп и до информационните масиви на МВР, да черпи служебна
информация и така да въздейства върху хода на дисциплинарното производство и да
попречи на разкриването на обективната истина.
Видно от приложените по преписката писма на
21.02.2020г. е било отнето разрешението
на служителя за достъп до класифицирана информация до ниво „Секретно“,
но с Решение № 21-II-28/26.03.2020г. ДКСИ е
отменила този акт. Освен това достъпът на служителя до друга служебна
информация не е ограничен.
В случая съдът счита, че материално-правните
предпоставки са налице и органът законосъобразно и обосновано е отстранил
временно служителя от длъжност, за да не влияе на хода на образуваното срещу
него дисциплинарното производство.
Моментът на връчването на заповедта има значение само
за правото на обжалване и това право е упражнено.
Фактът, че служителят е бил продължително време във
временна нетрудостопобност за периода от
31.05.2019г. до 24.01.2020г. вкл., а впоследствие и за периоди от по един
месец, ползвал е и платен годишен отпуск, не може да служи като аргумент за несъразмерност
на заповедта. Към момента на образуване на дисциплинарното производство– 12.03.2020г. с издаване на заповедта
дисциплинарно-наказващият орган не би могъл предварително да знае или да предполага
дали, колко дълго и по каква причина служителят ще отсъства.
По делото е приложена наличната дисциплинарна
преписка, относима към момента на издаването на заповедта. Извършваните в хода
на дисциплинарното производство последващи действия не са предмет на
разглеждане в настоящото производство, неотносими са и затова не са приложени
доказателства по делото, но това не означава, че такива не са били извършени
впоследствие.
Отстраняването е временно, за определен срок – до
20.07.2020г., когато следва да приключи дисциплинарното производство. Т.е.
правата на служителя са ограничени за определен непродължителен период от време
и това отстраняване от длъжност е обосновано с оглед преследваната легитимна
цел – служителят да няма възможност да влияе на разследването, докато то
продължава, за да не попречи на разкриването на обективната истина по
образуваното срещу него дисциплинарно производство от заеманата ръководна
служебна позиция.
Заповедта е издадена от компетентен орган, в рамките
на правомощията му, в необходимата писмена форма, съдържаща фактическите и
правни основания, мотивиращи акта, при липса на допуснати съществени
процесуални нарушения, в съответствие с материалния закон и целта му.
По изложените съображения оспорената заповед е
законосъобразна, а изтъкнатите от жалбоподателя доводи за отмяната й са
неоснователни, поради което жалбата следва да се отхвърли.
Водим от горното и на осн. чл. 172 ал.2 от АПК съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на П.Г.П. *** срещу
Заповед № 8121К-4700/12.03.2020г. на Министъра на Вътрешните работи в частта по
т.2, с която на основание чл. 214 ал.1 т.1 от Закона за МВР е постановено
временното отстраняване на жалбоподателя от длъжност главен инспектор Началник
на РУ – Левски при ОД на МВР - Плевен, тъй като служебното му положение би
затруднило разкриването на обективната истина по образуваното срещу него
дисциплинарно производство по чл.207 ал.1 т.1 ЗМВР.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба
пред Върховен Административен съд, подадена чрез Административен съд - Плевен в
14-дневен срок от съобщението.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на
страните.
С Ъ Д И Я : /П/