№ 203
гр. Бургас, 15.12.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на петнадесети
декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Пламен Анг. Синков
Членове:Светла М. Цолова
Галина Т. Канакиева
като разгледа докладваното от Галина Т. Канакиева Въззивно частно
наказателно дело № 20212000600248 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.440, ал.2, вр. чл.345 от НПК.
Постъпила е въззивна частна жалба от лишения от свобода Т. В. С.,
чрез защитника му адв. П. Д. от БАК против Определение № 712/25.11.2021
год. постановено по ЧНД № 1114/2021 год. по описа на Бургаския окръжен
съд, с което е оставена без уважение молбата на лишения от свобода С. за
условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част от
наказанието лишаване от свобода наложено му с присъда №6/31.01.2014г. по
НОХД№268/2013г. по описа на ОС - Разград, потвърдена с Решение
№101/15.07.2014г. по ВНОХД№90/2014г. по описа на Апелативен съд -
Варна, последното изменено с Решение №486/10.03.2015г..по к.д.
№1406/2014г. на ВКС, като наложеното наказание е намалено от 19 на 16
години лишаване от свобода.
С жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност и неправилност
на атакувания съдебен акт. Твърди се, че по време на изтърпяване на
наложеното наказание са преодолени в значителна степен негативните черти
в нагласите на личността на С., намален е риска от рецидив от
първоначалните стойности, осъденият осъзнава отговорността за собственото
си криминално поведение и факторите допринесли за извършване на
правонарушението. Навежда се довод, че лишеният от свобода се съобразява
с условията в пенитенциарното заведение, налице е мотивация за промяна в
поведението, променен е режимът съответно от строг на общ и впоследствие
1
на лек, доказателство за ясна тенденция за поправяне. Сочи се, че лищшеният
от свобода С. полага труд и е в добри отношения с останалите лишени от
свобода. Осъзнал е вредите, които е причинил и изразява съжаление за
извършеното деяние. Излага съображения, че осъденият С. е станал баща и
има дете на 7 месеца, за което иска да полага грижи, като наред с това
предлага да му бъде определена пробационна мярка в максимален размер от 3
години, което ще допринесе за корекционното му поведение. Твърди се, че
при освобождаването му осъденият ще работи на постоянен трудов договор
като куриер. Претендира се отмяна на определението на БОС като
неправилно и необосновано, а вместо него да се постанови съдебен акт, с
който да се уважи молбата на лишения от свобода за условно предсрочно
освобождаване.
Представителят на Бургаска апелативна прокуратура дава писмено
становище, че жалбата е процесуално допустима, но по същество
неоснователна. Намира, че е налице първата предпоставка по чл.70, ал.1, т.1
от НК, лицето да е изтърпяло фактически не по - малко от една втора от
наложеното му наказание. Наред с това заявява, че видно от данните по
делото на този етап от изтърпяване на наказанието С. не е дал достатъчно
убедителни доказателства за своето поправяне. Дава становище, че при
извършването на преценката за наличието на втората предпоставка по
смисъла на чл.70, ал.1 от НК, съдът е извършил анализ на всички
доказателства по делото, като настъпилите в поведението на осъденото лице
положителни промени са отчетени в достатъчна степен, но на този етап
осъденото лице не е дало достатъчно убедителни и категорични доказателства
за настъпили трайни положителни промени в неговото поведение. В подкрепа
на този извод сочи анализа на оценката на риска от 52, намалена съответно на
48, 39 и 37 точки, който показва несъществена промяна в проблемните за
осъдения зони, свързани с отношението към престъплението и трудовата
заетост, а заявената мотивация е до голяма степен декларативна. Навежда
довод, че предприетите спрямо осъдения корекционни мерки все още не са
постигнали целения резулт, поради което е необходимо да бъде продължена
индивидуалната корекционна дейност спрямо него, за изпълнение на
препоръката за изграждане на умения и способности за законосъобразен
начин на живот на свобода. Споделя извода на съда, че липсва категорично
осъзнаване на причините за деянието и общественоопасните последици,
2
причинени от виновното поведение на осъденото лице, поради което
проведеният превъзпитателен процес не е бил достатъчно ефективен. Твърди,
че започналата промяна на този етап не е достатъчна, за да се приеме, че е
приключил процесът на превъзпитаване и поправяне, като поставените цели
по първоначалния план на присъдата все още не са изпълнени. Подкрепя
извода на съда, че не са налице изискуемите от закона категорични
доказателства за сериозни, съзнателни и цялостни положителни промени в
характера и поведението на осъдения, поради което моли да се потвърди
определението на БОС като правилно и законосъобразно.
Бургаският апелативен съд, след като се запозна с доводите в жалбата,
становището на представителя на Бургаска апелативна прокуратура и
материалите по приложеното ВЧНД, намира жалбата за неоснователна.
Производството пред Бургаския окръжен съд е образувано по молба на
лишения от свобода Т. В. С., чрез адв. П. Д. от АК- Бургас по реда на чл.437,
ал.2 и следващите от НПК, във връзка с чл.70, ал.1 от НК, да бъде условно
предсрочно освободен от изтърпяване на останалата част от наказанието
„Лишаване от свобода“, наложено му с присъда №6/31.01.2014г. по
НОХД№268/2013г. по описа на ОС - Разград, потвърдена с Решение
№101/15.07.2014г. по ВНОХД№90/2014г. по описа на Апелативен съд -
Варна, последното изменено с Решение №486/10.03.2015г..по к.д.
№1406/2014г. на ВКС, като наложеното наказание е намалено от 19 на 16
години лишаване от свобода.
Безспорно е установено по делото, че лишеният от свобода С. е
постъпил в затвора Белене на 06.08.2013 год. като обвиняем по досъдебно
производство и НОХД 268/2013 год. ва ОС - Разград с мярка за неотклонение
„задържане под стража“. Задържан на 28.04.2013 год. и на 30.04.2013 год. му е
взета мярка за неотклонение от съда. С присъда №6/31.01.2014 год. на ОС -
Разград е осъден на 19 години лишаване от свобода, затова, че умишлено
умъртвил лице от женски пол в местност край гр.Исперих - престъпление по
чл. 115 НК. Определен е първоначален строг режим на изпълнение на
наказанието и приспаднат срока на предварителното задържане на основание
чл. 59 НК. Осъден е да заплати обезщетение на пострадалите на убитата жена,
както и разноските по делото. С решение на Апелативен съд - Варна
присъдата била потвърдена, но с решение ВКС изменил въззивното решение,
3
като намалил наказанието на 16 години лишаване от свобода.
През 2012 год. С. е бил освободен от наказателна отговорност на
основание чл.78а от НК и му е наложено административно наказание глоба от
1000 лева за деяние по чл. 354а, ал.5 от НК.
Осъденият постъпил за първи път в затвора за изпълнение на
наказанието по цитираната присъда. С присъдата е определен строг режим на
изпълнение на наказанието, заменен на 22.06.2016 год. с решение на
затворническата администрация в общ. От 21.05.2020 год. режимът е
променен в лек, като лишеният от свобода изтърпява наказанието лишаване
от свобода в затворническо общежитие ЗООТ „Дебелт 1“.
Видно от приложените по делото справки от затворническата
администрация наказанието се изтърпява без прекъсване на пребиваването му
в затвора. Към 04.10.2021 год., остатъкът от наказанието е пет години,
единадесет месеца и 19 дни.
Правилно решаващият съд е приел, че е налице една от двете
кумулативно дадени предпоставки в чл. 70, ал.1, т.1 НК, тъй като осъденият е
изтърпял фактически не по малко от една втора от наложеното му наказание.
Същият е придобил на 28 април 2021 год. право за УПО, а към 25.11.2021г.
неизтърпяната част от наказанието е 5 години 8 месеца и 29 дни.
Предвид изложеното предмет на преценка от страна на компетентния
съд е било наличието на първата предпоставка по чл.70, ал.1 от НК - дали
осъденото лице е дало доказателства за своето поправяне. Тази преценка не
почива на формални критерии, а се извежда от обективните данни за
поведението на осъдения по време на изтърпяване на наказанието и
настъпилите промени в него.
Съгласно константната съдебна практика - ППВС№7/75 г., изм. с
ППВС№8/87 г., констатацията, че осъденият е показал добро поведение
следва да се основава на данни за съзнателно и активно положително
отношение към режимните изисквания, вътрешен ред и дисциплина, като
следва да са налице категорични доказателства, че осъденият се е поправил
по време на изтърпяване на наказанието. От значение са и изводите за
постигане целите на наказанието с оглед промяната в личността и
поведението на осъденото лице, както преценката за липсата на рискове,
което е в защита на обществения интерес.
4
Изложените обстоятелства изискват много внимателно да се прецени
дали действително осъденият се е поправил съобразно изискванията на
цитираната съдебна практика. Изводът по чл.70, ал.1 от НК, че осъденият е
дал доказателства за своето поправяне, изисква изследване на цялостното
поведение на лицето по време на изтърпяване на наказанието до момента.
Приложените по делото документи установяват, че на този етап от
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, осъденото лице С. все още
не е дал достатъчно убедителни доказателства за своето поправяне.
Решаващият съд в своите мотиви е подложил на задълбочен и подробен
анализ всички факти, които са от значение за преценката на поведението на
осъденото лице и дали това поведение недвусмислено установява неговото
поправяне.
Безспорно е установено, че от постъпването на осъдения в затвора
администрацията е извършила периодични оценки на риска от рецидив.
Първоначалната, в доклад от 2015 год., е 52 точки, придружена с
психологическо изследване. По лична инициатива с молба от 16.02.2016 г. и с
други осъдени, осъденият е включен и завършил курс по готварство. Било му
е разрешено същата година да положи поправителен изпит за 12 клас в
училището на Затвора - Ловеч. Отново по лична инициатива същата година е
подложен и на изследване за възможността да бъде помилван, като получил
отрицателен резултат. На 18.09.2017 год. подал молба за преместване в
Затвора - София, която е била удовлетворена със заповед по надлежния ред от
25.10.2017 год. Дадена му е възможност да работи в ЗО „Кремиковци“. Като
резултат от добро поведение и по лична инициатива на С., инспектор М.
изготвил доклад на 12.04.2018 год., проследяващ развитието и поведението
му в затвора и дава заключение за облекчаване режима на изпълнение на
наказанието в общ. Впоследствие С. направил искане до администрацията на
Затвора - София да бъде преместен в ЗО „Казичане“, но му е отказано.
Обжалвал акта пред съда, който с решение от 19.02.2019 год. потвърдил
позицията на администрацията на затвора. През май 2020 год. е отпочната
процедура за промяна режима на изпълнение на наказанието от общ в лек и
със заповед на Началника на Затвора - София от 21.05.2020 год. е приключила
положително. На 21.08.2020 год. С. е преместен в Затвора - Бургас и настанен
в ЗООТ „Дебелт 1“, където се намира и работи и сега.
5
По време на престоя си в затвора осъденият отказал участие в
журналистическо разследване на деяния, свързани с домашно насилие.
В доклади от следващите години са отчетени положителни тенденции
в поведението на осъдения и намален риска от рецидив съответно на 48 и 39
точки. Актуалната опасност от рецидив е определена на 37 точки от
изследване от 13.10.2021 год. по повод молбата за УПО. В оценителните
доклади са изтъквани както положителните качества и поведение на С., така и
проблемните зони, свързани с осъзнаване на извършеното от него тежко
престъпление. Същият добре се справял с трудовите задължения. В годините
е бил инициативен винаги, когато е имало възможност по някакъв начин да
облекчи положението си, било то с повишаване на квалификацията или
завършване на образованието си.
В първоначалния доклад при постъпването му в затвора е отчетена
като проблемна зона непълното осъзнаване на мотивите за извършеното
деяние, както и последиците от него. В началото на престоя си в затвора е бил
наказан със заповед от 30.05.2014 год. за притежание на забранени вещи –
мобилен телефон, със седем денонощия изолиране в наказателна килия.
Отново за същото деяние е наказан със заповед от 29.01.2016 год. с пет
денонощия изолиране в наказателна килия. С оглед разпоредбата на чл. 109,
ал.1 от ЗИНЗС е изтекъл срок за всяко едно от наказанията, довел до
погасяване на отрицателните последици за лишения от свобода. Със заповед
от 20.08.2020 год. С. е бил наказан с лишаване от право на месечен домашен
отпуск за срок от три месеца, отново за същото нарушение – притежание без
разрешение на мобилен апарат.
Наред с това са налице данни същият да е награждаван многократно за
постигнати добри трудови резултати и поведение в затвора. Със заповед от
04.08.2015 год. в Затвора - Белене е награден с похвала. С нова заповед от
19.10.2016 год. е награден с похвала в Затвора - Белене. Награден е с
удължено свиждане със заповед от 02.12.2016 год., както и по - късно от
26.04.2017 г. Изявил се на спортен турнир по волейбол и със заповед от
05.10.2017 г. е награден с писмена похвала. Отново е награден със заповед от
21.03.2018 год. с удължено свиждане и извънредна хранителна пратка със
заповед от 15.10.2018г. Такава награда има и със заповед от 26.02.2019 г.,
02.07.2019 год.. На 29.10.2019 год. му е разрешено свиждане с близките извън
6
затвора. За стимулиране социалните контакти с близките си е награден на
12.02.2020 год. с три денонощия домашен отпуск. А с последваща такава от
04.06.2020 год. с пет денонощия отпуск. С последната заповед от 01.11.2021
год. С. е бил награден с 3 дни домашен отпуск.
В проведените през последния месец целенасочени изследвания и
изготвени доклади, инспекторите са установили положителните страни в
поведението на С. в затворнически условия, но същевременно са дали
препоръки за продължаване работата с него предимно в интелектуалната
сфера. Отчетено е, че по време на престоя в затвора С. е проявявал
инициатива в различни посоки - повишаване на образованието си и
получаване на допълнителна квалификация като готвач. За първи път в
затвора, същият се приобщил в затворническата среда, изградил модел на
поведение, насочено към безпроблемно изтърпяване на наказанието. В
процеса на работата на затворническата администрация с това лице не са
срещнати трудности. Осъденият се приобщил към средата, условията и
хората, демонстрирал добро поведение и отношение към затворническата
администрация. Не е имал конфликти с нея, както и с другите лишени от
свобода. В годините е предоставяна работа на С. и в повечето случаи се е
справял с задълженията си. Затворническата администрация отчитала
резултатите от труда и го награждавала с различни награди.
Анализът на докладите и психологическите изследвания на С. в
годините от престоя му в затвора обаче установява една и съща
недостатъчност в интелектуалната сфера на осъдения - непълна степен на
осъзнаване на мотивите на извършеното престъпление. Същия е бил
стимулиран всякога при положителни прояви, намерило израз в облекчаване
на режима на изпълнение на наказанието и други награди.
Решаващият съд правилно е приел, че към настоящия момент от една
страна са налице положителни данни за настъпили промени в неговото
поведение, но същевременно е налице и нестабилност в интелектуалната му
сфера, която системно е отчитана от администрацията на затвора и
психолозите като проблемни зони и необходимост от целенасочена работа.
Правилна е преценката, че остатъкът от наказанието е почти шест
години, който е прекалено дълъг период. Наред с това са налице данни за
нееобходимост от продължаване на индивидуалната корекционна работа. Не
7
се спори, че данните по делото сочат, че осъденият все още не е осъзнал в
достатъчна степен мотивите за извършване на деянието и последиците от
него, което е една индиция, че не е настъпила трайна и необратима промяна в
интелектуалната му сфера, на чиято основа може да се заключи за пълна
резултатност в постигане целите на наказанието.
По делото няма данни осъденият да е започнал да заплаща
обезщетенията на пострадалите.
Същият има приятелка и родено дете, за което следва да се грижи, но
същевременно не са налице данни за осъзнаване в достатъчна степен на
причините и мотивите за извършеното деяние, нито проявено съжаление за
това, не е проявена инициатива за изпълнение на задължението си към
близките на пострадалата.
Налице са данни за промени в поведението му към спазване на
правилата в затвора, който представлява контролирана среда, в която
неизпълнението на изискванията водят винаги до санкции съобразно
правилата, поради което С. се стреми да изтърпи наказанието си без проблеми
или усложнения. Правилно съдът е заключил, че тази положителна нагласа не
е достатъчна за УПО, тъй като не е изпълнена първата кумулативно дадена
предпоставка за прилагането на УПО спрямо Т. В. С.. Правилно съдът е
заключил, че не са постигнати в пълен обем целите на закона за поправянето
му. Изискването на чл. 36 НК е комплексно постигане целите на
наказателната репресия в еднаква степен – превъзпитание на дееца,
поправянето и превъзпитанието му в спазване на законите и добрите нрави,
да се въздейства предупредително върху него и му се отнеме възможността
да върши престъпления и се въздейства възпитателно и предупредително
върху другите членове на обществото. С оглед на изложеното настоящата
инстанция се присъединява към извода на първата, че не е постигната в пълен
обем личната превенция на наказателната репресия.
Наличието на наказания в последната година, което е рецидив на
предходно подобно поведение, затвърждават извода, че не са постигнати
целите на наказанието. Не са настъпили положителни изменения в мисленето
и оценката на престъплението, което не дава основание за извод за
постигнати цели на наказанието към настоящия момент.
От събраните доказателства по чл. 439а НПК не може да се направи
8
обоснован извод за трайно поправяне на осъдения С..
Настоящата инстанция споделя мотивите на решаващия съд, че
предприетите спрямо осъдения С. корекционни мерки все още не са
постигнали целения резултат. Настъпилите положителни промени в неговото
поведение свързани с полагането на труд и участието му в различни
инициативи за получаване на допълнителна квалификация и образование, са
отчетени в достатъчна степен, но тава не е достатъчно за да бъде направен
доказателствено обоснован извод, че са налице трайни положителни промени
в неговото поведение. Констатирана е несъществена промяна в проблемните
за него зони, свързани с отношението към престъплението и трудовата
заетост, повишил е нивото си на самокритичност, но в останалите зони не са
отчетени промени. Същият само до известна степен приема отговорността за
извършеното от него тежко умишлено престъпление, като заявената
мотивация за промяна е до голяма степен декларативна. Установено е, че
същият е отказал участие в корекционна група, като едновременно с това е
предявил претенции към предлаганата му възможност за трудова
ангажираност. По време на изтърпяване на наказанието С. е награждаван, но и
наказван многократно за допуснати дисциплинарни нарушения, като
последното му дисциплинарно наказание е наложено със Заповед
№380/20.08.2020г.
Ето защо обосновано и законосъобразно решаващият съд е приел, че
установените по делото фактически данни формират извод за наличие само на
едната от кумулативно предвидените в чл.70, ал.1 от НК предпоставки за
допускане на условно предсрочно освобождаване на осъдения Сами -
изтърпяването на не по- малко от една втора от срока на наложеното му
наказание - чл.70, ал.1, т.1 от НК.
Законосъобразно съдът е приел, че преценката по чл.70, ал.1 от НК, че
осъденият е дал доказателства за своето поправяне, изисква изследване на
цялостното поведение на лицето по време на изтърпяване на наказанието до
момента. Правилно съдът е посочил, че в разглеждания случай не се
установява по несъмнен начин наличието на втората задължителна
предпоставка - доказано добро поведение на осъдения в степен, позволяваща
обосновано заключение за неговото поправяне. Съдът е извършил задълбочен
и подробен анализ на наличните в затворническото досие на осъдения
9
доказателствени източници и данните за съдебното му минало, като правилно
е приел, че същите не обосновават категоричен извод, че молителят С. се е
поправил и преосмислил ценностната си система в насока спазване на
законите и общоприетите норми за съвместно живеене.
Правилен е изводът, че събраните доказателства позволяват да се
приеме, че при осъдения е започнал процес на поправяне и превъзпитание,
които обаче към момента на разглеждане на делото не са постигнати в
необходимата съгласно чл.70, ал.1, предл. първо от НК степен.
Обоснован е изводът, че постигнатите до момента частични позитивни
промени в личността и поведението на молителя следва да продължат да
бъдат направлявани и затвърждавани в контролираната среда на
пенитенциарното заведение, съобразно индивидуалния план за изпълнение на
наказанието.
Настоящата инстанция намира, че предприетите спрямо осъдения
корекционни мерки все още не са постигнали целения резулт, поради което е
необходимо да бъде продължена индивидуалната корекционна дейност
спрямо него, за изпълнение на препоръката за изграждане на умения и
способности за законосъобразен начин на живот на свобода. Липсва
категорично осъзнаване на причините за деянието и общественоопасните
последици, причинени от виновното поведение на осъденото лице, поради
което проведеният превъзпитателен процес не е бил достатъчно ефективен.
Започналата промяна на този етап не е достатъчна, за да се приеме, че е
приключил процесът на превъзпитаване и поправяне, като поставените цели
по първоначалния план на присъдата все още не са изпълнени. Ето защо, не
са налице изискуемите от закона категорични доказателства за сериозни,
съзнателни и цялостни положителни промени в характера и поведението на
осъдения,
В заключение настоящата инстанция намира, че решаващият съд е
анализирал подробно и внимателно данните за лишения от свобода, като е
направил законосъобразен и обоснован извод, че е налице едната формална
предпоставка, посочена в чл. 70, ал.1 от НК, но не е налице втората от
кумулативно предвидените предпоставки за условно предсрочно
освобождаване на осъдения, тъй като не са налице доказателства за трайна
положителна промяна в поведението на осъдения и същият не е дал
10
доказателства за своето поправяне. Обоснован и законосъобразен е изводът,
че не са налице изискуемите от закона категорични доказателства за
сериозни, съзнателни и цялостни положителни промени в характера и
поведението на осъдения, тъй като не е отпаднал рискът от криминализация
на личността и липсва адекватна социална интеграция. Правилно съдът е
приел, че липсват доказателства за трайно установено добро поведение на
лишения от свобода и които да покажат, че корекционната и възпитателната
дейност в затвора е постигнала резултат, че целите на наказанието, по
отношение на специалната превенция, са осъществени. Този извод е
обоснован с данните от досието на осъденото лице. Общото заключение от
корекционния процес при досега изтърпяната част от наказанието е, че
целените с присъдата поправителен, превъзпитателен и възпиращ ефект не са
постигнати в необходимия обем и дълбочина, поради което лишеният от
свобода С. не следва да бъде условно предсрочно освободен от изтърпяване
на наложеното наказание. Направената от решаващия съд преценка, че
предприетите спрямо осъдения С. корекционни дейности все още не са
постигнали целения резултат, е комплексна и въз основа на анализ на цялата
доказателствена съвкупност. Обосновано и законосъобразно е становището
на съда, че не са налице достатъчно убедителни и категорични доказателства
за поправянето на осъдения извън декларативно направените от него
изявления, поради което е необходимо да бъде продължена индивидуалната
корекционна дейност.
Предвид изложеното наличните данни за недостатъчна критичност към
собственото противоправно поведение и необходимостта от позитивна
личностна промяна, дават основание за положителен извод, че при условията
на свободен живот лицето може да извърши и други престъпления.
Събраните по делото доказателства чрез източниците, посочени в
чл.439а от НПК, не позволяват категоричен извод за настъпили по време на
изтърпяване на наказанието положителни промени, които да сочат на трайно
и устойчиво поправяне на осъдения С..
Ето защо, окръжният съд правилно и законосъобразно е приел, че
лишеният от свобода С. не е дал доказателства за своето трайно поправяне,
поради което не е налице втората, предвидена предпоставка по чл.70, ал.1 от
НК. Въз основа на изброените по-горе конкретни обстоятелства,
характеризиращи поведението на молителя по време на изтърпяване на
11
настоящото наказание, решаващият съд е направил обоснован извод, че
промяната в нагласите на лишения от свобода за законосъобразен начин на
живот и затвърждаване на мотивацията му за недопускане на
правонарушения, изискват по - голяма продължителност и интензивност на
корекционните дейности. При така установените по безспорен начин
фактически данни, решаващият съд обосновано и законосъобразно е приел,
че по отношение на осъдения не са налице всички предпоставки по чл. 70, ал.
1 от НК за прилагането на института на условното предсрочно
освобождаване. Рискът за обществото все още не е намален, още повече, че
този показател е изследван в условията на една контролирана среда в местата
за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, като не са налице
доказателства, че поведението му няма да се промени в реалната социална и
икономическа среда и обкръжението му след неговото освобождаване.
Предвид горното молбата на осъдения, за условно предсрочно
освобождаване от остатъка на наложеното му наказание лишаване от свобода,
законосъобразно е оставена без уважение.
Към настоящия момент осъденият на лишаване от свобода С. не следва
да бъде условно предсрочно освободен, тъй като е необходимо по отношение
на него да се продължи корекционната работа в условията на контролирана
среда за трайна положителна промяна и постигане целите на наказанието по
чл. 36 от НК.
С оглед на изложените съображения и предвид липсата на убедителни
доказателства за поправянето на осъдения С., частната жалба е неоснователна
и следва да се остави без уважение.
Предвид горното настоящата инстанция намира определението на
решаващия съд за законосъобразно и обосновано, поради което същото
следва да се потвърди.
Мотивиран от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 712/25.11.2021 год. постановено по
ЧНД № 1114/2021 год. по описа на Бургаския окръжен съд.
Определението е окончателно.
12
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13