№ 4407
гр. София, 27.01.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 174 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
като разгледа докладваното от РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА Гражданско
дело № 20241110107775 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 129-130 от ГПК.
Постъпила е искова молба от Т. Д. П. срещу Г. А. Д. (полицейски
инспектор в 8 МВР София) и В. П. С. (бивш началник на 8 МВР София), с
която са предявени искове с правно основание чл. 45 ЗЗД за осъждането на
ответниците да заплатят на ищеца солидарно сумата от 5 000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди за периода
от 21.03.2019 г. до дата на депозиране на исковата молба 12.02.2024 г.
В исковата молба се твърди, че противоправното поведение на ответника
Д. се изразява в отказ (бездействие) да изпълни указанията на СРП и да
беседва с близки на ищеца, а на ответника С. – разпределяне на проверката на
ответника Д., с когото знаел, че ищецът има конфликт; отказ (бездействие) да
осъществи контрол за законност над работата на ответника Д.; отказ
(бездействие) да окаже помощ на ответника Д. за снемане на показанията от
близки на ищеца. Ищецът твърди, че срещу него е образувано ДП 13492/2019
г., поради това, че бил написал няколко осмиващи писма и решили да му
отмъстят като инициират процедура за поставяне под запрещение. СРП
указала на ответника С. да започне проверка по случая, като проведе беседи с
близки на ищеца. По онова време ответникът С. бил завел дело срещу ищеца
НЧХД 2861/2019 г., а ищецът го съдел по 571/18 КЗД. Ответникът С.
разпределил преписката на ответника Д., който преди месец бил давал
показания по два негови сигнала обединени в пр. пр. 6046/19 СР. Д. съобщил
на С., че не може да снеме сведения от близки на ищеца, т.к. те живеели в
провинцията. С. приел обясненията на Д. и върнал преписката на СРП с
изпълнени указания. От СРП образували на ищеца дело по ЗЗдр. 7031/19 СРС,
имало процес, а единственият свидетел бил Д., правили му медицински
експертизи, губили му времето, тормозили го и накрая съдът отхвърлил
искането за СРП за поставянето на ищеца под запрещение. От описаното
твърди, че е претърпял неимуществени вреди, т.к. над него надвиснала
угрозата от поставяне под запрещение. Счита, че ответниците с умишлените
1
си деяния подтикват СРП да вземе подобно решение. Счита също, че ако
ответниците бяха разпитали негови близки относно психичното му здраве,
СРП щяла много трудно да реши да образува ДП. Твърди, че е изпитал
негативни емоции и страх, че могат да го вкарат в психодиспансер. Счита
действията на ответниците за умишлени. Аргументира, че и двамата
ответници не са съобщили на СРП за конфликта с ищеца.
Съгласно разпоредбата на чл. 216, ал. 3 от ЗМВР в следните три хипотези
искът за обезщетение може да бъде предявен направо срещу служителите по
общия ред на ЗЗД: ако вредите са причинени умишлено; ако са причинени в
резултат на престъпление или ако са причинени не при или по повод
изпълнение на служебните задължения. В случая ищецът търси обезщетение
за неимуществени вреди от конкретни виновни действия/бездействия на
ответниците извършени при или по повод изпълнение на служебните им
задължения. Ищецът формално е конкретизирал формата на вината, но
твърдените увреждащи деяния представляват евентуално неизпълнение на
служебни задължения, което не може да бъде квалифицирано като престъпно
или умишлено и не са налице предпоставките за приложение разпоредбата на
чл. 216, ал. 3 от ЗМВР.
От друга страна с оглед изложените в исковата молба фактически
твърдения и оплаквания, настоящият състав намира, че с предявяването на
настоящия иск ищецът не преследва легитимен интерес и действието
представлява злоупотреба с право по смисъла на чл. 57, ал.1 от Конституцията,
чл. 17 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните
свободи/ по аналогия от чл. 35, т.3, б.“а“от конвенцията/ и само на това
основание искът се явява недопустим.
Съгласно член 35, § 3 (а) – Условия за допустимост от Европейската
конвенция за правата на човека съдът обявява за недопустима всяка
индивидуална жалба, подадена на основание член 34, когато счете, че жалбата
представлява злоупотреба с правото на жалба. Понятието „злоупотреба“ по
смисъла на чл. 35, § 3 (а) се разбира в обичайното му значение според общата
правна теория, а именно – като зловредно упражняване на едно право за цели,
различни от целите, за които то е създадено. Съответно всяко поведение на
жалбоподател, което явно противоречи на целта на правото на индивидуална
жалба, уредено от Конвенцията, и което спъва правилното функциониране на
Съда и точното провеждане на производството пред него, съставлява
злоупотреба с правото на жалба./ в т. см. Miroļubovs and Others v.Latvia/.
Приема се, че жалбоподателят злоупотребява с правото на жалба, когато
отново и отново подава досаждащи и явно неоснователни жалби до Съда,
подобни на жалба, подадена по-рано и вече обявена за недопустима./ в т.см. M.
v. the United Kingdom и Philis v. Greece, и двете Решения на Комисията/. Не
може да бъде ангажимент на Съда да разглежда поредица от необосновани и
дразнещи оплаквания или други явно неправомерни действия на
жалбоподателите или техните упълномощени представители, които създават
неоправдана работа на Съда, несъвместима с реалните му функции в
съответствие с Конвенцията ./ в т. см. Bekauri v. Georgia (предварителни
възражения), § 21; Migliore and Others v. Italy ; Simitzi-Papachristou and Others
2
v. Greece/. На 11 април 2024 г. е приета Директива (ЕС) 2024/1069 на
Европейския парламент и на Съвета. Същата има за цел да предостави защита
на физическите и юридическите лица, ангажирани в публично участие спрямо
съдебни производства, с които се злоупотребявабило то чрез съдебни тактики,
предприети от ищеца и използвани недобросъвестно, като тактики, отнасящи
се до избора на юрисдикция, предявяване на един или повече изцяло или
частично неоснователни иска или на прекомерни искове, използване на
тактики за забавяне на производството или искания за прекратяване на делото
на късен етап от производството, започване на множество съдебни дела по
сходни въпроси и причиняване на непропорционални разноски за ответника
по производството. Директивата се прилага само относно граждански и
търговски дела с трансгранично значение установява минимални правила,
като по този начин дава възможност на държавите членки да приемат или
запазят разпоредби, които са по-благоприятни за лицата, ангажирани в
публично участие, включително национални разпоредби, с които се
установяват по-ефективни процесуални гаранции. Принципно предявяването
на един иск за цели различни от разрешаването на гражданскоправен спор със
сила на пресъдено нещо следва да бъде третирано като недобросъвестно
упражняване на правото на иск. Макар и с тесен предметен обхват Директива
(ЕС) 2024/1069 на Европейския парламент и на Съвета предлага следните
индикации за производства, с които се злоупотребява: а) непропорционалният,
прекомерен или неразумен характер на иска или на част от него, включително
прекомерната стойност на спора; б) наличието на множество производства,
започнати от ищеца или от свързани страни във връзка със сходни въпроси; в)
сплашване, тормоз или заплахи от страна на ищеца или неговите
представители преди или по време на производството, както и сходно
поведение на ищеца по сходни или паралелни дела; г) недобросъвестното
използване на процесуални тактики, като например забавяне на
производството, търсене на най-юрисдикция чрез злоупотреба или измама или
недобросъвестно прекратяване на делата на по-късен етап от производството.
В процесният случай следва да се посочи, че ищецът е един от т.н. „масови
ищци“, който със завеждането на съдебни искове не преследва разрешаване на
гражданскоправен спор. Служебно е известно на съда за други идентични
производства пред други състави на СРС. Ето защо, следва да се приеме, че в
случая са налице хипотезите на б.“б“ и б.“в“, възприети в цитираната по-горе
Директива (ЕС) 2024/1069 на Европейския парламент и на Съвета като
индикации за производства, с които се злоупотребява.
С оглед съдържанието на отправените от ищеца молби по образуваните от
него дела, следва да се отбележи и че съобразно формираната практика на
ЕСПЧ злоупотреба с право е и използването на език на вражда и омраза срещу
съда и в сезиращите го процесуални документи, като всеки опит за
използването на такъв език е несъвместимо с търсената от страните и
дължима от съда защита, поради което нарушава принципа на
добросъвестност по чл. 3 от ГПК.
Ето защо, настоящият състав намира предявения иск за недопустим,
поради което следва да върне исковата молба и да прекрати производството по
3
делото.
Мотивиран от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА искова молба, по която е образувано гр. дело № 20241110107775
по описана СРС.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 20241110107775 по описа
на СРС.
Определението може да се обжалва пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчването му.
Препис от настоящото определение да се връчи на ищеца.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4