Решение по дело №3050/2023 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.185, ал.2 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) и чл.7, ал.1 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин (Наредба №Н-18/13.12.2006г.).

Началник на Отдел “Оперативни дейности” (О”ОД”), гр. Пловдив, в Дирекция “Оперативни дейности” (Д”ОД”), към Главна дирекция “Фискален контрол” (ГД”ФК”), при Централното управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП), представляван от юрисконсулт М. К.- пълномощник, обжалва Решение №1834 от 13.11.2023г. по Н.А.Х. дело №20235330204502 (4502) по описа на Районен съд- Пловдив за 2023г., ХVII-ти наказателен състав, с което е отменено наказателно постановление (НП) с №710803-F690981 от 04.07.2023г., издадено от началник на О”ОД”- гр. Пловдив, в Д”ОД”, към ГД”ФК”, при ЦУ на НАП, с което на “ИМПЕРИУМ 2002“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. “Шести септември“ №2, ет.6, ап.11, ЕИК ***, е наложена имуществена санкция в размер на 3 000,00 лева.

Претендира се отмяна на решението поради неправилност, като постановено в нарушение на закона, и постановяване на решение по същество, с което да се потвърди изцяло процесното НП. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 150,00 лв., съгласно чл.63д от ЗАНН, във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ ЗПП), във връзка с чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ (НЗПП), за което е представен списък на направените разноски. Възразява се за евентуална прекомерност на заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение, ако същото е над законоустановения минимум.

Ответникът по делото- “ИМПЕРИУМ 2002“ ЕООД, чрез адвокат К.Т.- пълномощник, изразява становище за неоснователност на жалбата, претендира присъждане на направените по делото разноски, съгласно списък с разноските. Представя писмени бележки, подкрепящи изразеното становище.

Окръжна прокуратура- Пловдив, чрез прокурор Тодор Павлов, изразява становище за неоснователност на жалбата.

Касационният съд, като извърши преглед на обжалваното съдебно решение, във връзка с касационните основания по чл.348, ал.1 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), констатира следното:

Касационната жалба е подадена в предвидения законен срок и от страна по първоинстанционното производство, за която решението е неблагоприятно, поради което същата е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Съдът намира за установено по делото, въз основа на фактическите констатации на първоинстанционния съд и приетите по делото доказателства, че е извършена проверка от служители на ГД“ФК“ при ЦУ на НАП, на 15.12.2022г., в периода от около 13:30ч. до около 16:00ч., на място в гр. Пловдив, бул. “Санкт Петербург“ №36А, в зала за електрони игри в боулинг зала “Ескалибур“, стопанисвана от дружеството ответник. В рамките на проверката е прието за установено, че в залата за електронни игри в боулинг залата е наличен електронен автомат с развлекателен характер, представляващ симулатор за управление на мотор, с надпис “MOTOR HARLEY DAVIDSON CYCLES“. В долната част на автомата за игра има монтирано устройство за приемане на монети и монетник. На игралния автомат е поставена табела, че автоматът работи с монета от 2 лева и не приема жетони. Прието е за установено, че автоматът е с включено електрозахранване и работи- позволява да се играе. Извършена е контролна покупка- поставяне на монета от 2 лева в устройството монетник на игралния автомат, за което обаче не е визуализиран фискален бон на дисплей. Прието е за установено, че към процесния игрален автомат няма монтирано и не се използва ФУВАС (фискално устройство, вградено в автомат на самообслужване).

За резултатите от извършената проверка, на основание чл.50 и чл.110, ал.4 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), е съставен нарочен Протокол за извършена проверка в обект (ПИПО), сер. АА №0121420 от 15.12.2022г. Процесният ПИПО е подписан от Т. Д. Д.- управител на “ИМПЕРИУМ 2002“ ЕООД, за “присъствал“.

Видно от съставения ПИПО, Д. вписва “Машината няма монтирано ФУ (фискално устройство). Същата работи от 2015г. Нямам … … … Нямам възражения“. Пак според посочения ПИПО, на основание чл.13, ал.1 и чл.37, ал.3 от ДОПК, са направени предписания на 05.01.2023г. в 15:00ч., представляващ или упълномощено лице от дружеството ответник, да се яви в офис на НАП (гр. Пловдив, ул. “Трети март“ №28), като представи документ за собственост на проверявания обект и документ за самоличност за съставяне на АУАН (акт за установяване на административно нарушение).

На 05.01.2023г. в офиса на НАП се явява Т. Д. и представя Договор за наем от 01.03.2015г., по силата на който договор “ИМПЕРИУМ 2002“ ЕООД, в качеството му на наемател, ще ползва предоставена му от наемодателя “ДЕЛТА КАРТ“ ООД, ЕИК ****, необособена част от търговския си обект (Боулинг Ескалибур) за инсталиране и експлоатация на общо 7 броя игрални автомати.

Отново на 05.01.2023г. Ч. А. Ч.- старши инспектор по приходите в ЦУ на НАП, в присъствието на Т. Д., съставя АУАН с №F690981, с който установеното в рамките на проверката, извършена на 15.12.2022г., предоставяне на услуга чрез игрален автомат “MOTOR HARLEY DAVIDSON CYCLES“, за който игрален автомат няма монтирано ФУВАС, се квалифицира като административно нарушение по смисъла на чл.7, ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006г., във връзка с чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС. Според процесния АУАН, нарушението е довело до неотразяване на приходи. Екземпляр от АУАН е получен на 05.01.2023г. от Т. Д., който вписва като възражение “Имам възражение, което ще предоставя в законо установения ред“.

Против съставения АУАН постъпва възражение с Вх.№70-00-334 от 10.03.2023г., след което е издадено процесното НП.

Освен това, като доказателство по делото е прието заверено копие на Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ЗНПАМ) с №ФК-12-0121420 от 09.01.2023г., издадена от Д. Л. Р.- началник на О”ОД”- Пловдив, в Д”ОД”, към ГД”ФК”, при ЦУ на НАП, с която заповед, на основание чл.186, ал.1 и чл.187, ал.1 от ЗДДС, на “ИМПЕРИУМ 2002“ ЕООД е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) “запечатване на търговски обект – електронен автомат със сериен номер 00911756 SEGA, сертификат №1-40-01, предлагащ услуга с развлекателен характер – симулатор управление на мотор - “MOTOR HARLEY DAVIDSON CYCLES“, находящ се в гр. Пловдив, бул. “Санкт Петербург“ №36А, комплекс “EXCALIBUR“, зала за електронни игри в боулинг зала “Ескалибур“, стопанисван от “ИМПЕРИУМ 2002“ ЕООД, и се забранява достъпа до обекта за срок от четиринадесет дни.

Видно от посочената заповед, на основание чл.188 от ЗДДС, във връзка с чл.60 от АПК, е разпоредено предварителното ѝ изпълнение.

Като доказателство по делото е прието и заверено копие на Протокол за запечатване/отпечатване на търговски обект при наложена ПАМ, сер. АА №0040050 от 11.01.2023г., според който протокол на 11.01.2023г., в 12:00ч., във връзка с влязла в сила ЗНПАМ с №ФК-12-0121420 от 09.01.2023г., е извършено запечатване на обект – автомат за игра – симулатор “MOTOR HARLEY DAVIDSON CYCLES“ за срок от 14 дни, посредством поставяне на 1 брой СТОП лепенка и 1 бр. стикер.

Районният съд правилно възприема фактическата обстановка по делото и на базата на верните фактически констатации прилага закона правилно, като отменя процесното НП, предвид констатирана му незаконосъобразност, като издадено му в противоречие с правото на Европейския съюз (ЕС), изтълкувано от Съда на Европейския съюз (СЕС). Съображенията, мотивирали решението на районния съд, напълно се споделят от настоящия състав на съда, поради което повторното им излагане не е необходимо.

Още повече, че с нормата на чл.221, ал.2, пр.2 от АПК е предвидена възможност за препращане към мотивите на първоинстанционния съд.

Що се отнася до възраженията в касационната жалба, то същите са неоснователни.

Според Решение на Съда (първи състав) от 4 май 2023 година по дело С-97/21 (MV - 98 срещу Началника на отдел „Оперативни дейности“ — гр. София в главна дирекция „Фискален контрол“ при Централно управление на Национална агенция за приходите), Член 273 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност и член 50 от Хартата на основните права на Европейския съюз трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която за едно и също неизпълнение на данъчно задължение и след провеждане на отделни и самостоятелни производства на данъчнозадължено лице може да бъде наложена мярка имуществена санкция и мярка запечатване на търговски обект, които подлежат на обжалване пред различни съдилища, доколкото посочената правна уредба не осигурява координиране на производствата, позволяващо да се сведе до стриктно необходимото допълнителната тежест от кумулирането на посочените мерки, и не позволява да се гарантира, че тежестта на всички наложени санкции съответства на тежестта на разглежданото нарушение.

Съответно, обстоятелството, че за разглежданото нарушение на ответника по делото е наложена ПАМ, представляваща “запечатване на процесния обект (игрален автомат) и забраняване на достъпа до обекта за срок от 14 дни“, и последиците от посочената ПАМ са понесени от ответника в периода от 11.01.2023г. до 25.01.1023г., обуславят незаконосъобразността на процесното НП, с което е ангажирана отговорността на ответника за същото нарушение.

Ето защо, като отменя процесното НП, районният съд постановява решението си при правилно прилагане на закона. Следователно, оспореното решение на районния съд е правилно, а също така е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила.

С оглед очерталия се изход на делото, искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на НАП е неоснователно и не следва да бъде уважено.

В полза на ответника следва да бъдат присъдени направените по делото разноски, а предвид заявеното възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, съдът съобрази следното:

Според чл.63д, ал.2 от ЗАНН, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата (ЗАдв). Според чл.36, ал.2 от ЗАдв, размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката и клиента; размерът на възнаграждението трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа, каквато в случая се явява Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредба №1/09.07.2004г.). Съгласно установеното от нормата на чл.18, ал.2 от Наредба №1/09.07.2004г., ако административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция (в случая 3 000,00 лв.) и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл.7, ал.2 върху стойността на всяка наложена глоба, санкция и/или обезщетение, като при размер на имуществената санкция от 1 000,00 лева до 10 000,00 лв. минималното адвокатско възнаграждение е 400,00 лева + 10% за горницата над 1 000,00 (чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1/09.07.2004г.) или в размер на 600,00 лв.

Съгласно §2а от ДР на Наредба №1/09.07.2004г., за нерегистрираните по ЗДДС адвокати размерът на възнагражденията по тази наредба е без включен в тях ДДС, а за регистрираните дължимият ДДС се начислява върху възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение, като се дължи съобразно разпоредбите на ЗДДС. По Договор за правна защита и съдействие от 15.01.2024г. е заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 800,00 лв., с включен ДДС, което е само с ≈ 11,11 % по-голямо от минималното такова (720,00 лв., с включен ДДС).

При това положение и с оглед на действителната правна и фактическа сложност на делото и извършените процесуални действия, настоящият състав на съда намира, че заплатеното адвокатско възнаграждение не е прекомерно, противно на направеното в тази връзка възражение от процесуалния представител на жалбоподателя.

Така мотивиран и на основание чл.221, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №1834 от 13.11.2023г. по Н.А.Х. дело №20235330204502 (4502) по описа на Районен съд- Пловдив за 2023г., ХVII-ти наказателен състав, с което е отменено наказателно постановление с №710803-F690981 от 04.07.2023г., издадено от началник на Отдел “Оперативни дейности”- Пловдив, в Дирекция “Оперативни дейности”, към Главна дирекция “Фискален контрол”, при Централното управление на Националната агенция за приходите, с което на “ИМПЕРИУМ 2002“ ЕООД, ЕИК ***, е наложена имуществена санкция в размер на 3 000,00 лева.

ОСЪЖДА Националната агенция за приходите, ЕИК/БУЛСТАТ ****, да заплати на “ИМПЕРИУМ 2002“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. “Шести септември“ №2, ет.6, ап.11, ЕИК ***, сумата от 800,00 (осемстотин) лева, представляваща направените по делото разноски.

Решението е окончателно.

Председател:
Членове: