ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№740
ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД,
гражданско отделение, в закрито заседание на 16.11.2018 година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА
ДЖАМБАЗОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА
РОСИЦА
СТАНЧЕВА
като разгледа докладваното
от съдия ДОНЧЕВА в.ч.гр.д. № 593/2018 год. по описа на Апелативен съд гр.
Варна, за да се произнесе, взе предвид следното:
Подадена е частна жалба от
адв. М.П. *** в качеството й на назначен особен представител за осъществяване
на правна помощ на К.И.Б., срещу разпореждане № 952/18.10.2018 год по гр.д. №
64/2018 год на Окръжен съд Разград, с което производството по делото е
прекратено. По съображения за незаконосъобразност на определението, особеният
представител моли същото да бъде отменено и делото – върнато на същия съд за
продължаване на съдопроизводствените действия.
Съставът на Апелативен съд
Варна намира, че частната жалба е подадена в срок от особения представител в
изпълнение на задълженията му, произтичащи от акта на съда за неговото назначаване,
поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, тя е
ОСНОВАТЕЛНА, по следните мотиви:
С разпореждане №
201/16.03.2018 год по гр.д. № 64/2018 год Разградският окръжен съд е оставил
без движение исковата молба на К.И.Б. с конкретни указания за отстраняване на
нередовностите й. Разпореждането е връчено лично на страната на 02.04.2018 год.
С молба вх.№ 1453/05.04.2018
год ищецът отправил до съда искане за освобождаване от заплащане на държавна
такса и разноски, както и за предоставяне на правна помощ. Едновременно с това
посочил с кои действия на ответника и на неговите служители са му причинени
вредите, уточнил в какво се изразяват те, а именно пропусната полза в резултат от отнемането не
по установения ред на 1 бр. трактор „Урсус“ с ДКН 2692 ЕА и 1 бр. плуг,
извършено на 19.08.1999 год, поради което бил лишен от възможността да ги
използва прнез периода 01.06.2001 – 31.07.2002 год и да получи приходи в
посочения размер, заявил началната дата на претендираната мораторна лихва –
08.08.2002 год, но без да посочва размера на този иск. Позовал се е на
образувано по негова искова молба гр.д. № 11461/2002 год на Софийски районен
съд, но не става ясно дали предмет на това дело е частичен иск за същото
вземане, както и дали същото е приключило или е все още висящо. Не са изложени
конкретни твърдения и по иска за обезщетение на неимуществените вреди.
След като съдът уважил
исканията на ищеца за освобождаване от държавна такса и разноски, както и за
предоставяне на правна помощ, исковата молба отново е оставена без движение с
разпореждане № 295/16.04.2018 год със същите указания с изключение на това за
внасяне на държавна такса.
Поради отказ на първоначално
определения адвокат Г. А. от АК Разград, съдът с определение № 794/14.09.2018
год назначил адв. М.Н.П. *** за особен представител на ищеца. Определението е
връчено на адв. П. на 08.10.2018 год.
С молба вх.№ 4153/15.10.2018
год адв. П. в качеството й на назначен процесуален представител е заявила, че
ищецът не е отговарял на многократните й опити да се свърже с него на посочения
в исковата молба телефон, поради което на 10.10.2018 год тя му изпратила e-mail, с
който го приканила да й даде по-подробни разяснения във връзка с претенцията
си, за да може тя адекватно да защити правата му и да отстрани указаните от
съда нередовности на исковата молба. Полученият на 11.10.2018 год отговор по
електронната поща не съдържал исканата информация. Поради неоказване на
съдействие от страна на ищеца, адв. П. с
молбата си до съда заявила, че не е в състояние да изпълни дадените указания.
Въз основа на така
депозираната молба, съдът с разпореждане № 952/18.10.2018 год приел, че не са
отстранени в срок нередовностите на исковата молба и прекратил производството
по делото.
Съставът на Апелативен съд
Варна намира, че с оглед особеностите на този случай – от една страна отказ на
първоначално определения адвокат за осъществяване на правната помощ, и от друга
страна – невъзможността на настоящия особен представител да изпълни
задълженията си поради липсата на съдействие от страна на самия ищец, съдът е
следвало на първо място да прецени дали не са налице предпоставките на чл. 96
ал.1 т.1 от ГПК, като едновременно с това да връчи лично на страната
разпореждане № 295/16.04.2018 год, за което няма данни по делото да му е било
съобщено.
Що се отнася до подадената
лично от ищеца молба вх.№ 1453/05.04.2018 год, тя не дава отговор на всички
въпроси, поставени от съда още с първото определение за оставяне на исковата молба
без движение № 201/16.03.2018 год, поради което не може да се приеме, че с нея
нередовностите на исковата молба са отстранени.
Затова и с оглед посочените
по-горе обстоятелства във връзка с осуетяването от страна на самия ищец на
предоставената му правна помощ, следва разпореждането за оставяне без движение
на исковата молба да му бъде връчено лично и да му се даде нов срок за
отстраняване на нередовностите й. Едва в случай на неизпълнение исковата молба
може да бъде върната.
Водим от горното, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И:
ОТМЕНЯ разпореждане №
952/18.10.2018 год по гр.д. № 64/2018 год на Окръжен съд Разград.
ВРЪЩА делото на същия съд за продължаване на
съдопроизводствените действия в съответствие с горните указания.
Определението не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.