№ 488
гр. София , 13.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на тринадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Иванка Ангелова
Членове:Красимир Машев
Златина Рубиева
като разгледа докладваното от Иванка Ангелова Въззивно гражданско дело
№ 20201000503570 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.
С Решение № 8643 от 16.10.2019год., постановено по гр.д.№ 6059/ 17г.,
І-4 състав на Софийски градски съд е осъдил Й. Н. М. да заплати на
Гаранционен фонд сумата от 27 606.56 лв., представляваща из платено
обезщетение за неимуществени и имуществени вреди в полза на пострадалия
К. Г. Г., възникнали при ПТП от 27.07. 2005г., причинено виновно от Й. Н.
М., като искът до пълно предявения размер от 32 233.63 лв. е отхвърлен. Й. Н.
М. е осъден да за плати на Гаранционен фонд разноски в размер на 1 626 лв.,
като размерът е изменен на 850лв. с Определение № 10770 от 09.07.2020г.
Гаран ционен фонд е осъден да заплати на Й. Н. М. разноски в раз мер на
215.32 лв. Решението е постановено при участието на ЗАД ”Булстрад Виена
Иншурънс Груп”- трето лице помагач на страната на ответника.
Решението в осъдителната част е обжалвано от ответника М., с по
дробно изложени съображения за неправилност и незаконосъобразност.
Въззиваемото дружество депозира отговор, с който оспорва жалбата.
1
Третото лице помагач изразява становище в с.з., с което оспорва по да
дената въззивна жалба.
Софийски апелативен съд, след като обсъди становищата на страните
във връзка с атакувания съдебен акт и с оглед правомощията си по чл. 269 от
ГПК, намира следното:
Жалбата е допустима. Подадена е в срока по чл. 259, ал.1 от ГПК и е
срещу подлежащ на обжалване валиден и допустим съдебен акт.
Преценявайки основателността на жалбата съобразно изложените оп
лаквания, съдът намира следното:
Предявеният иск е с правно основание чл. 288, ал.12 във вр. с ал.1, т.2,
б.“а“ КЗ /отм./ – претендира се заплащане на изплатено от Гаранционния
фонд на пострадал от ПТП обезщетение срещу делинквента, управлявал неза
страховано с „Гражданска отговорност“ МПС. В отхвърлителната част реше
нието не е обжалвано, поради което е влязло в сила.
За да уважи предявения иск, първоинстанционният съд след подробно
обсъждане на надлежно събраните доказателства е приел, че са налице усло
вията за ангажиране отговорността на ответника по предявения срещу него
регресен иск. За установени са приети факта на виновно и противоправно реа
лизирано от ответника ПТП на 27.07.2005г., от което е причинена средна те
лесна повреда на водач на мотоциклет К. Г.; делинквенът ответ ник е участвал
като трето лице помагач на страната на ответника Гаранцио нен фонд в
производството по гр.д. № 37663/2010г. на СРС, по иск на постра далия при
ПТП К. Г., поради което е обвързан от силата на пресъдено нещо и
задължителните мотиви относно наличието на правнореле вантните факти за
ангажиране отговорността му в настоящото производство. Последният не е
участвал като страна в производството по гр.д. № 10076/ 2010г. на СГС, т.к.
предявеният срещу него при условията на евентуалност иск не е разгледан. За
неустановено по реда на пълното и главно доказване е прието твърдението на
ответника М., че е имал валидна задължителна за страховка „Гражданска
отговорност“ към датата на ПТП. Такава е била валид на до 20.07.2005г., а
застрахователното събитие е от 27.07.2005г. Въз основа на експертното
заключение съдът е приел, че в рамките на образуваните из пълнителни
2
производства ищецът е платил в полза на пострадалото лице на 11.06.2012г.
сумата от 11 467.06лв. и на 27.05.2013г. – 22 899.16лв. За неосно вателно е
прието възражението за погасяване на претенциите по давност, тъй като
искът е предявен в рамките на петгодишния давностен срок от извърше ните
плащания. За основателно е прието възражението на ответника за недъл
жимост на сумите, представляващи такси и разноски по образуваните за при
нудително събиране на вземанията изпълнителни производства, възлизащи на
4 627.07лв., приспаднати от предявените претенции.
В рамките на правомощията си по чл.269 от ГПК, въззивният съд на
мира следното:
Оплакванията във въззивната жалба са за необоснованост на извода за
несъществуване на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ към да
тата на ПТП. Следователно не се спори, а и от събраните по делото доказа
телства категорично установени по делото са следните релевантни за спора
факти: - виновно и противоправно реализирано от ответника ПТП на 27.07.
2005г., от което е причинена средна телесна повреда на водач на мотоциклет
К. Г., за което е признат за виновен с Решение по нахд № 7579 от 2006г.,
имащо характер на присъда, задължителна за гражданския съд до сежно
посочените в чл.300 ГПК части; че Гаранционен фонд е заплатил обез
щетения на пострадалия, за които е осъден с влезли в сила решения по предя
вени от последния искове.
Спори се единствено по направения от първоинстанционния съд извод,
че към датата на ПТП делинквентът не е имал валидна застраховка „Граждан
ска отговорност“ за автомобила, с който е причинил ПТП, което е и основа
нието за регрес на ищеца в настоящото производство. Ответникът се позо
вава на отразеното в съставения по случая Констативен протокол, в който де
журният дознател е отбелязал наличието на застрахователна полица № 05323
22 от 21.04.2005г. валидна до 20.10.2005г. в Булстрад.
Въззивният състав напълно споделя извода на първоинстанционния съд,
че делинквенът /ответник в настоящото производство/, участвал като трето
лице помагач на страната на ответника Гаранционен фонд в производ ството
по гр.д. № 37663/2010г. на СРС, по иск на пострадалия при ПТП К. Г., е
обвързан от силата на пресъдено нещо и задължителните мотиви относно
наличието на правнорелевантните факти за ангажиране отго ворността му в
настоящото производство, между които и факта за неустано веност на
действаща към момента на процесното ПТП валидна застраховка
3
„Гражданска отговорност“. С Решение от 27.02.2012г., постановено по гр.д.
№ 37 663 от 2010г., при участието на делинквента М. като трето лице-помагач
на страната на ГФ, състав на СРС при обосноваване отговорността на
ответника по предявен от пострадалия иск по чл.88,ал.1,т.1б.“б“ ЗЗ/отм./ е
приел, че собственикът на лекия автомобил е имал сключена застраховка
гражданска отговорност със срок на действие три месеца, считано от 21.04.
2005г. до 20.07.2005г. по силата на представена по делото Застрахователна
полица № 031050532322. Съдът се е позовал и на направена служебна справ
ка в КФН, въз основа на която е приел за установено, че към датата на ПТП-
27.07.2005г. автомобилът не е имал активна застраховка „Гражданска отго
ворност“. Само за сведение, до извода за липса на застраховка е стигнал и съ
став на СГС, постановил Решение от 21.04.2012г. по предявен от пострада
лия от същото ПТП иск срещу Гаранционен фонд по чл. 288, ал.1, т.2, б.“а“
КЗ/отм./, в което производство делинквентът е бил евентуален ответника, по
отношение на когото искът е оставен без разглеждане. По настоящото дело е
представено копие от цитираната в Констативния протокол застрахователна
полица /лист 124 от делото на СГС/, в която срокът й за валидност е от 21.04.
2005г. до 20.07.2005г. Същата е изключена от доказателствения материал,
което не променя извода, че към релевантния за спора момент – 27.07.2005г.
ответникът, чиято е доказателствената тежест с оглед направеното от него
възражение, не е ангажирал надлежни доказателства, въз основа на които да
проведе пълно и главно доказване на твърдението, че автомобилът му е имал
валидна застраховка „Гражданска отговорност“. В случая между страните по
настоящото дело, с влязло в сила съдебно решение и с оглед задължителната
сила на мотивите, е установено, че към датата на ПТП за процесния автомо
бил не е имало валидна застраховка. Макар да липсва изрично заявено оспор
ване на представения с исковата молба Констативен протокол в частта на
датата на валидност на застрахователната полица, ищецът се позовава на про
тивно на отразеното в протокола обстоятелство, а именно за липса на валид
на застраховка „Гражданска отговорност“ към датата на ПТП. Протоколът от
ПТП представлява официален свидетелстващ документ, който освен обвърз
ваща съда формална доказателствена сила относно авторството на лицето,
изразило волеизявлението, има и материална доказателствена сила за самото
удостоверително изявление, доколкото не е оспорено. В случая обаче, с горе
посоченото влязло в сила решение между страните, с което е установена лип
сата на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ към 27.07.2005г. е
оспорена материалната доказателствена сила досежно удостоверителното
изявление в протокола за срока на валидност на полицата.
Във въззивната жалба няма развити оплаквания по размера на уваже
ния иск, поради което въззивният състав не дължи произнасяне.
Поради съвпадане в изводите на двете инстанции, обжалваното реше
ние следва да се потвърди.
4
При този изход на спора и на основание чл.78, ал.8 ГПК въззивникът
следва да бъде осъден да заплати на ГФ юрисконсултско възнаграждение в
размер на 50.00 лв.
Водим от горното, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 8643 от 16.10.2019год., постановено по гр.д.№
6059/ 17г., І-4 състав на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА Й. Н. М. да заплати на Гаранционен фонд юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50.00 лв.
Решението е постановено с участието на трето лице помагач – ЗАД
”Булстрад Виена Иншурънс Груп”.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в едно
месечен срок от връчване преписи на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5