Р Е Ш Е Н И Е
№……………..
гр. София, 21.10.2021 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Б състав, в публично съдебно заседание на седми юни две хиляди двадесет и
първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР
ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА
АНАСТАСОВА
МЛ.СЪДИЯ:
ИВАН КИРИМОВ
при секретаря Донка Шулева, като разгледа
докладваното от съдия Анастасова гр. дело № 12113 по описа за 2020 година и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение №
36345 от 10.02.2020 г. по гр.д. № 9164/2015 г. по описа на СРС, 37 с-в са отхвърлени, като неоснователни предявените от
Б.К.Д. срещу ответниците С.Б.Д.-Д. и „В.М.Б.за А.Л.– София“ ЕАД, при условията на солидарност искове
с правно основание чл. 45 ЗЗД вр. чл. 49 ЗЗД, за заплащане на сумата от 15000.00
лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи
се в преживени болка, страдание, страх и недоверие, накърнено чувство за лична
чест и достойнство, претърпени в следствие на неправомерното поведение на
ответницата по време на извършения от нея преглед на ищеца на 17.11.2014г. и
отказ за хоспитализация, сумата от 396,60 лв., представляваща законната лихва
от 17.11.2014г. до датата на подаване на исковата молба – 20.02.2015г.
В срок е
подадена въззивна жалба от ищеца Б.К.Д. с изложени доводи за неправилност на
постановеното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и
процесуалните правила; необоснованост.
Поддържа, че
в производството е установено, чрез събраните доказателства, че д-р С.Б.Д.-Д. е
отказала незабавен прием в лечебното заведение, препоръчала е неправилно гастроентерологично
лечение, без консултация със специалист в тази област; въпреки направени
оплаквания от ищеца за световъртеж, главоболие, гадене и повръщане, без
проведени консултации и изследвания е поставила диагноза; не е оформила
законосъобразно медицинската документация. При постановяване на решението съдът
не е взел предвид, че след прегледа при д-р Д., на излизане от „В.М.Б.за А.Л.–
София“ ищецът е припаднал на площадката пред болницата, на няколко крачки след
изхода, като е повръщал и лежал на земята. Освен това станал обект на
подигравки от преминаващи, че „ракията снощи му е дошла много“. В резултат на
това неправомерно поведение на ответницата, установено в производството, се
оказал в болезнено, унизително положение, като същевременно чуствал опасност за
живота си и потърсил помощта на друго лечебно заведение. В това състояние
посетил УМБАЛСМ „Н.И. Пирогов“, където му било извършено подходящо лечение на
състоянието му. Заявява, че не е следвало да се вземат предвид показанията на свидетеля
Н.Г., доколкото последната не е присъствала на прегледа на ищеца, а освен това
същата е заинтересовано лице по смсл. на чл. 172 ГПК, тъй като е служител при
ответника. Поддържа, ме липсват доказателства, обосоноваваши поставената от д-р
С.Б.Д.-Д. диагноза „други периферни световъртежи“. Не била извършена преценка и
на установеното, че д-р Д. не се е съобразила с издаденото от личния лекар на
ищеца направление за хоспитализация. Освен това при постановяване на решението
не е обсъдено издаденото срещу ответницата Наказателно постановление, с което е
наложено административно наказание „глоба“ на д-р С.Б.Д.-Д., за нарушение на
чл. 81,ал. 2 , т. 1 от Закона за здравето, което не е обжалвано от нея. Излага
доводи, че Наказателното постановление следва да бъде съобразено от граждански
съд при разрешаване на спора съобразно чл.300 ГПК.
Въззиваемата
страна д-р С.Б.Д.-Д. е подала писмен отговор, в който оспорва въззивната жалба
като неоснователна. Заявява, че е направила обстоен преглед, от който се
установило, че не е нужно спешно хоспотализиране и не са били налице симптоми
за диагноза „реинсулт“. Твърденията на ищеца останали недоказани – припадането
му пред болницата, начина, по който е протекъл прегледа. Неправилни са
твърденията относно задължения за хоспитализация, въз основа на направление от
личен лекар. Вещото лице изготвило правилно заключение, потвърждаващо
диагнозата на д-р С.Б.Д.-Д.. Наказателното постановление не попадало в актовете
по чл. 300 ГПК. На следващо място констатираните решения с Наказателното
постановлние са във връзка с начина на водене на медицинската документация, не с протеклия преглед на ищеца. Моли за потвърждаване на решението на СРС и
претендира разноски.
Въззиваемата
страна „В.М.Б.за А.Л.– София“ ЕАД е подала писмен отговор, в който оспорва въззивната
жалба като неоснователна. Вещото лице и свидетеля Д. потвърждавали, че ищецът
не е имал симптоми, които застрашават живота и не е била нужна спешна
хоспитализация. Амбулаторният лист с
диагноза „последици от инсулт, неуточнен като кръвоизлив или инфаркт на мозъка“
не кореспондирал с издадения от СМП документ. Правилно районният съд приел за
недоказани твърденията на ищеца. Наказателното постановление не било
задължително за съда с оглед указанията на чл.300 ГПК. Моли за потвърждаване на
решението на СРС и претендира разноски.
Третото лице
помагач на страната на ответника – лечебно заведение - З. „Б.В.И.“ АД е подала писмен отговор, в който оспорва
въззивната жалба като неоснователна. Правилно съдът е приел, че ищецът е получил
исхемичен мозъчен реинсулт преди посещението си при д-р Д. или след това.
Поради липса на конкретни категорични доказателства за това не може да бъде
възприето, че поведението на двамата ответници е неправомерно и с това на ищеца
са били причинени неимуществени вреди. Освен това в производството не било
установено твърдението на ищеца, че е припаднал пред болничното заведение. В
производството е приета СМЕ, чрез констатациите на която се установява, че
постаневаната диагноза „инсулт“ и „реинсулт“ е несигурна и недоказана.
Представеното в производството НП, с което на ответницата е наложена глоба не
следва да бъде възприето от гражданския съд по задължителен начин с оглед
указанията на чл.300 ГПК. Моли за потвърждаване на решението на СРС и претендира
разноски.
Съдът, като обсъди
доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по
делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
Жалбата е подадена в
срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата
на чл. 269 ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна
материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от
страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящият съдебен
състав приема, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Производството е
образувано по предявени обективно и пасивно субективно кумулативно съединени
искове при условията на солидарност с правно основание чл. 45 ЗЗД и чл. 49 ЗЗД
за заплащане на сумата от 15000.00 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в преживени болка, страдание, страх и
недоверие, накърнено чувство за лична чест и достойнство, претърпени в
следствие на неправомерното поведение на ответницата д-р
С.Б.Д.-Д. по време на извършения от нея преглед на ищеца на 17.11.2014г.
и отказ за хоспитализация, сумата от 396,60 лв., представляваща законната лихва
от 17.11.2014г. до датата на подаване на исковата молба – 20.02.2015г.
За да постанови обжалваното
решение съдът е приел, че въз основа на приетата в производството СМЕ и
показанията на свидетеля Н.Г.–медицинска сестра при ответника не е установено
виновно бездействие на д-р С.Б.Д.-Д., на която
е възложена работа, съответно причинна връзка между противоправното поведение и
причинения вредоносен резултат. За обосноваване на този извод съдът е приел, че
от СМЕ се установява, че доктор Д. не е извършила нарушения на мециниските
правила, норми и стандарти, снела е анамнеза и соматичен статус на пациента,
като оплакванията на последния са довели до друга органна система –
стомашно-чревния тракт, поради което и медицинската помощ е била своевременна и
достатъчна по обем. Приел, че състоянието на пациента не е налагало
хоспитализация и не са нарушени медицинските стандарти нервни болести.
Решението на съда е
неправилно в една част. Във връзка с доводите по въззивната жалба, съдът намира
следното:
В подадената искова молба
и последващи уточнения ищецът е изложил фактически доводи, за неправомерно
поведение на първия ответник д-р С.Б.Д.-Д.
осъществено на 17.11.2014 г. при преглед извършен в лекарски кабинет във „В.М.Б.за
А.Л.– София“ ЕАД- втория ответник, в която същата е заета. Изложени са доводи
за причинени във връзка с това неправомерно поведение на ответницата морални
вреди за ищеца, които са описани като преживени болка, страдание, страх и
недоверие, накърнено чувство за лична чест и достойнство.
В
проведеното производството пред първата инстанция са събрани писмени и гласни
доказателства, приета е и СМЕ.
Настоящата
инстанция след анализ на събраните пред първата инстанция доказателства намира
за доказани твърденията, че при извършения на ищеца лекарски преглед на
посочената дата 17.11.2014 г. във „В.М.Б.за А.Л.– София“ ЕАД д-р С.Б.Д.-Д. е проявила
неправомерно и непрофесионално поведение.
Правилно първоинстанционният
съд е посочил, че установените основни принципи на правото на медицинска помощ
в чл.81, ал.2 Закона за здравето са своевременност, достатъчност и качество на
медицинска помощ. С оглед на посочената правна уредба лекарска грешка възниква при
всяко неизпълнение на професионалните задължения на лекар за и при извършването
на изследвания, консултации, лечение и други медицински дейности, вкл. при
недиагностициране на заболяване и поставянето на неправилна диагноза, което се
намира в противоречие с утвърдените от медицинската наука и практика методи и
технологии, с медицинските стандарти, с основните принципи на правото на
медицинска помощ - своевременност, достатъчност и качество на медицинската
помощ, в резултат на което поведение е причинено увреждане на пациента.
При
постановяване на решението си съдът е съобразил единствено констатациите на
експерта по СМЕ и показанията на свидетеля Н.Г./медицинска сестра при
ответника/, без да отчете евентуалната заинтересованост на свидетеля от изхода
на спора с оглед указанията на чл.172 ГПК.
Освен
това при формиране на своите изводи съдът не е съобразил представените
медицински документи, в които са удостоверени заболяванията на ищеца и неговото
здравословно състояние, не е обсъдил в пълнота и установените в производството
обстоятелства във връзка с конкретните оплаквания на ищеца по повод извършения
му преглед от ответницата на посочената дата. За формиране на своя извод, съдът
е изследвал обстоятелства, които не са въведени като предмет на спора, а именно
– правомерността на проведеното последващо лечение в лечебното заведение /УМБАЛСМ Пирогов/, в което ищеца е бил хоспитализиран по-късно на същата
дата – 17.11.2014 г., както и с правомерността на проведеното лечение на ищеца
преди посещението му на консултативния кабинет при д-р Д. на 17.11.2014 г.
Така, чрез
представеното Експертно ТЕЛК решение №
1044/19.07.2012 г. е установено и страните не спорят, че на ищеца е определена
трайно намалена работоспособност в размер на 78 % за три години при водеща диагноза: „Последици от мозъчен
инфаркт“. Общо заболяване: МСБ. ХВБН, Състояние след мозъчен инсулт във ВБС.
Дискобрдинаиионен синдром, АХ III степен, умерена степен, сърдечна и мозъчна
форма, Хипертонично сърце. Бронхиална астма, средно тежка. Обструктивен тип ВН.
ДН I ст. Шийна и поясна спондилартроза, болков синдром. Констатация от
медицинските изследвания, представените документи и мотиви за експертното
решение: МОТИВИ: МСБ, ХВБН /при доплерсонографски данни за намален диаметър и
хемодинамично значимо намален кръвен ток в д. ВА/, състояние след исхемичен
мозъчен инсулт във ВБС, дискоординационен синдром... АХ трета ст., умерена
степен, сърдечна и мозъчна форма, хипертонично сърце... Бронхиална астма, с
голяма давност и изразени функц. промени от страна на дишането... Шийна и
поясна спондилартроза, болков синдром... Персистиращи оплаквания от главоболие,
световъртеж, замаяност, нестабилност при ходене. АХ с макс. 180/120, на л-ние с
„Тарка“, „Псизиф“. За набл. период персистират пристъпите от задух до няколко
месечно, вкл. и нощна с-ка, на сист. инх. л-ние със „Серетид“ и „Бронхиална-астма“,
диспансеризиран от пулмолог. Непостоянни болки в кръста. Обективно:
Нормостеничен хабитус, сонорен перк. тон, зап.р.п., отсл. вез. дишане с удължен
експириум и ед. сухи св. хрипове дв., лек сист. шум на върха. АН 145/100, ч.
дроб на р. дъга, няма отоци. О.- походка самостоятелна, леко ограничени
движения на поясния отдел на гр. стълб, останалите отдели без ФД. Неврологичен
статус: М. няма, ЧМН- б.о. без латентни парези, изонормофлексия, Сетивност-
б.о. Дискоординационен синдром с локомоторна атаксия, постурална нестабилност.
В.- б.о. Отоневрологичен статус: приложен. Приложение: консултации, Р., доплер
на моз. съдове, Ф., К....“.
Така съставеният документ
– експертно решение на ТЕЛК представлява официален удостоверителен документ,
който не е оспорен от страните в производството и с оглед указанията на чл.179 ГПК, съдът следва да го съобрази при разрешаване на спора по същество. При
даване на своите констатации по приетата от първата инстанция СМЕ обаче вещото
лице д-р Д.Н.Н.не е съобразил силата на този документ, тъй като е посочил, че в
производството не са представени медицински документи, които обосновават
поставените от ТЕЛК диагнози. В чл.61 от Наредбата за медицинска експертиза са
посочени въпросите, по които ТЕЛК се произнася, които в случая не са оспорени по
надлежния административен ред и при даване на своето експертно становище вещото
лице е следвало да съобрази посочените диагнози без да изисква представяне на
друга медицинска документация и изследвания за обосноваването им. ЕР като административен
акт е издаден в предписаната от закона форма - обективиран е като съдържание по
образеца, предвиден в чл. 4 от Наредбата за медицинската експертиза (НМЕ) и е
мотивиран. Съобразно разпоредбата на чл. 50, ал. 1 ПУОРОМЕРКМЕ, при разглеждане
на жалби против експертни решения на ТЕЛК единствено Националната експертна
лекарска комисия е компетентна да се произнесе въз основа на медицинската и
друга документация.
За здравословното
състояние на ищеца и неговите диагностицирани заболявания и провеждано лечение
е представена История на заболяването № 10163/ 25.10.2014 г. на Клиника по
вътрешни болести, пулмология, фтизиатрия и клинична алергология при Медицински
институт- МВР. От последната се установява, че ищецът е провел болнично лечение
с окончателна диагноза: Лобуларна пневмония на левия долен белодробен дял. ОДН.
Бронхиална астма - изострена. Придружаващи заболявания: Състояние след ИМИ във ВБС.
АХ III ст. Доброкачествена простатна хипертрофия... Консултации със
специалисти: Уролог - Закл. ДГТХ. Терапия Тамсол 0.4 1 т. за амб.лечение. Да се
изследва стерилна урина. Невролог - Ш. вертебрален синдром. Тензионно
главоболие. Дадена терапия Мидокалм 2х 1 т 10 дни, Кетонал 1 ами и.м. 3-5 дни.
Дерматолог - Дг. Хепрес симплекс тип I. Терапия: Оксикорт х 1 дн...“. От копие
на на УФ № 109180/ 16/ 17.11.14 г. на името на Б. К. Д., 57 г. (стр.17 и 206 от
делото) е видно:“... пристигане в 20.20 ч.; Повод за повикването: Асматик. ГДС.
Преди седмица изписан с пневмония. Поведение: ОМ /оставен на място/. Диагноза:
Вертижен синдром. Ст. пост инс. цер.ВБС... “.
Установено е,
че на 16.11.2014 г. Б.Д. се е почуствал зле и е потърсил помощ от Спешна медицинска
помощ. В съставения за това фиш № 109180
е посочено извършеното посещение:“... на място в 20.20 ч.; отпътува
20.40 ч. Анамнеза: С оплаквания от ... (не се чете)... Първоначален преглед:
Неврол.статус: в съзнание, няма отпадни симптоми, нормални зеници, ГКС- 15 т.
Дишане: 10-24; Хемодинамика: 130/80; допълнителен клиничен преглед: Пулмо, кор-
ритмична, отслабено в двете белодробни основи ... (не се чете)... Тонове ясни.
Корем... Няма отпадни симптоми. Отрича Е.. Работна диагноза: Вертижен синдром,
Астма бронх., Ст. пост пнев. син, Ст. пост. ИМИ във ВБС. Лекарства и дози:
Diazepam 1 амп и.м, Д. 1 амп и.м, Папаверин 1 амп. и.м. Насочен към невролог в
.... /не се чете/ порядък...“.
За така
посоченото посещение на спешната помощ свидетелят Ц. Д., която работи в Центъра
за спешна медицинска помощ сочи, че не помни конкретните оплаквания на
пациента, а в представения по делото фиш не са четими ясно попълнените в
бланката текстове. Изписването на пациента на Папаверин, обаче сочи за
споделени оплаквания за болки в корема-спазмолит.
По повод оплаквания на ищеца
Б.Д. изразяващи се в: главоболие,
световъртеж, залитане, изтръпване на крайниците, гадене, повръщане същият е
посетил на 17.11.2014 г. в 09.40 часа своя общопрактикуващ лекар – свидетеля И.Д.Ч.,
като последната му е издала направление за хоспитализация с диагноза: “Последици
от инсулт, неуточнен като кръвоизлив или инфаркт на мозъка“ – л.17 от делото на
СРС. За прегледа при свидетеля Ч. е съставен и амбулаторен лист – л.19 от
делото на СРС.
Установено е, че на 17.11.2014
г. в 11,01 ч. на ищеца е бил извършен преглед във „В.М.Б.за
А.Л.– София“ ЕАД в приемо-консултативен кабинет за Неврологични
заболявания от д-р С.Б.Д.-Д. - специалист нервни болести (амбулаторен лист
на стр.16 от делото на СРС) като е поставена основна диагноза: Н81.3 „Други
периферни световъртежи“ със снета анамнеза: Пациента е лекуван до 31.10
2014 г. за пневмония. Насочен от ОПЛ с Диагноза „последици на МСБ с оплаквания
от главоболие, световъртеж. Обективно състояние: Неврологичен статус в
граници на норма за възрастта. Няма данни за ОНМК. Периферен доборокачествен
световъртеж след преживяна пневмония. В амбулаторния лист е изписан в графа: Обективно
състояние ръкописен текст: „Прегледа е за гастро, а аз имам болки във
главата, гадене, повръщане, виене на свят. Отказ да бъда приет“. Установено е,
че автор на посочения ръкописен текст е ищеца.
Същевременно е
установено от представените в производството доказателства, че медицински изследвания
на ищеца не са били извършени при този преглед, консултация със специалист
гастроентеролог не е направена. В представения амбулаторен лист графа изследвания
е останала непопълнена, а в графа Терапия е вписано: Димерхидринат
3x1 т., Деанксит 2х1т...“.
В производството не е
установено, че при този преглед пациента е бил насочен за планов прием в
лечебното заведение, както и че са му дадени указания за посещение на
гастроентеролог, в какъвто смисъл са дадените от ответницата обяснения /л.169
от делото на СРС/ и показанията от свидетеля Н.Г.. За посочените обстоятелства
не са били съставени съобразно изискванията на закона в надлежната форма медицински
документи, за което и д-р Д. е била санкционирана по административен ред с
наказателно постановление № 27-18/31.03.2015 г. на Министерство на
здравеопазването, ИА „Медицински одит“. С последното е прието, че ответницата
д-р Д. при извършения преглед на ищеца на 17.11.2014 г. е нарушила правилата на
чл.81, ал.2, т.1 от Закона за здравето, съгласно който: “Правото на достъпна
медицинска помощ се осъществява при прилагане на следните принципи:
своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ“, в частта
„достатъчност и качество на медицинската помощ“, за което съответно й е било
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300.00 лв. На основание
чл.229, ал.1 от Закона за здравето.
В настоящето
производство, съдът намира за установено чрез представените доказателства нарушение
на посочената разпоредба на чл.81, ал.2, т.1 от Закона за здравето в частта „достатъчност и качество на медицинската
помощ“ от страна на д-р Д.. Както бе посочено по-горе при извършения
преглед на ищеца и поставяне на диагноза по амбулаторен лист "Други
периферни световъртежи“ ответницата не е провела изследвания и консултации със
специалисти, съответно не е съобразила последния извършен преглед на ищеца от
неговия личен лекар и съответно не е съобразила дадените оплаквания от него за световъртеж, главоболие, гадене и повръщане,
с което е нарушила и Общите правила за добра медицинска практика на лекарите в
Република България /9.1;9.2;9.3 4 9.4/. При извършения преглед д-р Д. се е
основала на медицински документи сочещи за състоянието на ищеца, неговите
оплаквания и проведено лечение месец преди това /проведено лечение в Клиника на
МВР/ без да извърши преценка на състоянието на пациента въз основа на обективна
и навременно съставена медицинска документация с оглед състоянието на пациента
и неговите конкретни оплаквания. При извършения преглед, както се установява от
представеното наказателно постановление д-р Д. е нарушила и правилата за
съставяне на медицинската документация. При извършената проверка е установено
несъотвествие между поставената основна диагноза по амбулаторен лист и
амбулаторен дневник. Както бе посочено за поддържаната от ответницата теза за
отказ от страна на пациента да постъпи в лечебното заведение не е съставен
писмен документ.
Освен това, в
представения в производството Правилник за устройството, дейността и вътрешния
ред на „В.М.Б.за А.Л.– София“ЕАД – чл.32, са утвърдени правила за писмено
оформяне на отказът на пациента да бъде приет в лечебно заведение. В
проведеното производство, както бе посочено не е установен отказ на пациента да
постъпи в лечебното заведение на посочената дата. Съответно, не е установено
спазване на Правилника за начин на оформяне на предложението на д-р Д. за
преглед и консултация със специалист гастроентеролог, съответно за насочване за
планов прием в лечебното заведение. В чл.31, ал.1 от Правилника изрично е
предвидено, че приемът в болницата се осъществява в консултативно-диагностичен
блок чрез консултативни кабинети. В случая д-р Д. е била в консултативния
кабинет на болницата на посочената дата 17.11.2014 г. в 11.00 часа. В чл.31,
ал.3 от Правилника на болницата – ответник е предвидено, че болницата приема
пациенти с направление за хоспитализация, каквото пациента – ищец е притежавал.
Посочено е в чл.31, ал.5 от Правилника, че при прием на пациент се извършват
диагностични дейности и лечебни дейности, а при състояния заплашващи
живота-спешни или неотложни животоспасяващи дейности. По отношение на пациента
ищец при постъпването му в консултативния кабинет на това лечебно заведение не
са били извършени никакви дейности.
За формиране на изводите, посочени по-горе,
съдът намира че е без значение каква е поставената диагноза и какво е
проведеното лечение на ищеца по-късно след неправомерното поведение на д-р Д.
при проведения преглед на 17.11.2014 г. в ответното лечебно заведение.
Несъмнено, чрез
представените в производството доказателства се установява, че по-късно на
същата дата 17.11.2014г. ищецът е бил хоспитализиран в УМБАЛСМ
„Пирогов“ с окончателна диагноза: Исхемичен
мозъчен реинсулт във ВБС. Дискординационен синдром. Придружаващи
заболявания: Морбус хипертоникус гр. II- сърдечна и мозъчна форма. Хипертонично
сърце. Бронхиална астма- средно тежка форма. Ш. и поясни спондилартроза.
Анамнеза: Настоящото заболяване датира от предния ден преди постъпването,
когато започнало силно тилно главоболие с повръщане, виене на свят със
залитане. Походката станала нестабилна. Извикана БМП измерено РР 130/80. В деня
на приемането горните оплаквания се засилили. След консултация с невролог
постъпва за диагностично уточняване и лечение. Обективно състояние: Соматичен
статус: В задоволително общо състояние, в съзнание, 130/85. Е.- синусов ритъм,
индеференген тип без данни за коронарен инцидент, от нараклиниката-
дислипидемия. Пулмо-двустранно изострено везикуларно дишане без броихоспазъм.
Неврологичен статус: ЧМН- б.о. Изразен дискординационен синдром. П. не се
установяват. Р. - залита в неопределена посока. Патологични рефлекси от групата
на Б. не се установяват. Умерено живи сухожилни и надкостни рефлекси Д=Л.
Позитивни орални автоматизми. Не се установява синдром па менинго-радикулерно
дразнене... КАТ на главен мозък № 6070 от 18.11.2014 г.: При нативното КТ
изследване на структурите на главния мозък не се установяват огнищни и
травматични промени в паренхима. Вентрикулната система е без деформация и
дислокация. ЗЧЯ - без огнищни промени. Малки полипоидни разраствания в двата
максиларни синуса. Ход на заболяването: След започване на лечението
главоболието значително намаля, дискоординационният синдром отзвуча напълно.
Болният е вертикализиран. Настъпили усложнения: няма; Инвазивни диагностични и
терапевтични процедури: не. Оплаквания при изписването: Непостоянно тилно
глабвоболие. Обективно състояние при изписването: Леко изразен дискординационен
синдром. Останалият неврологичен статус в границите на нормата. Изход от
заболяването: Благоприятен. Препоръки за хигиенно охранителен режим:
дадени...“.
За така проведеното
лечение в своята експертиза вещото лице е приело, че е налице несъответствие
между отразения в историята на заболяването неврологичен статус и този описан в
епикризата от лечението - в епикризата освен дискординационен синдром, залитане
в неопределена посока, умерено живи еднакви двустранно сухожилни и надкостни
рефлекси, без синдром на менинго-радикулерно дразнене, са описани и позитивни
орални автоматизми, каквито няма в графата „НЕВРОЛОГИЧЕН СТАТУС“. Проследено е, че на 18.11.14 г. е проведено
скенографско изследване на главен мозък, като не са установени каквито и да е
патологични отклонения.
Тези изводи на експерта по
СМЕ обаче настоящия състав намира за ирелевантни, доколкото, както бе посочено същите
не са предмет на спора. При съобразяване установения в чл.6, ал.2 ГПК принцип,
съдът намира че не е сезиран със спор за правомерността или не на проведеното
лечение в УМБАЛСМ „Пирогов“ на 17.11.2014г.
Освен това, както бе
посочено в случая е установено неправомерно поведение на ответницата изразило
се в посочените по-горе нарушения. При така формираните изводи извършената преценка от
страна на д-р Д. да хоспитализира в лечебното заведение на посочената дата или
не пациента при посочените от него оплаквания с придружаващите го медицински
документи не се основава на обективни по своя характер изследвания и
консултации. Съответно нейният отказ да стори това отново не се основава на
обективни критерии, въз основа на които съдът да приеме за правилно нейното
субективно решение, преценка и поставена диагноза. В производството е
установено какви са били оплакванията на ищеца към този момент /субективни по
своя характер/, но същите са основани на обективни факти- съществуващи и
диагностицирани по съответния ред след изследвания и консултации здравословни
отклонения. С оглед това преценката на д-р Д. при извършения преглед да не
извърши изследвания, да не извърши консултации със специалисти и да не приеме
пациента в лечебното заведение противоречи на обективното състояние на ищеца
отразено в съставените по надлежния ред медицински документи.
При така проявеното
неправомерно поведение е установено и нарушение на Правилник за устройството,
дейността и вътрешния ред на „В.М.Б.за А.Л.– София“ЕАД, тъй като ищецът не е
хоспитализиран по спешност и същевременно на същия не е предложен планов прием
в лечебното заведение, не е насочен към специалист – гастроентеролог в лечебно
заведение.
За формиране на тези
изводи съдът намира за ирелевантно обстоятелството дали след напускане на
лечебното заведение /ответник в процеса/ пациента е или не е припаднал,
съответно къде точно и кога е станало това. Установяване на този фактически
довод на ищеца би довел до определяне на по-високо по размер обезщетение при
изследване на конкретното неправомерно поведение.
Съответно, даденото от
експерта по СМЕ становище, че в случая са несигурни и неподкрепени диагнозите „инсулт“ и „реинсулт“ за този пациент, съдът не
възприема при разрешаване на спора. От една страна поради това, че това
становище се основава на изследвания извършени в друго болнично заведение и не
съобразява съставени медицински документи с официален удостоверителен характер.
От друга, поради това че както бе посочено, съдът не е сезиран със спор за
проведеното преди прегледа при ответниците и след това лечение на пациента-
ищец. Така посочените обстоятелства не променят формираният от съда извод за
извършени нарушения на правилата на Закона за здравето и Правилника на
лечебното заведение от ответниците. В случая е взето субективно решение от
специалист без обективна специализирана обосновка за това. Как това решение се
е отразило на живота и здравето на пациента е установено чрез показанията на
свидетеля М. дадени пред първата инстанция. Така, чрез неговите показания е
установено, че след случката ищецът има страхове, че при необходимост и нужда
няма да бъде приет в болница. Както е посочил и свидетеля Ч. - личен лекар на
ищеца, след този случай ищецът я посещава винаги с придружител, защото се
страхува, че няма да му бъде оказана медицинска помощ.
С оглед изложеното,
съдът намира за установени елементите на непозволено увреждане указани в чл.45 ЗЗД - деяние, извършено виновно, противоправност на деянието, вреда, причинна
връзка между настъпилата вреда и деянието.
Гаранционно-обезпечителната
отговорност на ответното лечебно заведение следва да бъде ангажирана по реда на
чл.49 ЗЗД тъй като то отговаря за действието или бездействието на своите
работници или служители, на които е възложил работа, в случаите, в които тези
действия или бездействия са извършени виновно.
В т.ІІ на Постановление
№ 4/1968г. на Пленума на ВС е разяснено, че понятието „справедливост” по
смисъла на чл.52 от ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на
редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които са специфични за
всяко дело и които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на
размера на обезщетението. Във всички случаи правилното прилагане на чл.52 от ЗЗД при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди от деликт е
обусловено от съобразяване на указаните в постановлението обективни критерии
като възраст на пострадалия, вид и характеристики на уврежданията, прогноза за
възстановяване, обществено – икономически условия в страната и пр. Следва да се
вземат предвид и обстоятелствата, при които е настъпило увреждането, както и
съпричиняването за настъпването на вредоносния резултат. Тези критерии са
възприети и във формираната по реда на чл.290 от ГПК практика по приложението
на чл.52 от ЗЗД, която приема, че справедливото възмездяване на настъпилите от
деликта вреди изисква задълбочено изследване на общите и на специфичните за
отделния спор правнорелевантни факти.
В случая при
съобразяване възрастта на ищеца към 17.11.2014 г.- 57 години; здравословното му
състояние към този момент удостоверено в съставената медицинска документация;
обстоятелството, че във връзка с конкретните оплаквания в здравословното
състояние ищецът е бил хоспитализиран в друго лечебно заведение на същата дата и
същевременно липсата на данни за настъпили тежки и необратими последици за
живота и здравето му във връзка с поведението на ответниците; понесените от
ищеца неимуществени вреди във връзка с поведението на ответниците; при
съобразяване обществено – икономически условия в страната към този момент,
съдът намира за справедливо обезщетение за неимуществени вреди в размер на
2000.00 лв. За разликата над посочената сума до предявения размер 15000.00 лв.
исковете като неоснователни правилно са били отхвърлени от СРС.
С оглед на горното,
поради частично несъвпадане изводите на двете инстанции, първоинстанционнното
решение следва да бъде отменено като неправилно в частта на отхвърляне на
исковете по чл.45 и чл.49 ЗЗД за сумата 2000.00 лв. ведно със законната лихва
върху сумата от датата на увреждането до датата на подаване на исковата молба.
Воден от горното , Съдът
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ Решение № 36345 от 10.02.2020 г. по гр.д. № 9164/2015 г. по описа на СРС,
37 с-в, в частта, с която са отхвърлени,
като неоснователни предявените от Б.К.Д. срещу ответниците С.Б.Д.-Д. и „В.М.Б.за
А.Л.– София“ ЕАД, при условията на солидарност искове с правно основание чл. 45 ЗЗД и чл.49 ЗЗД, за заплащане на сумата 2000.00 лв., представляваща обезщетение
за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в преживени болка, страдание,
страх и недоверие, накърнено чувство за лична чест и достойнство, претърпени в
следствие на неправомерното поведение на ответницата по време на извършения от
нея преглед на ищеца на 17.11.2014г. и отказ за хоспитализация и на основание
чл.86, ал.1 вр. чл.84, ал.3 ЗЗД за сумата от 53.44 лв., представляваща
законната лихва върху сумата 2000.00 лв. от 17.11.2014г. до датата на подаване
на исковата молба – 20.02.2015г. и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА С.Б.Д.-Д., ЕГН ********** и „В.М.Б.за А.Л.– София“ ЕАД, ЕИК
********, при условията на солидарност да заплатят на Б.К.Д., ЕГН **********, на
основание чл. 45 ЗЗД и чл.49 ЗЗД, сумата 2000.00 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в преживени болка,
страдание, страх и недоверие, накърнено чувство за лична чест и достойнство,
претърпени в следствие на неправомерното поведение на д-р С.Б.Д.-Д. по време на
извършения от нея преглед на ищеца на 17.11.2014г. и отказ за хоспитализация във
„В.М.Б.за А.Л.– София“ ЕАД и на основание чл.86, ал.1 вр. чл.84, ал.3 ЗЗД сумата
от 53.44 лв., представляваща законната лихва върху сумата 2000.00 лв. от
17.11.2014г. до датата на подаване на исковата молба – 20.02.2015г., ведно със
законната лихва върху сумата 2000.00 лв. от датата на подаване на исковата
молба – 20.02.2015г. до окончателно погасяване на задължението.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 36345 от 10.02.2020 г. по гр.д. № 9164/2015 г.
по описа на СРС, 37 с-в, в частта, с която са
отхвърлени, като неоснователни предявените от Б.К.Д. срещу ответниците С.Б.Д.-Д.
и „В.М.Б.за А.Л.– София“ ЕАД, при условията на солидарност искове с правно
основание чл. 45 ЗЗД и чл.49 ЗЗД, за заплащане на сумата 13000.00 лв. /над
сумата 2000.00 лв. до сумата 15000.00 лв./ представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в преживени болка, страдание,
страх и недоверие, накърнено чувство за лична чест и достойнство, претърпени в
следствие на неправомерното поведение на ответницата по време на извършения от
нея преглед на ищеца на 17.11.2014г. и отказ за хоспитализация и на основание
чл.86, ал.1 вр. чл.84, ал.3 ЗЗД за сумата над 53.44 лв. до сумата 396,60 лв., представляваща законната лихва върху
сумата 13000.00 лв. от 17.11.2014г. до датата на подаване на исковата молба –
20.02.2015 г.
Решението е
постановено с участие на подпомагаща страна на страната на ответника „В.М.Б.за А.Л.–
София“ ЕАД - З. „Б.В.И.“ АД.
Решението подлежи на
обжалване с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването му на
страните при условията на чл. 280 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.