№ 175
гр. Нова Загора, 09.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НОВА ЗАГОРА в публично заседание на двадесети
октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ ЛЮБ. ЙОРДАНОВ
при участието на секретаря Радка Д. Чолакова
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ЛЮБ. ЙОРДАНОВ Гражданско дело
№ 20212220100495 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Глава XIII от ГПК във вр. чл.1, ал.1, т.3 от ЗУТОССР.
Производството е образувано по искова молба от С.М.П.. с ЕГН **********, с адрес: ***
против ТП на НОИ - гр.Сливен, с която е предявен иск за установяване на трудов и
осигурителен стаж, за положен труд във фирма ЕООД „Загорец” гр.Нова Загора за периода
от 06.06.1986 г. до 25.12.1994 г. на длъжност шофьор.
Ищецът твърди, че на 06.06.1986 г. постъпил на работа в ЕООД „Загорец” гр.Нова Загора,
на длъжност „шофьор”, на пълно работно време, с месторабота в гр.Нова Загора и е работил
без прекъсване от 06.06.1986 г. до 25.12.1994 г.
Посочва, че не разполага с трудовата си книжка, тъй като същата останала в архива на
предприятието, а след настъпилите събития на прекратяване на дейността му и липсата на
правоприемник, било невъзможно да си получи трудовата книжка. Предпричтието не било
представило разплащателните си ведомости в Осигурителен архив на ТП на НОИ,
гр.Сливен.
На основание гореизложеното, моли съдът да постанови решение, с което да признае за
установено по отношение на ТП на НОИ, гр.Сливен, със седалище и адрес на управление -
гр.Сливен, бул.„Стефан Караджа” № 10, представлявано от директор С.Р., че е работил по
трудово отношение с ЕООД „Загорец” гр.Нова Загора, на длъжност „шофьор”, на пълно
работно време в периода от 06.06.1986 г. до 25.12.1994 г., което време да му се зачете за
трудов стаж и като такъв при пенсиониране, както и да се включи в общия му осигурителен
стаж.
Моли да бъдат призовани трима свидетели в режим на довеждане, които са работили с него
през посочения период в същото предприятие.
1
В срока по чл.131 от ГПК, ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който счита
предявения иск за допустим, но неоснователен, като излага съображенията си за това:
Посочва, че съгласно разпоредбата на чл.4, ал.2 от Закона за установяване на трудов и
осигурителен стаж по съдебен ред (ЗУТОССР), ако към исковата молба се представят
съответното удостоверение по чл.5 от ЗУТОССР и писмени доказателства по чл.6 от
ЗУТОССР, искът следва да се счита за допустим.
Сочи се, че съгласно разпоредбите на чл.5 от ЗУТОССР че към предявената искова молба с
правно основание чл.1, ал.1, т.3 от ЗУТОССР, ищецът е представил Удостоверение обр.№
УП-17а № 5506-19-1498 № 1/01.09.2017 г. , издадено от ТП на НОИ - Сливен, с което било
удостоверено обстоятелство, че разплащателните ведомости и трудовоправните документи
на „Загорец” ЕООД гр.Нова Загора не са приети в ТП на НОИ сектор OA гр.Сливен.
Излага се, че съгласно императивната разпоредба на чл.6 от Закона /ЗУТОССР/, свидетелски
показания по исковете за установяване на трудов стаж се допускат само при наличност на
писмени доказателства, които установяват вероятността на трудовия стаж и изхождат от
работодателя/осигурителя, където е придобит стажа и по време на полагане на стажа.
Алинея 2 от нормата /чл.6/ примерно изброявала писмените доказателства, които по смисъла
на Закона представлявали „начало на писмено доказателство“.
В настоящото производство такова доказателство по смисъла на чл.6, ал.2, т.9 от ЗУТОССР
(„т.9 9 други подобни документи“) било представеното копие на Удостоверение № 23 от
25.01.1995 г. издадено от „Загорец” ЕООД гр.Нова Загора, в което имало вписвания за
претендирания от ищеца период. Удостоверението имало вписан номер и дата на издаване,
положени били подписи на личен състав и директор. Положен били и печат с надпис
„Загорец” ЕООД гр.Нова Загора, който отговарял на правно-организационната форма на
дружеството към 1995 г. – датата на издаване на документа.
Предназначението на удостоверението било да послужи пред КАТ, а макар и да не се
виждало от копието, същото да е утвърден образец, при сравнение, документът съдържал
реквизитите на Приложение № 1 към чл.6, ал.1 от тогавашната Наредба № 3 от 21.01.1975 г.
за подготовката, отчета и изискванията за годност на водачите на МПС (отм.), издадена от
министъра на вътрешните работи.
Разяснява, че ТП на НОИ - Сливен е било ответник и по други дела, чиито ищци са искали
да установят по съдебен ред положен от тях трудов стаж в „Загорец” ЕООД гр.Нова Загора
/ДСБ (ОП) „Булгарплод“, гр.Нова Загора/, като и те са окомплектовали с доказателства
своите искови молби и делата били прекратени. В тази връзка и независимо, че ответната
страна нямала задължение да изяснява фактите, на които ищците основават исковете си, се
установили следните обстоятелства, относно липсващите ведомости за заплати на ОП
„Булгарплод“, гр.Нова Загора, а именно:
Установено било от ответника, че в Архивното стопанство към ТП на НОИ - Сливен не са
приемани за съхранение разплащателни ведомости и други документи на ДСБ
2
„Булгарплод“, гр.Нова Загора, нито на ОП „Булгарплод“, гр. Нова Загора. За да установят
правоприемника на ДСБ (ОП) „Булгарплод“, гр. Нова Загора извършили справка и в
Държавен архив, гр.Сливен. Служител на архива ги уведоми, че не разполагат с данни за
предприятие „Булгарплод“, гр.Нова Загора. От предоставената им информация установили,
че през 1974 г. се създало обединено предприятие „Булгарплод“, гр.Сливен, към което се
числяла и консервната фабрика „Загорец“, гр.Нова Загора. През 1990 г. Окръжен съд -
Сливен вписал в регистъра на съда ДФ „Фрукто“, гр.Сливен, която била правоприемник на
ОП „Булгарплод“, но в новорегистрираната фирма не се включвал Консервен завод
„Загорец“ - Нова Загора (бившата Консервна фабрика), който бил регистриран
самостоятелно, като ДФ „Загорец“. Имуществените отношения между ДФ „Фрукто“ -
Сливен и ДФ „Загорец“ - Нова Загора били уредени.
Посочва също, че трудовите книжки на двама от свидетелите по предходни дела съдържали
записи, че те са работили до 28.02.1990 г. в ОП „Булгарплод“, гр.Нова Загора, а от
01.03.1990 г. били преназначени в ДФ „Загорец“, гр.Нова Загора.
Гореизложеното им давало основание да считат, че е съществувало преливане между двете
предприятия и основателно може да се заключи, че разплащателните ведомости на ОП
„Булгарплод“, гр.Нова Загора се съхраняват от ДФ „Загорец“, гр.Нова Загора, а във връзка с
последната фирма са извършвали справки и са установили следното:
През 1991 г. на основание чл.11, ал.2 от Указ № 56 за стопанската дейност с решение №
1251/21.03.1991 г. по ф.д. № 482/91 г. в търговския регистър била вписана държавна фирма
„Загорец“ със седалище гр.Нова Загора, Бургаска област. Последната била правоприемник
на консервен завод „Загорец“ - Нова Загора към предприятие „Булгарплод“ - Сливен -
обявление № 4013 от ДВ бр. 49/1991 г.
През 1992 г. ДФ „Загорец“ - Нова Загора се преобразувала в ЕООД с фирма „Загорец“.
Дружеството поело всички активи и пасиви на ДФ „Загорец“ - Нова Загора - обявление №
8621 от ДВ бр.71/1992 г. и обявление № 10910 от ДВ бр.83/1992 г.
През 1996 г. Сливенски окръжен съд регистрирал промени за „Загорец“ ЕООД, гр.Нова
Загора, а именно вписвал съдружниците „Скай груп“ АД, гр.София и РКС „Загорец“ - Нова
Загора и преобразувал дружеството в дружество с ограничена отговорност „Загорец“ ООД -
обявление № 5724 от ДВ бр.37/1996 г.
През 1999 г. Софийски градски съд регистрирал промени за „Загорец“ ООД, състоящи се в
промяна на седалището и адреса на управление в София, район „Витоша“, кв.„Драгалевци“,
ул. „Лешникова гора“ № 46 - обявление № 61448 от ДВ бр.107/1999 г.
През 2001 г. Софийски градски съд вписал с решение от 29.09.2000 г. промени за „Скай
груп“ АД, а именно: вписал вливане на „Загорец“ ООД в „Скай груп“ АД; вписал
прекратяване без ликвидация на „Загорец“ ООД чрез вливането му в „Скай груп“ АД при
условията на универсално правоприемство и вписал нова фирма - „Агропромишлено
строителство“ АД - обявление № 22443 от ДВ бр.69/2001 г. През 2001 г. била променена
правната форма на дружеството и същото вече било „Агропромишлено строителство“ ООД,
3
гр.София.
От справка в търговския регистър ответника установил, че „Агропромишлено строителство“
ООД, гр.София с Булстат/ ЕИК ********* от 14.11.2011 г. е заличен търговец.
Извършили справка и установили, че разплащателните ведомостите на дружеството, както и
тези, на които е правоприемник, не са предадени в Осигурителните архиви на
териториалните поделения на НОИ.
Предвид изложеното, ответника счита че е основателно да се предположи, че
разплащателните ведомости на Държавна фабрика „Загорец“, Консервен комбинат
„Загорец“, Консервна фабрика „Загорец“ и ОП „Булгарплод“, гр.Нова Загора са били
загубени или унищожени.
Предвид горното, счита искът за процесуално допустим, но към момента недоказан.
Изложил е възраженията си срещу иска и обстоятелства, на които се основават:
Поради лошото качество на исковата молба, незавереното копие на Удостоверение № 23 от
25.01.1995 г., издадено от „Загорец“ ЕООД гр.Нова Загора, моли ищецът да бъде задължен
да го представи в съдебно заседание в оригинал или заверено копие, което да служи като
писмено доказателство по смисъла на чл.6, ал.2, т.9 от ЗУТОССР пред съда.
Относно направеното доказателствено искане на за допускане на трима свидетели, за които
с показанията си да установят основателността на иска, същите следвало да представят пред
съда надлежно оформен документ за стажа си в процесните периоди, като писмено
доказателство относно обстоятелствата, че са работили или изпълнявали длъжност при
същия работодател/осигурител през процесните периоди съгласно чл.6, ал.4 от ЗУТОССР.
В исковата молба не били посочени свидетелите, както и доказателства, които да обуславят
качеството им на свидетели съгласно ЗУТОССР. Представянето в съдебноп заседание на
писмените доказателства, които потвърждават положения от свидетелите стаж при същия
осигурител и период, ограничавало проверката, дали същие отговарят на условията на чл.6,
ал.4 от ЗУТОССР. Предвид това ищецът следвало да посочи самоличността на свидетелите,
какато и при възможност да им представи препис на надлежно оформен документ за стажа
им в процесния период като писмено доказателство, относно обстоятелствата, че са
работили или изпълнявали длъжност при същия работодател.
С оглед на гореизложеното счита, че предявеният от С.М.П.. иск с правно основание чл.1,
ал.1, т.3 от ЗУТОССР към настоящия момент за неоснователен и недоказан.
Постъпило е становище от ответника, с което се посочва, че от допълнително изисканите от
съда и представени от ответника писмени доказателства, след извършена служебна справка
за лицето К.И.К. се установило, че е пенсионер и стажът посочен в трудовата книжка за
периода от 02.12.1986 г. до 01.10.1989 г. в ОП „Булгарплод“ Нова Загора на длъжност
„тракторист“ е зачетен от пенсионния орган и заверен съгласно нормативните изисквания,
поради което не възразяват същия да бъде допуснат до разпит.
След извършена служебна справка за лицето Д.С.Д. се установило, че е пенсионер, но
4
стажът за периода от 28.03.1984 г. до 12.10.1988 г. в ОП „Булгарплод“ Нова Загора на
длъжност „шофьор“ не е зачетен по трудовата му книжка, а съгласно съдебно решение № 4
от 21.01.2021 г. по гр.д. № 20202220100744 по описа на Районе съд – Нова Загора, поради
което не възразяват същия да бъде допуснат до разпит.
След извършена служебна справка за лицето К.Е.П. се установило, че не е пенсионер.
Записът за стаж в ОП „Булгарплод“ Нова Загора за периода от 16.10.1985 г. до 01.06.1988 г.
на длъжност „ел.карист“ не бил оформен, съгласно нормативните изисквания, а именно при
прекратяване на трудовото правоотношение, продължителността на трудовия стаж придобит
от работника или служителя при работодателя към датата на прекратяване се записвала с
цифри и думи и се подписвала от главния счетоводител и от работодателя, като се
подпечатвала с печата му, поради което не можела да служи като доказателство за зачитане
на трудов стаж.
В откритото съдебно заседание на 21.09.2021 г. бяха изслушани свидетелите К.И.К. и
Д.С.Д..
В последното открито съдебно заседание са разпитани и свидетелите С.С.И. и Г.Д.Ч..
След като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
За установяване на твърденията си ищецът е представил като писмени доказателства
Удостоверение обр.№ УП-17а № 5506-19-1498 № 1/01.09.2017 г. , издадено от ТП на НОИ –
Сливен, Копие на лична карта, Удостоверение № 23/25.01.1995 г., издадено от ЕООД
„Загорец” гр.Нова Загора, Копия на трудовата книжка на К.И.К., на С.И., на Д.С.Д. и на
Г.Ч..
Видно от удостоверение обр..№ УП-17а № 5506-19-1498 № 1/01.09.2017 г. , издадено от ТП
на НОИ – Сливен,разплащателните ведомости и трудовоправните документи на
„Загорец“ЕООД гр.Н.Загора не са приети в ТП на НОИ –Сливен.
Видно от удостоверение № 23/25.01.1995 г., издадено от ЕООД „Загорец” гр.Нова Загора
ищецът е бил назначен за шофьор на товарен автомобил в дружеството със заповед от
06.06.1986г.и работел като такъв до 25.12.1994г.
От показанията на свидетелят Колев се установява, че е работил в „Булгарплод“ от
тракторист до монтьор от 1986 г. до 1989 г., работили са с М. и С. при Т.Г.. Свидетелства, че
С. бил шофьор на ГАЗ-ка, а той тракторист на 8-часов работен ден.
От показанията на свидетелят Д. се установява, че е работил в „Булгарплод“ от 1984 г. до
1988 г. на длъжност шофьор и С.П. също, като и двамата карали ГАЗ-ки. П. дошъл след
него, Д. напуснал, а ищецът останал. После станал пазач там и останал след преврата.
Свидетелства, че при тях времето било ненормирано – самият той например карал по 20
часа - пали камиона и отива във Видин, Силистра и не почиват. Давали им командировки.
От показанията на свидетелят И. се установява, че са работили с молителя във вакумната. От
5
1987 г. до 1992 г. работила там и през този период от време, ищеца работел там – постъпил
при нея на работа. Самата тя била до 1992 г., а оттам нататък кога е напуснал – не знае.
Свидетелства, че го помни като шофьор.
От показанията на свидетелят Ч. се установява, че е работил в консервната фабрика
„Загорец” ЕООД от средата на септември 1992 г., докато ги закрили, първоначално като
монтьор, във връзка с което си спомня че П. бил шофьор и мотокарист, а после и пазач.
Свидетелства, че е имал с него само служебни отношения и когато постъпил, П. вече бил
там.
От трудовите книжки на свидетелите , представени в съдебно заседание се установява, че
ксерокопията им съвпадат с представените оригинали.
Юрк.Х. с оглед на събраните доказателства и свидетелски показания, признава предявения
иск, с който претендира, че е работил в „Загорец” ЕООД за периода от 06.06.1986 г. до
25.12.1994 г. на пълен работен ден, като шофьор.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Исковата молба отговаря на изискванията на чл.127 и чл.128 от ГПК.
Съдът намира иска за процесуално допустим – предявен е от легитимирана страна в
законоустановения срок при наличието на правен интерес.
Предявения иск е с правно основание чл.1, ал.1, т.3 от ЗУТОССР. Иска се да бъде установен
трудов и осигурителен стаж за положен от ищеца труд на длъжност „шофьор“, на пълен
работен ден във фирма „Загорец” ЕООД гр.Нова Загора за периода от 06.06.1986 г. до
25.12.1994 г.
По същество съдът намира иска за основателен и доказан.
От представените и приети от съда писмени доказателства се констатира наличието на
трудово правоотношение между ищеца и сочения работодател „Загорец” ЕООД гр.Нова
Загора за претендираният период и на съответната длъжност.
По делото са събрани и гласни доказателствени средства, чрез разпит на ангажираните от
ищеца свидетели. Съдът кредитира напълно свидетелските показания, доколкото същите са
достоверни, последователни и съответни на останалия доказателствен материал. От тях се
потвърждава наличието на трудово правоотношение, установено от приобщените документи
и се доказват отделните елементи на правоотношението, посочени в исковата молба, вкл.
заеманите от ищеца длъжности, периода на работа във фирмата и продължителността на
работния ден. Така установените релевантни по делото факти налагат извод, че положеният
от ищеца труд в „Загорец” ЕООД гр.Нова Загора в периода от 06.06.1986 г. до 25.12.1994 г.
се признава за трудов стаж и осигурителен стаж при пенсиониране.
На открито съдебно заседание по делото, проведено на 22.10.2021 г. процесуалният
представител на ответника юрк.Х. посочи, че с оглед събраните доказателства счита иска за
доказан и признава обстоятелствата по него.
Предявения положителен установителен иск за признаване на трудов и осигурителен стаж,
6
следва да бъде уважен, съгласно чл.237 от ГПК, поради признание на иска от ответната
страна.
С оглед на гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че предявеният иск е
основателен и следва да бъде уважен.
Относно разноските:
С оглед изхода на спора и предвид разпоредбата на чл.9, ал.1 от Закона за установяване на
трудов и осигурителен стаж по съдебен ред в настоящото производство не се събират
държавни такси, поради което разноските за държавна такса не следва да се възлагат на
ответната страна.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между ищеца С.М.П.. с ЕГН **********,
с постоянен и настоящ адрес: ***, и ответника Териториално поделение на Национален
осигурителен институт - гр. Сливен, с адрес: гр.Сливен, бул.„Стефан Караджа“ № 10,
представлявано от С.Р. – директор, че С.М.П.. е работил в „Загорец” ЕООД гр.Нова Загора
в периода от 06.06.1986 г. до 25.12.1994 г. на длъжност „Шофьор“, непрекъснато при
осемчасов работен ден, което време му се зачита за трудов и осигурителен стаж при
пенсиониране, на основание чл.1, ал.1, т.3 от ЗУТОССР.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Сливен в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Нова Загора: _______________________
7