№ 744
гр. Пазарджик, 01.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Таня Петкова
при участието на секретаря Соня Захариева
като разгледа докладваното от Таня Петкова Административно наказателно
дело № 20215220201064 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Т. Н. М. от гр. Пазарджик, чрез пълномощника адв.
я.м. от ПзАК, против Наказателно постановление № 21-1006- 000174 от 12.02.2021 г.
издадено от Началник група в Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР гр. Пазарджик, с
което на основание чл.183 ал.4 т.7 пр.1 от ЗДвП и за нарушение на чл.137а ал.1 от
ЗДвП е наложена глоба в размер на 50 лева.
В жалба обобщено се излагат твърдения за нарушение на материалния закон,
водещи до порочност на издаденото НП, поради което се иска неговата отмяна. Прави
се искане за присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски.
В съдебно заседание жалбоподателката редовно призована не се явява, но се
представлява от процесуален представител, който поддържа депозираната жалба и
пледира за отмяна на НП, съобразно изложените в същата доводи. Претендира
разноски в полза на жалбоподателя, съгласно представения списък на разноските.
Въззиваемата страна, редовно призована не изпраща законов или процесуален
представител. По делото не е депозирано писмено становище по същество. Не се
претендират разноски и не се прави възражение за прекомерност на претендирания
адвокатски хонорар.
Като взе предвид изложеното в жалбата и доводите изложени в същата, като
1
прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, при съблюдаване
разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, съдът прие за установено следното:
Жалбоподателката е санкционирана с обжалваното НП, за това, че на 31.01.2021
г., около 15,20 часа, в гр. Пазарджик, на кръстовището на ул. „Васил Левски“ и ул.
„Ген. Гурко“, е управлявала лек автомобил „Ф.“ с рег. № ***, лична собственост без
поставен обезопасителен колан, при наличието на такъв в автомобила.
Всичко това било възприето от автопатрул на сектор „ПП“ при ОДМВР-
Пазарджик, в чиито състав бил актосъставителят св. Д.С.- мл. автоконтрольор, който за
така констатираното съставил срещу жалбоподателката АУАН с бл. №
320534/31.01.2021 г. за извършеното от нея нарушение на чл.137а ал.1 от ЗДвП, след
което й го предявил и връчил срещу подпис. При предявяването нарушителят не
възразил срещу така направените констатации от контролния орган.
В срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН писмено възражения срещу съставения АУАН не
постъпило.
Въз основа на акта на 12.02.2021 г. било издадено атакуваното НП. Последното
било връчено лично на жалбоподателката на 25.05.2021 г., видно от разписката към
НП. Жалбата срещу последното била подадена чрез надлежно упълномощен от
санкционираното лице адвокат чрез АНО до съда по куриер на 01.06.2021 г. (виж
разписка на л.6), поради което е процесуално ДОПУСТИМА, като подадена в срока по
чл.59 ал.2 от ЗАНН от лице активнолегитимирано да инициира съдебен контрол за
законосъобразност на НП пред компетентния съд.
Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по
делото писмени доказателства и от показанията св. Д.С.. Настоящият съдебен състав
кредитира в цялост показанията на св. С., като същите се явяват логични и съответни
на приобщените по делото писмени доказателства. Съдът възприема в цялост
приобщените по делото писмени доказателства, тъй като при преценката им не са
налице основания за дискредитиране, на който и да е от доказателствените източници,
събрани в хода на АНП и съдебното следствие.
Разгледана по същество съдът намира жалбата за неоснователна.
На първо място при извършената цялостна проверка от съда, не бяха
констатирани допуснати СПН, ограничаващи правото на защита на привлеченото към
административнонаказателна отговорност лице. АУАН и НП са надлежно и
своевременно съставени и отговарят на изискванията на чл. 42 и чл.57 ал.1 от ЗАНН.
Нарушението е описано ясно и пълно- посочени са дата и място на извършването му,
както и всички останали съставомерни елементи от фактическия състав на същото, в
това число и обстоятелството, че управляваното МПС е било оборудвано с
обезопасителен колан. Вярно е, че не е посочена категорията на управляваното МПС,
2
но от описанието на същото, а именно че представлява лек автомобил и факта, че
същият е собственост на водача, то липсата на това обстоятелство не е довело до
объркване на жалбоподателката и невъзможност да разбере в какво е обвинена. Освен
това видът и значението на категорията автомобила управляван от жалбоподателката,
описани в НП са регламентирани в чл. 149, ал. 1, т. 3 от ЗДвП, който законов текст е
известен и задължителен за субектите на задълженията установени в ЗДвП, в т. ч. и
жалбоподателя, в качеството му на водач на МПС. А предвид на това, че МПС е лична
собственост, то несъмнено жалбоподателката разполага със СРМПС, в което е описана
категорията на автомобила.
Не на последно място съобразно чл. 53, ал. 2 от ЗАНН наказателно
постановление се издава и когато е допусната нередовност в акта, стига да е
установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на
нарушителя и неговата вина, какъвто според съда е настоящия случай.
Фактическите констатации описани в НП относно неползването на
обезопасителен колан от страна на жалбоподателката по време на движение съдът
приема за установени въз основа на показанията на св. С., които не бяха оборени от
жалбоподателката. Вярно е, че този свидетел заяви, че не си спомня случая и това е
напълно нормално при положение, че контролните органи по време на дежурство имат
десетки подобни случаи като настоящия. Св. С. обаче заяви, че в АУАН е отразил това
което е констатирал, а именно че водачът е бил без поставен обезопасителен колан по
време на управление на автомобила. Свидетелят посочи още, че ако са били налице
обстоятелства изключващи изпълнението на това задължение от водача, изтъкнати от
последния, то не би пристъпил към съставяне на АУАН.
Съдът не споделя твърденията направени с изложените в жалбата възражения от
страна на жалбоподателката, а именно че в случая тя била поставила колана си при
потеглянето на автомобила след виждането на полицейския патрул и преди да бъде
спряна от него, като това означавало опит или приготовление към нарушение. На
първо място по делото няма нито едно доказателство, че автомобилът на
жалбоподателката е бил спрял и при потеглянето му, тя е поставила обезопасителния
колан. Освен това мястото на нарушението е на кръстовището на две улици, от където
очевидно е невъзможно жалбоподателката тепърва да се качи в автомобила и да
потегли. Възможно е да е била спряла в кръстовището, за да осигури предимство или
на знак „Б2“, но това означава, че тя е управлявала автомобила и то от друга начална
точка и категорично без обезопасителен колан. Смущаващо е и твърдението, че е
поставила колана след като е видяла полицейския патрул. Това означава, че ако не бе
видяла полицейският автомобил, то несъмнено би продължила да управлява л.а. без
поставен обезопасителен колан.
Съдът отчете и още едно обстоятелство, а именно че при предявяване на АУАН
3
на жалбоподателката, същата не е възразила срещу направените в него констатации.
Вярно е, че нарушителят не е длъжен да се защитава веднага по повдигнатото му адм.
обвинение, но когато е имал тази възможност и изрично е заявил, че няма възражения и
такива не са депозирани и в законоустановения срок по чл.44 ал.1 от ЗАНН, то
несъмнено това е първата индиция, че жалбоподателката е извършила вмененото й
нарушение, като това й поведение е и ориентир при преценка достоверността на
заявените от нея впоследствие твърдения, каквито са направени с депозираната жалба.
Имайки предвид изложеното, категорично може да се каже, че в случая не е
налице нито приготовление, нито опит към извършване на процесното нарушение, а
напротив същото е реализирано от жалбоподателката, предвид събраните безспорни
доказателства и в този смисъл е неоснователно и твърдението, че вмененото адм.
нарушение не било доказано по несъмнен начин и неправилно АНО е санкционирал
жалбоподателката.
Както се установи и от показанията на св. С. по отношение на жалбоподателката
не са били налице и изключенията визирани в чл.137а ал.2 от ЗДвП.
С оглед на изложеното съдът счита, че от обективна и субективна страна е
осъществен състава на административно нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП.
Съдът намира, че настоящият случай не разкрива признаците на чл.28 от ЗАНН,
каквито аргументи са изложени в жалбата. Това е така, защото жалбоподателката се е
движила в градски условия, през деня, когато движението е интензивно, с типичното
поведение на водач, който управлява демонстративно с ясното съзнание, че не е
поставил обезопасителния си колан и едва когато забелязва полицейския автопатрул
понечва да сложи обезопасителния си колан. Следва да се отчете и това, че
жалбоподателката, в противовес на изнесеното в жалбата, е била санкционирана за
нарушения на ЗДвП с 3 НП и 7 фиша, като има и незаплатени глоби, а прави
впичатление че сред извършените нарушения са и такива по чл.20 ал.2, чл.21 ал.1 и ал.2
и чл.6 от ЗДвП. Казано с други думи нейният статус като водач е обременен и само
обстоятелството, че за първи път извършва нарушение от процесния вид, не е
достатъчно да обоснове извода, че извършеното нарушение се характеризира с явно
незначителна обществена опасност. Поради това и съдът намира, че правилно АНО не
е приложил разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, а е санкционирал жалбоподателката.
При определяне размера на санкцията наказващият орган се е съобразил с
изискванията на чл. 27 от ЗАНН за индивидуализацията на административните
наказания като е отчел, тежестта на нарушението и начина на извършване. В този
смисъл, съдът счита, че санкцията е правилно определена съгласно императивния
размер по чл. 183, ал. 4, т. 7 от ЗДвП за съответното нарушение, който не може да бъде
намален.
Проверката за законосъобразността на отнетите контролни точки не се
4
осъществява по предвидения в ЗАНН ред, поради което съдът не коментира тази част
от НП. Но следва да се има предвид, че съгласно чл. 3, ал. 1 от №Iз-2539 от 17.12.2012
г., отнемането на контролни точки се извършва въз основа на влязло в сила
наказателно постановление.
По изложените съображения обжалваното постановление е обосновано и
законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото претенцията на жалбоподателя за присъждане на
разноски се явява неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.
Така мотивиран и Районен съд Пазарджик в настоящия състав, след като
извърши анализ на установените обстоятелства и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-1006- 000174 от
12.02.2021 г. издадено от Началник група в Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР гр.
Пазарджик, с което на Т. Н. М., с ЕГН- **********, с адрес гр. Пазарджик, ул. „***“ №
69, ет.3, ап.32, на основание чл.183 ал.4 т.7 пр.1 от ЗДвП и за нарушение на чл.137а
ал.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 50 лева, като законосъобразно.
ОТХВЪРЛЯ искането на жалбоподателя за присъждане на разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение, като неоснователно.
Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето
му пред Административен съд гр. Пазарджик.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
5