РЕШЕНИЕ
№ 3187
гр. Пловдив, 05.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:Анна Д. Дъбова
при участието на секретаря Петя Г. Карабиберова
като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело №
20225330102229 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.
Образувано по предявени „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД против
М. Т. Ш. обективно кумулативно съединени установителни искове с правно
основание чл. 422 във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 318 ТЗ и чл. 86 от
ЗЗД за установяване на паричните притезания, за които е издадена Заповед №
9333/04.11.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 17327/2021 г. по описа на Районен съд – Пловдив, ХIХ граждански
състав, а именно: сумата от 958, 55 лв. – главница, представляваща
стойността на топлинна енергия, доставена за периода от 01.05.2020 г. до
30.04.2021 г. по партидата на длъжника за обект на потребление, находящ се в
гр. П., ул. В.***, както и обезщетение за забавено плащане за периода от
02.07.2020 г. до 02.11.2021 г. в размер на сумата 67, 19 лева, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на
заявлението за издаване на заповед – 03.11.2021 г., до окончателното
погасяване на задължението.
Ищецът твърди, че между него и ответника е възникнало валидно
облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия
при Общи условия (ОУ), чиито клаузи съгласно чл. 149, ал. 1 ЗЕ са обвързали
всички абонати на топлопреносното предприятие, без да е било необходимо
изричното им приемане от страна на потребителите. Поддържа, че съгласно
1
тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна
енергия, като купувачът не е осъществил насрещната парична престация – да
заплати установената покупна цена. Сочи, че ответникът има качеството на
потребител на топлинна енергия, тъй като е собственик на топлоснабден
обект, находящ се в гр. П, В.***. Твърди, че за процесния период е доставена
топлинна енергия, а търговецът извършващ дялово разпределение –
„Бруната“ ООД, е разпределил за имота на ответната страна топлинна енергия
на стойност от 958, 55 лв. – топлинна енергия за битово-горещо
водоснабдяване и топлинна енергия, отдадена за сградна инсталация. Твърди,
че начислената на ответника топлинна енергия и разпределена съобразно с
изискванията на ЗЕ и подзаконовите нормативни актове. Доставената услуга
на посочената стойност, не била заплатена, поради което и длъжникът е
изпаднал в забава. Моли се за установяване със силата на пресъдено нещо, на
паричните притезания, за които е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по реда на чл. 410 ГПК. Претендира присъждане на разноските,
сторени в заповедното и исковото производство.
Ответната страна М. Т. Ш. не е депозирала в законоустановения за това
срок по чл. 131, ал. 1 ГПК отговор на исковата молба. С молба от 28.09.2022
г. ответната страна признава предявените искове. Моли да бъде постановено
решение при признание на иска, като не бъде осъждана за заплащане на
разноски.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Районен съд – Пловдив е сезиран обективно кумулативно съединени
установителни искове с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК,
във вр. с чл. 318 ТЗ и чл. 86 от ЗЗД.
В случая са налице предпоставките, установени в разпоредбата на чл.
237, ал. 1 ГПК, поради което и съдът е прекратил съдебното дирене и е
постановил, че следва да се произнесе с решение съобразно заявеното от
ответника признание на иска.
Признанието на иска е процесуално действие на ответника, с което той
заявява, че се отказва от защита срещу иска, защото искът е основателен, като
за прилагане на разпоредбата на чл. 237, ал. 1 ГПК следва да е налице и
кумулативно изявление на ищеца, за постановяване на решение по чл. 237
ГПК.
Признанието на иска е свързвано със специфични правни последици.
2
Съгласно разпоредбата на чл. 237 ГПК признанието на иска е основание за
прекратяване на съдебното дирене и постановяване на решение с оглед
признанието, при такова искане от ищеца. Т.е. съдът преустановява
извършването на по-нататъшни действия по събирането и преценката на
доказателствата, установяващи въведените твърдения, и следва да постанови
съдебен акт, без да изследва основателността на иска и да прави собствени
фактически и правни изводи по предмета на спора. Искът следва да бъде
уважен така, както е предявен.
Така установените от законодателя кумулативно изискуеми
предпоставки за постановяване на решение при признание на иска са налице,
доколкото с молба от 28.09.2022 г. ответникът е заявил, че признава
предявения иск. Ищецът, чрез процесуалния му представител, е поискал
постановяване на решение при признание на иска, което е заявено в
последното по делото съдебно заседание.
Не са налице и отрицателните предпоставки, установени в разпоредбата
на чл. 237, ал. 3 ГПК, а именно – признатото право да противоречи на закона
или на добрите нрави или да е признато право, с което страната не може да се
разпорежда. Исковата претенция не е от категорията на тези искове, за които
законодателят изрично е постановил изключение за приложението на
разпоредбата на чл. 237 ГПК - по брачни искове - чл. 324 ГПК; по искове за
гражданско състояние - чл. 334 ГПК и по иск за поставяне под запрещение -
чл. 339 ГПК.
По така изложените съображения предявените искове следва да бъдат
уважени.
Относно отговорността за разноските:
Отговорността за разноските е обусловена от защитата на материалното
субективно право, предмет на делото. Ето защо, тя е функция от изхода на
спора относно предмета на делото – спорното материално право.
Разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК възвежда изключение от този принцип
само, ако са налице две предпоставки: с поведението си ответникът не е дал
повод за завеждане на делото и същият е признал иска. В случая втората
установена от законодателя предпоставка за възлагане на разноските в тежест
на ищеца, така както са били сторени, не е налице. Това е така, доколкото
ответната страна е дала повод за завеждане на делото като не е погасила
3
задълженията си за консумирана топлинна енергия в срок.
Следователно и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва
да бъдат присъдени сторените от последния разноски, както в настоящото
съдебно производство разноски, така и тези в заповедното производство по
ч.гр.д. № ********* г. по описа на Районен съд – Пловдив, XIX граждански
състав – арг. т. 12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. №
4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в което се приема, че с решението по
установителния иск съдът се произнася по дължимостта на разноските за
заповедното производство – относно размера им, както и разпределя
отговорността за заплащането на тези разноски съобразно с отхвърлената и
уважената част от иска. В заповедното производство ищецът е доказал
сторени разноски в размер на 75 лв. В исковото производство ищецът е
доказал заплащането на държавна такса в размер от 75 лв. Съдът при
съобразяване на действителната фактическа и правна сложност на делото
размерът на юрисконсултското възнаграждение, определен на основание чл.
78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 ЗПП и чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на
правната помощ следва да бъде в размер от 100 лв. Следователно в полза на
ищеца следва да се присъдят разноски в исковото производство от 175 лв.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК и чл. 318, ал. 2 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД по
отношение на М. Т. Ш., ЕГН **********, с адрес гр. П., ул. В.***, че “ЕВН
България Топлофикация” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Пловдив, ул. “Христо Г. Данов” № 37, е носител на паричните
притезания, за които е издадена Заповед № 9333/04.11.2021 г. за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 17327/2021 г. по описа на
Районен съд – Пловдив, ХIХ граждански състав, а именно: сумата от 958, 55
лв. – главница, представляваща стойността на топлинна енергия, доставена за
периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г. по партидата на длъжника за обект
на потребление, находящ се в гр. П., ул. В.***, както и обезщетение за
забавено плащане за периода от 02.07.2020 г. до 02.11.2021 г. в размер на
сумата 67, 19 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед – 03.11.2021 г., до
окончателното погасяване на задължението.
ОСЪЖДА М. Т. Ш., ЕГН **********, да заплати на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК на “ЕВН България Топлофикация” сумата от 75 лв. – разноски в
заповедното производство по ч.гр.д. № 17327/2021 г. по описа на Районен съд
– Пловдив, ХIХ граждански състав, и сумата от 175 лв. – разноски в исковото
производство по гр.д. № 2229/2022 г. на Районен съд - Пловдив, IX
граждански състав.
4
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен
съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ______/п/_________________
5