Присъда по дело №700/2021 на Районен съд - Пазарджик

НОХД № 700/2021 г.
МОТИВИ:

Обвинението против подсъдимия А. А. Я. от гр. П., е за престъпление
по чл.343 ал.3 бук.„а”, предл.2-ро, във вр. с чл.343 ал.1 бук.„б“ във вр. с
чл.342 ал.1 от НК във вр. с чл.119 ал.1 от ЗДвП, а именно за това, че на
14.10.2019 г. в гр.Пазарджик, на бул. „България”, срещу Читалище
„Виделина“, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил
„***” с ДК№ ***, е нарушил правилата за движение, визирани в разпоредбата
на чл. 119 ал. 1 от ЗДвП: „При приближаване към пешеходна пътека водачът
на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на
пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали
скоростта или спре“, като в конкретния случай не е пропуснал преминаващата
по пешеходна пътека пешеходка Л. Р. СТ., ЕГН: ********** от гр.
Пазарджик, като не е намалил скоростта и не е спрял при възникналата
опасност за движението, и при настъпилото ПТП по непредпазливост е
причинил на С. средна телесна повреда, изразяваща се в трайно затрудняване
на движението на левия горен крайник, вследствие на счупване на лявата
раменна кост в областта на шийката /фрактура коли хумери синистра/.
Производството пред първата инстанция е по реда на глава ХХVІІ от
НПК в хипотезата на чл.371 т.2 от НПК.
В съдебно заседание, представителят на Районна прокуратура- гр.
Пазарджик поддържа обвинението спрямо подсъдимия, като пледира да бъде
признат за виновен и му определи наказание при условията на чл.55 от НК.
Подс. Я. се явява лично в съдебно заседание и със защитника си.
Признава се за виновен по предявеното им обвинение и признава изцяло
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и не желае
да се събират доказателства за тези факти. Защитникът на подсъдимия
пледира деянието му да бъде преквалифицирано по чл.343а от НК и същият
да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание по чл.78а от НК, като не се налага кумулативно предвиденото
наказание лишаване от право да управлява МПС.
С протоколно определение на съда пострадалата Л.С. беше
конституирана като частен обвинител в процеса против подсъдимия.
Частният обвинител се явява лично и с повереник в съдебно заседание, който
поддържа обвинението против подсъдимия и пледира за осъждането му и
налагане на наказание ЛС и лишаване от правоуправление.
1

Районният съд, като обсъди и прецени събраните по делото писмени и
гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и след като спази
разпоредбите на чл.301 от НПК, прие за установено следното:
На 14.10.2019 г., по повод на работата си подс. А.Я. се намирал в гр.
Пазарджик. Около 9.30 ч. той управлявал служебния си лек автомобил „***” с
ДК№ *** по ул. „Кн. Ал. Батенберг“ в посока към бул. „България“. Когато
стигнал до кръстовището с посочения булевард в близост до читалище
„Виделина“, обв. Я. спрял и дал предимство на движещите се МПС по бул.
„България“. След това предприел маневра завиване наляво по булеварде в
посока към сградата на Община Пазарджик.
По същото време постр. Л.С. се намирала на тротоара при читалище
„Виделина“ пред пешеходната пътека пресичаща булевард „България“. Тя
започнала да пресича уличното платно, движейки се бавно по посочената
пешеходна пътека в посока към градинката пред сградата на гимназия
„И.С.Аксаков“. След като постр. Стакйкова вече била стъпила на
пешеходната пътека, обв. Я. предприем маневрата завиване наляво, но
забелязал пострадалата „в последния момент“, когато тя вече била по средата
на пешеходната пътека. Тогава предприел действия по спиране на
автомобила, но поради малкото разстояние до пешеходеца, автомобилът не
можал да спре и блъснал постр. С.. Автомобилът ударил пешеходката с левия
фар в лявата част на тялото й, вследствие на което С. паднала на пътното
платно. Тя изпитала силна болка в лявата ръка. Подс. Я. веднага слязъл от
автомобила и се поинтересувал за състоянието на постр. С., след което се
обадил на тел. 112, за да бъде изпратен полицейски екип на мястото. Веднага
след това подс. Я. транспортирал пострадалата до „Спешното отделение“ в
МБАЛ-. Пазарджик, където тя била прегледана, диагностицирана и приета за
лечение. Подсъдимият със свои средства закупил необходимите медикаменти
за лечението на пострадалата. След това той се върнал на мястото на
произшествието, където бил извършен оглед, за който бил съставен
съответния протокол и фотоалбум.
По този повод било отпочнато настоящото наказателно производство.
Видно от заключението на назначената по време на разследването
Съдебномедицинска експертиза по писмени данни, което съдът цени като
обосновано и компетентно, вследствие на ПТП пострадалата Л.С. е получила
открита рана по окосмената част на главата, счупване на лявата раменна кост
в областта на шийката (фрактура коли хумери синистра) и охлузни рани по
коленете и лявата лакетна става. Според вещото лице тези травматични
увреждания са получени в резултат на действието на твърд, тъп предмет чрез
удар с или върху такъв и добре отговарят да са получени при ПТП-
автомобилна травма- пострадал пешеходец при блъскане от лек автомобил с
последващо падане на терена към момента на инкриминираната дата.
Счупването на лявата раменна кост в областта на шийката е наложило
2

имобилизация и е причинило на пострадалата трайно затрудняване на
движенията на левия горен крайник за около 3-4 месеца от датата на
травмата, представляващо средна телесна повреда по смисъла на чл.129 от
НК. Контузията на главата и откритата разкъсно-контузна рана са причинили
на С. временно разстройство на здравето, неопасно за живота,
представляващо лека телесна повреда по смисъла на чл.130 ал.1 от НК, а
останалите травми- кръвонасядания и охлузване- болка и страдание (лека
телесна повреда по смисъла на чл.130 ал.2 от НК).
В хода на разследването е била назначена и Автотехническа експертиза,
от чието прието от съда за обосновано заключение, се установява че
непосредствено преди ПТП лекият автомобил е бил технически изправен и
неговото техническо състояние не е причина за настъпване на ПТП. Вещото
лице е заключило, че максималната скорост достигната от автомобила в
кръстовището е приблизително 26 км/ч. Общото време на движение на
същото в кръстовището до спирането му е приблизително 7,3 метра. Прието е
че скоростта на автомобила в момента на сблъсъка е била ниска, поради
отсъствието на деформации и повреди по МПС, от порядъка на 8-9 км/ч или
2,22-2,25 м/сек. Според експертите пешеходката е стъпила на пешеходната
пътека и е предприела пресичане 1,7 до 2 сек. след потеглянето на
автомобила, като водачът е реагирал на спиране в момент, когато МПС е бил
на около 6,3 метра от линията на пресичане на пешеходката, а тя е била на 1,5
метра от мястото на удара. Ударът е настъпил при скорост на автомобила 8-9
км/ч в спирачен път, като е ударил с предната си лява част долните крайници
на пешеходката, вследствие на което тя губи равновесие и пада на пътното
платно. Контактът между автомобила и пешеходката е настъпил върху
пешеходната пътека. Причината за настъпване на ПТП според вещите лица е
от субективен характер, а именно отвлечено внимание на водача на
автомобила, който не е възприел пешеходеца в по-ранен момент, за да
реагира навременно спиране на МПС. Автомобилът е отстоял на около 23-26
метра от мястото на сблъсъка потегляйки и навлизайки в кръстовището, в
момента когато пешеходката е предприела пресичане по пешеходната пътека,
като водачът е имал техническата възможност да възприеме пешеходеца и да
предприеме действия за спиране на автомобила и избягване на удара.
Гореизложената фактическа обстановка се установи от
самопризнанието на подсъдимия А.Я. за фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и доказателствата от
досъдебната фаза на процеса, които подкрепят самопризнанията, а именно:
показанията на свидетелите Л.С., Б. Г. и А. К., както и от приложените
писмени доказателства, от заключенията на съдебномедицинската и
автотехническата експертизи. Съдът изцяло дава вяра на събраните писмени и
гласни доказателства, т.к. те са абсолютно непротиворечиви и взаимно се
допълват, като по категоричен начин очертават гореописаната фактическа
обстановка.
3

При така установената фактическа обстановка се налага правният извод,
че с поведението си от обективна и субективна страна подс. Я. е осъществил
престъпния състав на чл.343 ал.3 бук. „а“ предл.2 във вр. с ал.1 бук.“б“ във вр.
с чл.342 ал.1 от НК във вр. с чл.119 ал.1 от ЗДвП, като на инкриминираната
дата и място, управлявайки лек автомобил „***“ с рег. № ***, е нарушил
правилата за движение по пътищата и по-конкретно разпоредбата на чл.119
ал.1 от ЗДвП, като приближавайки пешеходната пътека не е пропуснал
преминаващата по нея пешеходка Л.С., като не е намалил скоростта и не е
спрял при възникналата опасност за движението, вследствие на което е
предизвикал ПТП и по непредпазливост е причинил на С. средна телесна
повреда изразяваща се в трайно затрудняване движението на левия горен
крайник вследствие на счупване на лявата раменна кост в областта на
шийката.
Авторството на деянието, както и другите обстоятелства относно
времето, мястото и начина на извършване, се доказват по един несъмнен и
безспорен начин. Подсъдимият не е предвиждал настъпването на
общественоопасните последици, но е били длъжен и е могъл да ги предвиди и
предотврати, при което следва да се приеме, че е извършили престъплението
по непредпазливост, под формата на небрежност, по смисъла на чл.11 ал.3
предл. 1 от НК.
Категорично се установи по делото, че подсъдимият е допуснал
умишлено нарушение на разпоредбата на чл.119 ал.1 от ЗДвП, което правило
за движение по пътищата вменява задължение към водачите на нерелсово
пътно превозно средство, при приближаване към пешеходна пътека да
пропуснат стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея
пешеходци, като намалят скоростта или спрат. В конкретния казус подс. Я. не
е изпълнил именно това свое задължение, въпреки че е имал обективната
възможност и ако бе проявил дължимата дисциплина като водач на МПС- да
не отвлича вниманието си, да наблюдава пешеходната пътека и да се огледа
преди да реши преминаването през нея, то несъмнено щеше да възприеме
пресичащата пешеходка, още повече че от мястото където се е намирал е
имал добра видимост, при което е следвало да я пропусне, едва след което да
завърши маневрата си завиване на ляво през кръстовището и преминаване
през пешеходната пътека. Подс. Я. обаче не е изпълнил това си задължение и
това негово нарушение на цитираното правило за движение е в пряка
причинно-следствена връзка за настъпване ПТП, при което се е стигнало и до
реализиране на непредпазливата престъпна поява.
Настоящият съдебен състав счита, че в случая не може да бъде
удовлетворено искането на защитата за преквалифициране на деянието по
привилегированата разпоредба на чл.343а от НК. Действащата сега, а и към
момента на извършване на деянието, разпоредба на цитирания член урежда
привилегирования състав при оказване помощ на пострадалия, препраща към
4

ал.1 и ал.2 на чл.343 от НК, но не и към ал. 3. По този начин законодателят е
изключил състава на чл.343 ал.3 от НК, когато деянието е извършено в пияно
състояние или след употреба на наркотични вещества или техни аналози или
от него е настъпила телесна повреда или смърт на повече от едно лице, или
деецът е избягал от местопроизшествието, или е управлявал, без да има
необходимата правоспособност, или на пешеходна пътека, независимо, че е
оказана помощ на пострадалия от страна на дееца, като причините за това
може да са или от недоглеждане или съвсем целенасочено с оглед
обществената тежест на този престъпен състав или по други съображения.
Действително житейски несправедливо се явява в случаите, когато
деецът е оказал помощ на пострадалия, спрямо него да не се приложи
привилегированата разпоредба, ако са налице формалните основания. Да, по
делото е безспорно установено, че подс. Я. е оказал първа помощ на постр. С.,
а именно: веднага слязъл от автомобила, поинтересувал се за състоянието й,
помага й да се изправи, веднага я качва в автомобила, откарва я в СО на
болничното заведение и поема на свои разноски лечението й. Това обективно
обстоятелство- оказана помощ обаче не би могло да заличи безспорно
установеното квалифициращо такова- деянието е извършено на пешеходна
пътека, при което не може да се приложи по-леконаказуемия състав. В този
смисъл е задължителната съдебна практика на върховната инстанция и по-
конкретно Постановление № 1/17.01.1983 г. по н. д. № 8/1982 г. на Пленума
на ВС. В т.5 от постановлението ВС приема, че оказването на помощ не е
намаляващо отговорността обстоятелство, когато водачът е бил в пияно
състояние или е избягал от местопроизшествието. Този извод следва от
текста на бук. „в“ и бук. „г“ на чл.343а от НК, където изричното посочване на
съставомерните последици е използвано с цел да се изключат другите случаи,
когато са налице и квалифициращите обстоятелства „пияно състояние“ и
„избягал от местопроизшествието“. Вярно е, че към момента на
постановяване на този съдебен акт квалифициращият признак „на пешеходна
пътека“ не е бил предвиден от законодателя и включен в по-тежконакауемия
престъпен състав, но според настоящия съдебен състав посочените правни
изводи са абсолютно приложими и в конкретния случай по отношение и на
това квалифициращо обстоятелство.
При определяне вида и размера на наказанието, което следва да се
наложи на подсъдимия, съдът взе предвид разпоредбите на чл.36 от НК-
относно целите на наказанието и на чл.54 и следващите от НК- за неговата
индивидуализация.
За да определи видът и размерът на наказанието, съдът отчете високата
степен на обществена опасност на този вид деяния. Наказателният кодекс
обезпечава наказателноправна защита на обществените отношения, свързани
с транспортната дейност, чрез наказателните състави, предвидени в раздел II
от главата за общоопасните престъпления. Обектът на тези престъпления е
5

нормалната и безаварийна транспортна дейност, чието накърняване води до
поставяне в опасност или реално увреждане на лични и имуществени
интереси на неопределен брой лица.
В конкретния случай обществената опасност на деянието съдът прецени
като висока. Касае се за престъпление пряко свързано с безопасността на
движението по пътищата, живота и здравето на участниците в него и предвид
естеството на допуснатото нарушение по ЗДвП и причинените в резултат на
ПТП не само съставомерна средна телесна повреда, но и допълнителните по-
леки телесни повреди на пострадалата. Подобен тип престъпни посегателства
много често завършват с още по-тежки последици и дори нерядко с фатален
край, още повече, че е извършено през деня, когато движението е по-
интензивно на централен булевард в града, на кръстовище, където има
няколко пешеходни пътеки и в района на учебно заведение.
Подс. Я. е личност с ниска степен на обществена опасност, доколкото не
е осъждан, не е криминално проявен и положително охарактеризиран по
местоживеене.
Подбудите за извършване на престъплението се коренят в незачитането
на установения в страната правов ред и на правилата за движение по
пътищата, както и недисциплинираността на подсъдимия в процеса на
управление на МПС.
Като смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства за
подсъдимия съдът прецени чистото съдебно минало, добрите
характеристични данни, оказаната помощ на пострадалата непосредствено
след инцидента, трудовата му ангажираност.
Отегчаващи отговорността обстоятелства за подсъдимия са предишните
му нарушения по ЗДвП, както и това че освен съставомерната телесна
повреда на пострадалата са причинени и няколко леки телесни повреди, още
повече че същата е и в напреднала възраст.
С оглед на горното и като отчете наличните смекчаващи и отегчаващи
отговорността обстоятелства, съобразно относителната им тежест,
съобразявайки се с разпоредбата на чл.373 ал.2 от НПК, съдът не приложи
разпоредбата на чл.58а ал.1 от НК, а тази на чл.58а ал.4 от НК, като прие, че в
случая са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства, посочени
по-горе, при наличието на които и най-лекото, предвидено в закона наказание
ще се окаже несъразмерно тежко. С оглед на това съдът индивидуализира
наказанието на подс. Я. при условията на чл.55 ал.1 т.1 от НК, като
наказанието лишаване от свобода беше индивидуализирано под най-ниския
предел предвиден в закона. На тази база съдът наложи на подсъдимия
наказание от шест месеца лишаване от свобода, което намери за справедливо
и съответно на тежестта на извършеното.
6

С оглед на събраните по делото данни за личността на подсъдимия и
основно предвид чистото съдебно минало съдът счита, че за постигане на
целите на наказанието и преди всичко за поправяне на осъдения не се налага
той да изтърпи ефективно наложеното наказание лишаване от свобода. С
оглед на това и на основание чл.66 ал.1 от НК съдът отложи изтърпяването на
наказанието ЛС за изпитателен срок от 3 години. Възпитателната работа с
условно осъдения се възложи на Наблюдателната комисия при Община П..
С оглед събраните доказателства по делото, съгласно предоставената му
възможност за преценка, съобразно чл.57 ал.2 и чл.55 ал.3 от НК, съдът
намери, че обв. Я. следва да бъде лишен от право да управлява МПС,
отчитайки че е следвало да проявява по-голяма грижа и самоконтрол при
осъществяване на съответната правно регламентирана дейност. Поради това и
на основание чл.343г от НК съдът прие, че подсъдимият следва да бъде
лишен от право да управлява МПС за срок от четири месеца, като определи
размера на същото, ръководейки се от целия комплекс обстоятелства,
визирани по- горе, от значение за индивидуализацията, но и като отчете, че
трудовата ангажираност на подсъдимия е свързана с управлението на МПС.
При този изход на делото и с оглед разпоредбата на чл.189 ал.3 от НПК
съдът осъди подс. А.Я. да заплати сторените по делото разноски в размер на
753,60 лева, платими по сметка на ОДМВР- Пазарджик.
По изложените съображения Районен съд Пазарджик постанови
присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
7

Номер на акта:	40
Дата:	1 юли 2021 г. (в сила от 12 октомври 2021 г.)
Съдия:	Таня Петкова

Дело:	20215220200700
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	17 май 2021 г.

Присъда по дело №700/2021 на Районен съд - Пазарджик

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите