Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 315
гр.
Перник, 17.07.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд - Перник, касационен състав, в публично съдебно заседание на петнадесети
юли през две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА
СИЛВИЯ
ДИМИТРОВА
при секретаря А.М.
и в присъствието на представител на Окръжна прокуратура – Перник, прокурор
Моника Любомирова, като разгледа докладваното от съдия Георгиева КАНД № 414 по описа на
съда за 2020 година, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка
с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по
касационна жалба на М.П.Б.,***, чрез пълномощника й адвокат К.С. ***, против
решение № 122 от 13.03.2020г. на Районен съд – Перник, постановено по АНД №
1951 по описа на съда за 2019г.
С обжалвания
съдебен акт е изменено наказателно постановление (НП) № 403689-F399535 от 01.02.2019г. на началник отдел „Оперативни дейности“ в Централно
управление (ЦУ) на Национална агенция за приходите (НАП), с което на М.П.Б.,
като за извършено административно нарушение по чл. 118, ал. 1 от Закона за
данък върху добавената стойност (ЗДДС) във вр. с чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. за
регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските
обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата,
които извършват продажби чрез електронен магазин (Наредба № Н-18/13.12.2006г.)
във вр. с чл. 185, ал. 3 от ЗДДС, наложеното административно наказание „глоба“
в размер на 500 (петстотин) лева е намалено на 100 (сто) лева, както и е
осъдена да заплати на НАП юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 (осемдесет) лв.
В жалбата се
твърди, че решението на районния съд е незаконосъобразно. Възразява се срещу
изводите на районния съд за неприложимост към процесното административно
нарушение на чл. 28 от ЗАНН. Касаторът обжалва решението и в частта, с която е
осъдена да заплати на НАП съдебни разноски за юрисконсултско възнаграждение. От
съда се иска да отмени решението на районния съд и да отмени процесното
наказателно постановление, както и да отмени решението в частта му, относно
разноските или да го измени. Претендира се присъждане на съдебни разноски в
настоящето производството за адвокатско възнаграждение.
В съдебно
заседание касаторът, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. В
писмени бележки, депозирани от адв. К.С., жалбата се поддържа и се излага становище по същество.
Ответникът по
жалбата, редовно уведомен, в срока по чл. 213а, ал. 1 от АПК не депозира
отговор по същата.
В съдебно
заседание ответникът по жалбата, за представител изпраща ю.к. М.К.. Възразява
срещу жалбата, моли решението на районния съд да се остави в сила.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Перник, дава заключение за законосъобразност на
решението на първата съдебна инстанция. Предлага съдебният акт да бъде оставен
в сила.
Касационната
жалба е процесуално допустима, като подадена в срок, от страна в производството
по делото пред първа съдебна инстанция, за която решението е неблагоприятно,
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
В пределите на
касационната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК съдът намира решението на
първата съдебна инстанция за валидно и допустимо, като постановено от
компетентен съд, в предвидената от закона форма, по допустима жалба.
Разгледана по
същество жалбата е неоснователна. Съображенията са следните:
С НП № 403689-F399535 от 01.02.2019г. началник сектор „ОД“
в ЦУ на НАП, е наложил на М.П.Б. административно наказание „глоба“ в
размер на 500 (петстотин) лева, за това, че на 02.08.2018г. в търговски обект в
гр. Перник, стопанисван от „***“ ЕООД, гр. Перник, в качеството й на физическо
лице по чл. 185, ал. 3 от ЗДДС, което фактически е било длъжно да издаде
документ по чл. 118, ал. 1 от ЗДДС – работник на длъжност продавач-консултант в
обекта, стопанисван от „***“ ЕООД, гр. Перник по силата на сключен трудов
договор с дружеството, при извършена от контролни органи на НАП контролна
покупка на 1 брой минерална вода и 1
брой енергийна напитка, на обща стойност 1.80 лв., М.П. Ангелова, приела
заплащане с банкнота от 5.00 лв., върнала съответно ресто и предоставила
закупените стоки, като за покупката не издала фискална касова бележка от
монтираното в обекта фискално устройство, изправно и в работен режим, с което
извършила административно нарушение по чл. 118, ал. 1 от ЗДДС във вр. с чл. 25,
ал. 1, т. 1 от Наредба №
Н-18/13.12.2006г. във вр. с чл. 185, ал. 3 от ЗДДС.
Наказателното
постановление е обжалвано пред Районен съд – Перник. В производството по АНД №
1951 по описа на съда за 2019г., наказателното постановление е изменено в частта,
отнасяща се до размера на наложеното административно наказание „глоба“.
За да постанови
обжалвания съдебен акт решаващият първоинстанционен състав, след извършена
цялостна проверка за законосъобразност, на база доказателствата, събрани и
приобщени в хода на делото, е приел, че производството по издаване на
процесното наказателно постановление е проведено съобразно процесуалните
правила, водено от компетентни органи, образувано в сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
По същество и
въз основа на доказателства, приобщени по делото, решаващият първоинстанционен
състав е приел, че по делото е безспорно установено, че физическото лице –
работник, М.Б. е приела при извършена
контролна покупка заплащане с банкнота от 5.00 лв., върнала съответно ресто и предоставила
закупените стоки, но за покупката не издала фискална касова бележка от
монтираното в обекта фискално устройство, изправно и в работен режим, с което е
осъществила именно вменения й административнонаказателен състав, а материалният
закон е приложен правилно от наказващия орган. Доводите на наказаното лице, че
деянието попада в приложното поле на чл. 28 от ЗАНН, районният съд е приел за
неоснователни с мотиви за липса на установени в случая обстоятелства, които да
очертаят процесното нарушение като такова, с по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от същия вид, като в
решението е прието, че установените факти сочат, на нарушение, типично спрямо
останалите от същия вид, което не се отличава с особености, които да мотивират
извод за неправилно приложение на закона от наказващия орган.
При извършената
служебна проверка и във връзка с доводите на жалбоподателя относно
индивидуализацията на наложеното административно наказание, районният съд е
приел, че с НП необосновано е наложена глоба в максималния размер, предвиждан в
санкционната разпоредба на чл. 185, ал. 3 от ЗДДС, тъй като нито наказващият
орган се е позовал на каквито и да е отегчаващи отговорността на нарушителя
обстоятелства, мотивирали налагането на най-тежкото наказание, нито такива
доказателства са събрани в хода на съдебното производство. Същевременно прието
от районния съд за доказано по делото е наличието на смекчаващи отговорността
обстоятелства, обуславящи налагането на по-леко наказание, тъй като нарушението
е за първи път. С тези мотиви наказателното постановление е изменено, като за
същото нарушение размерът на глобата е намален в стойност на минимума от 100.00
(сто) лева, предвиден в санкционната разпоредба на чл. 185, ал. 3 от ЗДДС. При
този изход на спора на основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН е присъдено и
юрисконсулско възнаграждение в минимален размер и е прието, че въззиваемата
страна няма право на разноски.
Решението е
правилно.
Съгласно
разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН
касационният съд, извън дължимата служебно проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК,
обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението.
Неоснователни са
доводите в касационната жалба за неправилно приложен от районния съд материален
закон, що се отнася до отказа на районния съд да приложи чл. 28 от ЗАНН.
Касационният съд изцяло споделя мотивите на решаващия първоинстанционен състав,
като на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК, и с цел избягване
излагането на идентични мотиви, препраща към мотивите на първоинстанционния
съд, обосновали извод, че в случая предпоставки за приложението на чл. 28 от ЗАНН във вр. с чл. 93, т. 9 от НК във вр. с чл. 11 от ЗАНН, не са налице.
И при
извършената служебно проверка за правилно приложение на материалния закон не се
установиха основания за касиране на първоинстанционното решение. Изведеният от
районния съд, при правилно установена, кореспондираща си със събраните,
достатъчни и относими доказателства, фактическа обстановка, за правилно
приложен с процесното наказателно постановление материален закон, се споделя от
касационния състав без да е необходимо да се излагат допълнителни мотиви. С
приемането на плащане при осъществената контролна покупка, без да регистрира и
отчете извършената продажба посредством издаването на фискален бон (касова
бележка от фискално устройство) М.П.Б., в качеството й на работник на
дружеството, стопанисващо търговския обект, и като такава – физическо лице,
което фактически е било длъжно да издаде такъв документ, същата е осъществила
състава на административно нарушение именно по чл. 118, ал. 1 от ЗДДС във вр. с
чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба №
Н-18/13.12.2006г. във вр. с чл. 185, ал. 3 от ЗДДС, поради което законосъобразно
е ангажирана административнонаказателната й отговорност. Изводите на
районния съд за липса на основание за прилагане на чл. 28
от ЗАНН се споделят напълно от касационната инстанция. Размерът на приетото
плащане, за което не е издаден фискален касов бон, не оказва влияние върху
съставомерността на деянието. Правилни са и изводите относно размера на
наложеното наказание предвид липсата на изложени в наказателното постановление
отегчаващи обстоятелства, поради което законосъобразно наказателното
постановление е изменено.
С оглед на
изложеното касационният съд намира, че обжалваното решение е правилно и не са
налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената
служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящата инстанция
констатира, че същото е валидно и допустимо, както и съответно на приложимия
материален закон, поради което следва да бъде оставено в сила.
Ответникът не
претендира разноски, поради което такива не следва да бъдат присъдени.
По отношение на
касационната жалба отнасяща се до частта на решението за разноските,
обосноваваща се с частичното уважаване на жалбата, довело до намаляване на
размера на наложеното административно наказание от 500 на 100 лева, и
несъответното му разпределение на разноските, е основателна. Във въззивното
решение на основание чл.
63, ал. 3 от ЗАНН районният съд е присъдил на НАП 80 лева за юрисконсултско
възнаграждение.
В конкретния случай
с изменителното решение по същество съдът е приел, че деянието е осъществено от
обективна и субективна страна, като незаконосъобразната дейност на наложилия
административното наказание орган е в неправилната преценка за справедливост на
санкцията. В административнонаказателния процес съгласно чл. 63
от ЗАНН с решението си районният съд може да потвърди, да измени или да
отмени наказателното постановление. Доводите на районен съд-Перник, че разноски
се дължат само при отмяна не се споделят. Изменението на наказателното
постановление представлява частично уважаване на жалбата, водещо до частично
потвърждаване и частична отмяна на наказателното постановление, и
разпределението на разноските следва да стане в съответствие с потвърдената и
отменената част на наказателното постановление.
Доколкото в случая
с въззивното решение по същество е прието, че деянието е осъществено, а само размерът
на наказанието е намален с четри пети, то
тази пропорция е следвало да се приложи и към претенциите за разноски, като
на жалбоподателя бъдат присъдени
направени във въззивното производство разноски в размер на 113 лева, а
на ответника – 50 лева. Съответно касационната инстанция следва да отмени
диспозитива за разноските на районния съд и при условията на компенсация да
осъди НАП да заплати на М.П.Б. сумата 63 лева.
В касационното производство е направено само
искане за присъждане на разноски от страна на касатора. За тази инстанция,
доколкото е уважен единият от двата петитума на касатора, в тежест на НАП
следва да бъдат възложени направените за адвокатско възнаграждение разноски в
размер на половината от претендираното адвокатско възнаграждение. НАП ще бъде
осъден да заплати на М.П.Б. съдебни
разноски в размер на 50лв..
Мотивиран от
горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК във вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, касационен състав на Административен съд – Перник
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА
решение № 122 от 13.03.2020г. на Районен съд – Перник, постановено по АНД №
1951 по описа на съда за 2019г., в частта с която е изменено на наказателно постановление (НП) № 403689-F399535 от 01.02.2019г. на началник отдел „Оперативни дейности“ в Централно
управление (ЦУ) на Национална агенция за приходите (НАП), с което на М.П.Б.,
като за извършено административно нарушение по чл. 118, ал. 1 от Закона за
данък върху добавената стойност (ЗДДС) във вр. с чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. за
регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските
обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата,
които извършват продажби чрез електронен магазин (Наредба № Н-18/13.12.2006г.)
във вр. с чл. 185, ал. 3 от ЗДДС, наложеното административно наказание „глоба“
в размер на 500 (петстотин) лева е намалено на 100 (сто) лева.
ОТМЕНЯ Решение № 122 от 13.03.2020г. на Районен съд – Перник, постановено по АНД № 1951 по
описа на съда за 2019г.,
в частта му, с която М.П.Б., с ЕГН **********, с адрес *** е осъдена да заплати
на Националната агенция за приходите сумата 80 (осемдесет) лева юрисконсултско
възнаграждение, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Националната агенция за приходите да
заплати на М.П.Б., с ЕГН **********, с адрес *** съдебни разноски, направени в
производството по АНД № 1951 по описа на
районен съд-Перник за 2019г. в размер на 63 /шестдесет и три/ лева.
ОСЪЖДА Националната агенция за приходите да
заплати на М.П.Б., с ЕГН **********, с адрес *** съдебни разноски в размер на 50.00 /петдесет/
лева, представляващи адвокатско възнаграждение по КАНД № 414 по описа на
Административен съд–Перник за 2020 г.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ:/п/
/п/