Старозагорски окръжен
съд - 1 - н.о.х.д. № 592/2016 г.
МОТИВИ:
Срещу подсъдимия П.И.Л. е повдигнато
обвинение за извършено престъпление по чл.343, ал.3, предл. последно, б.“б“,
предл. първо, във връзка с чл.343, ал.1, б.“в”, във връзка с чл.342, ал.1 от НК, за това, че на 13.07.2015
г., в гр.Стара
Загора, в южната пътна лента на ул.“Х.Б.“, източно от кръстовището с ул. „П.Р.С.“,
при управление на моторно превозно средство – лек автомобил марка „Мазда
323” с
чужд регистрационен № **** – кипърски, нарушил правилата за движение, посочени в Закона за
движение по пътищата /ЗДвП/, а именно:
- чл.20, ал.1 от ЗДвП – “Водачите са
длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които
управляват“, но не сторил това;
- чл.20, ал.2, изр. 2 от ЗДвП – “Водачите
са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато
възникне опасност за движението“, но не сторил това;
- чл.119, ал.1 от ЗДвП – “При приближаване
към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да
пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци,
като намали скоростта или спре“, но не сторил това, като по непредпазливост
причинил смъртта на И. Н.Ж., ЕГН **********, от гр. Стара Загора, като деянието
е извършено на пешеходна пътека по смисъла на параграф 6, т.54, изречение
„второ“ от ЗДвП: „На кръстовищата пешеходни пътеки са продълженията на
тротоарите и банкетите върху платното за движение“.
Прокурорът
поддържа така повдигнатото обвинение по чл.343, ал.3, предл. последно, б.“б“,
предл. първо, във връзка с чл.343, ал.1, б.“в”, във връзка с чл.342, ал.1 от НК срещу подсъдимия П.И.Л.
и счита, че следва да му бъде наложено наказание при превес на смекчаващите
вината обстоятелства и приложение на разпоредбата на чл.58а, чл.1 от НК –
налагане на наказание „лишаване от свобода” в минимален размер, с приложение на
чл.66 от НК. Счита, че при същите условия и в същия размер на подсъдимия Л.
следва да му бъде наложено и наказание по чл.343г от НК.
Подсъдимият П.И.Л.
твърди, че съжалява за стореното. Моли съда за минимално наказание, с
приложение на чл.66 от НК. Подробни съображения за това развива в пледоарията
си защитникът му адв. Г.Б..
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намери за установено следното:
Подсъдимият П.И.Л.
е роден на *** ***, българин, български гражданин, с основно образование,
безработен, разведен, неосъждан, ЕГН **********.
- 2 -
Подсъдимият Л. има
постоянен адрес ***. Той бил правоспособен водач и притежавал свидетелство за
правоуправление категория „В” и „М”.
На 13.07.2015 г., около 17.50 ч., подсъдимият Л. управлявал лекия си автомобил
м. „Мазда 323”, с чужд рег. № **** – кипърски, с десен волан, в гр. Стара
Загора. Той бил сам в автомобила си. Движел се по южната лента на ул.”Х.Б.”, в
посока изток, в района след кръстовището с бул.“****“. Автомобилът, управляван
от Л., се движел на къси светлини, със скорост около 44 км./ч.
Времето е било ясно, сухо и
слънчево.
В района на кръстовището на
ул.“Х.Б.“ и ул. ”П.Р.С.”, на платното на ул.“Х.Б.“, по която се движил с
автомобила си подсъдимият Л., в близост до южния бордюр пресичал пешеходец –
пострадалият И. Н.Ж..
Подсъдимият Л. видял пред себе си
препятствието, но не задействал аварийно спирачната система на лекия автомобил, а продължил
движението си напред, като дори увеличавал скоростта. Стигайки до пострадалия Ж.,
подсъдимият Л. го блъснал с предната дясна част на автомобила. Едновременно с
настъпването на удара подсъдимият Л. задействал и спирачната система.
При сблъсъка пострадалият Ж.
се ударил в дясната част на предното панорамно стъкло на автомобила, след което
паднал, на платното.
Автомобилът, управляван от подсъдимия
Л., продължил движението си напред и спрял на 10,9 м. след мястото на удара на платното на ул.“Х.Б.“.
След като се събрали минаващи
оттам граждани, някой от тях позвънил на тел.112.
На мястото на произшествието
пристигнали органите на полицията и „Спешна помощ“.
Пострадалият Ж. бил откаран в
УМБАЛ „Проф. д-р Стоян Киркович“, гр. Стара Загора и приет по спешност за
лечение в Невро-хирургична клиника.
Въпреки своевременно оказаната и компетентна медицинска помощ, която получил, в резултат от травматичните
увреждания от претърпяното пътнотранспортното произшествие, пострадалият Ж. на 15.07.2015
г. изпаднал в кома, а на 18.07. 2015
г. починал.
В хода на досъдебното производство били извършени оглед на
местопроизшествието и били назначени няколко експертизи.
Видно от заключението на съдебномедицинска експертиза на труп № 176/2015 г.
от 19.07.2015 г. /л.32 – л.36 от д.п. № зм 294/2015 г. по описа на ОД на МВР –
Стара Загора/, при огледа и аутопсията на
И. Н.Ж. на 43 г.
от гр. Стара Загора е установено следното: Черепно-мозъчна травма – линейно
счупване на черепния покрив и основа, кръвонасядане на меките черепни и на
Старозагорски окръжен
съд - 3 - н.о.х.д. № 592/2016 г.
меките мозъчни обвивки, контузия на мозъка и мозъчно
размекчение, мозъчен оток, кръвонасядане на лицето, разкъсно-контузна рана на
главата, счупване на горната челюст вляво. Гръдна травма – счупване на І-ІІ
ребра двустранно с кръвонасядане на междуребрената мускулатура. Охлузвания и
кръвонасядания по тялото и крайниците. Смъртта е настъпила вследствие
черепно-мозъчна травма, изразяваща се в тежка мозъчна контузия и счупване на
черепа. Механизмът на причиняване е действието на твърди тъпи предмети по
механизма на удар на пешеходец от лек автомобил. Тежката мозъчна контузия е
причина за неуспеха на проведеното лечение.
В хода на досъдебното производство са назначени няколко автотехнически
експертизи – тройна автотехническа експертиза от 21.10.2015 г., допълнителна
тройна автотехническа експертиза от 09.02.2016 г., комплексна тройна автотехническа
и съдебномедицинска експертиза от 14.07.2016 г. и допълнителна комплексна
тройна автотехническа и съдебномедицинска експертиза от 07.08.2016 г. /съответно,
л.40 – 51 от д.п., л.112 – л.117, л.157 – л.167 и л.177 – л.184 от д.п./.
Съдът ще изложи заключенията на всички експертизи, с
оглед на това, че вещите лица са се запознавали с доказателствената маса по
делото на различни етапи от разследването и са работили по различни експертни
задачи.
Видно от
заключението на тройна автотехническа експертиза от 21.10.2015 г. /л.40 – 51 от д.п./, най-вероятното
място на удара /МУ/ между лек автомобил “Мазда 323” и пешеходеца е средно
между МУ1 и МУ2 или то се намира на около 0,95 м. източно и 2,63 м. северно от ориентира
0 /югоизточния ъгъл на кръстовището/. То се намира на продължението на източния
тротоар върху пътното платно, което съгласно ЗДП е необозначена пешеходна
пътека. В момента на удара пешеходецът се е намирал в зоната
на кръстовището на улиците „Х.Б” и „П.Р.С.”, в югоизточната му част, като
мястото на удара е посочено с МУ на приложената мащабна скица. Той е пресичал
ул. „Х.Б.” в посока от юг на север и в момента на удара е бил с лице и тяло
насочени на север, като се е намирал на около 2,63 м. северно и на 0,95 м. източно
от ориентира 0, на продължението на източния тротоар, което съгласно ЗДП е
необозначена пешеходна пътека. Скоростта, с която се е движил процесният
автомобил към момента на удара и преди него е около 44,15 км/ч. Тя е
по-ниска от максимално разрешената за населено място скорост на движение – 50 км/ч. Няма превишение на
разрешената скорост за движение от страна на автомобила. Опасната за спиране зона на лекия
автомобил е 25,65 м. Пешеходецът попада в опасната за спиране
зона на лекия автомобил в момента на забелязването от водача му, тъй като
тогава отстои от него на около 12,5
м. средно. Няма препятствие по линията на пряката
видимост между водача и пешеходеца и няма пречка водачът да види опасността
по-рано. Въпреки това, водачът на “Мазда 323” не е реагирал технически правилно – да задейства
аварийно спирачната система на автомобила, а е продължил да се движи, без да
намали скоростта на движение на лекия автомобил до момента на
- 4 -
удара с пешеходеца. Така
водачът, с това си бездействие, сам се е поставил в положение да не може да
предотврати ПТП, като спре преди мястото на удара с пешеходеца. От мястото на удара МУ до установяване на
автомобила в покой същият е изминал разстояние средно около 12,34 м. Лекият
автомобил е контактувал с предните си десни състави в зоната на десния халоген
с пострадалия, след което същият си е ударил главата в предното стъкло на
автомобила на около 20 см. от десния край на предното стъкло към централната
надлъжна ос на автомобила и на около 30 см. нагоре от долния му край. По
предното стъкло има втори контакт на около 20 см. от десния край на предното
стъкло към централната надлъжна ос на автомобила и на около 60 см. нагоре от
долния му край с друга част от тялото на пешеходеца.
Двамата
участници са имали техническа възможност да избягнат възникването на ПТП. Пешеходецът: като се огледа на ляво и на
дясно, преди да е стъпил на пътното платно, и ако няма наличие на автомобил в
близост до него, едва тогава да предприеме пресичане на пътното платно. Водачът: като следи внимателно
пътно-транспортната обстановка пред автомобила си във всеки един момент от движението
и реагира своевременно и адекватно /технически правилно/, задействайки
спирачната система на автомобила, с оглед намаляване на скоростта му на
движение и възможност за спиране във всеки един момент от придвижването му към
пешеходеца.
В конкретния
случай водачът на автомобила е реагирал на опасността, задействайки спирачната
му система със закъснение едва в момента на самия удар на пешеходеца, което е
технически неправилно. В конкретния случай причината за настъпването на това
ПТП е закъснялата реакция на водача спрямо наличие на пешеходец на пътното
платно, което обстоятелство е от субективен характер. Няма техническа причина
за настъпването на процесното ПТП.
Няма данни за
наличие на препятствие по линията на пряката видимост между водача и
пешеходеца.
Технически е
неправилно да се забележи пешеходец на пътното платно и да продължи да се движи
автомобила със същата скорост на движение, без да се задейства спирачната му
система, както е в конкретния случай, за да има възможност автомобилът да спре
във всеки един момент. Това означава на, че автомобилът при приближаването си
към пешеходеца трябва да намалява скоростта си на движение, за да може да спре
преди да контактува с него, респективно, да го удари или да осигури възможност
на пешеходеца да прекоси коридора на движение на автомобила.
На
13.07.2015г., около 17.50 ч. в гр. Стара Загора, по ул. „Х.Б.” на кръстовището
с ул. „П.Р„С.” при което лек автомобил „Мазда 323”, с десен волан и кипърски
рег. № ****, движил се на изток със скорост около 44 км/ч.
Вследствие на
закъснялата реакция от водача на автомобила пешеходецът И. Н.Ж., пресичащ бул.
“Х.Б.” от юг на север, е блъснат от него с предните му десни състави.
Старозагорски окръжен
съд - 5 - н.о.х.д. № 592/2016 г.
Видно от
заключението на допълнителна тройна
автотехническа експертиза от 09.02.2016 г. /л.112 – л.117 от д.п./, след допълнителен оглед на местопроизшествието
са направени подробни измервания на всички елементи на кръстовището на ул.”Х.Б.”
с ул.”П.Р.С.”, нанесени на подробна мащабна скица. Ширината на източния тротоар
на ул.”П.Р.С.”, северно от кръстовището, е 3 м., като тази ширина е адекватна на ширината
на необозначената пешеходна пътека. Необозначената пешеходна пътека, частично
обозначена в северната лента на ул.”Х.Б.” /посочено на мащабната скица в
поз.9/, попада върху продължението на източния тротоар на ул. „П.Р.С.” върху платното
за движение на ул."Х.Б.” /поз.10 на мащабната скица/.
Според експертите,
мястото на удара предхожда мястото на оставената дясна спирачна следа /същата
се явява първа след удара по посока на движението на лекия автомобил/. МУ на
мащабната скица съответства и на показанията на свидетелите по д.п. Мястото на
удара се намира на 0,95 м. източно и на 2,63 м. северно от ориентира 0 –
югоизточния ъгъл на кръстовището.
Място на удара
на пешеходеца от лекия автомобил се намира върху необозначената източна
пешеходна пътека на кръстовището между ул.”П.Р.С.” и ул.”Х.Б.” – на
продължението на източния тротоар на ул.”П.Р.С.”.
Видно от
заключението на комплексна тройна
автотехническа и съдебномедицинска експертиза от 14.07.2016 г. /л.157 – л.167 от
д.п./, мястото на удара е на
около 3 м. северно от ориентира, в
южната лента за посока изток на ул. “Х.Б.”. В посока изток-запад, ударът е
настъпил на около 2,5 м.
източно от ориентира. Спрямо елементите на платното за движение ударът е по
продължението на източния тротоар на ул.”П.Р.С.”, на 0,5 м. преди източния край на
необозначената пешеходна пътека. Т.е. – мястото на удара се намира върху
необозначената пешеходна пътека, намираща се на източния вход/изход на
кръстовището, на 0,5 м.
преди източния й край.
Техническият
анализ показва, че пешеходецът преди удара се е придвижил до мястото на удара,
като разстоянието от бордюра до мястото на удара е 3 м. В момента на удара
пешеходецът е вървял по платното за движение в посока от юг на север и е бил
обърнат с лявата си страна към автомобила. Няма категорични данни за момента в
който пострадалият Ж. е стъпил на платното за движение. Най-краткото време,
през което той е представлявал опасност за движението, е ситуацията, при която
пешеходецът не се е спирал до бордюра. При анализът по-долу е разгледана именно
такава ситуация. Всякакво спиране на пешеходеца на платното за движение от
момента на слизането му от бордюра до момента на удара увеличава времето, с
което водачът е разполагал, за да реагира със спиране.
Автомобилът
„Мазда” е бил на разстояние и е изминал 23,93 м. от мястото на удара, когато
пешеходецът е стъпил на платното за движение и е станал източник на опасност за
движението.
- 6 -
В зоната на ПТП
ул. „Х.Б.” е права. Водачът е имал напълно безпрепятствена видимост към мястото,
където пешеходецът е навлязъл на платното за движение или мястото, където е
стоял.
Пешеходецът Ж.
е изминал 3 м.
– разстоянието от южния бордюр на ул.”Х.Б.” до мястото на удара, със скорост 5,8 км/ч. /горната граница
за движение на мъж на 44 г.
при спокоен ход/.
На мястото на
ПТП са намерени спирачни следи, които достигат до задните колела на л.а.
“Мазда”. Началото на дясната следа показва, че ефективното спиране е започнало 2,1 м. след удара. Скоростта преди ПТП и скоростта в
момента на удара е била 46,33
км/ч. – по-ниска от максимално разрешената от 50 км/ч. за движение на МПС
кат."В" в населени места. След спирането предната броня на автомобила
е била на 13,4 м.
източно от ориентира, което означава, че той е спрял 10,9 м. след мястото на
удара. Водачът Л. е задействал спирачната система със закъснение – 1,01 сек.
Опасната зона
за спиране на л.а. е 23,91 м. Тъй като л.а. е изминал 23,93 м. до МУ, се налага
изводът, че пешеходецът е попаднал на границата на опасната зона за спиране на
л.а. “Мазда”.
При всяка
скорост по-ниска от 46 км/ч. пешеходецът е извън рамките на опасната зона за
спиране.
Произшествието
е възникнало на източния вход/изход на кръстовището между ул.”Х.Б.” и ул.”П.Р.С.”.
Движението по ул.”Х.Б.” е двупосочно, с по една лента за посока. Южната лента е
с ширина 5,25 м.
Лек автомобил „Мазда-323”,
с рег. № ****, се е движел по ул.”Х.Б.” в посока изток, по южната лента. В
същото време по необозначената пешеходна пътека на източния вход/изход на
кръстовището, се е движел пешеходецът Ж., в посока от юг на север. Когато
пострадалият е изминал 3 м.
по пътеката, е бил ударен от л.а.”Мазда”. Ударът е нанесен с предната дясна
част на бронята. След това тялото е било повдигнато нагоре и е достигнало
челното стъкло на автомобила. Главата на пешеходеца се е ударила в неговата
дясна част. Тялото на пешеходеца е било носено и след това отхвърлено пред
автомобила.
При падането на
терена тялото се е установило в положение с глава на изток, като тя се е
намирала на 15 м. източно от ориентира. Центъра на тежестта на тялото е бил на
около 11,9 м. източно от мястото на удара. Това разстояние кореспондира
напълно с теоретичното при изчислената скорост на автомобила – 46,33 км/ч.
При огледа и
аутопсията на И. Н.Ж. са констатирани
следните травматични увреждания: Черепно-мозъчна травма – линейно
счупване на черепния покрив и основа, кръвонасядане на меките черепни и на
меките мозъчни обвивки, контузия на мозъка и мозъчно размекчение, мозъчен оток,
кръвонасядане на лицето, разкъсно-контузна рана на главата, счупване на горната
челюст вляво. Гръдна травма – счупване на І-ІІ ребра двустранно с кръвонасядане
на междуребрената мускулатура. Охлузвания и кръвонасядания по тялото и
крайниците.
Старозагорски окръжен
съд - 7 - н.о.х.д. № 592/2016 г.
От гледна точка
на травматичните изменения не може да се направи извод какви действия е извършвал пешеходеца преди контакта
му с автомобила.
Механизмът на
причиняване на уврежданията се разглежда в четири фази.
I фаза – Първоначален контакт между пешеходеца
и автомобила. По долните крайници липсват травматични изменения, освен
охлузване на десния глезен от вътрешната страна. Това охлузване е възможно да е
причинено от ниско разположен детайл на автомобила, но е по-вероятно да е
причинено в по-късна фаза. Най-вероятно, инициалният удар е бил с малка кинетична
енергия, особено ако между пострадалия
и автомобила е
имало предмет или
детайл с амортизационни
свойства, което обяснява липсата на видими изменения. Такъв детайл е възможно
да е десният фар за мъгла, който се вижда разместен. Така например, удар в
задколенната ямка с малка скорост може да не причини видими травматични
изменения, но е напълно достатъчен да причини попадане върху автомобила. Фарът
за мъгла е закрепен неподвижно с крепежни елементи, но това закрепване е много
по-слабо, отколкото останалите детайли от предната част на автомобила.
В тази фаза е
възможно тялото на пешеходеца да се е завъртяло спрямо надлъжната си в
зависимост от приложените сили.
II фаза – Тялото на пешеходеца попада върху
автомобила. Лявата теменно-тилна
област на главата контактува с предното стъкло на автомобила. Пешеходецът е
получил разкъсно-контузна рана и счупване на черепа. Предното стъкло се е счупило
под формата на „слънчоглед”. През тази фаза са получени счупванията на І-ІІ
ребра двустранно, както и дълбокото кръвонасядане на гърба вдясно. Най-вероятно,
левият горен крайник е попаднал между предния капак на автомобила и тялото на
пострадалия, което обяснява кръвонасяданията по него и липсата на контактни
травматични изменения по повърхността на гръдния кош.
III фаза - През тази фаза тялото е отхвърлено
от автомобила в посока на движението му.
IV фаза - Тялото попада върху терена, в случая – върху пътното
платно. Тогава са получени повърхностните увреждания по крайниците.
Според
експертите, основната техническа причина за настъпване на ПТП е несвоевременното
възприемане на опасността – на пешеходеца, от страна на водача на процесния лек
автомобил, което най-вероятно е в причинно-следствена връзка с отклоняване на
вниманието му от конкретната пътна обстановка.
Видно от
заключението на допълнителна
комплексна тройна автотехническа и съдебномедицинска експертиза от 07.08.2016
г. /л.177 – л.184 от д.п./, следите
от очертания на пешеходна пътека източния вход на кръстовището /по северната
лента на ул.”Х.Б.”, в зоната на ПТП/ са бледи и са с форма на правоъгълници с
бял цвят с размери 30 х 60 см.
Те са 4 броя, разположени в една линия, само в северната лента. Източният край
на правоъгълниците е на разстояние 2,6 м. източно от ориентира.
- 8 -
Продължението
на линията на това очертание стига до тревна площ на югоизточния ъгъл на
кръстовището, т.е. – източния тротоар на ул.”П.Р.С.” се прекъсва от тревна площ
в този участък. Експертите поясняват, че на скицата спирачните следи започват
преди мястото на удара /в заключението се твърди, че ударът е настъпил след
началото на ефективното спиране/, тъй като следите са от задните гуми на
автомобила. Пешеходецът е ударен с предната челна част на автомобила /предната
броня/. Тя е на 3,2 м.
напред от оста на задния мост. Дясната спирачна следа е с начало 1,4 м. източно от ориентира.
В момента, когато тя е оставена на платното, предната броня е била на 4,6 м. източно от ориентира,
а мястото на удара е на 2,5 м.
източно от ориентира. Това означава, че когато е оставена следата, ударът вече
е бил настъпил.
От показанията на
Л. става ясно, че пешеходецът е стоял неподвижно на платното за движение, на
около 20-30 см.
от южния бордюр на ул.”Х.Б.”.
От друга страна
,на мястото на ПТП е намерена спирачна следа която достига под задно дясно
колело на автомобила. Първоначалния контакт на пешеходецът с автомобила е в
предната му броня, в зоната на десния допълнителен фар. Мястото на удара е на 3 м. северно спрямо ориентира
/десния бордюр на ул.”Х.Б.”/. Определянето на мястото на удара е направено на
базата на обективните находки на мястото на ПТП, а не по свидетелски показания.
Пешеходецът се е придвижил от
първоначалното си положение до мястото в което е настъпил удара.
Пострадалият пешеходец
е бил в неподвижно положение до бордюра, още когато Л. е извършил десния завой
от бул. “П. Е.” по ул.”Х.Б.” /както той твърди/. В този момент разстоянието
между пешеходеца и автомобила е било по-голямо от 80 м.
От техническа
гледна точка наличието на пешеходец на платното за движение е източник на
опасност за движението и водачът следва да вземе мерки за безопасно
преминаване. Водачът Л. е имал много повече време от необходимото, за да
предприеме мерките за безопасно преминаване покрай пешеходеца.
Дясната
спирачна следа започва на 1,4 м. източно от ориентира. Тя е оставена от
задното колело на автомобила. В момента когато задно дясно колело е започнало
ефективно спиране, предната броня /частта с която е ударен пешеходеца/ се е
намирала по-напред /по на изток/ с размера на надлъжната база и предния надвес
на автомобила.
Водачът е
реагирал на опасността 8,27 м. Моментът на реакцията на водача за спиране е
настъпил, когато автомобилът със своята предна броня е бил на разстояние 10,77
м. преди мястото на удара. Когато автомобилът е изминал още 2,1 м. след мястото
на удара, е започнало ефективното спиране. Разстоянието, на което се е намирал
пешеходецът от автомобила в момента, когато водачът е реагирал със спиране, е
10,85 м.
Старозагорски окръжен
съд - 9 - н.о.х.д. № 592/2016 г.
Трябва да се
има предвид независимо от малката разлика, че автомобилът изминава разстоянието
10,77 м., а не 10,85 м. до мястото на удара.
При наличие на
пешеходец на платното за движение водачът Л. е ускорявал автомобила, което е
неадекватно на обстановката поведение. Той е имал техническата възможност да
намали скоростта си с приближаване към пешеходеца до величина при която да го
пропусне да премине безопасно пред автомобила. Вместо това водачът е ускорявал.
В случая не се касае за закъсняла реакция, а за неправилни действия.
Изчисленията за
опасната зона за спиране на автомобила при установената скорост на движение /72,87
м/сек./ показват, че водачът може да предотврати произшествието с аварийно
спиране, ако го предприеме на 25 м. преди мястото на удара, като ще остане
запас от 1 м. за сигурност. Следва да се има предвид, че този краен вариант за
предотвратяване на ПТП в случая не е бил наложителен. Водачът е имал
техническата възможност да намали скоростта плавно от по-голямо разстояние и да
пропусне пешеходеца да премине пред автомобила.
При огледа и
аутопсията на И. Н.Ж. са констатирани следните травматични увреждания:
Черепно-мозъчна травма – линейно счупване на черепния покрив и основа,
кръвонасядане на меките черепни и на меките мозъчни обвивки, контузия на мозъка
и мозъчно размекчение, мозъчен оток, кръвонасядане на лицето, разкъсно-контузна
рана на главата, счупване на горната челюст вляво. Гръдна травма – счупване на І-ІІ
ребра двустранно с кръвонасядане на междуребрената мускулатура. Охлузвания и
кръвонасядания по тялото и крайниците.
От гледна точка
на травматичните изменения
не може да се направи извод какви действия е извършвал
пешеходецът преди контакта му с автомобила. Липсват медицински основания на
базата на които да се конкретизират действията на пешеходеца за времето на
няколко десети от секундата, преди удара. Направеното разглеждане на механизма на удара в четири фази /при предходната
експертиза/, остава валидно и за това заключение, при направените уточнения и
допълнения в показанията на Л. от 26.07.2016 г.
Основната
техническа причина за настъпване на ПТП е несвоевременното възприемане на
пешеходеца като източник на опасност за движението от страна на водача на
процесния лек автомобил, което най-вероятно е в причинно-следствена връзка с
отклоняване на вниманието му от конкретната пътна обстановка. Водачът
неправилно е решил да ускорява автомобила при наличие на пешеходец на платното
за движение и не е наблюдавал внимателно действията на пешеходеца.
Технически
правилните действия на водача Л. са следните:
1.След като
твърди, че е видял пешеходеца още след като е завил по ул.”Х.Б.”, е трябвало да
наблюдава внимателно действията му. С приближаване към мястото, на което
пешеходецът е стоял, водачът е трябвало да
- 10 -
намали скоростта до величина,
при която да може да спре или да заобиколи пешеходеца.
2.С
намаляване на разстоянието до пешеходеца водачът е трябвало да вземе решение
как да премине покрай него. В случай, че пешеходецът продължава да стои
неподвижно на посоченото място, е трябвало да насочи автомобила в ляво, с цел
да остави възможно най-голямото странично разстояние, така че дори пешеходецът
да предприеме пресичане, да не може да достигне до траекторията на автомобила.
3.В случай, че
пешеходецът предприеме пресичане, водачът е трябвало допълнително да намали
скоростта, за да го пропусне да премине пред автомобила и да се насочи в дясно
зад гърба на пешеходеца, като остави достатъчно странично разстояние, така че
при евентуално връщане на пешеходеца, да не последва удар.
Във всички
случаи, според експертите, конкретната ситуация изисква намаляване на скоростта
с приближаване на мястото, където е стоял пешеходеца. Действията на обвиняемия
по ускоряване на автомобила с приближаването към пешеходеца са напълно
неправилни, с оглед осигуряване на безопасни условия за преминаване покрай
него.
Към
заключенията на всички автотехнически експертизи, като неразделна част от тях,
са приложени мащабни скици.
Заключенията
са компетентни и мотивирани и съдът ги възприема.
Основната причина за настъпване на
пътнотранспортно произшествие е поведението на подсъдимия Л., който не е
реагирал технически правилно, тъй като не е задействал аварийно спирачната
система на автомобила, а е продължил да се движи напред, увеличавайки скоростта
на лекия автомобил до момента на удара с пешеходеца.
За
подсъдимия Л. е била налице обективна възможност да възприеме пострадалия Ж. и
своевременно да спре управлявания от него лек автомобил марка
„Мазда 323”
с чужд регистрационен № **** – кипърски „ВАЗ”, модел 2103, с рег. № СТ 74 26 АХ. Той не възприел своевременно пострадалия Ж. и не е реагирал
в момента, в който пешеходецът се е превърнал в опасност за движението, поради отклоняване на вниманието му от конкретната пътна
обстановка. Ако Л. беше реагирал със спиране в този момент, той би имал техническа възможност да спре автомобила непосредствено
преди мястото на удара.
Мястото на
удара между лекия автомобил, управляван от подсъдимия Л., и пострадалия Ж. е на
пешеходна пътека по смисъла на параграф 6, т.54, изречение „второ“ от ЗДвП: „На
кръстовищата пешеходни пътеки са продълженията на тротоарите и банкетите върху
платното за движение“. Както беше описано по-горе, произшествието е станало в района на кръстовището на
ул.“Х.Б.“ и ул. ”П.Р.С.”, на платното на ул.“Х.Б.”.
По описания
начин подсъдимият Л. нарушил правилата за движение, посочени в Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, а именно:
чл.20,
Старозагорски окръжен
съд - 10 -
н.о.х.д. № 592/2016 г.
ал.1 от ЗДвП – “Водачите са
длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които
управляват“, чл.20, ал.2, изр. 2 от ЗДвП – “Водачите са длъжни да намалят
скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за
движението“ и чл.119, ал.1 от ЗДвП – “При приближаване към пешеходна пътека
водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на
пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта
или спре“. Ако Л. беше наблюдавал пътя пред себе си и беше реагирал в
момента на навлизането на пострадалия
Ж. на пътното платно, той би имал
техническа възможност да спре автомобила непосредствено преди мястото на удара
и да предотврати пътнотранспортното произшествие.
Видно от
справка за съдимост от 18.12.2015 г. на Старозагорския районен съд /л.95а от д.п./,
подсъдимият Л. е неосъждан.
Описаната
по-горе фактическа обстановка се установява по безспорен начин от изявлението
на подсъдимия Л. по чл.371, т.2 от НПК, показанията на свидетелите Радев,
Петрова, Арсов и Карачева /по реда на чл.373, ал.2, във връзка с чл.372, ал.4
от НПК/, заключенията на експертите д-р Бъчваров, инж. Вълчев, инж. П., инж.
Велев, инж. Николов и инж. Чакъров, както и от приложените към делото писмени и веществени доказателства.
Въз основа
на описаната по-горе безспорна фактическа обстановка, съдът намира, че
подсъдимият П.И.Л. е осъществил от обективна и от субективна страна съставомерните
признаци на деянието, визирано в чл.343, ал.3, предл. последно, б.“б“, предл.
първо, във връзка с чл.343, ал.1, б.“в”, във
връзка с чл.342, ал.1 от НК, понеже на 13.07.2015
г., в гр.Стара
Загора, в южната пътна лента на ул.“Х.Б.“, източно от кръстовището с ул. „П.Р.С.“,
при управление на моторно превозно средство – лек автомобил марка „Мазда
323” с
чужд регистрационен № **** – кипърски, нарушил правилата за движение, посочени в Закона за
движение по пътищата /ЗДвП/, а именно:
-чл.20, ал.1
от ЗДвП – “Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни
средства, които управляват“, но не сторил това;
-чл.20,
ал.2, изр. 2 от ЗДвП – “Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на
необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението“, но не сторил
това;
-чл.119,
ал.1 от ЗДвП – “При приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово
пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека
или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре“, но не
сторил това, като по непредпазливост причинил смъртта на И. Н.Ж., ЕГН **********,
от гр. Стара Загора, като деянието е извършено на пешеходна пътека по смисъла
на параграф 6, т.54, изречение „второ“ от ЗДвП: „На кръстовищата пешеходни
пътеки са продълженията на тротоарите и банкетите върху платното за движение“.
От
субективна страна престъплението по чл.343, ал.3, предл. последно, б.“б“,
предл. първо, във връзка с чл.343, ал.1, б.“в”, във връзка с чл.342, ал.1 от НК
- 12 -
е извършено по непредпазливост – небрежност.
Подсъдимият Л. не е предвидил настъпването на общественоопасните последици, но
е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.
С оглед на посочената
правна квалификация и след като се съобрази с целта на специалната и
генералната превенция, и с обстоятелствата, посочени в чл.54 от НК, както и с
разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК, съдът счита, че следва да наложи на
подсъдимия Л. наказание лишаване от свобода при превес на смекчаващите вината
обстоятелства – признава вината си и искрено съжалява за случилото се, съдейства
за разкриване на обективната истина, чисто съдебно минало, добри
характеристични данни. Няма отегчаващи вината обстоятелства.
Предвиденото в закона наказание за
престъплението по чл.343, ал.3, предл. последно, б.“б“, предл. първо, във вр. с
чл.343, ал.1, б.“в”, във вр. с чл.342,
ал.1 от НК е лишаване от свобода от три до десет години /към 13.07.2015 г./ Поради
изложеното и с оглед разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК и чл.58а, ал.1 от НК,
съдът следва да определи наказание на подсъдимия Л., като се ръководи от
разпоредбите на Общата част на НК и намали така определеното наказание лишаване
от свобода с една трета.
Съдът счита,
че наказание от четири години и шест месеца /54 месеца/ лишаване от свобода е
справедливо и отговаря на целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК, тъй
като деецът се характеризира с ниска степен на обществена опасност и в случая
има превес на смекчаващите вината обстоятелства, изложени по-горе. След като
наказанието от четири години и шест месеца /54 месеца/ лишаване от свобода се
намали с една трета – една година и шест месеца /18 месеца/, се получава
наказание от три години /36 месеца/ лишаване от свобода.
Съдът счита,
че така определеното наказание е справедливо и че за постигане на целите му
/поправяне на подсъдимия/ не е наложително подсъдимият Л. да изтърпи така
наложеното му наказание лишаване от свобода ефективно, поради което и на
основание чл.66, ал.1 от НК съдът следва да отложи изпълнението на наказанието
лишаване от свобода с изпитателен срок от три години, считано от влизане на
присъдата в сила.
На основание
чл.343г от НК на подсъдимия Л. следва да бъде наложено наказание по чл.37,
ал.1, т.7 от НК – лишаване от право да управлява МПС, за срок от три години,
считано от влизане на присъдата в сила.
Вещественото
доказателство по делото – 1 чифт работни кожени обувки, следва да бъде унищожено
като малоценен предмет след влизане на присъдата в сила.
Подсъдимият Л.
следва да бъде осъден да заплати по сметка на ОД на МВР – Стара Загора
направените разноски по делото в размер 1 136 лв.
Причините за извършване на престъплението от подсъдимия Л. са незачитане
на установените правила и норми за движение по пътищата.
Предвид гореизложените мотиви съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: