Решение по дело №1531/2024 на Административен съд - Варна

Производството е образувано по касационна жалба на Председателя на Държавна агенция „Национална сигурност“ –гр.София против Решение №717/03.06.2024г. постановено по НАХД №1125/2024г. на Районен съд - Варна, с което е отменено НП №38–8/24.01.2024г. на Председателя на ДА„Национална сигурност“, с което за нарушение на чл.110, ал.1, т.6 от ЗМИП на основание чл.116, ал.1, т.3 от ЗМИП на „ДИ ВЕС“ЕООД-гр.Варна е наложена имуществена санкция в размер на 5000лв. С решението ДА“НС“-София са осъдени да заплатят на дружеството сумата от 960лв. за разноски за адвокатско възнаграждение.

С жалбата се претендира отмяна на Решението на ВРС като постановено при неправилно приложение на материалния закон – основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Твърди се, че фактическите установявания на въззивния съд са правилни, но неправилно към тях бил тълкуван и приложен чл.110, ал.1, т.6 от ЗМИП. Оспорва се извода в решението, че НП е издадено при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила изразяващо се в отказа на органите да уважат искането на проверяваното дружество да изискат информация от Westrn Union. Акцентира се на обстоятелството, че в случая „ДИ ВЕС“ЕООД-гр.Варна е задължения субект по чл.4 от ЗМИП, който е проверяван от контролните органи по чл.108, ал.2 от ЗМИП – длъжностни лица от състава на дирекция „Финансово разузнаване“ в ДА“НС“ за прилагането на мерките за превенция на използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и то е било длъжно съгласно чл.110, ал.1, т.6 от ЗМИП да им окаже съдействие като представи в посочения от тях срок заверени копия на поисканите документи. В тази връзка изтъкват, че Westеrn Union Payment Services Ireland Limited е регистрирано в Република Ирландия и адреса му на управление е там, поради което не е задължен субект по чл.4 от ЗМИП. Освен това РС не отчел, че конкретната проверка на „ДИ ВЕС“ЕООД-гр.Варна е извършена след като е била възложена със Заповед рег.№ФЗ-9-144/29.05.2023г. на Директора на САД“Финасново разузнаване“ към ДА“НС“, в която са били определени длъжностните лица, които да я осъществят, времето на извършването й, мястото на проверката – адресите в град Варна, на които дружеството осъществява дейността за която се явява задължено лице по чл.4 от ЗМИП. Поради това неправилно и незаконосъобразно РС не взел предвид, че само „ДИ ВЕС“ЕООД като проверявано лице по реда на чл.108, ал.3 от ЗМИП е задължено да съдейства на проверяващите като им предостави заверени копия от поисканите документи. Липсата на обсъждане на изискванията на ЗМИП в нормите, които са посочени в НП от въззивния съд способствали за неправилността на извода в решението. Съгласно чл.11, ал.1, т.4 от ЗМИР задължените лица по чл.4 трябвало да прилагат мерките за комплексна проверка на клиентите в чл.10 от ЗМИП, първата от които била „идентифициране на клиенти и проверка на тяхната идентификация“, което съгласно чл.53, ал.1 от ЗМИП за физическите лица се осъществявало чрез представяне на официален документ за самоличност и снемане на копие от него. В случая проверяващите изискали с писмено искане от дружеството да представи заверени копия на документите за самоличност на клиентите по извършени 11 броя парични преводи чрез Westеrn Union, които в указания срок то не представило, което правилно било квалифицирано като административно нарушение по чл.110, ал.1, т.6 от ЗМИП, за което законосъобразно с НП му била наложена имуществената санкция от 5000лв., предвидена в чл.116, ал.1, т.3 от ЗМИП. РС следвало да потвърди НП като правилно и законосъобразно издадено, тъй като пред въззивния съд се доказало, че административнонаказателното производство е започнало и завършило при спазване на ЗАНН и на ЗМИП; че АУАН и НП са с изискуемото съдържание и в тях нарушението е ясно и пълно описано, както са посочени доказателствата от които е установено и др. изискуеми реквизити. Като отменил НП считат, че РС постановил неправилно и незаконосъобразно решение, което молят да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново решение, с което НП да бъде потвърдено. Моли се за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. В условие на евентуалност, ако жалбата не бъде уважена и се претендират разноски от ответника над минималния размер по Наредба №1/2004г. се прави възражение за прекомерност, с искане да бъде определен в минималния размер по наредбата и с оглед сложността на делото. Преди съдебното заседание пълномощникът на касатора депозира писмено становище, в което заявява, че поддържа жалбата и моли да бъде уважена, както и искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Прилага подробни писмени бележки.

Ответникът – „ДИ ВЕС“ЕООД-гр.Варна чрез упълномощен процесуален представител депозира писмен отговор със становище за неоснователност на касационната жалба. Счита, че описаното в НП нарушение не съществува в ЗМИП, тъй като чл.116 от ЗМИП предвижда наказване за нарушения на конкретни текстове от закона, сред които не фигурирал текст свързан с „непредставяне в срок на документи, изискани от контролните органи“, а и доводите и в касационната жалба били за неидентифициране на клиентите от дружеството, които са били обслужени чрез системата на Western Union. Не можело да се иска представяне на документи, които проверяваното лице посочило, че не притежава. Поддържа се, че са били поискани копия на електронни документи по смисъла на чл.3, ал.1 от ЗЕДЕУУ, каквито дружеството не било длъжно да съхранява и за които посочило точно лицето, което разполага с тях. Поради това неправилно било прието, че то е нарушило задължението си по чл.110, ал.1, т.6 от ЗМИП. Основателно и въз основа на доказателствата по делото РС приел, че със сканираните документи за самоличност в системата разполага само Western Union и може да бъдат изискани от тях и намерил отказът да се изискат, чрез което да се извърши разследване на спорните обстоятелства като съществено нарушение на процесуалните правила. Начинът на работа със системата на Western Union бил известен на органа преди проверката, като идентификацията се осъществявала чрез сканиране на документа за самоличност в системата на Western Union, без което операцията по изплащането на средствата не можела да продължи. След като документът за самоличност на клиента бил създаден в електронен вид в системата на Western Union, проверен и клиентът е идентифициран, не било налице нарушение на изискването за идентификация. Счита, че ЗМИП не посочва конкретен начин, по който следва тя да се извърши. Поддържат се доводите изложени и пред РС, че искането за представяне на документи и санкционирането за непредставянето им представлява нарушение на Закона за защита на личните данни /ЗЗЛД/ и на Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО. След като Western Union е лице, установено в Европейския съюз, в Република Ирландия, което е събрало лични данни за получателите на плащания над 1000евро, нямало причина да се иска от бъргарското дружество да събира и съхранява такива данни, поради което вменените задължения от страна на органа надхвърляли разума на закона, а и Western Union не можело да предостави на дружеството личните данни, тъй като това било забранено от регламента. Документите били сканирани и съхранени от лице - оператор на лични данни в ЕС, поради което основателно РС приел, че наказващия орган е можел да ги поиска от Western Union, в чиято операционна система са били сканирани. Доводите на касатора били в противоречие с чл.55 ал.1 от ЗМИП, съгласно който проверката на събраните по реда на чл. 52 - 54 идентификационни данни се извършва чрез използването на един или повече от посочените способи, сред които са потвърждаване на идентификацията от друго лице по чл.4 или от лице, задължено да прилага мерки срещу изпирането на пари в друга държава-членка или в трета държава по чл.27. Идентификацията може да се извърши и чрез използване на технически средства за проверка на истинността на представените документи - чл.55, ал.1, т.5 от ЗМИП, каквото представлявала компютърната система на Western Union, до която дружеството имало достъп и с която работело. Идентификация можела да се извърши и чрез друг способ, който давал основание на лицето по чл.4 да приеме идентифицирането на клиента за надеждно извършено, съгласно чл.55, ал.1, т.8 ЗМИП. Поради това искането да се представят копия от лични карти на клиентите било изцяло неоснователно и лишено от правна и житейска логика. Western Union Payment било установено на територията на ЕС в Ирландия, което е отразено в договора предоставен в хода на административното производство и по силата на Директива (ЕС) 2015/849 и Регламент (ЕС) № 910/2014 на ЕП и на Съвета от 23 юли 2014г. то прилагало същите правила, каквито се съдържат в ЗМИП, което следвало и по аргумент от §3 от ДР на ЗМИП, съгласно който законът въвежда изискванията на тези актове на ЕС. В отговора се оспорва и довода на касатора, че не са били налице спорни обстоятелства, които да се разследват. В случая нямало спор, че документите са били сканирани и предоставени на Western Union, но имало спор дали установеното от органа като извършено е административно нарушение; дали е извършена идентификация на лицата, участващи в операциите; следва ли документите послужили за тази цел да се съхраняват в копие или може да бъдат предоставени от трето лице по инициатива на задълженото лице и по искане на наказващия орган, каквото в случая той отказал да направи. Поради това изводите в Решението на РС-Варна били правилни и основателно с него НП е отменено. Претендира се отхвърляне на жалбата и присъждане на дружеството на разноските по делото.

В съдебно заседание представителят оспорва жалбата и поддържа доводите в отговора. Акцентира на обяснението дадено от дружеството, че при обслужване на превода се извършва проверка на самоличността на клиента в системата на Western Union чрез проверка на данните му и чрез снемане на копие от неговата лична карта в електронната система на Western Union, а не на хартиен носител. Заради това поискало от административнонаказващият орган да извърши проверка в системата на Western Union, което той отказал. Поради това законосъобразно РС приел, че е допуснато съществено нарушение на правилата, тъй като наказващият орган не изпълнил задължението си да установи обективната истина, вкл. чрез изследване на възраженията на проверяваното лице, които са свързани с предмета на проверката. Тъй като органа не изпълнил това свое задължение и неоснователно изискал документ, който физически не съществувал и нямало задължение да се пази на хартиен носител, с което допуснал съществено нарушение на правилата, какъвто е извода на РС. Моли за решение, с което Решението на ВРС да бъде потвърдено.

Представителят на Окръжна прокуратура–Варна намира касационната жалба за допустима, но неоснователна. Предлага решението на РС да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Съгласно чл.63, ал.1 от ЗАНН въззивното решение подлежи на касационно оспорване на основанията в чл.348 от НПК, при което се обсъждат само посочените в жалбата пороци на решението, а за неговата валидност, допустимост и съответствие с материалния закон се следи и служебно. В жалбата се твърди наличие на основания за отмяна по чл.348 ал.1 т.1 от НПК.

ВРС е постановил валидно и допустимо решение. Съгласно чл.348 ал.2 от НПК неправилно приложение на материалния закон е налице, когато той е приложен неправилно или не е приложен закон, който е трябвало да бъде приложен. С оглед забраната в чл.220 от АПК за нови фактически установявания, касационният състав извърши проверка за правилността на приложението на закона въз основа на фактическите установявания в решението на въззивния съд.

В Решението e описано като установено от доказателствата, че със Заповед №ФР-9-144/29.05.2023г. директорът на Специализираната административна дирекция „Финансово разузнаване“ в ДА“НС“ е разпоредено на длъжностни лица от ДАНС извършване на проверка на „ДИ ВЕС“ЕООД-гр.Варна на място на адресите, на които осъществява дейността си в град Варна със срок на проверката от 05.06.2023г. до 09.06.2023г.вкл. Установено е, че с искане №3 от 07.06.2023г. проверяващите изискали от „ДИ ВЕС" ЕООД в срок до 16:00 часа на 08.06.2023г. да предостави заверени копия на всички документи във връзка с прилагане на мерките за комплексна проверка на клиентите по 11 броя парични преводи Westеrn Union на физически лица с номера МТСN № 384-700–4562 от 25.03.2023г., 045-669-2593 от 22.02.2023г., 847-347-5240 от 20.09.2022г., 744-667–997 от 10.09.2022г., 191-647-2328 от 11.04.2023г., 971-515-4784 от 22.02.2023г., 680-939-5367 от 31.10.2022г., 760-352-3585 от 10.03.2022г., 752-556-6844 от 01.02.2023г., 145-414–6359 от 25.05.2022г. и 449-469-2106 от 25.05.2022г. Искането било връчено на дружеството на 07.06.2023г. и с протокол №3 от 07.06.2023г. то предоставило заверени копия от формулярите на изброените парични преводи Westеrn Union на физически лица, а с протокол №4 от 07.06.2023г. предоставило заверено копие на Договора за подагент за предоставяне на услуги за парични преводи Westеrn Union №5300/1107/30.03.2018г. РС констатирал, че в срока - до 16:00часа на 08.06.2023г. дружеството не представило заверени копия на документите за самоличност, които са документите свързани с идентификацията на клиентите по конкретните парични преводи. С искане №4 от 08.06.2023г. е изискано до 14:00часа на 09.06.2023г. „ДИ ВЕС" ЕООД да предостави писмени разяснения за непредоставянето на копия на документите за самоличност на клиентите по извършените парични преводи, описани в т.4 от Искане №3/07.06.2023г. Екземпляр от искане №4 е получен на 08.06.2023г.от пълномощник на „ДИ ВЕС"ЕООД, което с допълнение към писмени обяснения от 09.06.2023г. посочило, че не се съхраняват копия от личните документи на клиентите. От обяснението на валутния касиер РС установил, че практиката била от клиента да се иска МТСN номера, който въвеждали, изписвала се сумата за получаване и след като се уточнял вида на валутата от клиента изисквали документ за самоличност, вписвали личните му данни, като същевременно се опитвали да получат информация за трансфера, целта и предназначението на средствата, както и данни за изпращача. При по-големи суми изисквали и въвеждали информация за професията на изпращача, за произхода на средствата, за целта на трансфера, за връзката с изпращача. След това сканирали документа за самоличност от двете страни и продължавали с операцията. РС установил, че въз основа на тези данни е прието, че като не е предоставило на контролните органи в срок до 16:00 часа на 08.06.2023г., поисканите в хода на проверката по чл.108, ал.3 от ЗМИП, извършвана въз основа на Заповед № ФР-9-144/29.05.2023г. на директора на САД“ФР“ в ДА“НС“ заверени копия от документите за самоличност на клиентите по извършени 11 бр. парични преводи чрез Westеrn Union, които документи са подробно описани в т.4 от Искане №3 от 07.06.2023г., на 08.06.2023г. в гр.Варна след изтичане на определения срок „ДИ ВЕС"ЕООД–гр.Варна като представител на Westеrn Union — друг доставчик на платежни услуги по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, в качеството на задължен субект по чл.4, т.2 и т.4 от ЗМИП извършило административно нарушение на чл.110, ал.1, т.6 от ЗМИП.

За това нарушение съдът установил, че на 29.11.2023г. е съставен АУАН от свид. К. -експерт в отдел „Контрол върху задължените лица по ЗМИП“ срещу „ДИ ВЕС"ЕООД, в обстоятелствената част на който описал установените при проверката факти и обстоятелства, както и че нарушението се санкционира на основание чл.116, ал.1, т.3 от ЗМИП. АУАН е връчен по надлежния ред на пълномощник на дружеството, от което постъпили възражения под формата на обяснения. РС установил, че в обясненията от „ДИ ВЕС"ЕООД е посочено, че по повод запитване до „Юробанк България“АД са уведомени, че и при тях не се съхраняват сканираните документи на клиентите, поради което било изпратено запитване до Westеrn Union, които отговорили, че съхраняване на копия на документи за самоличност към трансфери през Westеrn Union е задължително за чуждестранни граждани и за преводи обхващащи суми, за които се налага попълване на декларация за произход на средствата, които се прилагат към разписката за превода. За сканираните документи за самоличност в системата на Westеrn Union в отговора посочили, че това е информация, с която разполага само Westеrn Union и можело да бъде изискана от тях по официален ред. РС установил, че в обясненията по АУАН от „ДИ ВЕС"ЕООД поискали дирекция „Финансово разузнаване" на ДА“НС“ да изиска от Westеrn Union търсената информация, но наказващия орган не приел това за необходимо тъй като преценил, че „ДИ ВЕС" ЕООД следва да разреши въпроса с доставчика на платежни услуги когото представлява, ако среща затруднения за представяне на сканираните от него документи за самоличност. РС констатирал, че след тази преценка на възраженията на дружеството, въз основа на АУАН е издадено НП №38–8/24.01.2024г. от Председателя на ДА„НС“, с което за нарушение на чл.110, ал.1, т.6 от ЗМИП на „ДИ ВЕС“ЕООД-гр.Варна е наложена имуществена санкция в размер на 5000лв. на основание чл.116, ал.1, т.3 от ЗМИП. РС установил, че в НП са възприети фактическите констатации в акта и правната квалификация на нарушението, а санкцията е наложена в минималния размер.

При тези фактически установявания, РС постановил отмяна на НП, тъй като достигнал до извода, че в производството по издаването му е допуснато съществено нарушение на чл.52 ал.4 от ЗАНН. РС заключил, че административнонаказващия орган е следвало да отчете данните от доказателствата, че исканите документи се съхраняват в доставчикът на платежни услуги Westеrn Union, в чиято операционна система са били сканирани документите за самоличност на клиентите по конкретните 11 превода и да я изиска от Westеrn Union по официален ред, а като отказал да се снабди с нея по този ред, се произнесъл при липсата на достатъчно доказателства, които били необходими за правилното решаване на преписката. РС заключил, че отказът на органа да изиска информацията от Westеrn Union е съществено нарушение на процесуалните норми, които го задължават да събира доказателства обосноваващи не само обвинението, а и защитната теза на санкционираното дружество, което представлявало нарушение на правото му на защита. В Решението на РС е направен извода, че това довело до издаване на порочно и необосновано НП, което отменено и с оглед този изход на спора, при който въззивната жалба се явява уважена, ДА“НС“-София са осъдени да заплати на въззивника сумата от 960лв. за разноски за адвокатско възнаграждение.

Основателни и доказани са оплакванията в касационната жалба, че тези решаващи изводи на РС са неправилни, тъй като не са приложени правилно от въззивния съд разпоредбите на ЗМИП към установените от доказателствата факти и обстоятелства свързани с конкретното нарушение, за което е ангажирана отговорността на дружеството. Това е обусловило неправилния извод в Решението ВРС, че наказващият орган е допуснал нарушение на чл.52, ал.4 от ЗАНН в производството по издаване на НП. Тази разпоредба предвижда преди да се произнесе по преписката наказващия орган да провери акта с оглед на неговата законосъобразност и обоснованост и да прецени възраженията и събраните доказателства, а при необходимост - да извърши разследване на спорните обстоятелства, което може да възложи и на други длъжностни лица от същото ведомство. В случая не е имало спор по фактите и обстоятелствата свързани с извършеното нарушение от „ДИ ВЕС“ЕООД-гр.Варна, за което му е съставен АУАН, които са описани в акта. Поради това не се е налагало разследване за изясняване на спорни обстоятелства. Не е имало спор, че „ДИ ВЕС“ЕООД-гр.Варна е задължено лице по чл.4 т.2 и т.4 от ЗМИП, на което във връзка с това му качество, въз основа на писмена заповед е предприета проверка на място в град Варна на основание чл.108, ал.3 от ЗМИП от контролните органи, която касае прилагането на мерките за превенция на използването на финансовата система за целите на изпирането на пари, като конкретните цели са посочени в заповедта разпореждаща извършването й. В тази заповед са определени проверяващите лица, едно от които е актосъставителя. Съгласно чл.110, ал.1, т.6 от ЗМИП като проверявано лице дружеството е задължено при поискване да предостави в определения от контролните органи срок заверени копия от документи по начина посочен в ЗМИП – с полагане на надпис "Вярно с оригинала", дата и подпис от законен или упълномощен негов представител и печат. От доказателствата е установено, че от дружеството е изискано да представи в срок до 16:00 часа на 08.06.2023г. на проверяващите заверени копия на всички документи във връзка с прилагане на мерките за комплексна проверка на клиентите по 11 броя парични преводи Westеrn Union на физически лица с конкретни номера. Дружеството представило копия от формулярите на изброените парични преводи Westеrn Union и не представило заверени копия на документите за самоличност, които са документите свързани с идентификацията на клиентите по конкретните преводи, с което по същество то не е оказало съдействието на проверяващите, за което има законово задължение. Това са релевантните факти и обстоятелства свързани с нарушението на ЗМИП, за което е съставен АУАН и издадено НП на дружеството. Споровете, които се изтъкват от касационният ответник в отговора като налични между страните пред РС не касаят тези обстоятелства, а правилното приложение на разпоредбите на ЗМИП. Поради това настоящият състав счита, че причините поради които дружеството не е изпълнило законово вмененото си задължение да съдейства на проверяващите като им предостави заверени съгласно ЗМИП копия на официални документи за самоличност на клиентите по процесните 11 превода, които е сканирало при извършване на услугите, са от значение при преценката на степента на обществена опасност на нарушението при определяне на размера на имуществената санкция, но не могат да обосноват извод, че не е извършено нарушение на ЗМИП, с оглед специалната уредба в този закон и вменените с него задължения на субектите- задължени лица по чл.4, т.2 и т.4 да събират и съхраняват документи, данни и информация за лицата по услугите, които извършват с финансови средства, именно за да ги предоставят на дирекция „Финансово разузнаване“ в ДА“НС“. Поради това направеното от дружеството искане до органите на агенцията да изискат от трето лице извън страната информацията, данните и документите за обслужени от него клиенти не променя, а потвърждава верността на установеното, че то не е оказало съдействие на проверяващите като не им е предоставило заверени по изискванията на ЗМИР копия на поисканите документи, които няма спор, че са обработени и сканирани от служителите му, но само за нуждите на доставчикът на платежни услуги Westеrn Union.

Неоснователни са доводите в отговора на ответника по касация за неправилно тълкуване и прилагане на разпоредбите на ЗМИП при издаване на НП, поддържани и в касационната жалба. Правилно е отчетено от актосъставителя и от наказващия орган, а и не е имало спор, че „ДИ ВЕС“ЕООД-гр.Варна е представител на доставчик на платежни услуги по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, поради което е задължен субект по чл.4, т.2 от ЗМИП, който задължително прилага мерките по чл.3, т.1-6 от ЗМИП за превенция на използването на финансовата система за целите на изпирането на пари, които са: комплексна проверка на клиентите –т.1; събиране и изготвяне на документи и друга информация при условията и по реда на този закон –т.2; съхраняване на събраните и изготвените за целите на този закон документи, данни и информация-т.3 и т.н. Комплексната проверка на клиентите по силата на чл.10 от ЗМИП включва идентифициране на клиенти и проверка на тяхната идентификация въз основа на документи, данни или информация, получени от надеждни и независими източници –т.1; изясняване на произхода на средствата –т.4 и др. Съгласно чл.52 от ЗМИП идентифицирането на клиентите и проверката на идентификацията се извършват чрез използване на документи, данни или информация от надежден и независим източник. Конкретно за физическите лица в чл.53, ал.1 от ЗМИП е предвидено идентифицирането им да се извършва чрез представяне на официален документ за самоличност и снемане на копие от него. В ал.2 в 5 точки са посочени данните, които се събират при идентифицирането на физически лица. В случай, че всички данни по ал.2 не се съдържат в официалния документ за самоличност, в ал.5 е предвидено събирането на липсващите данни да се извършва чрез представяне на други официални документи за самоличност или други официални лични документи, чийто срок на валидност не е изтекъл и на които има снимка на клиента, и снемане на копие от тях. В чл.53, ал.7, ал.8 и ал.9 от ЗМИП е разписано как се извършва идентифицирането без присъствието на подлежащото на идентификация физическо лице; както и когато в хипотезата на ал.7 идентификацията и проверката на данните на клиента е чрез средства за електронна идентификация; а също и в случаите на проверка на идентификацията на законни представители и пълномощници на клиент - физическо лице, които представят и доказателства за представителната власт, като се прилагат изискванията на съответните алинеи от ал.1 до ал.8.

Всички събрани и изготвени при описаната комплексна проверка на клиентите данни и информация, дружеството е задължено да съхранява за срок от 5 години, по силата на чл.67, ал.1 от ЗМИП. Съгласно чл.67, ал.1 от ЗМИП лицата по чл.4 съхраняват за срок 5 години всички събрани и изготвени по реда на този закон и правилника за прилагането му документи, данни и информация, включително данните и информацията, получени съгласно чл.53, ал.8 и чл.54, ал.9. В случаите на установяване на делови взаимоотношения с клиенти, както и в случаите на встъпване в кореспондентски отношения този 5 годишен срок започва да тече от датата на прекратяването на отношенията - ал.2, а в случаите на извършване на случайни операции или сделки по чл. 11, ал. 1, т. 2 - 5 и ал. 2, чл. 12, ал. 1, т. 2 и 3 и ал. 2 срокът започва да тече от датата на тяхното извършване – ал.3, като по писмено указание на директора на дирекция "Финансово разузнаване" на ДА“НС“ срокът по ал.1 може да бъде удължен с не повече от две години, когато това е пропорционално и обосновано от необходимостта от предприемане на съответни действия за превенция или противодействие на изпирането на пари или финансирането на тероризъм – ал.6. Опровергани от тази правна уредба са доводите в отговора на дружеството, че то не е имало задължение да съхранява документите, данните и информацията в тях за самоличността на клиентите, за да ги предостави при проверка по ЗМИП.

За извода, че в АУАН и в НП правилно е описано и квалифицирано извършено от дружеството нарушение, за което е ангажирана имуществената му отговорност настоящият касационен състав взе предвид и уредбата в чл.68, ал.1 от ЗМИП, в който изрично е разписано, че всички събрани и изготвени по реда на този закон и на правилника за прилагането му документи, данни и информация, включително свързани с установяване или поддържане на делови взаимоотношения, се съхраняват така, че да бъдат на разположение на дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност", на съответните органи за надзор и на одиторите. Изрично е предвидено, че тези документи, данни и информация се предоставят на дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност" при поискване в оригинал, служебно заверен препис, извлечение или справка в определения от директора на дирекцията се взема предвид обема и съдържанието на исканата информация. Съгласно чл.68, ал.2 на от ЗМИП всички събрани и изготвени по реда на този закон и правилника за прилагането му документи, данни и информация се съхраняват от лицето по чл.4 така, че да изпълнява безпрепятствено дейността си и задълженията си по този закон и правилника за прилагането му. В чл.69 от ЗМИП е предвидено, че информацията, документите и данните за отделните сделки и операции, и клиенти трябва да се съхраняват по начин, който да позволява тяхното своевременно възстановяване, в случай че същите следва да се предоставят за използване като доказателство в съдебни и досъдебни производства. По аргумент от тази правна уредба в ЗМИП изцяло ангажимент на задължено лице по чл.4, т.2 от ЗМИП „ДИ ВЕС“ЕООД-гр.Варна е било така да организира събирането и съхраняването на документите, данните и информацията за клиентите – физически лица по 11 превода чрез Westеrn Union във връзка с комплексната им проверка и идентификацията им, че да ги може в продължение на 5 години те да бъдат на разположение на дирекция "Финансово разузнаване" на ДА "Национална сигурност", на съответните органи за надзор и т.н.

Задълженията на дружеството възведени в ЗМИП да събира и съхранява документите, данните и информацията за клиентите са разписани с цел те да може да бъдат предоставени на дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност" и използвана във връзка с дейността й, както и на др. органи, вкл. като доказателство в съдебни и досъдебни производства. Поради това правилно непредоставянето на поисканите от проверяващите по ЗМИП заверени копия на документи е определено като неизпъление на задължението за съдействие. Направеното в обясненията по повод съставения АУАН искане до дирекция „Финансово разузнаване" на ДАНС да изиска от Westеrn Union търсената информация потвърждава правилността на този извод, поради което изцяло правилни и съобразени с цитираните разпоредби от ЗМИП са съображенията, с които административнонаказващият орган не уважил искането. Изискването на документите, данните и информацията от друг субект, регистриран в Ирландия и предоставянето им няма да доведат до промяна на фактите и обстоятелствата по извършеното нарушение от „ДИ ВЕС" ЕООД изразяващо се в неоказване на съдействие на проверяващите в град Варна чрез непредставяне в срок до 16:00 часа на 08.06.2023г. на заверени копия на документите за самоличност свързани с идентификацията на клиентите - физически лица по 11 конкретни парични преводи Westеrn Union, във връзка с прилагане на мерките за комплексна проверка, което е установено и описано в АУАН, в НП, а и в Решението на РС. Поради това неправилно РС е отменил НП поради допуснато нарушение на чл.52, ал.4 от ЗАНН при издаването му, тъй като не е имало факти и обстоятелства свързани с нарушението и извършителя му, които да са били неправилно установени, да са останали спорни и неизяснени.

АУАН и НП са издадени от компетентни лица, със съдържанието изискуемо в чл.42 и чл.57 от ЗАНН, при спазване на сроковете и разпоредбите на ЗМИП и ЗАНН. В тях фактическите установявания от доказателствата за извършеното нарушение са ясно и подробно изложени, както и правната му квалификация. От обстоятелствената част на АУАН и на НП се разбира за какво е наложена санкцията на дружеството, поради което правото му на защита не е било нарушено, нито ограничено. От представител на дружеството не са твърдяни да са били осъществени други факти и обстоятелства, нито са ангажирани доказателства за изпълнение на задължението за предоставяне на поисканите документи на проверяващите. След като такова оспорване и доказване не е осъществено от подателя на жалбата срещу НП, включително в хода на съдебното следствие пред ВРС, а от събраните доказателства се установява възприетата от наказващия орган фактическа обстановка, при която е осъществено нарушението, неправилно въззивния съд отменил НП.

Доводите на представителя на дружеството в отговора по касационната жалба, че искането на проверяващите за представяне на документите на клиентите е нарушение на Закона за защита на личните данни се опровергава от специалната уредба в ЗМИП. В чл.111, ал.1 от ЗМИП изрично е разписано, че предоставянето на документи, сведения, справки, извлечения, писмени и устни обяснения за целите на проверките по чл.108, ал.3, 4, 6 и 8 не може да бъде отказано или ограничено по съображения за служебна, банкова, търговска или професионална тайна или че същата представлява данъчна и осигурителна информация или защитена лична информация. Съгласно чл.111, ал.2 от ЗМИП при условията на ал.1 не се поражда отговорност за нарушаване на други закони или на договор. Поради това изцяло неоснователни са оплакванията, че ангажираната с НП отговорност на дружеството за непредставяне на документите е в нарушение на ЗЗЛД и на регламента на ЕС касаещ обработването и движението на личните данни. Посочените разпоредби от специалния ЗМИП представляват изключението предвидено в цитираното в писмения отговор съображение 81, при което след приключване на обработването от името на администратора, обработващият личните данни не ги връща и не ги заличава, тъй като е налице изискване за съхраняване на личните данни по силата на правото на държавата членка, какъвто е действащия ЗМИП в България, цитираните разпоредби на който задължават обработващия лични данни да ги съхранява в определен срок и по такъв начин, че да ги може да предостави на органите и по реда на ЗМИП.

Правилно за конкретното нарушение на чл.110, ал.1 т.6 от ЗМИП е приложена административнонаказателната разпоредба на чл.116, ал.1, т.3 от ЗМИП като на дружеството, което е лице почл.4, ал.1, т.2 от ЗМИП е наложена имуществена санкция от 5000лв., която е минималната в диапазона от 5000 до 50000лв. Правилно и изцяло в съответствие с доказателствата и установените от тях факти и обстоятелства за обществената опасност на конкретното нарушение, което се изразява в неоказване на съдействие за проверката официалните документи за самоличност на клиентите по 11 парични превода, случаят не е счетен за маловажен и не е приложен чл.28 от ЗАНН, а е издадено НП. Правилно е оценена обществената опасност на нарушението с оглед засягането на охраняваните интереси на обществото, в защита на които са разписани мерките в ЗМИП и е наложена имуществената санкция в минималния размер от 5000лв., който е съответен и достатъчен за постигане на целите на превенцията. При издаване на НП правилно е приложен чл.116, ал.1, т.3 от ЗМИП, включително при определяне на размера на санкцията.

В обобщение на изложеното крайният извод в Решението на РС, че НП е незаконосъобразно поради допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила при издаването му се явява направен при неправилно приложение на ЗМИП и на ЗАНН. Налице е основание чл.348 ал.1 т.1 от НПК за отмяна на Решението на ВРС изцяло и тъй като делото е изяснено от фактическа страна, вместо него следва да бъде постановено ново решение, с което НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

При този изход на спора направеното в касационната жалба от представителя на касатора искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция е своевременно и следва да бъде уважено. На основание чл.63д, ал.4 и ал.5 от ЗАНН „ДИ ВЕС“ЕООД-гр.Варна следва да бъде осъдено да заплати на ДА“НС“-София сумата в размер на 80лв. за юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция. Тъй като искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за производството пред РС-Варна не е направено до приключване на делото пред въззивния съд, направеното такова искане за първи път в касационната жалба е несвоевременно и не следва да се уважава, поради което юрисконсултско възнаграждение за производството пред РС не следва да се присъжда.

Водим от това и на основание чл.221 ал.2 във вр. с чл.222, ал.1 от АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН, Съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение №717/03.06.2024г. постановено по НАХД №1125/2024г. по описа на Районен съд-Варна и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №38–8/24.01.2024г. на Председателя на ДА „Национална сигурност“.

ОСЪЖДА „ДИ ВЕС“ЕООД-гр.Варна с ЕИК ********* да заплати на Държавна агенция „Национална сигурност“-София сумата в размер на 80лв. / осемдесет лева/ за юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция.

Решението е окончателно.