Решение по дело №275/2012 на Окръжен съд - Разград

Р Е Ш Е Н И Е № 95

 

Гр.Разград, 17.10.2012 г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в открито съдебно заседание на седемнадесети септември две хиляди и дванадесета година, в състав:

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Е.  СТОЕВ

                                        ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА  РОБЕВА

ДОРОТЕЯ И.

с участието на секретаря Д.Г. и прокурора ТИХОМИР ТОДОРОВ като разгледа докладваното от съдия И. ВНОХД № 275 по описа за 2012 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:         

 

Производството е с правно основание чл.328 и сл. НПК.

С Присъда № 343/07.06.2012 г., постановена по НОХД № 180/12г., Разградският районен съд е признал подсъдимия А. *** за виновен в това, че 12/13.11.2011г. в гр. Разград и в с.Владимировци, община Самуил противозаконно е лишил от свобода Т.С.И. ***, като я е превозвал с лек автомобил марка Форд Ескорт с ДК № *** от гр.Разград до с.Владимировци и я държал в къща, находяща се в с.Владимировци, ул.Лудогорие № 7- престъпление по чл. 142а, ал.1 от НК, поради което и на основание чл. 54 във вр. с чл.36 от НК му е наложил наказание лишаване от свобода за срок от три години, което да изтърпи при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип. На основание чл.68, ал.1 от НК е приведено в изпълнение наказанието по НОХД № 645/2009г. на РС-Разград в размер на 3 месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим в затворническо общежитие от открит тип.

Със същата присъда РРС подсъдимият А.З. е осъден на основание чл.45 от ЗЗД да заплати на Т.С.И. сумата от 2000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от престъплението, ведно със законната лихва от 12.11.2011г. до окончателното изплащане на сумата.

На основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимият З. е осъден да заплати по сметка на РС-Разград държавна такса върху уважения граждански иск в размер на 80 лв.

Недоволен от така постановената присъда е останал служебния защитник на подсъдимия А.З.- адв.А.М., който е обжалвал в срок, като се навеждат доводи за незаконосъобразност, необоснованост на присъдата и се моли за нейната отмяна както в наказателната, така и в гражданската й части.

В с.з. жалбата се поддържа от защитника, като се допълва и довод за явна несправедливост на наложеното наказание. Иска се отмяна на присъдата и признаване на подс.З. за невинен по повдигнатото обвинение, респективно отхвърляне на гражданския иск, а алтернативно се иска намаляване размера на наложеното наказание.

Разградската окръжна прокуратура счита жалбата за неоснователна. Излага становище, че присъдата е законосъобразна и правилна, адекватно е наложеното наказаниу, поради което предлага да бъде потвърдена.

Гражданският ищец Т.И., чрез повереника си- адв.Н. счита, че жалбата за неоснователна, а присъдата за правилна и законосъобразна както в наказателната, така и в гражданската й части и моли да бъде потвърдена.

Разградският окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият А.З. се познавал със св.Т.И. от около шест месеца. В началото на м.ноември 2011г. Св.И. прекъснала връзката си с подсъдимия и спряла да отговаря на позвъняванията му по телефона. Въпреки това подс.З. бил твърдо решен да направи всичко, дори против съгласието на свидетелката, за да може да разговаря с нея.

На 12.11.2011г. около 19-19.30 часа подсъдимият З. и св.С.били в заведение „Лилавото” в гр.Разград. Там се срещнал със св.И. и св.И. Подс.З. попитал св.И. дали е с кола, като го помолил да го закара до ж.к.Орел, за да се срещне с приятелката си. Първоначално свидетелят отказал, тъй като имал среща със своята приятелка, но подсъдимият обещал да се върнат много бързо. През това време подс.З. накарал св.Д.С. да се обади на св.И. и да поиска да се видят. Последната работела като сервитьорка в клуб „Версус” в гр.Разград. Тъй като св.И. била нощна смяна, той й предложил да я закара до работното й място, защото бил с колата на свой приятел. Тримата тръгнали с автомобила на св.И. марка Форд Ескорт с ДК № ***. На паркинга пред блока на св.И. ги чакал св.С.. Подсъдимият З. казал на св.С. да се качи в колата, а другите накарал да се скрият и им обяснил, че когато момичето влезе в колата, тогава и те ще се качат.

Св.И. излязла от дома си около 20.15 часа и тръгнала по улицата покрай заведението Шалеви. Пред входа на блока видяла паркирана кола. Докато вървяла по улицата, автомобилът бавно я последвал с включени фарове. Когато се изравнил с нея, автомобилът спрял. Св.И. се огледала и видяла, че в колата е св.Д. С.. Тя му помахала, седнала в колата и затворила вратата. Започнали да си говорят и бавно потеглили. Подс.З. побягнал след автомобила и св.С. спрял. В този момент се приближили и свидетелите И. И. и И. И.ов. Св.И. издърпал св.С. от шофьорското място. Другата врата до мястото, на което седяла св.И. отворил подс.З.. Св.И. се надигнала, провряла ръка през отворената врата и блъснала подсъдимия. Успяла да извади крака си, но не могла да стъпи на земята, тъй като подс.З. я ударил през лицето и я избутал навътре в колата, за да седне. Св.И. възразил на случващото се, но подс.З. му казал „Качвай се в колата и карай! Аз поемам вината!”. Св.И. започнала да плаче, успяла да извади мобилния си телефон и да се обади на майка си- св.Александрова. Въпреки писъците на дъщеря си, свидетелката успяла да чуе името „А., А.” и „Обади се на полицията”. Докато говорела по телефона, тялото на св.И. се намирало между двете предни седалки, а главата й назад в купето. Подс.З. седнал на предната седалка и св.И. се промъкнала на задната седалка. Последната успяла да се обади още веднъж на майка си и бързо обяснила, че са я качили в някаква кола и къде се намира в момента. Подс.З. взел телефона от ръцете й и го изключил. Карали по пътя за гр.Русе. През цялото време св.И. се молела да я върнат в града и плачела. На бензиностанцията на с.Осенец спрели, зах да заредят гориво. Св.И. се била поуспокоила и поговорила със св.И.. Помолила да изпушат по една цигара, след което да я върнат в гр.Разград и всичко да приключи. Първоначално подс.З. се съгласил, но когато св.И. поискал да тръгнат обратно към гр.Разград, той се разкрещял, ще имат проблем с полицията и го накарал да тръгнат към с.Владимировци, където била къщата на св.И.. Св.И. не знаела накъде я карат. Видяла, че преминали през гр.Исперих и около 21.30часа сппрели в някакво село, недалеч от града. Пред къщата в с.Владимировци св.И. ги помолил да се разберат по-бързо, тъй като наближавал часа за срещата с приятелката му. Св.И. повтаряла да я върнат в гр.Разград. Подс.З. й казал, че само ще поговорят и ще тръгнат обратно към гр.Разград. Св.И. отказала да слезе от автомобила, но подсъдимият дръпнал ръчката, за да падне облегалката на предната седалка и я измъкнал навън. Двамата влезли в къщата, като подс.И. ги оставил сами. В къщата св.И. седнала пред компютъра и влязла във Фейсбук. Видяла, че св.Т. Х. е на линия. Той я попитал къде се намира, тъй като майка й се тревожела за нея. Св.И. му написала само „Добре, не знам”, тъй като подс.З. бил до нея. В това време от РУП-Разград на подс.З. се обадил св.Я.- оперативен работник. Подсъдимият потвърдил, че със св.И. са в с.Дянково, щели да поговорят и да се върнат в гр.Разград. Тогава З. включил телефона на св.И. и я накарал да се обади на майка си и да й каже, че е в гр.Разград и ще се прибере след малко. През целия разговор подс.З. държал апарата в ръка, а св.И. говорела на високоговорител. След това подс.З. поискал да прави секс със св.И., но тя категорично отказала.

През това време св.И. бил в клуба на селото, където се срещнал със св.И.ов, който се бил прибрал с такси от гр.Разград до неговото село Богданци. От там се придвижил със собствената си кола до с.Владимировци. двамата пили кафе и след около 30-40 минути се върнали в къщата. Подс.З. накарал св.И. да обещае, че като отидат в полицията ще каже, че двамата са гаджета, че само са поговорили и няма претенции към него. Направил няколко общи снимки с мобилния си телефон като доказателство за това. Св.И.ов предложил да откара подс.З. ***. Тръгнали с неговата кола, но стигнали до с.Богданци, тъй като бензинът им свършил. Там били настигнати от св.И., който качил подсъдимия и пострадалата в автомобила си и ги оставил до табелата „Разград” на пътя за града и отишъл да се види с приятелката си. Подсъдимият З. и св.И. *** около 01,00 часа на 13.11.2011г.

Видно от приложената справка за съдимост, подс.З. е извършил деянието в изпитателния срок на влязлата в сила присъда по НОХД № 645/2009г. на РС-Разград, с която му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 3 месеца.

Изложената фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите- И., И., А., С., Я.и Б., депозирани лично пред първоинстанционния съд, както и от показанията на св.Х.и Р., приобщени по реда на чл.281, ал.5 във вр. с ал.1, т.3 и т.5 от НПК, от писмените доказателства по делото. Всички те преценени по отделно и в тяхната съвкупност очертават възприетата от съда фактическа обстановка, като безспорно установяват, че за времето от около 20.15ч на 12.11.2011г. до окол 01.00ч. на 13.11.2011г. св.И. противозаконно била лишена от свобода от подс.З., тъй като противно на волята й я превозил с л.а.Форд Ескорт от гр.Разград до с.Владимировци и я държал в къща в цитираното село.

Въз основа на установеното от фактическа страна, от правна страна Разградският окръжен съд намира следното: Жалбата е неоснователна, а обжалваната присъда е законосъобразна, обоснована и справедлива.

По същество, обвинението е доказано.

По несъмнен начин е установено, че подс.З. е автор на престъпление по чл.142а, ал.1 от НК. Безспорно се установява, че същият насила е задържал св.И. в автомобила на св.И., като противно на волята й я е отвел от гр.Разград до с.Владимировци до дома на св.И.. в продължение на около 4 часа и половина, св.И. е била лишена от правото си свободно да се придвижва в пространството по собствена воля. Спрямо нея е била употребена както физическа, така и психическа сила и въздействие, което е сломило волята й. Действията на подс.З. обективират едно противоправно поведение спрямо личната свобода на св.И.. Всички събрани доказателства в хода на съдебното следствие обосновават тезата както на районния съд, така и на настоящия съдебен състав досежно обективната страна на престъплението. Подс.З. е осъществил деянието както с действие, така и с бездействие, тъй като от една страна е упражнил спрямо св.И. сила за да я вкара в автомобила, така и е бездействал при нейното желание да слезе от него. От субективна страна подс.З. е действал при пряк умисъл, съзнавайки, че лишава св.И. от правото й на свободно придвижване, като е предвиждал и целял настъпването на общественоопасните последици- противозаконно, не по волята на св.И. да я лиши от свобода. Ето защо същият следва да носи наказателна отговорност за противоправното си поведение, съобразно и повдигнатото обвинение. Изводите на първоинстанционния съд в тази насока се споделят изцяло и от настоящия съдебен състав.

Наложеното на подс.З. наказание- лишаване от свобода за срок от 3 години е справедливо и съответно на извършеното. Действително са налице отегчаващи отговорността обстоятелства, които са отчетени от първостепенния съд- подс.З. е осъждан, като настоящото деяние се явява извършено в изпитателния срок на предходно такова, същият е личност с висока обществена опасност. Освен това самото деяние показва една по-висока степен на обществена опасност. Наказанието следва да бъде изтърпяно ефективно при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип. На основание чл.68, ал.1 от НК следва да бъде приведено в изпълнение и наказанието от 3 месеца лишаване от свобода по НОХД № 645/2009г. на РС-Разград, което за бъде изтърпяно в затворническо общежитие от открит тип при пръвоначален общ режим. 

Гражданският иск на пострадалата И. в размер на 2000 лв., като обезщетение за причинените неимуществени вреди ведно със законната лихва от 12.11.2011г. до окончателното изплащане на сумата, е основателен и доказан, тъй като са налице всички законови основания за това. Налице е противоправно поведение /деликт/, вина, причинно следствена връзка и вреда. Ето защо подс.З. следва да заплати на пострадалата И. претендираната от нея сума за причинените й неимуществени вреди в резултат на престъплението.

По изложените съображения Разградският окръжен съд

 

                                      Р  Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 343/07.06.2012 г., постановена по НОХД №180/12г.,  по описа на Разградския районен съд.

Решението не подлежи на касационно обжалване.  

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                     

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.                    

 

2.

 

ДГ