№ 26470
гр. София, 26.10.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Частно гражданско
дело № 20211110145100 по описа за 2021 година
намери следното:
Образувано е по заявление на СК ООД с ЕИК ********* срещу Н. Д. Г. с ЕГН **********
за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумата от
200 лв., представляваща главница по договор за паричен заем № 206909 от 29.08.2018 г.
ведно със законна лихва от 30.07.2021 г. до изплащане на вземането, договорна
неустойка в размер на 65 лв., договорна възнаградителна лихва в размер на 11 лв.,
неустойка за забава в размер на 55,20 лева, законна лихва за забава за периода от 05.10.2018
г. до 01.07.2021 г. в размер на 32,50 лева, и разноски по делото, а именно: 25 лв. държавна
такса и 150 лв. възнаграждение на юрисконсулт.
Съгласно разпоредбата на чл.411, ал.2, т.2 ГПК, за да се издаде заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК, искането следва да не е в противоречие със закона или с
добрите нрави.
В случая заявителя претендира вземания по договор за потребителски кредит по смисъла на
глава III от Закон за потребителския кредит, поради което отношенията между страните,
породени от него, се регулират от правилата на специалния закон.
По искането за издаване на заповед за изпълнение за задължение за неустойка за
неизпълнение на задължение
Заявителят претендира заплащане на неустойка за неизпълнение на задължение на длъжника
да предостави на заемодателя обезпечение на задълженията му по договора.
Основното задължение на заемателя по договор за паричен заем е да върне на падежа
заетата сума, ведно с уговорената възнаградителна лихва, което съответства на интереса на
кредитора да получи на падежа главницата и възнаграждението за предоставения заем. С
настоящото заявление се претендира неустойка за неизпълнение, но не на главното
задължение на заемателя – да върне заетата сума на падежа, а на задължението да представи
обезпечение за кредитора. Посоченото задължение е описано в чл. 6 и чл. 8 от договора,
съгласно които заемателят се задължава в срок до три дни от сключване на договора да
1
предостави на заемодателя едно от изрично предвидените обезпечения. Съгласно чл. 8 от
договора при неизпълнение на посоченото задължение заемателят дължи неустойка.
При съблюдаване насоките относно валидността на клаузите за неустойка, подробно развити
в Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСTK и след
преценка съдържанието и смисъла на цитираната договорна разпоредба, съдът намира, че
така уговорената неустойка излиза извън обезпечителната, обезщетителната и санкционната
функции, противоречи на добрите нрави и е нищожна на основание чл.26, ал.1, предл. 3
ЗЗД. Уговорена е компенсаторна неустойка за неизпълнение на задължение, различно от
главното. Начинът, по който същата е уговорена обаче сочи, че заемателят всякога ще дължи
парична неустойка, ако в краткия срок, не осигури обезпечение съгласно посочените в
договора изисквания. Дължимост на неустойката ще е налице дори и когато той е изправна
страна по отношение на основното си договорно задължение – да връща на падежа
главницата ведно с възнаградителната лихва. Следователно, дори и да е удовлетворен
интересът на кредитора по договора за заем в срок да получава главницата и
възнаграждението си, той ще има право да получи и допълнително неустойка, която не е
свързана с неизпълнение на същественото задължение по договора за заем. От друга страна
неизпълнението на главното задължение на кредитополучателя да върне на падежа
предоставената в заем сума и уговорената възнаградителна лихва съгласно императивната
норма на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/, когато се касае за
сключен договор за потребителски кредит, може да бъде санкционирано само с възникване
на задължение за заплащане на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забава и
до размера на законната лихва. Поради това уговарянето на неустойка и в този случай също
е нищожно поради противоречие с императивна правна норма.
Преценката за нищожност на договорната клауза, с която е предвидено задължение за
заплащане на неустойка при неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение,
води до извод за недължимост на търсената сума за погасяване на това задължение за
неустойка.
По тези съображения заявлението следва да бъде отхвърлено на основание чл.411, ал.2, т.2
ГПК в частта, с която се търси заплащане от длъжника на неустойка за неизпълнение на
задължение за предоставяне на обезпечение.
По искането за издаване на заповед за изпълнение за задължение за „неустойка за забава“
Заявителят претендира в негова полза да е възникнало вземане за неустойка за забава на
основание чл. 7, ал. 4 от договора за заем. Цитираната договорна разпоредба предвижда при
настъпване на предсрочна изискуемост на вземанията поради забава плащане на две
месечни вноски заемодателят да начисли неустойка в размер на 20 % от дължимата сума
/формирана от главница, падежирала лихва, обезщетения за забава и неустойки/. По този
начин е предвидена санкция за забавата на длъжника, различна от обезщетението за забава,
обвързано с периода на неизпълнение на главното задължение. Съгласно чл. 33, ал. ал. 2
ЗПК при забава кредиторът има право единствено на обезщетение за забава в размер на
законната лихва, което заявителят претендира с депозираното заявление. Предвид
посоченото и разпоредбата на чл. 7, ал. 4 от договора за заем, на която заявителят основава
2
претенцията си за неустойка за забава се явява нищожна като противоречаща на
императивната норма на чл. 33, ал. 2 ЗПК.
По изложените съображения за кредитора не е възникнало валидно претендираното вземане
за неустойка за забава и заявлението и в тази част следва да бъде отхвърлено.
По разноските
С оглед частично отхвърляне на заявлението искането за разноски за държавна такса в
размер над 16,78 лева до пълния предявен размер – 25 лева следва също да бъде отхвърлено.
За заповедното производство юрисконсултското възнаграждение съдът определя на 50 лева,
предвид едностранния характер на производството и липсата на фактическа и правна
сложност, от което се дължи част, съответна на уважената частта от претенциите по
заявлението, а в останалата част за разликата над 33,48 лева до пълния претендиран размер –
150 лева претенцията за разноски се явява неоснователна.
По тези съображения заявлението следва да бъде отхвърлено на основание чл.411, ал.2, т.2
ГПК в посочените части.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ на основание чл.411, ал.2, т.2 ГПК заявление на СК ООД с ЕИК *********
срещу Н. Д. Г. с ЕГН ********** за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК за договорна неустойка в размер на 65 лв. и неустойка за забава
в размер на 55,20 лева, по договор за паричен заем № 206909 от 29.08.2018 г. , както и в
частта за разноските за разликата над 16,78 лева до пълния претендиран размер 25 лева – за
държавна такса и над 33,48 лева до пълния претендиран размер – 150 лева за
юрисконсултско възнаграждение,
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
След влизане в сила на разпореждането делото да се докладва за продължаване на
процесуалните действия по него.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3