и за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 315/19.05.2005 год., постановена по Н.ч.х.дело № 194/2005 год., Кърджалийския районен съд е признал Бехчет Али Мюмюн от с.Дъждино, общ.Кърджали за виновен в това, че на 27.01.2005 год. в с.Дъждино, общ.Кърджали, причинил на Севгинар Фейзи Мустафа от с.Дъждино, общ.Кърджали лека телесна повреда, изразяваща се в кръвонасядане на десния крак, причинило болка и страдание – престъпление по чл. 130 ал.2 от НК, като на основание чл. 78а от НК го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание “глоба” в размер на 500 лв. С присъдата е осъдил Бехчет Али Мюмюн да заплати на Севгинар Фейзи Мустафа обезщетение за причинените й от престъплението неимуществени вреди в размер на 100 лв., ведно със законната лихва, считано от 27.01.2005 год. до окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото разноски в размер на 113.65 лв.; а гражданският иск в останалата му част и за разликата до пълния му предявен размер от 1 500 лв. е отхвърлил, като неоснователен и недоказан. Присъдил е и дължимата държавна такса върху уважения размер на гражданския иск и направените от съда разноски по делото. Останала недоволна от така постановената присъда, тъжителката в първоинстанционното производство Севгинар Фейзи Мустафа от с.Дъждино, общ.Кърджали, я обжалва само в частта й, с която гражданският иск е отхвърлен за разликата над уважения до пълния му предявен размер. Твърди, че при постановяване на присъдата в тази част, съдът неправилно бил приложил материалния закон, като не се бил съобразил с вида, характера и степента на увреждането, което й причинил подсъдимия, както и с унижението и стреса, които преживяла вследствие извършеното от него престъпление. Счита, че присъденият размер на обезщетението е занижен и несъобразен с критериите за справедливост и постоянната практика на съдилищата. Моли обжалваната присъда да бъде изменена в частта й, с която е отхвърлен гражданският иск за обезщетение за причинените й от престъплението неимуществени вреди за разликата над 100 лв. до пълния му предявен размер от 1 500 лв., вместо което да бъде осъден подсъдимия Бехчет Али Мюмюн да й заплати сумата в размер на 1 500 лв. обезщетение, ведно със законната лихва върху тази сума считано от 27.01.2005 год. – датата на увреждането, до окончателното й изплащане. В съдебно заседание жалбодателката не се явява и не изпраща представител, редовно призована. Не сочи нови доказателства. Ответника по жалбата – подсъдимият Бехчет Али Мюмюн, лично и чрез процесуалния си представител, в съдебно заседание оспорва жалбата, като изразява становище, че същата е неоснователна.Счита, че присъдата в обжалваната й част е правилна и законосъобразна, като първоинстанционния съд правилно е определил по справедливост обезщетението за причинените от престъплението неимуществени вреди на тъжителката. Моли присъдата да бъде потвърдена. Не сочи нови доказателства. Окръжният съд, като извърши проверка изцяло на обжалваната присъда, с оглед правилността й и доводите, наведени в жалбата, на основание чл. 312 и сл. от НПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Жалбата е неоснователна. Първоинстанционният съд е положил необходимите усилия за цялостното изясняване на обстоятелствата по повдигнатото по частен ред обвинение. Събрани са необходимите и възможни, искани и посочени от страните доказателства, като не се налага извършването на процесуално-следствени действия в тази връзка от настоящата инстанция. От събраните по делото доказателства, по несъмнен и категоричен начин се установява, че на 27.01.2005 год. сутринта, около 10.00 часа, в района на с.Дъждино подсъдимият, тъжителката и св.Ахмед изкарали кравите си на паша. Кравите на тъжителката и подсъдимия се спречкали, при което тъжителката Мустафа започнала да ги удря с пръчка в желанието си да ги раздели, като ударила и кравата на подсъдимия Мюмюн. Тъй като кравата на подсъдимия била бременна, той се ядосал и започнал да псува тъжителката, както и хвърлил няколко камъка към нея, един от които я ударил в десния крак, във външната част на бедрото. Веднага след това подсъдимият се приближил към тъжителката и издърпал от ръцете й пръчката, с която ударила кравите, при което я повалил на земята. Тъжителката успяла да стане и отишла в кметството на с.Дъждино, където споделила за случилото се със св.Хасан, на която показала удареният си крак. След като тъжителката и съпругът й се оплакали в полицията, на подсъдимия бил съставен протокол за предупрÕждение от 28.01.2005 год. по чл. 63 от ЗМВР. Тъжителката била освидетелствувана от съдебен лекар, като от представеното по делото съдебномедицинско удостоверение № 25/29.01.2005 год. се установява, че при прегледа на тъжителката Мустафа е констатирано кръвонасядане на десния крак, което по време и начин е възможно да е възникнало така, както съобщава освидетелствуваната, и което е причинило болка и страдание. При така установената по безспорен начин фактическа обстановка, първоинстанционният съд е приел, че подсъдимият Бехчет Али Мюмюн е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл. 130 ал.2 от НК – на инкриминираните дата и място причинил на тъжителката Севгинар Фейзи Мустафа лека телесна повреда, изразяваща се в кръвонасядане на десния крак, което е причинило болка и страдание, като с обжалваната присъда при условията на чл. 78а от НК го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание “глоба” в размер на 500 лв. За да направи тези крайни изводи, първоинстанционният съд е извършил цялостна оценка на всички събрани по делото доказателства, като е посочил на кои от тях дава вяра и кои отхвърля, и защо, излагайки съображения, които настоящата инстанция възприема изцяло. Впрочем, спор относно така установената фактическа обстановка няма между страните. При налагане на наказанието на подсъдимия за извършеното престъпление, първоинстанционния съд в съответствие със закона е съобразил, че са налице предпоставките за приложението на разпоредбите на чл. 78а от НК – за освобождаване на подсъдимия от наказателна отговорност с налагане на административно наказание. Така, за извършеното от подсъдимия престъпление законът предвижда наказание “лишаване от свобода” до шест месеца, а алтернативно – по-леки наказания “пробация” или глоба от 100 до 300 лв. Налице са били и останалите предпоставки за приложението на разпоредбите на чл. 78а от НК - подсъдимия не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на раздел IV-ти на Глава VIII-ма от НК, като от престъплението няма причинени имуществени вреди, които да не са възстановени. А щом са налице предпоставките на чл. 78а от НК, то приложението на посочената законова разпоредба за извършено от пълнолетно лице престъпление е задължително и няма алтернатива. При определяне размера на административното наказание “глоба” съдът е взел предвид смекчаващите и отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства – чистото му съдебно минало, тежкото семейно и материално положение, нанасянето само на един удар с камък, обществената опасност на деянието и дееца, като правилно е приел, че на подсъдимия следва бъде наложено административно наказание при превес на смекчаващите отговорността му обстоятелства, в минималния предвиден в закона размер, а именно: наказание “глоба” в размер на 500 лв. Присъдата в наказателно-осъдителната й част не е обжалвана и е влязла в сила. Обжалваната присъда е правилна, обоснована и законосъобразна и в частта й, с която е осъден подсъдимия да заплати на тъжителката обезщетение за претърпените от престъплението неимуществени вреди, в размер на 100 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 27.01.2005 год. – датата на увреждането, до окончателното й изплащане, като е отхвърлен предявения от тъжителката против подсъдимия граждански иск за претърпените от престъплението неимуществени вреди, за разликата над 100 лв. до пълния му размер от 1 500 лв., като неоснователен и недоказан. При определяне на дължимото обезщетение на тъжителката за претърпените от престъплението неимуществени вреди в размер на 100 лв., първоинстанционния съд е спазил установения в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД принцип за възмездяване на вредите по справедливост. Така, видно е от материалите по делото, че всъщност от виновното и противоправно поведение на подсъдимия, на тъжителката са били причинени болка и страдание от един единствен удар с камък в десния крак, в областта на бедрото. Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че макар и безспорно засягащо телесната неприкосновеност на тъжителката, виновното и противоправно поведение на подсъдимия е довело само до краткотрайно неприятно преживяване и неудобство, без необходимост от лечение или медицинска интервенция, т.е.налице е засягане на посочената телесна неприкосновеност в най-лека степен и форма, като настоящата инстанция споделя напълно извода на първоинстанционния съд, че така присъденото на тъжителката обезщетение е в пълна мяра необходимо и достатъчно да възмезди причинените й от престъплението неимуществени вреди. В тази връзка неоснователни са оплакванията на тъжителката, изложени в жалбата й – че първоинстанционният съд не бил съобразил вида, характера и степента на причиненото й увреждане. С оглед изложеното, съдът намира, че обжалваната присъда е правилна, обоснована и законосъобразна, и при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, т.е. не са налице основания за нейното отменяване или изменяване, поради което следва същата да бъде потвърдена. Водим от изложеното, и на основание на основание чл. с чл.332 т.6, във вр. с чл. 336 от НПК , Окръжният съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 315/19.05.2005 год. по Н.ч.х.дело № 194/2005 год. по описа на Кърджалийския районен съд. Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2. |