№ 11822
гр. София, 06.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 172 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
при участието на секретаря МОНИКА В. АСЕНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА Гражданско дело
№ 20221110107541 по описа за 2022 година
„Т. С.” ЕАД е предявило искове с правно основание с чл. 59, вр. чл. 55 ЗЗД за
постановяване на съдебно решение, с което да бъде осъдени ответниците да заплатят в полза
на ищеца претендираните от него суми, поради това, че неоснователно са се обогатили,
спестявайки тяхното заплащане на ищцовото дружество, имайки качеството на собственици
на процесиня топлоснабден имот.
Ответниците са е депозирали в законоустановения срок отговор на исковата молба, с
който оспорва основателността на исковата молба.
Правят и възражение за погасителна давност.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Безспорно е, че писмен договор за доставка на топлинна енергия за процесния период
не е бил сключен между страните по делото, с оглед на което между тях не е възникнало
валидно облигационно правоотношение за продажба на топлинна енергия за стопански
нужди/за небитови/ нужди. При липсата на възможност топлопреносното предприятие да
търси стойността на доставената топлинна енергия на договорно основание, то същото
разполага с правата по чл. 59, ал. 1 ЗЗД, с която норма законодателят е предвидил, че всеки,
който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се
е обогатил, до размера на обедняването
Изводът е, че е налице неоснователно обогатяване по смисъла на чл. 59 ЗЗД следва
от обстоятелството, че през процесния период ответниците са били титуляри на собственост
1
върху процесния имот.
Фактическият състав на неоснователното обогатяване на разглежданото
основание включва кумулативната даденост на следните елементи: обогатяване на
ответника, обедняване на ищеца, които произтичат от един общ факт или обща група факти
и това разместване на блага да е настъпило без основание. Обогатяването може да е в
резултат на спестяване на разходи, които обогатилото се лице е следвало да извърши,
увеличаване на имуществото му или намаляване на пасивите му. В дадената хипотеза
липсата на договор за продажба, обуславя липса на основание за получаването на топлинна
енергия по чл. 142, ал. 2 ЗЕ за процесния имот, но въпреки това, такава е ползвана. Като не е
заплатил нейната стойност ответникът е спестил разходи, които е следвало да направи.
От представения договор за покупко- продажба на процесния имот се установява,
че за периода на претенцията ищецът е съсобственик на този имот, заедно със съпругата си.
Следователно, съобразно действащата нормативна база към процесния период –Закон за
енергетиката ответникът се явява потребител на топлинна енергия по смисълът на §1, т.42 от
ЗДР на ЗЕ. Съгласно чл. 32, ал.2 от Семейния кодекс "съпрузите отговарят солидарно за
задълженията, поети за задоволяване на нуждите на семейството". Предвид посочената
правна норма съдът приема, че между ответника и неговата съпруга съществува солидарна
отговорност по отношение на задълженията им към ищеца. Право на ищеца е да избере към
кой от двамата съпрузи или и към двамата да предяви иска си.
Количеството топлинна енергия, доставяна през процесния период до описания в
исковата молба имот се установява от СТЕ, а от ССЕ се установява нейната стойност, а
именно: сумата от 20.18лв.
Възражението на ответника за наличието на изтекла погасителна давност е
неоснователно. Претенцията по чл. 59 ЗЗД не е претенция за обезщетение от неизпълнен
договор и 3-год. давност по чл. 111 б. "б" ЗЗД е неприложима. Следва се прилага общата 5
год. давност по чл. 110 ЗЗД, като срокът започва да тече от момента на обогатяването за
сметка на другиго. В случая най-старото задължение е за мес. Октомври 2018г., поради
което съм момента на предявяване на иска /15.02.2022 г./ не е изтекъл 5-год. погасителен
срок за процесните вземания.
Поради изложеното, съдът намира, че предявеният иск за главница за топлинна
енергия се явява основателен за целия претендиран размер., а искът за главница за дялово
разпределение – изцяло основателен, или за сумата от 6.05лв.
С оглед разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД, забавата при неоснователното
обогатяване настъпва след покана /моментът на настъпване на изискуемостта е различен от
момента на забавата/. Настоящият намира, че такава в случая не се дължи поради липсата на
връчена покана от страна на ищеца за заплащане на процесните задължения.
Поради изложеното, съдът намира, че предявените искове за лихва за забава върху
главниците за топлинна енергия и дялово разпределение се явяват неоснователни.
С оглед изхода на правния спор пред настоящата съдебна инстанция по правилата на
2
чл. 78, ал. 1, вр. ал. 8 ГПК следва в полза на ищеца да бъдат присъдени и сторените от него
деловодни разноски за платена държавна такса в размер, юрисконсултско възнаграждение в
размер, определено съгласно правилото на чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 от Закона за правната
помощ, вр чл. 25 от Наредбата за заплащането на правната помощ, депозит за вещо лице в
общ размер от 709 лв.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА по исковете с правно основание чл. 59, вр. чл. 55 ЗЗД, Л. М., италиански
гражданин, роден на ********** г. в гр. К., И. с ЕИК ... и К. М. - Р. Й., гражданин на САЩ,
родена на 06.09.1963 г., К. с ЕИК *********, да заплатят на Т. С.” ЕАД, ЕИК ..., сумата от
20.18лв, представляваща спестени разходи за заплащане на топлинна енерия за периода
м.10.2018г. до м.06.2019г., ведно със законната лихва от 15.02.2022 г., както и спестени
разходи за такса за дялово разпределение за периода 01.2019г. до 05.2019г., в размер на
6.05лв., както деловодни разноски за платена държавна такса в размер, юрисконсултско
възнаграждение в размер, определено съгласно правилото на чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 от
Закона за правната помощ, вр чл. 25 от Наредбата за заплащането на правната помощ,
депозит за вещо лице в общ размер от 709 лв.
ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени от Т. С.” ЕАД, ЕИК ... срещу Л. М., италиански
гражданин, роден на ********** г. в гр. К., И. с ЕИК ... и К. М. - Р. Й., гражданин на САЩ,
родена на 06.09.1963 г., К. с ЕИК *********, с правно основание чл. 59, вр. чл. 55 ЗЗД за
заплащане на спестени разходи за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия в
размер на 5.04 лв. за периода 02.03.2019г. до 01.02.2019г., както и лихва върху таксата за
дялово разпределение в размер на 1.55лв.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред СГС в 2-седмичен срок
от връчването му на страните.
Решението е постановено при участието на третото лице помагач Т. ООД.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3