№ 462
гр. Варна, 12.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Даниела Д. Томова
Членове:Галина Чавдарова
Радостин Г. Петров
при участието на секретаря Христина Здр. Атанасова
като разгледа докладваното от Радостин Г. Петров Въззивно гражданско
дело № 20213100503006 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Въззивното производство е разгледано по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Производството е образувано по въззивна жалба вх. № 301903/11.11.2021г. на ВРС,
подадена от К. П. Д., чрез назначения й особен представител адв. Н.Н. от ВАК, срещу
решение № 262642/19.10.2021 г. по гр. дело № 559/2021г. по описа на ВРС, с което е прието
за установено в отношенията между страните, че К. П. Д., ЕГН **********, от гр. Варна, ул.
„Добромир“ № 15, вх. 1, ет. 1, ап. 1 дължи на "СТИК - КРЕДИТ" АД, ЕИК *********, със
седалище гр. Шумен сумата от 800 лева (осемстотин лева), представляваща неизплатена
главница по договор за потребителски кредит № 533442/01.10.2018г., ведно със законната
лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 04.11.2019г. до
окончателното изплащане на задължението, сумата от 128.26 лева (сто двадесет и осем лева
и двадесет и шест ст.), представляваща възнаградителна лихва за периода от 01.10.2018г. до
01.06.2019г. и сумата от 74.23 лева (седемдесет и четири лева и двадесет и три ст.),
представляваща обезщетение за забава, съизмеримо със законната лихва за времето от
01.11.2018г. до 30.09.2019г., за които суми е издадена заповед № 8504/05.11.2019г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д. №
18188/2019г. по описа на Районен съд – Варна по предявените от "СТИК - КРЕДИТ" АД,
ЕИК *********, със седалище гр. Шумен срещу К. П. Д., ЕГН **********, гр. Варна, искове
по реда на чл. 415 ГПК с правно осн. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 6 от Закона за
предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/.
1
В жалбата се излага, че решението на първоинстанционния съд е неправилно,
необосновано, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и
в противоречие с материалния закон. Твърди се, че решението е постановено при превратно
тълкуване на доказателствата и неизяснена фактическа обстановка. Особеният представител
твърди, че договор между страните не е налице, защото не са изпълнени изискванията на
ЗПФУР и ЗЕДЕУУ, не е установено ответницата да е автор на електронната заявка, че
ищецът е получил съгласие от потребителя за сключване на договора, че е спазил
изискванията на ЗПФУР, вкл. за размяна на ел. съобщения. Излага, че ВРС не е разгледал
възражението на ответника за недействителност на договора на основание чл.22 вр. чл.11 от
ЗПК. Отделно от това, ВРС не се е произнесъл по всички направени от ответника
възражения по представения по делото договор. Поради това въззивникът моли решението
на Варненския районен съд да бъде изцяло отменено и вместо него постановено ново по
същество, с което предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, въззиваемата страна "СТИК - КРЕДИТ" АД, ЕИК
*********, чрез адв. А.Д., в писмен отговор оспорва жалбата и от своя страна излага
коментар на изложените в нея оплаквания. Счита, че постановеното първоинстанционно
решение и възприетите в него мотиви са в унисон със събраните в хода на производството
доказателства и при правилно приложение на материалните и процесуални правни норми.
По същество счита решението на ВРС за правилно и законосъобразно, поради което отправя
искане за потвърждаването му и претендира присъждане на разноски. В случай на отмяна на
първоинстанционното решение, моли ВОС да уважи предявеният в условията на
евентуалност осъдителен иск по чл.55, ал.1 от ЗЗД за връщане на сумата от 800 лева като
дадена при начална липса на основание. Твърди, че ВРС не му е указал, че не сочи
доказателства за установяване плащането и получаването на заемната сума, поради което
моли да му бъде дадена възможност за установяване на този факт.
В насроченото пред въззивния съд открито съдебно заседание въззивникът К. П. Д.
не се представлява. С подадена преди съдебно заседание молба вх. №6218/14.03.2022г.
особеният представител адв. Н.Н. поддържа жалбата и моли да бъде уважена.
Въззиваемата страна "СТИК - КРЕДИТ" АД не изпраща представител в съдебно
заседание. С подадена преди съдебно заседание молба вх. №5487/07.03.2022г.
пълномощникът на страната адв. А.Д. поддържа отговора на жалбата и моли за
потвърждаване на решението на ВРС.
За да се произнесе по същество на предявената въззивна жалба, съдът взе предвид
следното от фактическа и правна страна:
Производството пред районния съд е образувано по предявен иск от "СТИК -
КРЕДИТ" АД, ЕИК ********* против К. П. Д. за приемане за установено в отношенията
между страните, че ответникът дължи на ищеца на основание чл.415 от ГПК вр. чл.79, ал.1
от ЗЗД вр. чл. 6 от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние следните
вземания, както следва: 1./ сумата от 800 лева, претендирана като неизплатена главница по
договор за потребителски кредит № 533442/01.10.2018г., ведно със законната лихва от датата
2
на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 04.11.2019г. до окончателното изплащане на
задължението; 2./ сумата от 128.26 лева, претендирана като възнаградителна лихва за
периода от 01.10.2018г. до 01.06.2019г.; 3./ сумата от 74.23 лева, претендирана като
обезщетение за забава, съизмеримо със законната лихва за времето от 01.11.2018г. до
30.09.2019г., за които суми е издадена заповед № 8504/05.11.2019г. за изпълнение на
парично задължение в производството по ч.гр.д. № 18188/2019г. по описа на Районен съд –
Варна и в условие на евентуалност, при отхвърляне на предявените искове по реда на чл.422
от ГПК, иск по чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 800 лева, претендирана
като предадена при начална липса на основание. Твърди се, че между страните е сключен
договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние под 533442/01.10.2018г. по реда
на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, при който от отправянето на
предложението до сключването му страните са използвали изключително средства за
комуникация от разстояние, по силата на който доставчикът предоставил на потребителя
заемни средства в размер на 800 лева срещу задължение на потребителя да върне заетата
сума, ведно с възнаградителна лихва в размер на 128.26 лева с ГПР от 49.85 % и уговорен
годишен лихвен процент от 36% на равни месечни вноски в срок до 01.06.2019г.
Кредиторът е предоставил сумата от 800 лева чрез микросметка на ответника в „Изипей“
АД, но потребителят не е изпълнил задължението си да погаси задълженията си в
уговорения срок. Правният интерес от предявяване на установителните искове се
обосновава с връчване на заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК в хипотезата на чл.415,
ал.1, т.2 от ГПК. В условие на евентуалност при недоказване на валидно възникнало
договорно правоотношение, ищецът претендира връщане на сумата като дадена при начална
липса на основание.
С писмен отговор особеният представител на ответницата оспорва предявените
искове по основание и размер. Оспорва наличието на валидно възникнало правоотношение
по договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние под № 533442/01.10.2018г.,
сключен по реда на чл.6 от ЗПФУР при спазване изискванията на чл.18 ЗПФУР и писменото
приемане на Общите условия. В условие на евентуалност, в случай, че между страните е
възникнало валидно правоотношение по договор за потребителски кредит №
533442/01.10.2018г., са релевирани възражения за неговата нищожност, на основание чл.22
ЗПК, поради неспазване на императивните изисквания на чл.11, т. 7, т. 9, т. 10, т. 11 и 12
ЗПК, касаещи формата и съдържанието на договора, ГПР, погасителен план и отсъствие на
право на отказ на потребителя от договора.
Съдът, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в
жалбата и отговора, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от
надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради
което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. В обхвата на така посочените
3
въззивни предели, ВОС намира обжалваното решение за валидно и допустимо.
Съгласно чл.240, ал.1 от ЗЗД с договора за заем заемодателят предава в собственост
на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата
сума или вещи от същия вид, количество и качество. Според чл.6, ал.1 от ЗПФУР, договор за
предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик
и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние,
организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на
договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно
или повече. Следователно предпоставките за уважаването на иска са: 1. наличие на валиден
договор за заем между ищеца и ответника, по който ищецът да е доставчик на финансови
услуги от разстояние (заемодател), а ответникът потребител (заемополучател); 2. при
сключването на договора за заем страните да са използвали изключително средства за
комуникация от разстояние чрез система за предоставяне на финансови услуги от
разстояние, организирана от ищеца; 3. ищецът да е предал парите на ответника; 4.
ответникът да не е върнал заема на ищеца.
От представената по възззивното дело справка от „Изипей“ АД се установява, че
регистрираният в електронната система ePay търговец "СТИК - КРЕДИТ" АД е наредил
паричен превод в размер на 800 лева в полза на лицето К. П. Д.. Паричният превод е
изплатен на 01.10.2018г. С оглед на това, въззивният съд намира за доказано реалното
получаване на сумата от страна на ответницата.
Въззивният съд споделя доводите на ВРС, че с получаването на паричната сума от
потребителя К.Д. на 01.10.2018г. договорът за потребителски кредит № 533442/01.10.2018г.
следва да се счита валидиран и страните се задължават по него, а наред с това се считат и
обвързани от общите условия, които са неразделна част от съглашението, без да е
необходимо по отношение на клаузите от тях да се изразява отделно волеизявление за
приемането им. По възникнало валидно правоотношение с извършения превод на паричната
сума от 800 лева кредиторът е изпълнил своето основно задължение, а в тежест на
ответницата Панова е да изпълни своето задължение и да върне заема в уговорения срок,
ведно с уговорените лихви. Доказателства за връщане на заетата сума не са ангажирани от
ответницата.
Необосновани са доводите във въззивната жалба, че ВРС не е разгледал възражението
на ответника за недействителност на договора на на основание чл.22 ЗПК, поради
неспазване на императивните изисквания на чл.11, т. 7, т. 9, т. 10, т. 11 и 12 ЗПК.
Първоинстанционният съд подробно е анализирал договора и обосновано е приел, че в него
са посочени общият размер на кредита и условията за усвояването му (928.26 лева);
лихвеният процент - 36 %; ГПР – 49.85 %; условията за издължаване на кредита,
включително и погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността
и датите на плащане на погасителните вноски, който план в случая е инкорпориран в самия
договор, както и правото на потребителя да се откаже от договора - Раздел XII от ОУ.
Въззивният съд споделя мотивите на ВРС относно дължимостта на главницата,
4
възнаградителната лихва и обезщетението за забава, като препраща към тях на основание чл.
272 ГПК. Поради съвпадение на изводите на двете инстанции за основателност на исковете,
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
Предвид неоснователността на въззивната жалба, направеното искане и на основание
чл.78, ал.3 от ГПК на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени направените по делото
разноски в размер на 500 лева, съгласно представения списък (300 лева заплатен адв.
хонорар и 200 лева възнаграждение за особен представител).
Предвид неоснователността на въззивната жалба, въззивникът следва да бъде осъден
да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Варненски окръжен съд
сумата от 75 лева, представляваща дължимата държавна такса по въззивната жалба.
Въз основа на изложените мотиви, съдебният състав на Варненски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 262642/19.10.2021 г. по гр. дело № 559/2021г. по
описа на ВРС.
ОСЪЖДА К. П. Д., ЕГН **********, от гр. Варна, ул. „Добромир“ № 15, вх. 1, ет. 1,
ап. 1 да заплати на "СТИК - КРЕДИТ" АД, ЕИК *********, със седалище гр. Шумен сумата
в размер на 500 лева (петстотин лева), на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
ОСЪЖДА К. П. Д., ЕГН **********, от гр. Варна, ул. „Добромир“ № 15, вх. 1, ет. 1,
ап. 1 да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Варненски окръжен съд
сумата от 75 лева (седемдесет и пет лева), представляваща дължимата държавна такса по
въззивната жалба.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване по аргумент от чл.280, ал.3 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5